„Газовата принцеса” Тимошенко, момчето на Коломойски или моделът „Юшченко-Янукович” е въпросът на предстоящите на 31 март президентски избори в Украйна

Кандидатпрезидентската надпревара в Украйна навлиза в гореща фаза. Потъващият Петро Порошенко, който успя да настрои срещу себе си едновременно умерените украинци и радикалните националисти, отчаяно се стреми да съживи западащия си рейтинг с почти пародийни ПР-операции. Умело замислени, но лошо изпълнени, акциите на Порошенко да се докаже като единствен защитник на Украйна срещу митичната руска агресия, се провалят с гръм и трясък. Самоубийствният морски поход на трите военни лодки, въоръжени със стари съветски пушки, в сравнение с които фрегатата „Дръзки” изглежда почти като самолетоносач, не доведоха нито до желаното обостряне на отношенията с Русия и въвеждане на безсрочно извънредно положение, нито до консолидирана подкрепа от страна на Запада. Кулминация на усилията да се игае предизборно на „руската карта” стана създаването на УПАПЦ – абревиатура на нова-новеничка независима от Москва украинска църква. Критичните украински наблюдатели правдиво отбелязаха, че тържественото провъзгласяване на украинска автокефалия на практика е бламирано – лишено от височайшето присъствие на нито една поместна православна църква. В представите на Порошеко обаче очевидно това няма значение. Важното е, че на церемонията в храма „Св. Георги” присъстваха няколкостотин специално докарани за целта чиновници от администрацията, които бурно аплодираха новоизбрания 39-годишен „украински папа”, съвместяващ с църковните дела почетната длъжност член на Националния съюз на журналистите в Украйна. Патетичната националистична реторика на Порошенко с цитати от Тарас Шевченко оставиха впечатлението, че Христос всеки момент ще се завърне на земята за Второ пришествие с думите: „Слава Украине! Героям Слава!”. Всички тези абсурдни ходове съвсем естествено не подействаха като електрошок за клинично мъртвия президентски рейтинг.

Последните проучвания за нагласите в предстоящите избори на 31 март сочат, че лидер в предпочитанията за нов държавен глава е младият актьор Владимир Зеленски с 21,9%, който според наблюдателите е свързан с днепропетровския олигарх Игор Коломойски. Втора в рейтинга е Юлия Тимошенко с 19,2%, а Петро Порошенко (14,8%) се очертава да спори за третото място с кандидата на „Опозиционната платформа – за живот” Юрий Бойко (10,4%). Юрий Бойко няма нищо общо с популярния персонаж от американския филм за бойни спортове, но подобно на него опита да нокаутира друг претендент за президентското кресло – Олег Ляшко (шести в рейтинга с 6,5%) по време на юмручна свада във Върховната Рада. Всички изборни симулации показват, че за действащия президент Петро Порошенко това ще бъде първи и последен мандат – Порошенко губи във формата „един от двама” както от Зеленски, така и от Тимошенко, а освен това е абсолютен лидер в антирейтинговата класация – половината украинци заявяват, че не биха гласували за него при никакви обстоятелства. В случай, че няма мащабни изборни машинации или извънредни събития се очаква той да загуби властта си.

Независимо колко истерично водещите политически фигури се стараят да опънат струната на русофобията в бившата съветска република, спорът е просто кой да прибере парите от руския нефт и газ. Не симпатиите към Русия са това, което в последните десетилетия разделя кандидатите за президент на Украйна, а доходите от руското синьо гориво. В Украйна се утвърди политическа система на постоянни битки между воюващи олигарси и бизнес кланове, спорещи за контрол над газопреносните трасета и препродажбата на руски въглеводороди. В тази обстановка Москва просто си купува благоразположението на местната клика с щедри газови контракти.

Руската стратегия за постсъветското пространство и страните от бившия Източен блок изобщо не е свързана с митичните руски танкове, шпиони, въоръжени с бутилки „Новичок” или хакери, манипулиращи изборните резултати, както нескопосано се опитват да ни убедят руските геополитически противници. В основата на новата руска външна политика е бизнесът, и най-вече – енергетиката. Идеята е проста – независимо с чии западни протекции се ползва даден политически режим или колко русофобски е той в своята реторика, стига да зависи икономически от руския пазар и да изкарва доходите си от търговия с руски нефт и газ, той никога няма да е антируски в своите действия.

