Зад кулисите на еврофондовете

Рибарници без риба. Луксозни яхти за обслужване на мидени ферми. Екопътеки, изградени по програма за подпомагане на… рибарство и водещи към неслучайни хотели. Закърпени училищни дворове, представени като екопътеки. Кътове за наблюдение на природни забележителности, от които нищо не може да се наблюдава, понеже са опасани с високи огради. Всичко това не е медиен фолклор, нито митология за еврофондовете, а констатации на одитор Даниела Лазова. Част от тях са надлежно описани в сигнал до Европейската комисия, на който чака отговор вече две години. Когато разказва за преживяванията си из подобни обекти, Лазова се сеща за любимата си руска комедия „Киндза-дза!” и за космическите кораби, които повече приличат на летящи контейнери за боклук. Даниела е на 39 години, 12 от които се занимава с проверка на средствата от ЕС. За да бъде в час с всички новости в професията, поддържа четири одиторски сертификата. Тя е един от 50-те висококвалифицирани специалисти, които най-добре знаят какво се крие зад лъскавите отчети за усвояване на оперативните програми и зад планините от папки, изписани с бюрократичен език, наподобяващ чатлано-пацакския речник от галактиката „Кин-дза-дза!”. За първи път човек като нея проговаря публично. През февруари 2015 г. главен одитор Лазова е повишена в ранг, но само година по-късно е освободена от директора на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” заради „получаване на възможно най-ниска годишна оценка”. Завежда дела срещу агенцията, съдът постановява, че уволнението й е незаконно, и я възстановява на работа. Даниела обаче е наясно какво следва – втория път ще я уволнят вече „по устав”. Предпочита да си вземе обезщетението и да напусне. Както се казва, класика в жанра! В същата рубрика можем да отнесем и опитите й да създаде синдикат в агенцията – всички негови членове един по един са освободени от там. До момента незаконното освобождаване на Даниела Лазова струва на държавата близо 23 хиляди лева, без да броим щетите от загубата на един висококвалифициран специалист. Понастоящем Лазова се занимава със собствен успешен консултантски бизнес.

Интервю на Калин Първанов с Даниела Лазова:

Г-жо Лазова, подали сте сигнал до куп европейски и национални институции, включително до председателя на ЕК, ОЛАФ, Европейската сметна палата, главния прокурор на РБ, парламентарната Комисия по европейските въпроси за нередности при одита на еврофондове в България с редица конкретни случаи. Какво последва като резултат?

До момента имам един-единствен резултат само от Върховната касационна прокуратура. И този резултат се изразява в отказ от образуване на досъдебно производство. Реално разследване обаче не е проведено. Заключението на прокуратурата е на база на извършена административна проверка от лице, което се намира в конфликт на интереси със страната, за която докладвам.

Кое е това лице?

Владислав Горанов, министър на финансите. Той е длъжностното лице, което е назначило настоящата директорка на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” (ИА ОСЕС). Проверката е възложена на Инспектората на Министерството на финансите, а от прокуратурата са написали, че нямат административен капацитет да извършат подобно разследване, и са използвали директно констатациите на въпросната институция. Като краен резултат нямаме реално разследване, а административна проверка. Тя е възложена от длъжностно лице, което назначава изпълнителния директор, срещу когото докладвам. Министерството на финансите проверява само себе си и открива, че няма нищо нередно.

Нищо ново под слънцето, у нас често сигналите стигат до лицето, срещу което са подадени. А проверки се правят главно по документи, които винаги излизат „изрядни”. Така ли е и в Изпълнителната агенция за одит на средствата от ЕС? Представата за одитора е като за човек, който стои на бюро, прехвърля папки, смята с калкулатор, проверява документи… Такова ли беше Вашето всекидневие?

