От „Ще строим централа, как няма да строим!” до „Това е един гьол”. За радост на Хилъри Клинтън

„Аз мразя такива хора, които днес говорят едно, а утре – друго”, Бойко Борисов, министър-председател на България, 28 ноември 2011 г.

Наскоро във връзка с проваления проект за АЕЦ „Белене” премиерът Борисов с възмущение запита: „Заради кой ще плащаме тези 1,3 млрд. лв. за два реактора, за които няма договор и сме осъдени?”. Проблемът наистина е голям, защото досега разходите по проекта според министъра на енергетиката Теменужка Петкова са 2,389 млрд. лв. след арбитражното дело в Париж, на което България беше осъдена да плати изработените реактори на руската страна. И още един сериозен проблем – какво ще прави правителството с двата реактора, след като ги получи?

На 18 октомври по инициатива на депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок и БДЦ парламентът създаде временна анкетна комисия за проверка и изясняване на всички данни, факти и обстоятелства, довели до възникването на задължения по АЕЦ „Белене” за периода от 2006 г. до юни 2016 г. Начело на комисията беше поставен лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който преди години определяше проекта като „пагубен за България”, докато бъдещият му съюзник в коалицията Патриотичен фронт – председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, агитираше за изграждане на централата, включително в кампанията на национален референдум. Неясно защо БСП пропусна да се присъедини към искането за анкета, създавайки по този начин впечатлението, че е в отбранителна позиция. Това е втора подобна комисия, след като през 2012 г. 41-вото народно събрание направи ялов опит да хвърли „светлина” върху проекта.

От тогава до сега опитите за прехвърляне на горещия картоф между политиците са неизменни, но от дистанцията на времето все по-ясно се открояват основните фактори за зачеркването на проекта – както български, така и чуждестранни, за чиято роля преди може би само сме се досещали. Затова в помощ на депутатите от анкетната комисия ще припомним факти и обстоятелства около злополучния проект, които са публично достояние.

Площадка „Белене” е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас още в далечната 1981 г. Проектът е временно замразен през 1990 г., но рестартиран от кабинета „Сакскобургготски” на 29 април 2004 г., а през 2005 г. е открита процедура на договаряне за избор на изпълнител на строежа на АЕЦ „Белене”. Кандидати са „Атомстройекспорт” и чешката „Шкода Алианс”. На 30 октомври 2006 г. комисия класира на първо място „Атомстройекспорт”, предложил базисна цена от 3,9 млрд. евро за изграждането на два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Цената е изгодна, при това не се изискват държавни гаранции, каквато е световната практика. На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение между НЕК и „Атомстройекспорт”, с което двете страни се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство, като преди подписването му следва да се доуточнят и въпросите по сроковете на плащанията и определянето на формулата на ескалацията (възможното оскъпяване във времето). Следват процедури по утвърждаването и сертифицирането на площадката, като на 3 септември 2008 г. е даден официален старт на строителните дейности на площадка „Белене”. На 19 декември 2008 г. е подписан договор за създаване на съвместно дружество за финансиране на проекта „Белене” между НЕК ЕАД и германската компания RWE Power, избрана за стратегически съинвеститор с 49% в бъдещата АЕЦ, а контролният пакет от 51% остава в българската държава. Към правителството на Сергей Станишев се отправят критики, че се пристъпва към дейности, без да е решен въпросът с ескалацията и че от дейности, свързани с изграждането на инфраструктурата на централата, ще се обогатяват привилегировани компании. Нещо типично за всеки крупен държавен проект, осъществяван в България по времето на прехода.

На 27 юли 2009 г. на власт идва правителството на ГЕРБ, а само след три месеца, на 28 октомври 2009 г., RWE официално се оттегля от проекта. Като причини ръководителя на RWE Юрген Гросман, упоменавайки провеждани преговори с правителството на Бойко Борисов, изтъква липсата на цялостна финансова концепция за проекта, което било изключително важно „в контекста на световната финансова и икономическа криза”. RWE пита също как българската страна ще финансира своя дял, въпреки че след сключения договор това не е нейна работа и явно се използва като допълнителен претекст. Очевидно е, че в RWE са се породили съмнения, че поема риск във връзка с разгарящата се по това време световна финансова криза, а е трябвало да започне да плаща към „Атомстройекспорт” своя дял от разходите по строежа на централата, авансирайки го по договор с 550 млн. евро. И тук възниква въпросът - защо с германската компания е подписан необвързващ я договор, позволяващ й да се оттегли, когато вече е започнато извършването на дейности по проекта, което налага спешно да се търси друг инвеститор?

