Налудният и прекомерно амбициозен Сидни Готлиб е в основата на секретните програми на САЩ за биологични и химически оръжия. Това е история за онова, което Хана Аренд определя като „баналността на злото”. История, в която хора се превръщат в машини, освободени от човешкото в тях.

Нощ в Ню Йорк, минава 2 часът след полунощ. От де­сетия етаж на хотел „Статлър” в Манхатън полита човешка фигура и се размазва на тротоара на Седмо Авеню. Полицаите пристигат бързо, регистрират смъртта на жертвата, попълват датата: 28 ноем­ври 1953 г. Качват се на десетия етаж в стая 1018А, където откриват странно смутен човек, седнал на тоалетната чиния в състояние на неразбиране за как­во става дума. Това е д-р Робърт Лашбрук, напълно притеснен, който отказва да отговаря на въпросите им с обяснението, че работи за правителството. Казва само, че досега е бил в банята и не знае нищо. Всъщност Лашбрук е биохимик и работи за химическата и биологичната програма на ЦРУ. Размазаната на тротоара жертва е неговият колега Франк Олсън от базата за секретни изследвания Форт Детрик, Мериленд, където се разработват химически и биологични оръжия. Случаят по смъртта на Олсън е възложен умишлено на двама начинаещи детективи, които съвсем не настояват да навлязат в детайлите и по препоръка на прекия им началник набързо завършват с доклад, че това е поредното самоубийство в Ню Йорк. Нищо особено, тъй като това е град, където обичайно се случват много самоубийства, предизвикани от депресии, бедност, финансови загуби, преумора и психически разстройства. Случаят потъва в мъгла и бива потулен в папки с гриф „Строго секретно”.

Няколко години по-­рано на 25 юни 1950 година в 4 часа сутринта около 40 хиляди севернокорейски войници, въоръжени и придружени от съветски танкове, прекосяват 38­ия паралел, който всъщност представлява границата с Южна Корея. Корейският полуостров до 1945­а е управляван от Японската империя. Но след края на Втората световна война територията на Корея е разделена на две окупационни части: съветска част, известна като Северна Корея, и американска част, позната като Южна Корея. Буквално още през август 1945­а, без да се допитат до когото и да било, нито до СССР, нито до корейските ръководители, САЩ определят 38­ия паралел за граница между двете окупационни зони. Много скоро конфликтът между зоните прераства в блоково противопоставяне, което довежда до истинска война. Северна Корея внезапно нахлува в Южна Корея, като целта на севернокорейския комунистически режим е да „освободи” Южна Корея от марионетното й империалистическо правителство. Както се изразява генерал Дъглас Макартър, главнокомандващ всички военни части на САЩ в Тихия океан: „Северна Корея нападна като кобра”. Южнокорейците моментално са разгромени и всичко би свършило дотук с една обща обединена корейска комунистическа държава, ако САЩ не взимат нещата в свои ръце. Под знамето на ООН във войната срещу комунистическия Север се включват американски войски, отначало са изпратени 24­та и 25­а пехотна дивизия на американската армия, както и войски на техните западни партньори. Шестнадесет държави изпращат войски в подкрепа на Южна Корея.