Подобна представа не е съвсем точна. Голяма част от хората свързват нашата професия със счетоводителската, но одитът е по-широко понятие, което включва не само счетоводната работа, но и проверки на системите за управление и контрол, на човешките ресурси, често има и инженерна част. Професията, която упражнявам, е свързана с ежедневно четене на одиторски практики и международни стандарти, поддръжка на сертификати и пр. Конкретно за себе си мога да кажа, че от 12 години работя одит на еврофондове, като съм инвестирала и голяма част от личното си време за усъвършенстване в одитната дейност.

Одитирали сте Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство”. Обували ли сте рибарски ботуши?

Да, но чужди, понеже одитният орган така и не закупи за служителите си подобни пособия. През 2015 г. трябваше да извърша проверка на язовир в планински район в Северна България, който по документи беше ремонтиран и зарибен. Още при първия поглед на обекта ми направи впечатление, че водоемът не се поддържа в добро състояние от бенефициента, а подземието, в което се намира изпускателят, беше наводнено до колене. Проверяващите звена преди мен бяха приели всички разходи на бенефициента на база на актуването им от самия него и строителния му надзор. Бях първата, която реши да слезе долу и да провери на място какво реално е извършено. И дали наистина е направена инвестиция.

Имаше ли такава?

В изпускателния кран – да. Но като ползване на язовира по предназначение с цел рибовъдство – не. Бенефициентът и юристите му много добре бяха прочели наредбите и си бяха извадили сертификат за настъпили форсмажорни обстоятелства, които не позволяват развъждането на риба в конкретните температурни условия. Открихме и компрометирани участъци от стената, върху които би трябвало да са извършени строително-монтажни работи. Успяхме да принудим бенефициента в рамките на месец поне да си свърши тази част от проекта, която е свързана с укрепването на съоръжението.

Доколкото разбирам, във водоема не се е отглеждала риба, защото климатичните условия не са позволявали. Това не е ли нещо, което е трябвало да забележат още оценителите на проекта, а именно, че климатичните условия в този район не позволяват интензивно рибовъдство на определени топлолюбиви видове.

Да, риба нямаше. За съжаление нормативната база в страната позволява на бенефициентите, особено на тези от тях, които разполагат с големи финансови възможности, да се консултират с подходящите хора как да заобикалят правилата. Не е изключено да бъдат инвестирани огромни средства в даден проект, но инвестицията да не се използва по предназначение дори в рамките на петгодишния мониторингов период.

Помните ли на каква стойност беше проектът?

Мисля, че беше за около милион и половина лева.

Случаен човек ли беше конкретният бенефициент, името му известно ли е в публичното пространство?

Не, не беше случаен. Известен е.

Вие сте един от хората, които са виждали прословутите яхти, маскирани в проектите като рибарски лодки. Отговорят ли на истината скандалните публикации в медии от този период?

Да, отговарят. Помагах на колега при подобна проверка.

Ще споделите ли някакви впечатления от този „рибарски” лукс?

Ами яхтите са хубави, имат бели кожени седалки. Представям си как се използват за обслужване на мидени ферми от рибари с гумени ботуши, които трябва да залагат спатов материал, да теглят въжета, да чистят миди, водорасли и пясък и да пълнят гаци със сортирана продукция… В моя сигнал съм дала примери с конкретни обекти, които съм проверявала като одитор през последната година от работата ми в агенцията. Това са най-пресните случаи, които можех да докладвам.

Защо Европейският съюз позволява това? Задавали ли сте си този въпрос?