Оттеглянето на RWE обаче съвсем не поставя под заплаха осъществяването на проекта, защото в преговори с „Атомремонтстрой” по нерешени въпроси (включително по ескалацията) руската страна дава индикации, че може да осигури липсващото финансиране. При правителството на Бойко Борисов на 28 януари 2010 г. на Технически съвет на НЕК е одобрен Техническият проект, разработен от главния проектант „Атоменергопроект”. Нещата вървят нормално, общо до март 2012 г. при управлението на ГЕРБ с руската страна са подписани цели 9 допълнения към споразумението от 2006 г.

С Допълнение №9 от 2010 г. правителството в лицето на НЕК плаща 108,000 лв. за проектантски и подготвителни строително-монтажни дейности, същата година руската страна дава и крайна базисна цена, включваща ескалацията, а с Допълнение №14 от 10 септември 2011 г. се удължава срокът на споразумението до 31 март 2012 г. С други думи правителството последователно върви към осъществяването на проекта, разглеждайки го като ключов за икономиката на България. Особено ентусиазиран по отношение на проекта е премиерът Бойко Борисов.

През май 2010 г. той заявява, че „АЕЦ „Белене” може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа”, а през октомври същата година, че „строителството на АЕЦ „Белене” e изключително важно за България”. Още същата година той иска лично от президента на Руската федерация Владимир Путин твърда цена и такава му е дадена – 4 млрд. евро плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро, или общо 6,3 млрд. евро. При тази цена според руските изчисления централата ще се изплати за 20 години. Срещу противниците на проекта – главно политици от десницата, които го атакуват, че проектът щял да ни направи зависими от Русия, Борисов излиза с контрааргументи. На 25 февруари 2011 г. той заявява: „Следващият премиер би трябвало да ме запита защо съм се подвел под натиска на сините и съм ликвидирал ядрената енергетика на България!”. А на 24 февруари 2011 г. по време на дебати по Стратегията за национална сигурност казва: „Ако не започнем да строим „Белене” и се спрат двата реактора – V и VI на „Козлодуй”, с цената на скъпия ток от двете „Марици” и с цените на соларните и ветропарковете след 15 години икономиката на България ще банкрутира”. На 19 март 2011 г. пред бТВ той отново заема твърда позиция: „Ще строим АЕЦ „Белене”, как няма да го строим”. А на въпрос, съгласен ли е цената на централата да е 6,3 млрд. евро, както настояват от „Росатом”, Борисов отговаря: „А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената? И имаш 51%?”. В отговор на друг въпрос, дали страната ще изпадне в зависимост, заявява: „Каква зависимост, когато имаш евтин ток и икономиката ти работи?”. Премиерът дава за пример V и VI блок в АЕЦ „Козлодуй”, които са руски: „Имат ли влияние? Нямат. Харчим си тока – най-евтин в Европа, и ни е хубаво, и продаваме, и печелим пари”.

На 8 април същата година в „Панорама” той отново отбива атаките от дясно с думите: „През 2017-а пада V блок, 2019-а – с една година по-късно падат двата реактора, хилядниците на „Козлодуй”, нямаме вече ядрена централа”. По въпроса за модернизация на V и VI блок той уточнява: „Никой освен руската компания не може да ги модернизира… Само една руска компания произвежда ядрените реактори. Сиреч тези, които ние сега ги обвиняваме, че искат да ни заробят, да ни унищожат, да ни смажат… каквото искате, чух от парламента нашите партньори вдясно... Сиреч следващият премиер ще трябва да ме пита тогава защо аз съм се подвел под натиска на популистите, ликвидирал съм ядрената енергетика на България и съм дал на Турция да направи централи”. Така Борисов подсказва, че след 2020 г., когато „нямаме „Белене” и нямаме „Козлодуй”, може да купуваме ток от Турция. Наистина отговорна държавническа позиция.