Съответно Северна Корея е подкрепена от „китайски доброволци”, както и от мащабно техническо съветско въоръжение. В онзи драматичен момент почти три милиона военни се намират на миниатюрната територия на корейския военен конфликт. Страховете от опитите на комунизма да се разраства в различни точки на света предизвикват абсолютна паника в Държавния департамент на САЩ. Всички са убедени, че СССР ще се противопоставя на Америка докрай, навсякъде по земното кълбо, докато едната от двете велики сили не бъде сломена завинаги. Военното ръководство на САЩ наблюдава с ужас как американските войници, които са с малък военен опит и са лошо въоръжени, търпят поражение след поражение от съветските танкове Т­34 и в крайна сметка биват завличани в плен от севернокорейците. Единствено военните качества на Макартър предотвратяват пълното опустошение на американците. Загубата ескалира напрежението сред американското военно командване и започват да се обмислят всякакви варианти за справяне с нарастващата заплаха. Именно това е моментът, когато американците ясно разбират, че трябва да се подготвят за една истинска дълга безпощадна битка с комунизма, в която всички средства ще са разрешени. И докато президентът Труман одобрява изпращането на 600 хиляди американски войници в Южна Корея, военните доктринери обмислят нови възможности. Министърът на отбраната на САЩ получава доклад от службите, който най-­общо съдържа следната теза: „САЩ са силно уязвими по отношение на бактериологичната война. Необходимо е да се разработят по-ефективни оръжия от онези, с които разполагаме в момента. Трябва да можем да отвърнем на удара”. Разузнавателните данни на ЦРУ сочат, че Северна Корея и Китайската народна армия имат готовност за бактериологична война. В отговор на това американският Конгрес тайно гласува многомилионен бюджет за модернизиране на военния арсенал, складиран близо до градчето Пайн Блъф, в щата Арканзас, където се намират контейнери за масово производство на бактерии. Но това е само началото. Мястото става част от империята на д-­р Сидни Готлиб, която оттук нататък ще се разраства неимоверно и през годините ще погълне милиарди долари. Моментът е силно напрегнат и Пентагонът директно уведомява Готлиб, че Северна Корея ще бъде вероятно първата мишена на бактериологичната война, затова трябва да се действа бързо и безскрупулно. Отпускат се още милиони за разработване на лабораториите на ЦРУ, където стотици учени ще работят върху бактерии и вируси за създаването на смъртоносно бактериологично оръжие. Но кой е д-­р Сидни Готлиб? Неговата звезда изгрява именно под заплахата на Корейската война. Тогавашният директор на ЦРУ Уолтър Смит отива във Форт Детрик, военномедицински комплекс на ЦРУ за биохимически изследвания, среща се с д­р Готлиб, който има докторат по биохимия, и го уверява, че ще бъде наистина сериозно подкрепен за изобретяване на биологични оръжия. Сидни Готлиб е особена личност. Той е истински персонаж на службите, в природата му е вградено чувството за тайнственост, конспирации и паралелна власт. Той живее с мисълта, че знае повече от другите и че има силата да контролира много неща в свят, за който обикновените хора дори не подозират. Той притежава бърз ум, изключителен усет да подбира талантливи хора и умение да премахва всички пречки по пътя към своите цели. Междувременно след края на Втората световна война САЩ създават и разполагат множество секретни бази на териториите на страните, които се считат за партньорски или победени. Например още през 1946 година в Япония се създава поделение 406, в което функционира и медицинска лаборатория. Част от нея представлява секретно звено, където се извършват експерименти с чума, антракс, бруцелоза и холера. Целта е да се установи могат ли тези бацили да се превърнат в истински биологични оръжия, които да поразяват огромни маси от хора. Темата за тази дейност на ЦРУ през тези години е подробно изследвана в книгата „Тайни и лъжи” на Гордън Томас, автор, бивш журналист и продуцент в BBC. Според документите, които авторът изследва, Управлението си позволява да използва живи хора за експерименти с биологично оръжие. През април 1951­ва САЩ и съюзниците предприемат масивни контраатаки в хода на Корейската война, в резултат на което са заловени огромен брой севернокорейски войници. Те са отведени на остров Кодже в Южна Корея и скоро стават жертви на особено брутални опити. Носят се много и различи слухове, а списание „Нюзуик” обобщава: „Северна Корея и Китай твърдят, че китайски комунисти са били качени за лекарска проверка на кораб, заразен с бубонна чума”. Истината е, че американски военен кораб, превърнат в лаборатория, действително акостира до остров Кодже, като официалната версия е, че се вземат проби от затворниците заради избухнала дизентерия. Но всъщност част от затворниците умират от странни болести и са обект на опити с бактериологично оръжие. Франк Олсън, който по това време е във Форт Детрик, работи именно по тази биологична програма, свързана най-­вече с четири възможни оръжия, които могат да се ползват в Северна Корея: антракс, бруцелоза, туларемия и пситакоза. Опитите с живи хора се провеждат в бази на ЦРУ във Великобритания, Западна