Френският президент Макрон взриви и без това взривените отношения между ЕС и Русия, като гръмко обяви, че не е изключено да се стигне и до изпращане на военен контингент в Украйна. Много от съюзниците в НАТО се дистанцираха от тази идея, а някои френски медии написаха за „гаф на Макрон“, който е провокирал „гнева на съюзниците“. В отговор Владимир Путин подчерта съдбата на всички, които някога са изпращали контингенти в руските земи. И добави, че увеличаването на военната подкрепа за Украйна създава риск от употреба на ядрено оръжие: „Те смятат, че това е някаква игра. Те са заслепени от собствения си комплекс за превъзходство“, каза Путин. И обясни, че САЩ се нуждаят от някакво зависимо, западащо, умиращо пространство, където могат да правят каквото си искат, и че искат да направят с Русия това, което „направиха в много региони на света, включително в Украйна“. Европейците възприемат предупрежденията на Путин като ядрен шантаж, чиято цел е да се въздържат от подкрепа за Украйна. Междувременно Москва реагира и оперативно на терен, като Приднестровието поиска защита от Русия, с което създаде допълнителен стрес в Европа за стратегическите намерения на Путин по-нататък във времето.

Наблюдаваме как Европа бавно прегръща идеята за война с Русия до пълно сломяване на руската страна. Всяка следваща стъпка на Запада се оповестява като стрес-тест първо в медиите, изпитва се реакцията на Русия за поносимост и се предприема. Западът се движи внимателно, напипвайки възможната дълбочина за участие във войната, но сякаш без да си дава сметка, че историята се повтаря. Страхът от нарастването на Русия води до действия по предизвикването й, което завършва със световна война и изпепеляване на Европа. Това не го ли живяхме вече през XX век?! Овладяването на Украйна от САЩ чрез преврата срещу Янукович и опитът на САЩ да милитаризират Украйна срещу Русия се оказа провален триумф на глобалния контрол, арогантност и неефективност на „добрите демократични“ намерения. И сега САЩ се изтеглят, както се изтеглиха от „демократизирането“ на Афганистан, на Ирак, на Сирия, на Либия. И поръчват на Европа да води една ненужна война с Русия. Само защото Русия не е съгласна Украйна да бъде контролирана от САЩ. „Ако Украйна падне, НАТО ще се бие с Русия“, предупреждава министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, като уточнява, че Путин няма да спре и балтийските държави ще са следващите. Провокацията на Макрон за военен контингент е всъщност подготовка. Самият Макрон поясни, че много хора, които сега казват „никога натовски войски в Украйна“, са същите хора, които преди две години казваха „никога танкове, никога ракети с голям обсег и пр.“ Бившият премиер на Франция Доминик дьо Вилпен обяснява, че целта на Макрон е да изпрати послание за твърдост към Путин след провала на украинската офанзива и надигащото се усещане за сила у руснаците. Само че изказването на Макрон създаде „жалко объркване“, казва Дьо Вилпен и обръща внимание, че Макрон се стреми да заеме водеща позиция при вече видимото изтегляне на САЩ от Европа. Макрон иска да бъде заместващото лидерство на американската липса.

Решението за изпращане на натовски войски в Украйна ще бъде трудно, ще отнеме време, отначало ще е колебливо и няма да е консенсусно. Ето защо европейските държави сключват споразумения за сигурност с Украйна по отделно. Това ще даде възможност за по-голяма гъвкавост относно решения, с които някои страни-членки е възможно да не са съгласни. „Да, подписах с министъра на отбраната на Украйна писмо за намерения“, каза българският министър на отбраната Тагарев при изслушване в парламента. Много умело бягство от въпроса какви ангажименти поема държавата ни по отношение на Украйна. Подписали сме намерения, обаче за какво? Напоследък това е стил на работа – да се скрива информация или да се изкривява истината за постигане на поносимост във възприятията на гражданите. Никой в България не вярва на разумни действия от страна на някакво марионетно правителство. Европейските държави имат различен потенциал за военни ресурси, различни взаимоотношения с Русия. Но най-вече европейските държави имат различна степен на съпротива при натиск отвън. САЩ се стремят към общо намерение на Европа, но когато става дума за война, технологията на мотивация ще се превърне във внимателно ветрило, ще се предприемат оперативни мероприятия, ще се търсят национални уязвимости. Най-малкото е поддържането на марионетки. А понякога дори марионетките могат да създадат обструкции с проява на разум.

Вече месеци подред Олаф Шолц отлага изпращането на германски ракети Taurus с обсег 500 км плюс, което би позволило на Украйна да поразява цели навътре в Русия. Великобритания и Франция изпратиха крилати ракети като Storm Shadow и SCALP-EG с обсег до 300 км. Именно тези ракети позволяват на Украйна да унищожава руския флот. Но Taurus имат по-голяма дълбочина в сравнение с британските и френските, и са с по-сложна технология, например за разбиване на бункери. Германските ракети могат да ударят Москва или Кримския мост, пояснява британският The Telegraph, който реагира със статия, озаглавена „Британски войници помагат при изстрелването на украински ракети, разкрива Олаф Шолц“. Германският канцлер заяви, че Германия няма да направи това, което Великобритания и Франция правят, и че германци няма да бъдат изпращани в Украйна, тъй като това ще означава участие във войната. Британците веднага натиснаха Шолц, че грубо злоупотребява с разузнавателни данни, защото от изказването му става ясно, че има присъствие на британски и френски военни, които помагат на украинците да ползват доставените ракети срещу руски цели. Наложи се британското правителство да заяви, че има малък брой британски войници, разположени в Украйна, но те участвали предимно „в медицинско обучение“. В статията на Telegraph експерти напомнят, че ракетите Taurus имат опция за програмиране, с което би могло да се избегне насочването им от украинците към Москва. Напомнят назидателно на Германия, че САЩ са инсталирали геоблокиращ софтуер на своите ракетни установки Himars, изпратени в Украйна, като по този начин предотвратяват опцията силите на Киев да стрелят по руска земя. Така че ние можем да си представим как Шолц се съгласява в някакъв следващ момент да изпрати в Украйна ракети, които могат да ударят Москва, но са програмирани това да не се осъществява. Европа ще спи ли спокойно, ако Украйна има възможност да удари Москва с германска ракета? Но някакъв софтуер й пречи.

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно"