Когато в началото на май редица български медии предадоха, че небостъргач в Сао Пауло е рухнал вследствие на пожар и поне един човек е загинал, в малко от новините се споменаваше, че сградата е била обитавана от бездомници. Едва ли и много читатели са обърнали внимание на оксиморона – уж бездомни, пък си имат дом. Зад това кратко изречение обаче се крие един от дълбоките и засега неразрешими социални проблеми на Бразилия – окупациите от т.нар. sem tetos, или в превод от португалски хора без покрив. Седмица след пожара на Ларго до Пайсанду в центъра на Сао Пауло бе потвърдена смъртта на двама обитатели на сградата „Уилтон Паес де Алмейда” (в Бразилия е обичайно и административните, и жилищните сгради да си имат имена). Още 47 от регистрираните в нея 248 души обаче остават засега в неизвестност. 24-етажната сграда, която е построена през 1968 г., е била за времето си пример за модерно и луксозно административно строителство. През последните години тя беше собственост на Сао Пауло и част от културното наследство на най-многолюдния бразилски град. От 2003 г. е постоянно обитавана от бездомници и там са регистрирани 92 семейства. Местните медии коментират, че трагичният инцидент отново поставя въпроса за един от дългогодишните проблеми на Бразилия: липсата на жилища за най-онеправданата прослойка на обществото, тази на разписващите се срещу най-ниски заплати. От 11-те милиона жители на Сао Пауло 15 905 официално живеят по улиците на града. Техният брой е нараснал двойно през изминалите две години. Преди почти толкова време и последният засега ляв президент на страната Дилма Русеф загуби властта в съмнителен импийчмънт със силен привкус на преврат. Колко от бездомните обаче са скитници или наркомани и колко от тях не успяват да си осигурят жилище заради драстичната разлика между доходите си и цените на предлаганите имоти? Бездомници, обединени от Движението за борба за достойни условия на живот (Movimento Luta por Moradia Digna), са били окупирали сградата „Уилтон Паес де Алмейда”, която носи името на един от банкерите, финансирал строителството й. В местния речник думата „окупация” означава и заселване на бездомници в изоставени жилищни или административни сгради. Когато e в държавни постройки, окупацията има социален аспект и се разглежда и като форма на протест срещу липсата на достатъчно жилища на достъпни цени. В центъра на бразилския мегаполис са окупирани около 70 сгради, твърди вестник „Фоля ди Сао Пауло”, цитирайки кметството, според което в тях живеят около 4000 семейства. Окупациите нарастват с повишението на наемите. Това обаче не е единствената причина. Единодушно е мнението, че кметството не провежда политика, която да се стреми да разреши проблемите на работещите социално слаби в центъра на града. Мнозина си изкарват прехраната в бизнес сърцето на Сао Пауло като амбулантни улични търговци, чистачи или охрана на административни сгради, сервитьори, шофьори – без трудови книжки и официални договори. Такива са и хората, обитавали изгорялата сграда. Цитирани от сп. „Истое”, жителите на сградата, намираща се на едно от най-оживените места в Сао Пауло, твърдят, че са плащали според възможностите си между 160 и 400 реала наем (около 80 и 200 лв., бел.авт.). От Движението за достойни условия на живот обясняват, че със събираните средно около 30 000 реала месечно са плащали сметките за ток, вода, портиер и адвокати, защитаващи правата на окупацията. Координаторът по финансовите въпроси в „Уилтон Паес де Алмейда” Рикардо Лусиано Лима обаче е бил осъден на първа инстанция за кражба на вода в друга окупация, в която е пребивавал през 2016 г. Той се кълне, че събираните средства отивали само за поддръжка. Но живущите се оплакват, че който се забавял да плати 3-4 дни, е бил изхвърлян с принадлежностите му на улицата.

Най-високата искана сума за поддръжка е два пъти по-висока от тази в други две окупирани сгради в града, в които живеят 3000 души. В тях обаче има пожарогасители и персонал, който се грижи за поддръжката. А за „Уилтон Паес де Алмейда” се е знаело от една година насам, че тази сграда е опасна за обитаване. Въпреки направената проверка не са предприети никакви мерки нито от кметството, нито от лидерите на окупацията.