И аз първоначално нямах обяснение защо част от нередностите не виждат бял свят, въпреки че в Брюксел много добре знаят какво се случва в България. Може би е свързано не с национални и с европейски интереси, а с частни. И от двете страни. Не мога да си го обясня по друг начин. Мога да кажа само, че Европейската сметна палата много рядко проверява България. От ОЛАФ идваха единствено за стадионите по Програмата за развитие на селските райони, не съм чула да са идвали за „рибарските” яхти. Защо се одобряват такива проекти? Предполагам, че тази тема може да се обвърже и с автопарка в Държавен фонд „Земеделие” – кой идва на работа с „Порше”, кой с обувки за 1000 лева, кой с чанта за 3000, кой вдига сватба в „Шератон”. Мога да дам такива примери и с бивши колеги около мен, които са участвали в оценителни комисии на проекти по САПАРД и по „Селски райони”, а в момента се занимават с одитирането им… Колкото до европейските институции, може би за тях това не са големи разходи. Предполагам, че правят един предварителен анализ и преценяват кои програми са рискови на база на бюджетите им. Примерно програмата за Трансгранично сътрудничество България-Македония, която също е моя слабост по ред причини, е с бюджет 7 милиона евро за миналия програмен период. Тоест за бюджета на ЕС това е незначителен ресурс, поради което програмата попада в категорията на по-малко рисковите и може би в Брюксел проверяват само заключителната й документация. Но тази документация, която получават на финала, едва ли отразява пълната картинка на място. Аз съм подавала сигнали точно за това какво се случва на място и в българския одитен орган.

Във Вашия сигнал пишете: „Грешката по сертифицираните разходи по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” надхвърля 6%”. Това означава ли, че програмата е компрометирана?

Означава, че реалната грешка е била такава и след качествения контрол най-вероятно са се опитали да я занижат до 2%. Защото това е прагът на същественост на грешката, след който ЕК спира конкретната оперативна програма за конкретната страна членка.

Тоест изкуствено са занижавани неясни разходи, злоупотреби, разхищения и пр.?

Да, и имам съмнения, че това не е единствената програма, защото ОПРСР най-вероятно по нищо не се отличава от практиките за качествен контрол в целия одитен орган. Интересно е, че след сигнала ми одитът върху програмата за рибарство беше изключен от обхвата на агенцията и с постановление на МС през 2017 г. беше прехвърлен към новосформирано звено – сертифициращ орган за селските програми. Просто прехвърлиха горещия картоф.

За мен е учудващо, че още на етап оценка на проектите в сектор „Рибарство” се допуска финансиране на един доста спорен тип рибовъдство – така наречените рециркулационни стопанства, или аквапонни системи. Става въпрос за риба, която не се отглежда в езера и в рибарници в близки до естествените условия, а във вани в закрити помещения. Сигурно бройлерът в клетка има по-голям шанс да види слънчев лъч, отколкото такава риба, която расте и се угоява в абсолютно стерилна среда, нямаща нищо общо с нормалния цикъл на един жив организъм. Благодарение и на европейските средства подобни стопанства започнаха да изместват класическото рибовъдство, но аз не мога да си представя, че това е инвестиция в устойчиво развитие.

Такива стопанства сами по себе си не са недопустими като дейност. Сигурно може да има много въпроси в посоката, в която разсъждавате, както и във връзка със суровините, с които се угоява такава риба, но те не се отнасят до одита на проектите. Забелязала съм, че зарибителният материал за такива ферми често се доставя от чужбина, а самото му транспортиране понякога води до големи загуби.

Проверявали ли сте такъв обект?

Да, в Добруджа. Известно е, че водоизточниците там са основно подземни и водата се извлича с електрически помпи, което я прави най-скъпа в страната. Във финалната проверка на такова рибно стопанство съм проверявала ветрогенератор, който трябва да облекчи обекта откъм разходи за ток, които са основни при развиване на такъв вид производство на аквакултури. При проверката на място съвместно с инженер открихме само бетонен постамент, а ветрогенераторът липсваше. Остатъците от него бяха скрапирани в задния двор на бенефициента. Обяснението беше, че е унищожен от силен вятър. Състоянието на обекта беше документирано и със снимки. Произнесох се, че активът подлежи 100% на финансова корекция поради невъзможност за използването му по предназначение. Впоследствие хора над мен в агенцията, които не са били на проверката на място, редуцираха корекцията до 10%.

Тоест при напълно унищожен актив бенефициентът ще заплати само 10% от стойността му?

В сигнала ми до ЕК съм посочила и този пример. Фактът не е труден за доказване, но до този момент никой не е извършил реално разследване, освен ако не броим самопроверката на Министерството на финансите. Ще повторя и заключението на прокуратурата, че й липсва административен капацитет за такива проверки.