И изведнъж през март 2012 г. българският премиер се извърта на 180 градуса, като заявява: „Белене” няма да се строи. В „Белене” има един гьол, една дупка”. Става дума за проект със сертифицирана площадка и изградени съоръжения, за който вече са похарчени 1,38 млрд. лева, които отиват на вятъра.
За да си обясним този изумителен обрат в позицията на българския премиер, следва да се върнем няколко години назад във времето. В средата на септември 2010 г. след посещение на енергийния министър Трайчо Трайков в САЩ се появяват съобщения, че американската „Уестингхауз” е изразила готовност да участва във всеки ядрен проект в България. С това започва изключителният натиск от страна на САЩ да изместят Русия от българския ядрен пазар. На 21 октомври 2010 г. американският посланик Джеймс Уорлик заявява, имайки предвид „Уестингхауз”, че е по-изгодно за България да построи нови VII и VIII реактори на „Козлодуй”, отколкото да строи „Белене”. На 1 март 2011 г. на среща с Бойко Борисов в България помощник държавният секретар на САЩ Филип Гордън развива тезата за необходимостта България да диверсифицира енергийните източници. А на 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долита държавният секретар Хилъри Клинтън, която поставя пред Борисов въпроса за необходимостта от „енергийна независимост” на България. Три дни след г-жа Клинтън, на 8 февруари, в София пристига нейният специален пратеник по енергийните въпроси за Европа Ричард Морнингстар, който провежда срещи с премиера Бойко Борисов и с президента Росен Плевнелиев, по време на които призовава България да намали енергийната си зависимост от Русия и да диверсифицира ядрената енергетика.

Резултатът от мощната американска офанзива не закъсня: на 16 март 2012 г. Борисов съобщава, че е разпоредил спиране на строителството, а ден по късно пред ТВ7 заявява, че „шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ „Белене” са „нулеви” и че „по време на моето управление аз българо-руска централа в „Белене” няма да правя. Това правителство не подкрепя монополи”. Премиерът започва да спекулира и с цената на АЕЦ „Белене”, пресмятайки дадената му твърда базисна цена по някакъв трънски курс на „двадесет милиарда лева” и при това „без електропреносната мрежа”. На 28 март той съобщава официалното решение на правителството за спиране на проекта АЕЦ „Белене”. Веднага след това на международна конференция в Истанбул Хилъри Клинтън прегръща българския външен министър Николай Младенов и го поздравява за решението.

Тук ще отворим една скоба. През юли 2016 г. в Уикилийкс изтичат 30 323 писма от електронната поща на г-жа Клинтън от времето, в което тя е държавен секретар на САЩ. Едно от тях е изпратено от Морнингстар с дата 28 март 2012 г. и текстът му гласи: „Скъпа г-жо секретар, в момента съм в Атина като част от вихрено посещение на Брюксел, Рим, Атина и Анкара. Исках да Ви уведомя, че преди известно време получих обаждане от българския външен министър Младенов, който ме уведоми, че България е обявила решението си да отмени ядрения проект „Белене” с Русия. Това беше голяма тема при посещението Ви в София. Според него Русия съдейства по въпроса. България ще вземе един реактор, който е готов, и ще го прехвърли в централата в Козлодуй. „Уестингхаус” разговарят с българите относно проект в Козлодуй, където да се използва руският реактор. С най-добри чувства, Дик”. Съобщението преминава и през един от съветниците на държавния секретар – Джейк Съливан, който коментира: Not bad work. Нелоша работа.

Така беше погребана АЕЦ „Белене” заедно с тези 1,38 млрд. лв. на данъкоплатците, изхарчени за изграждането на площадката. А тепърва предстоеше да бъдем осъдени за неспазване на споразумението с „Росатом” за още над 1 млрд. лв.