Показателна в това отношение е реакция на Москва спрямо първия Майдан в Украйна – Оранжевата революция от 2005 г. За цветната революция, поставила на президентския пост Виктор Юшченко, вместо избрания на втори тур Виктор Янукович, е изписано много. Английският Guardian е само едно от авторитетните издания, които описват ролята в Оражневата революция на Държавния департамент на САЩ, Агенцията за международно развитие (USAID) и фондацията на милиардера Джордж Сорос „Отворено общество”. В тези напрегнати времена на опасност от американско присъствие на стотина километра от Курск, реакцията на Москва е озадачаваща. „Ако Украйна иска да влезе в Европейския съюз и я приемат – ние може само да се радваме”, заявява не кой да е, а руският президент Владимир Путин. Вратата, за това какво може да е имал предвид Путин, открехна газовата криза от 2009 г. – криза, която остави България и голяма част от Европа без доставки на синьо гориво.

Оказва се, украинският прозападен елит няма намерение да скъсва своите бизнес връзки с Русия или да влиза в Европейския съюз, където е неконкурентоспособен, а просто разиграва „западната карта”, за да шантажира Москва за газови комисиони. След Оранжевата революция и идването на власт на Виктор Юшченко търговията с газ между Русия и Украйна започва да се осъществява чрез фирма посредник – регистрираната в Швейцария „РосУкрЭнерго”. От руска страна акциите принадлежат на „Газпром”, а от украинска – официално на милиардера Дмитрий Фирташ и неговия съдружник Иван Фурсин. Посредническата компания препродава евтиния руски газ на украинските потребители с огромна надценка и прибира колосални печалби от разликата в цените – между 500 млн. и 1 млрд. долара годишно по оценки на действащия ръководител на държавната „Нафтогаз” Андрей Коболев. Хипотезите за това, в чий джоб реално влизат доходите от спекулата, освен Фирташ и Фурсин, са многобройни. Авторитетни руски наблюдатели се опитват с факти да докажат, че по време на мандата на Юшченко 27% от компанията принадлежи на неговото семейство. Според Юлия Тимошенко, която е в епицентъра на газовата криза от 2009 г., зад „РосУкрЭнерго” стои не само Ющенко, но и известният мафиот от украински произход Семьон Могилевич, наричан в Русия „боса на босовете”.

Когато Кремъл прецени, че е време да сложи край на газовия рекет на Юшченко събитията започнаха да се развиват стремглаво, а ключова роля в тях изигра Юлия Тимошенко. В началото на 2008 г. в Москва беше показно арестуван Семьон Могилевич по подозрения за укриване на данъци чрез компанията „Арбат Престиж”. Намекът на руските служби няма как да бъде по-ясен. Съдружник на Могилевич в компанията е именно Дмитрий Фирташ, който е и главно действащо лице в „РосУкрЭнерго”. „Тези арести могат да нанесат сериозен удар върху структурата на доставките на руски газ в Украйна”, отблеязаха на мига наблюдателните анализатори от сериозното руско издание „Газета”. Точно така и стана няколко месеца по-късно.

Руската шахматна комбинация започна през ноември 2008 г. със съвеместно заявление на тогавашния президент Дмитрий Медведев и шефа на „Газпром” Алексей Милер, в което двамата настояха Украйна да заплати 2,4 млрд. долара задължения за доставка на газ. Президентът Виктор Юшченко бързо призна задължението и обвини премиера Юлия Тимошенко за възникването на дълга. В отговор Тимошенко отсече безапелационно – задължението не е на държавната компания „Нафтогаз”, а на „РосУкрЭнерго” – става въпрос за огромна корупционна схема на лица, свързани с президентството, която трябва да бъде прекратена, а газът от Русия – доставян без посредници. Постигнатите договорки между премиерите на Русия и Украйна Владимир Путин и Юлия Тимошенко за доставка на газ до крайния потребител на цена 235 долара обаче скоропостижно са провалени от „тези политически сили в Украйна, които са получавали и планират да получават корупционни доходи от работата на „РосУкрЭнерго”, заявява в прав текст Тимошенко. Президентската институция начело с Владимир Юшченко е на друго мнение и настоява, че „РосУкрЭнерго” не е в дълг и трябва да продължи да изпълнява ролята си на посредник. Спорът ескалира, а дълговете се трупат, в резултат на което Москва решава да врътне кранчето – целият европейски транзит на руско синьо гориво през Украйна е преустановен. България, Чехия, Германия, Унгария, Словакия и Молдова са сред най-засегнатите страни. „В настоящите условия те (украинските държавни ръководители, бел. пр.) се борят не за собствената си цена на газа, а да запазят едни или други посредници, за да ги използват за получаване на дивиденти за лични цели, за лично обогатяване и получаване на необходимите финансови ресурси за бъдещи политически кампании”, категоричен е Владимир Путин.