В този случай също ли ставаше дума за неслучаен човек?

Най-вероятно да. Имах подозрения и за други нередности, но за съжаление одитният орган не разполага с инструментариума да прави финансови разследвания чрез базата с данни на НАП примерно. По едно време дори не ни подновяваха и лицензите за достъп до регистъра по БУЛСТАТ, чрез който може да се правят елементарни проверки за свързани лица. В конкретния случай личеше някаква връзка между бенефициента и строителя. Правилата не позволяват обществена поръчка, финансирана от еврофондовете, да бъде възлагана на свързано с бенефициента лице, или, както е прието да се казва, той „да я дава на себе си”. Биеше на очи, че фирмата, която беше спечелила проекта по Оперативна програма за развитие на рибарството, беше възложила строителството на друга компания, която е бенефициент по програмата за селските райони. А обектите им бяха разположени на един и същ парцел.

Доколко изобщо подобни обекти се строят, понеже бенефициентът има реално намерение да произвежда нещо, или целта е просто да се усвоят едни пари и после всичко да се зареже?

Има такава вероятност, особено като се вземе предвид и краткият мониторингов период. Аз лично считам, че бизнес плановете на подобни проекти трябва да се правят поне за 10 години със заложени показатели за реализация на пазара, за да има гаранции, че бенефициентите ще са ангажирани по-дълго с дейността, за която са поискали финансиране. В конкретния случай имам спомен, че стопанството още през първата година загуби 2 тона риба заради технологична грешка.

След колко време такъв обект може да хлопне кепенци, ако проектът е изпълнен?

По сегашните правила след пет години. След изтичането им човекът ще е усвоил едни пари и никой няма да се интересува какъв е бил смисълът от този проект, дали работи и прочее. Освен това има и друг генерален проблем. Когато състоянието на заетостта и доходите са причина за огромна емиграция от страната, проектите би трябвало да са ангажирани с наемане на определен брой персонал. За съжаление малка част от тях имат подобен индикатор на етап одобрение. Или, ако има такъв, той не е акцент при проверките на одитния орган.

За какво, ако не за осигурени работни места, се дават точки в такива проекти?

Ами има точки например за полова структура на заетите. Тоест, ако определен брой от тях са жени, проектът получава повече точки. Но нека говорим реалистично, коя жена би искала да работи в мидена ферма примерно? Виждала съм такива ферми, които са се задължили, че ще ангажират две или три жени, но при нашите проверки на място се оказа, че са имали текучество и затруднение при изпълнение на тези индикатори.

Къде се въвеждат въпросните индикатори?

Залагат се от управляващите при подготовката на програмните периоди. Но трябва да се знае и това, че Министерският съвет не участва директно в писането на програмно съдържание, а наема скъпоструващи външни консултанти, които до голяма степен изпомпват бюджета на Оперативна програма „Техническа помощ”. Често се пише нещо без мисъл, залагат се индикатори, които не съответстват на потребностите на населението или не са съобразени със спецификата на труда… Между другото има изградени туристически алеи, които водят до конкретни хотели за селски туризъм на настоящи или предходни кметове. И то, забележете, по програмата за развитие на сектор „Рибарство”.

През 2015 година Ви повишават в ранг, а само година по-късно Ви отстраняват от одитната агенция заради получена възможно най-ниска атестационна оценка. Какво се случи през тази година?