След рухването на 24­те етажа по-малко от два часа след разгарянето на пожара в ранните часове на 1 май голяма част от жителите й остават да нощуват през двете следващи нощи на площада пред нея. Докато се чудят какво да предприемат и водят преговори с кметството, започват да получават спонтанни дарения. Само за 24 часа са събрани 5 тона дрехи. Към края на седмицата шестима приятели фризьори идват и подстригват всички безплатно. На 9 май е организиран протест в защита на окупациите, на който се стичат хора от целия град. Хората от „Уилтон Паес де Алмейда”, които са загубили и малкото си принадлежности в огъня, са залети от топла вълна на съпричастност. Това не е изненадващо, защото солидарността в ежедневието, в непосредствените човешки контакти тук е впечатляваща. Може би, защото за голяма част от населението на южноамериканската страна животът е шокиращо труден – по данни на Световната банка около 28,6 милиона бразилци са излезли от крайната бедност между 2004 и 2014 г., но през 2016 г. между 2,5 и 3,6 милиона са се върнали в нея заради рецесията, обхванала страната. И да не е наясно с точните факти, средностатистическият бразилец отбелязва увеличаващия се брой на бездомниците на улицата, на която живее, или на просяците пред кварталния супермаркет и не се двоуми да подаде ръка и да прави малки жестове към ближния на улицата, в транспорта, в учрежденията. Тук дори няколко дребни монети могат да спасят човешки живот. След като излезе наяве фактът, че за разрешаването на множеството проблеми, застрашаващи живота на обитателите на рухналата сграда, не е било направено нищо, от Съюза на движенията за жилища в Сао Пауло настояват за спешна реакция от страна на общината към окупациите. „Искаме проверка на окупираните сгради и те да бъдат пригодени за живот – казва адвокатът на Съюза Бенедито Роберто Барбоза, цитиран от сайта Бразил де фато. – Не сме съгласни окупациите да бъдат криминализирани, а жертвите да бъдат превръщани във виновници.” Между социалните движения, кметството и Министерството по обществените въпроси е уточнено, че две комисии ще направят проверка на окупациите в центъра и че още до края на юни ще се посочи какви мерки за сигурност трябва да бъдат взети. В същото време Гражданската полиция обяви, че провежда разследване на заподозрени в изнудване на някои окупации в града. В някои от тях се търсят връзки с наркотрафикантите от Първа команда на столицата (Primeiro Comando da Capital). В тях рядко влизат полицаи и затова са идеални за укриване на наркотици и оръжия. През 2016 г. Щатският департамент за борба с наркотрафика разбива група от 28 човека от Първа команда, която работи под прикритието на Движението на бездомниците от Сао Пауло, окупирала кино „Мароко”. И ако в изгорелия небостъргач „Уилтон Паес де Алмейда” е имало редица проблеми, сред окупациите има и много по-светли примери. Порталът UOL разказва за една „образцова” окупация в центъра на Сао Пауло – 100 семейства живеят в бившия луксозен хотел „Колумбия Палас” от 7 години насам. Въпреки опитите на собствениците на хотела да си го върнат чрез съда окупаторите още не са изгонени от там. Те са документирали всички подобрения, които са направили в новия си дом. В него има и културен център, облагороден визуално с графити, снимки и рисунки на тема ежедневието на бездомните. Там се провеждат и неформални курсове, водени от различни обитатели на сградата. Центърът дори е спечелил финансиране от общината. Обитателите на тази окупация сами са прокарали вода и ток, които чакат да бъдат легализирани. Имат и платен портиер, както и две камери, които следят какво се случва пред входа. Изискват задължително всички деца да ходят на училище. Дъщерята на една от обитателките дори има стипендия от частно училище и не се срамува в него да казва, че живее в окупация. Абсолютно не се толерират домашното насилие, наркотрафикът и контрабандата. Сайтът Оутрас палаврас цитира проучване, направено в окупацията „Народ без страх”, организирана от Движението на работниците бездомници (Movimento dos Trabalhadores Sem Teto) в Сао Бернардо до Кампо, щата Сао Пауло. Над 95% от децата в нея са ученици. Икономически активното население от обитателите е 73,1%. Средните приходи се равняват на около 600 лв. Безработни обаче са 41,8%. Според социолога Диези Адриана Марколино тези данни могат да се отнасят за който и да е бразилски град. „В окупацията живеят типични бразилски семейства. Което означава, че по-голямата част от населението на страната е в силно уязвима ситуация”, коментира тя. За нея данните показват дълбоко вкорененото неравенство, което все още парализира Бразилия. „Настоящата ситуация у нас показва, че трябва да се търсят не само начини да се стимулира икономиката, но и социалните програми да бъдат приоритизирани. Тя също така свидетелства, че работата може да бъде синоним на бедност, ако не е придружена от социални политики и адекватно вдигане на минималната работна заплата”, размишлява Марколино. „Това не са безпризорни скитници, както смятат много хора, които налагат стереотипи, вместо да се вгледат в истината. Повечето от тях са работници с ниски доходи, които не стигат за наем”, обобщава националният координатор на Движението на работниците бездомници Гилерме Булос. Голяма част от тях са на опашка за жилище от социалната програма „Моят дом, моят живот” (Minha casa, minha vida).