Разбира се, възниква въпросът какво ще правим с вече поръчаните два реактора. Симптоматично е, че очевидно изгодната за САЩ теза за преместването на реакторите се промъква в български медии година по-рано. Така например, когато премиерът все още е фен на проекта („Подкрепям го с цялото си сърце”, 03.03.2011 г. пред ИТАР-ТАСС), той е запитан в интервю пред бТВ на 19 март 2011 г. дали пък да не платим на руската страна готовия един реактор и да го монтираме на АЕЦ „Козлодуй”. Борисов реагира остро: „Това да не е едно бидонче – да го вземеш и да го занесеш на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Знаете ли колко години работа има, за да се преправи тази площадка и да се насади нов реактор там?”. Но след като вече е сложил кръст на проекта „Белене”, в края на март пред БНТ той казва, че лично е разпоредил спиране на строителството и е поискал готовият реактор да бъде изпратен в АЕЦ „Козлодуй”. Когато в интервю по Дарик радио журналистът допуска, че ако се премести руски реактор от „Белене” в „Козлодуй”, това си остава българо-руски ядрен проект, Борисов отрича с нелепото обяснение, че „първо, ние ще сменим турбината. Второ, ще има диверсификация на горивото”. Разбира се, премиерът не се впуска в обяснения как така и защо ще сменим вече поръчана турбина и защо трябва да купуваме от другаде гориво, когато руското ни е най-евтино, а и руснаците си го вземат обратно като обработено, съхраняването на което е скъпо и главоболно.
Погребването на АЕЦ „Белене” обаче не може да не носи негативи. Похарчени са огромни пари по площадката и тепърва ще се плаща за поръчани реактори, това са загуби за над 2 млрд. лв. Някой трябва да поеме вината и ГЕРБ и Бойко Борисов бързат да я прехвърлят на БСП и тройната коалиция. Затова на 2 октомври 2012 г. се създава временна парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на март 2012 г. Тя заседава на 30 октомври 2012 г. Доклад изнася директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Теменужка Петкова, днес министър на енергетиката в оставка. Тя изобщо не разглежда въпроса можел ли е да се осъществи проектът, ако се е осигурило изгодно за България финансиране, а се концентрира изцяло върху това, че в сключеното през 2006 г. споразумение с „Атомстройекспорт” не били „изчистени” всички клаузи като например ескалационния индекс, а също и че то не е имало силата на договор, следователно извършваните дейности са били в противоречие със Закона за обществените поръчки. Приглася й Делян Добрев, който хвърля вината към правителството на тройната коалиция за това, че не е подписало договор, като че правителството на ГЕРБ не е могло да стори това, вместо да сложи кръст на проекта. В отговор Мадрик Папазян, изпълнителният директор на НЕК от времето, когато е подписано споразумението, посочва, че споразумението на практика може да се счита за договор, защото МРРБ е издало лицензия за площадката, на която да се строи АЕЦ „Белене”, МОСВ е одобрило Оценка за въздействие върху околната среда, Агенцията за ядрено регулиране е разглеждала техническия проект за изграждане на централата, Европейската комисия е дала одобрение за строителството й, както и становище, че всички подписани споразумения са съобразени с договора за Евратом.

Първата анкетната комисия се оказва безплодна, тя представлява нескопосан опит да се прехвърли вината под предлог, че споразумението не може да се нарече договор. Не се засяга основният въпрос, че е можело проектът да не се прeкратява, ако е било осигурено финансиране, при което вече е щял да се сключи и договор.

А проблеми с финансирането на проекта наистина не е имало. Убедени в това, че проектът е печеливш, след оттеглянето на RWE от компанията „Росатом” предлагат на българската страна твърда цена и финансиране. Това потвърждава на 28 януари 2013 г. пред ИТАР-ТАСС директорът на департамента за комуникации на „Росатом” Сергей Новиков, който заявява:

„Цената на двата енергоблока на АЕЦ „Белене” през 2010 г. се е равнявала на 6,3 милиарда евро (4 млрд. евро плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро). Бойко Борисов много добре го знае. Изказванията на българската страна, че цената на АЕЦ е 10 милиарда, са спекулация с цифрите. Ако включим съпътстващата инфраструктура в цената на проекта – електромрежи, които трябва да се изградят, града, който трябва да се построи, тогава можем да изчисляваме разходите до безкрай. Само че не е правилно това да се включва в цената на централата. През 2010 г. на преговорите в София едно от условията на българския премиер беше да не се правят разходи от държавния бюджет за проекта „Белене”. През ноември същата година в Москва ние предложихме да построим атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс. Българската страна в зависимост от пакета, който ще запази (51%), трябваше да покрие съответния дял от разходите за сметка на приходите от продажбата на произведената от централата електроенергия с приблизителен срок на изплащане около 19 години. По този начин нито един лев от държавния бюджет нямаше да се похарчи”.

Правителството на ГЕРБ обаче не запознава българската общественост с тези възможности и отказва предложението за финансиране.

На премиера Борисов никак не му харесва да бъде обвинен, че е взел решение за затварянето на АЕЦ „Белене” по чисто политически причини и под външен натиск. Но предвид изнесени факти той вече не може да се оправдава с надутата цена от „двадесет милиарда” и на 14 юли т.г. в интервю по бТВ намира друго оправдание: „Ние, като дойдохме през 2009 г., трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета”. Неиздържано оправдание, като че тези 6,3 млрд. лв. непременно е трябвало да ги има във вид на излишък, а не например да се осигурят чрез заем, и че парите е трябвало да се платят в рамките на една година, а не разсрочено в хода на изграждането на централата. Той пропуска да засегне въпроса и за това, че всъщност руската страна е предложила пълно финансиране без разходи за българския бюджет, както и да обясни защо е отхвърлил това предложение.

Че едноличното решение на Бойко Борисов да затвори проекта „Белене” е основано на чисто политически причини, потвърди и вицепремиерът Румяна Бъчварова, която на 15 януари 2015 г. заявява: „Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект. Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение”.

След тези признания за политическа целесъобразност какво има да се разследва повече за цени, договори, ескалации и пр. второстепенни въпроси?