За трета поредна година бях включена в екип за одит на операциите по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, където установих проекти с доста нередности. Написах констатации с препоръки с голям финансов ефект, в някои случаи предложенията за финансови корекции стигаха до 100%, което явно не беше угодно на мениджмънта. Част от проектите са на големи бенефициенти или пък са на общини, чието ръководство е обвързано с изпълнителната власт. Виждала съм и как мои колеги занижават финансови корекции по проверка на обществени поръчки на общини, които са първенци в усвояване на еврофондове, и тази практика явно се толерираше от мениджмънта на одитния орган и специално от дирекцията, която упражнява качествен контрол. Такъв контрол ми бе упражняван от хора, които са с по-ниска квалификация и с по-малък опит от моя в одит на еврофондове. И докато аз имам 12-годишна практика в ходене по проверки, това бяха хора, които или са назначени преди два-три месеца, или никога не са ходили на проверка на място, или са ходили на две-три проверки. С мениджмънта на агенцията имахме конфликт още от 2010 г. Той датира от един момент, в който ми бе казано да заличавам одиторски констатации. Това беше в разрез с личното ми достойнство, одиторските стандарти и професионалната етика. Отказах да премахвам констатации по нареждане „от горе”, но на моя отговорност.

Какъв беше конкретният случай, от който започна всичко?

Свързан е с програмата за Трансгранично сътрудничество България-Македония – оценка на съответствие за програмен период 2007-2013 г. Оценката се извършваше през 2010 г., написах методологията и правилата за работа на групата на одиторите и стартирахме проверката. Стигна се до много констатации – 72 на брой, но бях помолена да ги махна по чуждо усмотрение, въпреки че аз поставям подписа си отдолу. Наясно бях, че нося наказателна отговорност, както и отговорност за спазването на одиторските стандарти.

След което Вие излизате в болнични…

Имах травма и отсъствах от работа в този период. След завръщането ми установих, че някой е влизал в служебния ми лаптоп и е източил цялата информация от него. Информирах незабавно отговорника за сигурността на информацията и изпълнителния директор. Вместо да получа отговор, незабавно бях отстранена като ръководител на одитния екип за 4 програми, това са Трансгранично сътрудничество с Македония, Сърбия и Турция и Програмата за Транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа. Мога да потвърдя, че по това време не бях приключила качествения контрол на Програмата за ТГС България-Македония. Впоследствие констатациите са премахнати и докладът е подписан от друг одитор, който не е бил член на одитните екипи и не е участвал в проверките. Подобни действия няма как да бъдат осъществени без знанието и разрешението на мениджмънта на агенцията. Между другото заместилият ме колега оглави впоследствие управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката. Явно е бил награден за способности и заслуги…

Можете ли да посочите някоя от констатациите, които са били заличени?

Една от констатациите гласеше, че е невъзможно да се провери евентуално двойно финансиране на едни и същи проекти по програма за Трансгранично сътрудничество и по предприсъединителна програма ФАР поради това, че архивът на ФАР е унищожен от наводнение в сградата на МРРБ. Също така липсваше информационна система по програмата, която тепърва трябваше да се изгражда.

Възможно ли е действително да е имало двойно финансиране на проекти?

Имам много силни подозрения за първия проектен период на ТГС България-Македония. Между другото трите програми за ТГС са с едно и също описание на системите за управление и контрол плюс еднакъв наръчник за прилагането им. И имам съмнения, че в много случаи просто се променя заглавието на даден проект, примерно вместо думата „Сърбия” се пише „Македония” или обратното.

Какво представляват тези програми?

ТГС програмите съдържат предимно т.нар. „меки мерки” за сближаване на хората от граничните райони. Като започнем от фестивали за носии, за народни песни и танци, за обмяна на добри практики, размяна на гостувания и др., до проекти, които са свързани с развитие на туризъм в конкретните общини и понякога могат да доведат до много положителен ефект – екопътеки, музеи, реконструкция на гранични пътища. Но те са малка част, повечето е това, което аз наричам банкетна дейност на общините.