Газовата криза е разрешена с посредничеството на Европейския съюз и на пръв поглед изглежда, че Тимошенко е спечелила битката с Ющенко за отстраняване на газовите посредници от „РосУкрЭнерго”. Държавната „Нафтогаз” погасява задълженията на посредника, а в замяна получава складираните на Фирташ и съдружници 11 млрд. кубични метра синьо гориво. Тимошенко обаче едва ли подема газовата си авантюра в пристъп на алтруизъм и чувство за справедливост, изразяват съмнения наблюдателите. Недвусмисленото й прозвище „газовата принцеса” е заглавната страница на цял период от живота на първата и единствена жена министър-председател на Украйна. Юлия Тимошенко е дълбоко въвлечена в енергийния бизнес. Кариерата на русокосата украинка започва от търговията с нефтопродукти. Заедно със своя съпруг е учредител на компанията „Украински бензин”, от която по-късно израства корпорацията „Единни енегийни системи на Украйна” – един от най-големите вносители на руски газ в бившата съветска република от края на 90-те години. В тези години Тимошенко регистрира в Москва своя енергийна компания – „Обединена енергия” и започва сътрудничество с „Газпром”, което я извежда до позицията на един от водещите играчи на пазара на руско синьо гориво в Украйна. Скоро амбициозната бизнес дама достига до извода, че в хищническите условия на криминален преход от социалистическа към частна собственост може да оцелее само ако се ползва с властови протекции и намира ново поприще – политиката. В годините Юлия Тимошенко е отговорен политик, чийто ресор неизменно е енергетиката. Това дава основание на бизнесмена Джордж Сорос публично да я определи като „бракониер, който са назначили за горски”. В разгара на противоречията между Тимошенко и Юшченко последният заявява, че през 2005 г. Тимошенко се е възползвала от служебното си положение, за да отпише дълг на своята бивша компания към държавната хазна на стойност 1,4 млрд. долара.

Днес Тимошенко спори за президентското кресло с кандидата на друг влиятелен играч на полето на украинската енергетика – Игор Коломойски, подкрепящ актьора Владимир Зеленски. Бизнесменът от Днепропетровск е най-големият частен акционер в „Укрна́фта” – лидер в добива на петрол и газ в Украйна, но след конфликта си с Петро Порошенко загуби сериозно влияние. В Киев вярват, че водачът в социлогическите проучвания за президент Владимир Зеленски е подставено лице именно на Коломойски. Като аргументи се привежда това, че телевизионният канал на Коломойски „1+1” излъчва и продуцира филмите на Зеленски.