По изчисления на кметството на Сао Пауло, за да се отговори на търсенето на жителите с най-ниски доходи между 2017 и 2020 г., трябва да бъдат построени и предадени 370 000 апартамента от „Моят дом, моят живот”. Тя стартира през 2009 г. по време на втория мандат на президента от Работническата партия Луис Инасио Лула да Силва. Благодарение на нея социалнослаби с три различни нива на доходи успяват да си купят жилища. Живущите в определен блок се стимулират да се организират в жилищни или смесени кооперативи или асоциации без стопанска цел, за да се самоуправляват. Те разполагат с 10 години, за да изплатят банковите заеми за купуване на имота, като тези с най-ниски доходи не плащат лихви. До 2018 г. има сключени договори със собственици на 4 млн. апартамента, от които 2,3 млн. вече са построени и предадени. Портал Вермельо твърди, че настоящият президент Темер поръчал проучване как ще се приеме евентуална промяна на името на „Моят дом, моят живот”, защото очевидно не се чувства удобно от факта, че най-успешната жилищна програма ще бъде свързвана с левите управления на своите двама предшественици. Резултатите, разбира се, показали колко абсурдно е намерението му. Критиците на програмата отбелязват, че в много случаи евтините домове са строени на евтини терени в покрайнините на градовете, което прави достъпът до тях труден, липсва и инфраструктура. Някои от построените квартали, като Кариока в Северната част на Рио, страдат от нападения на наркотрафиканти, които завземат част от жилищата и ги дават под наем. Една от най-жестоките последици от рецесията и икономическата политика на правителството на Мишел Темер е спирането на инвестициите. Рестриктивната фискална политика пречи на растежа, икономическата криза се задълбочава и създава порочен кръг: високите лихвени проценти генерират спад в търсенето, инвестициите и доходите, което води до спад на данъчните приходи, а от там и драстично намаляване на публичните инвестиции. Програмата „Моят дом, моят живот” е една от най-тежко засегнатите. Макар че до момента повече от 12 милиона души са се възползвали от нея, Темер иска да прекрати изплащането на средства от бюджета за общински жилища. През 2017 г. например само 9% от прогнозираните пари за програмата са били предоставени. През февруари 2018 г. министърът на градовете Алешандре Балди оповести, че ще бъдат построени 650 000 нови жилища, като една трета от тях ще са за най-бедните. Това засега е само обещание. В Сао Пауло съществува Съюз на движенията за жилище (União dos Movimentos de Moradia – São Paulo), в който членуват над десет организации на бездомници от града и щата. Съюзът е създаден през 1987 г. и сред целите му са насърчаване на членовете в борбата им за жилище, налагане на автономно хоризонтално управление на жилищната собственост, работа за провеждане на урбанистични реформи и по този начин за подпомагане на трансформацията на обществото към такова без социално изключване на определени класи. Движенията – членове на съюза, работят във фавели, окупации на кооперации или административни сгради, в селски стопанства, както и в т.нар. мутирао, в свободен превод – съкоопериране на хора, които строят заедно жилищна сграда за семействата си. Работи се с групи на местен принцип в целия щат. От съюза предпочитат преговорите, но оказват и натиск, когато е необходимо, чрез блокиране на пътища и демонстрации например. До днес тези действия са довели до построяването на около 30 000 жилища на принципа на взаимното участие на всички живущи в тях, подобряване на инфраструктурата в различни фавели и превръщането на изоставени сгради, включително административни, в годни за обитаване. Съюзът проявява особено внимание към пенсионерите и младите. Насърчава културни проекти и обучения за генериране на доходи. Има специален раздел за развиване на жилищна политика в полза на жените – глави на семейства, и гарантиране на конкретни квоти за жените – жертви на насилие. Бразилските граждани имат право на дом според конституцията на страната и затова е задължение на държавата на различните си управленски нива да има обществени политики така, че всички да имат възможност за достойно и сигурно жилище. Най-голямата гордост на съюза са проекти на самоуправление в селското стопанство или в града, в които семейства се асоциират, управляват средствата, с които разполагат, както и целия строителен процес и осъществяването на ремонти на принципа на общото участие на всички.

Днес в Бразилия има вече 14 милиона безработни. Последната официална информация е, че разкритите нови работни места са неформални и без трудови договори, на час. Но президентът Темер каза на среща със студенти в началото на май, че „процентът на безработните не е нараснал, расте броят на тези, които търсят работа”. Вероятно заради това арогантно отношение към проблемите, за които неговото правителство има голяма вина, той беше посрещнат враждебно на мястото на срутилата се сграда „Уилтон Паес де Алмейда”. Парадоксално и тъжно е, че една от най-модерните за времето си сгради стига до невъзвратим упадък именно при стопанисването на държавата. Специалният докладчик на ООН по въпросите за правото на жилище Лейлани Фарха предупреди още преди две години, че в световен план расте броят на бездомните, и призова държавите да регулират пазара, така че да подсигурят адекватни жилища на всички слоеве на населението. Според нея „жилището е право, а не стока”. Но когато на него се гледа като на средство за натрупване на благосъстояние, а притокът на капитал повишава цените на жилищата в много градове, така че те стават непосилни за доходите на хората, все повече са тези, които се озовават на улицата, въпреки че работят. Повишаването на броя на бездомните е доказателство за провала на държавите да гарантират човешките права на най-уязвимите членове на обществото, които, когато стигнат до улицата, страдат от дискриминация, стават жертви на насилие и са приемани като потенциален криминален контингент.