Вероятно Вашите ръководителки са се опитвали да замажат някои констатации от „патриотични подбуди” поради риск от спиране на еврофондовете. Става дума за период, в който България имаше такива проблеми, пък и у нас се е наложило схващането, че е по-важно фондовете да се усвояват, а не как се усвояват…

Когато съм правила проверки на етап оценка на съответствието по трансгранични и транснационални програми, винаги съм предпочитала да се даде толеранс от време на съответните органи – седмица, две или три, за да могат да си изпипат нещата. Да направят разходите проверяеми и доказуеми, чрез изградените механизми за контрол да се създадат гаранции срещу злоупотреби и теч на средства в незнайни посоки, срещу свързаност на фирми и пр. Аз съм патриот, искам държавата ми да усвоява еврофондове, но не искам това да се случва на всяка цена и по този начин. И не да се налага тези пари да бъдат връщани от данъкоплатците. Трябва да има персонализирана материална отговорност за действия и бездействия на лица, впрегнати да работят в държавната администрация. Такава отговорност липсва и в предходния програмен период, и в настоящия. А в настоящия (2014-2020 г.) липсва, защото акредитацията на конкретните програми е извършвана от същия одитен орган, само че от новоназначени лица, приближени на мениджмънта, които изпълняват безпрекословно заповеди и не се питат защо дадено нещо трябва да се прави по този начин. И които в голямата си част бяха прехвърлени в агенцията от Министерството на финансите.

Откъде идва този интерес към работата в одитната агенция? Добре платени ли са одиторите?

Одитният орган като цяло е с едни от най-високите заплати в цялата публична администрация. Стартовото възнаграждение на одитор е 1800 лева, а на ръководителя на агенцията е 5000 лева. Скоро предстои и индексация с 10% в цялата администрация. Парите за заплати идват от Оперативна програма „Техническа помощ” (сега ОП „Добро управление”), но има и Допълнително материално стимулиране (ДМС) на тримесечна база чрез вътрешно оценяване и по преценка на изпълнителния директор. Тези пари идват в зависимост от добрата събираемост на бюджетните приходи, като министърът на финансите прави най-големи отчисления за ДМС в собственото си министерство. След това разпределя остатъка към другите разпоредители с бюджетни средства, подчинени на МФ. Нека са високи възнагражденията, въпросът е дали с тях се постигат заложените цели. Още със създаването на одитния орган като самостоятелна структура тези пари се даваха с разрешение от Брюксел, за да се задържат висококвалифицирани кадри и да се осигури тяхната обективност. Но къде е обективността при рестриктивен качествен контрол, който не отразява истинската картинка на еврофондовете в България? През последните години средствата за ДМС се разпределяха на принципа на моркова и тоягата.

В какви размери е допълнителното стимулиране в агенцията?

За изпълнителния директор достига до 10 хиляди лева за три месеца, като се начислява от министъра на финансите. Тоест на годишна база възнаграждението му от заплата и ДМС може да е около 100 хил. лева. По-надолу в йерархията сумите за ДМС са от порядъка на 2-7 хил. лева. Правилата за разпределянето им се определят от мениджмънта и се спускат едностранно към управляваните в агенцията. Научих, че за 3-годишен период директори на дирекции са стигали до 45 000 лева ДМС, а одитори до 30 000 лева. За същия период аз съм получила около 12 000 лева.

Досега никога Ваш колега не е проговарял, явно морковът си струва...

Да, морковът е вкусен. Заради него даже може да се пишат доноси, изпитвала съм го на гърба си. И да се управлява с две максими. Едната е фашистка: „Целта оправдава средствата”, а другата е сталинистка: Няма човек, няма проблем”.

Оставам с впечатление, че Министерството на финансите е нещо като държава в държавата. Там са концентрирани най-много пари, експертиза, информация и данни, които по принцип се държат далеч от очите на „непосветени”…

За експертизата може да се поспори. Да, в системата работят и някои отлични специалисти, но има и много „калинки”. Мога да дам пример с колежка, която беше назначена при нас не само без какъвто и да било одитен опит и практика с еврофондовете, но дори и с липса на стаж по специалността. Оказа се, че е инженер, но никога не е работила по специалността и че има стаж от две години по круизни кораби като крупие. И с такава квалификация беше изпратена да осъществява одиторска дейност наравно с нас. През 2015 г. трябваше да ходя с нея по проверки на място, да й възлагам работа и да поемам отговорност за нейната работа като водещ на екипа. Това не е изолиран случай.