Междувременно през 2010 г. Виктор Юшченко е сменен на президентския пост от своя съименник Янукович, което се оказва лоша новина за Тимошенко. Енергийната политика на Янукович по нищо не се различава от тази на прозападния Ющенко. 11-те милиарда кубични метра газ, конфискувани от „РосУкрЭнерго” са върнати и започва процес на реабилитация на посредника. Украинските политически кръгове са категорични, че Дмитрий Фирташ финансира и поддържа Виктор Янукович, а скоро в обкръжението на президента попадат близки на енергийния бос като Сергей Левочкин и Юрий Бойко – същия Бойко, който днес е сред основните претенденти на президентските избори на 31 март. Юрий Бойко никога не се е занимавал със сериозен бизнес, но въпреки това Forbes оценява състоянието му на над половин милиард долара. За него се знае, че е сред най-близките на Дмитрий Фирташ – толкова близък, че както украинските медии пишат, по време на бракоразводния си процес Фирташ дава право на Бойко да се разпорежда с цялото негово имущество. Юрий Бойко последователно заема поста ръководител на държавната компания „Нафтогаз” и заместник-министър по енергетиката. С идването на власт на Виктор Янукович приближеният до Дмитрий Фирташ вече е вицепремиер и министър на енергетиката и работи за реабилитиране на „РосУкрЭнерго”. Скоро по инициатива на Янукович, а вероятно и на Фирташ и Бойко, Юлия Тимошенко е обвинена, че е сключила неизгодни сделки с „Газпром” и осъдена на 7 години затвор. Процесът срещу бившия премиер е критикуван едновременно от Брюксел и Москва. „Фирташ е връзката, която свързва двамата викторовци – Юшченко и Янукович”, твърди в интервю депутатът от партията на Юлия Тимошенко Сергей Соболев. Битката е просто за това кой да прибере доходите от търговия с руските въглеводороди. Въпреки етикирането на Янукович като „проруски”, а на Ющенко като „прозападен” Москва продължава да си плаща газов данък „влияние” на украинската върхушка, възползваща се от стретегическото си транзитно значение. Според разследване на журналисти от Reuters с идването на власт на Янукович „Газпромбанк”, принадлежаща на руския енергиен гигант, започва да кредитира компаниите на Дмитрий Фирташ с преференциали цени на синьо гориво от над 20 млрд. куб. м. на стойност повече от 11 млрд. долара. В края на управлението на Янукович компанията на Фирташ Ostchem вече купува повече руски газ от държавната „Нафтогаз”.

Картината обаче отново бързо се промени. След газовата криза от 2009 г. Русия отчетливо се насочва към заместване на украинския транзит на природен газ и разработва нова дългосрочна стратегия. Това означава едно – край с тлъстите енергийни заработки, от които се издържа украинската политическа класа. Според плановете на Москва след 2020 г. „Газпром” трябва да се освободи напълно от зависимостта си от преноса на газ през Украйна. Русия се е възползвала от газовата криза през 2009 г., за да задвижи идеите си за нови газопроводи, заобикалящи Украйна, става ясно от изтекла през „Уикилийкс” дипломатическа грама на американското посолство в Москва. Днес газопроводите „Турски поток” и „Северен поток-2” са пред завършване, а украинските политици – „проруски” или „прозападни” са в паника, защото може да се лишат от огромните си доходи. Дмитрий Фирташ може и да се счита за близък до „Газпром”, но това по никакъв начин не му попречи да финансира някой от лидерите на Майдана като Виталий Кличко, Тягнибок и Яценюк – непосредствено след като развали отношенията си с Янукович поради опитите на президента да вкара свои хора на пазара с руски газ. Добре документирана е и срещата на Петро Порошенко и Виталий Кличко с Фирташ във Виена в навечерието на президентските избори от 2014 г. По-късно пред австрийския съд, разглеждаш делото за екстрадицията му в САЩ по молба на ФБР, Дмитрий Фирташ заяви, че обвинението срещу него е политическо и е продиктувано от решението му да подкрепя Порошенко за президент на Украйна, с цел – да не допусне на власт Юлия Тимошенко. За това свидетелстват и честите гласувания на „опозиционните депутати” на Юрий Бойко в един хор с партията на Петро Порошенко. По думите на шефа на „Нафтогаз” Андрей Коболев и до днес в схемите Дмитрий Фирташ и свързаните с него лица е оплетен 75-80% от газовия пазар на Украйна. Надеждата за украинските олигарси днес са свързани с резултатите от тричасовата среща между Владимир Путин и Ангела Меркел от края на август миналата година, по време на която Берлин и Москва се договориха да запазят част от газовия транзит през Украйна. В проблемната бивша съветска република започва борба за оцеляване между воюващи олигарси, които се борят за намаляващия руския газ докато пламенно декламират омраза към всичко „московско” и се кълнат в своя евроатлантически избор – събития добре познати от последните десетилетия.