Кой Ви прати такъв кадър?

Информираха ме, че това е зам.-министър на финансите, който сега оглавява Комисията за финансов надзор…

Вероятно става дума за г-жа Карина Караиванова, която наскоро също нашумя със заплатата си над 13 000 лева. Тя пък какво общо има с Вашата дейност?

В този момент беше заместник-министър на финансите, а преди това директор на Сертифициращия орган на всички оперативни програми. Предполагам, че с подобни очевидно политически назначения ръководството на одитния орган получаваше индулгенции от МФ. Колкото до това момиче, тя дори нямаше задължителния сертификат за одитор в публичния сектор. Назначиха я без него под предлог, че е експерт в правно-методологичното осигуряване на одитната дейност.

Как я осигуряваше?

Ами, като ни вози, като ни носи чантите… Перифразирам нейни думи. Докато формално участваше в нашия екип, два месеца я оставиха да чете, за да се яви на изпит за сертификат. Разследващите органи можеха да проверят каква работа е вършила през това време и какви отчети е пускала по Оперативна програма „Техническа помощ”, за да взема заплата…

Във Вашия сигнал посочвате, че по ОП „Техническа помощ” в агенцията е доставен и софтуер, който не се използва по предназначение. Каква е неговата функция?

Софтуерната програма се нарича ACL и дава възможност за филтриране на много голям обем от данни в таблична форма. Когато зададеш точни критерии, ACL ще ти извади само тази информация, която те интересува, което изключително улеснява одиторската дейност. Има възможност за проверка на повтарящи се записи, на празни полета в таблици, за анализ на изключенията и други техники, които използва и ОЛАФ при проверките си. Тоест, ако управляващият орган на дадена оперативна програма е пропуснал да подаде някаква информация или се е опитал да си я спести, софтуерът дава възможност да се направи и такъв анализ. Освен това пази историята на операциите, които се извършват, и е доста по-трудно да се манипулира по отношение на извадките за одитните ангажименти…

Колко пари са отишли за софтуер?

Само 1000 евро е годишната поддръжка на един лиценз, а ние трябва да ползваме два. 2000 евро текат като разход за нещо, което не се ползва.

Не е ли парадоксално тъкмо одиторите, които трябва да цепят всяка стотинка на две и да са пример за финансова изрядност, да си позволяват такова разхищение на средства…

Това са пари само за поддръжка на лиценза. Самият лиценз е много поскъп и също е закупен с европейски пари. Сумата беше значителна. Имаме и софтуер за документиране на одиторските проверки. Той бе закупен без модул за последващи проверки, който ни е необходим. Вместо това ръководителите ни разшириха санкционната част на системата – индикаторите за пропуснати срокове и за други такива неща, които им позволяват да те дебнат, когато станеш неудобен. Също така съм била свидетел на годишно планиране в одитния софтуер, което мениджмънтът на агенцията се е сетил да ни възложи през септември. Тоест минала е повече от половин година и ние въвеждаме нещо, което уж планираме, но реално вкарваме вече изпълнени по този график одити… Не искам да коментирам ползата от подобно планиране, нито съответствието му с изискванията на одиторските стандарти, което отново граничи с манипулация.

Чух един афоризъм за еврофондовете, това били парите, които се вземат от бедните в богатите страни, за да се дадат на богатите в бедните страни. Виждате ли някаква доза истина в него?

Много добре казано, синтезирано. Напълно съм съгласна. Аз работя 12 години одит на европейски средства и в еврофондове, инвестирала съм и сърцето си в тази дейност, обаче малко или много вече се превръщам в евроскептик… Това е. Виждам, че парите, които са предназначени за хората, не достигат до тях. Какво се случва по пътя, сами можете да се досетите, ако щете, на база и на моите сигнали, които не виждат бял свят. Аз се питам и още нещо. Защо Сметната палата, която е върховният одитен орган в България, не стъпва в ИА ОСЕС години наред и продължава да не го планира? И то, при положение че има специализирани звена за одит на еврофондове…

Продължавате ли да чакате отговор от Европейската комисия?

Втора година чакам отговор от г-н Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейската комисия. Получих писмо от Секретариата му с благодарност, че съм им предоставила информация. Г-н Юнкер е поел ангажимент, че еврокомисарят по регионално развитие г-жа Корина Крецу в най-скоро време ще ми върне отговор. Само че това е кореспонденция от април 2016 г., а сега сме вече 2018 година. Вижте, аз подавам сигнала като заинтересовано лице, ако щете, като европейски данъкоплатец, и очаквам отговор с проверки, с резултати, с конкретика. Аз не искам просто да ми благодарят. Защото това е информация, която трябва да стигне до европейски и национални разследващи органи, а не да стои в чекмедже.

Каква е Вашата лична равносметка за еврофондовете, успяха ли да модернизират България?

Модернизираха отчасти конкретни области и конкретни инфраструктурни обекти. В столицата се инвестираха големи средства за сметка на много други райони. За мен например е необяснимо защо покрайнините на Кюстендилска област се водят силно развит район – Югозападна България, и там не се финансират голяма част от схемите за подпомагане на селските райони. В Русенско е същото. Виждам как регионите затъват за сметка на големи инфраструктурни проекти.

Ние може да си ги говорим тези неща, обаче голямата картина е друга. Ето Бойко Борисов излиза и казва: „Факт е, че при нас всички фондове работят, а на БСП два пъти им ги спират”.

А на него не му ли ги спряха за година по ОП „Околна среда”, когато имаше проблем с извадките на проверяваните проекти от одитния орган? Генерално погледнато, аз не изключвам и политическо влияние при вземането на такива решения от страна на евроинституциите предвид и влиянието на Европейската народна партия в тях. Според мен по отношение на България в момента те или са в някаква будна кома, или се случва нещо друго на заден план, което не ни е дадено да знаем. Ето в момента се говори за спиране на мерки по „Селски райони”, с които трябва да се решават основни проблеми на България, и пренасочването им към миграционни потоци или за запълването на бюджетната пробойна на ЕК от Брекзит. Същото очаквам да се случи и с кохезионната политика, което ще дръпне ръчната спирачка на така лелеяното от всички бедни европейски държави членки сближаване по отношение на инфраструктура, на възможности за икономиката, за образование, жизнен стандарт… Всичко това може и да подсказва за някакви поети негласни ангажименти или сключени сделки.

Вие като одитор можете ли да заподозрете, че е възможно политическо вмешателство при решения за пускане или спиране на фондове?

Имало е много индикации за такива решения, поне видимата част от нещата говори за това. Факт е, че причината да текат процедурите и в момента не е доброто състояние на системите за управление и контрол, нито добрата финансова дисциплина в публичната администрация, нито административният капацитет в различните органи, които работят за усвояването на европейски средства. Значи е нещо друго... Много е интересно например как през август 2009 г. беше отстранен изпълнителният директор на одитната агенция (Райка Онцова – бел.авт.) под предлог, че не се справя с работата и не са й одобрени от Брюксел оценките за съответствие на програмния период. И само два месеца след това идва бивш шеф на Дирекция „Вътрешен контрол” в МФ (Добринка Михайлова – бел.авт.) и в рамките на още един месец след козметични промени по докладите Европейската комисия изведнъж приема всичко от тях.

След тези думи не се ли притеснявате, че могат да Ви обвинят в пристрастия към опозицията?

Преди да подам сигнала, се опитах добросъвестно да сигнализирам за нередностите в одитния орган първо на евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел. Исках среща с нея, безрезултатно. Чак след това се опитах да информирам и депутати от опозицията, но моите сигнали така и не добиха гласност. Нито е извършено реално разследване, нито съм получила отговор от ресорната парламентарна комисия. Което означава, че по този въпрос българските политици са единни и заемат позата на щрауса, заровил главата си в пясъка. Не е мой проблем, че други части са отвън.