Германия, Канада, Япония и др. Олсън е изпратен да наблюдава практическите опити и изведнъж от лабораторен учен се превръща в свидетел на ужасна действителност. В базите на ЦРУ в Западна Германия Олсън наблюдава хора, подлагани на мъчителна смърт, без да имат никаква вина. Притеснението му е толкова голямо и толкова много му личи неспокойствието, че след като приключват визитите му в Берлин и Лондон, МИ­6 изпраща доклад в ЦРУ със съмнения, че Олсън е потенциално опасен и нестабилен и че би могъл да освети секретните проекти пред медиите. И наистина, завръщайки се в САЩ, Олсън изразява опасения пред ръководителя си д­р Готлиб, че всичко, което се извършва, не е хуманно и е в разрез с човешките права и ценности. Така се стига до „самоубийството му”, което се оказва доста удобно за ЦРУ. Междувременно по време на Корейската война много американски пилоти, попаднали в плен, признават, че са хвърляли бомби с вируси и бактерии, за да се предизвикат епидемии сред врага. Това са първите опити на САЩ да използват биологично оръжие. Няколко години по­-късно те правят това и във Виетнам. Тогава по програмата „Черна магия” огромни пространства в джунглата се пръскат със специален сълзотворен газ, от който партизаните от Виетконг ослепяват и получават жестоки изгаряния, така те са принудени да напуснат укритията си и да бъдат убити. Освен този газ най-популярният химикал, който американската армия ползва във Виетнам, получава прозвището „Оранжев реактив” заради цвета на контейнерите, в които го доставят. От него окапват листата на джунглата, дървесината пламва, растенията загиват и, разбира се, всеки човек бива обезвреждан, тъй като се развиват симптоми на кожен рак. САЩ разпръскват 113 кг диоксин над Виетнам. Отделно правят особен вид акции като тази да заразяват ядивни растения с антракс и други смъртоносни вещества, изпратени от лабораториите на ЦРУ именно за тези цели. В крайна сметка целта оправдава всяко зло, а целта е ясна: убий партизаните! Във Виетнам се правят и много други експерименти, свързани с прекършване на волята на хората. Но началото на всички тези програми за управление на човешкото съзнание започва също от Корейската война. По онова време информация, че пленените американски пилоти в Корея са направили признания за бактериологичните бомби пред комунистите, въпреки че не са били изтезавани, втрещява ЦРУ и военното ръководство. Възниква тежкият въпрос, защо американските пилоти са направили тези признания „доброволно”? И защо 70% от американските военнопленници подписват декларация за прекратяването на войната в Азия. Отговорът на ЦРУ е, че е използвано влияние върху тяхната психика, комунистите напълно са променили реалността им. Няма друго обяснение, тъй като поведението на американските пленници значително контрастира с това на другите, например англичани и австралийци.

На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между двете Кореи. Няма победител. Има 2 милиона убити. Загиват 37 хиляди американци. Още в края на войната д­р Сидни Готлиб има специална нова идея в служба на правителството на САЩ. Той пише доклад, в който се подчертава, че трябва да се започне „програма за контрол върху човешкото съзнание и поведение, тъй като комунистите вече успешно работят върху това”. Шефът на ЦРУ Алън Дълес е страшно ентусиазиран. Като за начало той решава да отпусне 300 хиляди долара, за да проходи новата програма на ЦРУ, озаглавена МК­Ултра. Ръководител на проекта става абсолютният му любимец д­р Готлиб. Неговата натрапчива идея е да превърне обикновените хора в изпълнители на чужда воля, да станат такива, че да могат да убиват по заповед, и най-важното след това да забравят кой им е дал заповедта. Тоест д-­р Готлиб се посвещава на експерименти, свързани с човешките съзнание, воля и памет. МК­Ултра започва с изучаване на влиянието на радиацията върху човешкия мозък, но скоро изследванията се насочват към ЛСД и други психотропни вещества. Изследванията с ЛСД показват, че дори минимални дози дават чудни резултати, задръжките на хората падат и те започват да говорят какви ли не неща. Готлиб провежда експерименти със стотици хора, нищо неподозиращи, които не са дали съгласието си да бъдат употребявани, хора от маргиналните слоеве на населението като проститутки, затворници и психично болни, но често и съвсем случайни граждани. Например в Сан Франциско се провежда операция, в която проститутките слагат в питието на неподозиращите си клиенти ЛСД, след което се наблюдава въздействието. Подобен подход се използва и в клиники за наркомани, където жертвите се подлагат на упойващи вещества и разнообразни отрови. Много неизлечимо болни, като например болни от рак, се подлагат на експерименти със смъртоносни вируси, без да подозират, а след смъртта им се правят доклади на базата на резултатите от аутопсиите. Всичко това в името на националната сигурност. Постепенно дейността на МК­Ултра се разширява и в експериментите започват да участват и много големи американски медицински центрове. Извършват се експерименти върху хора, без те да са осведомени за това. Д­-р Готлиб е маниакално фиксиран върху това да открие как руснаците и китайците промиват съзнанието на хората. „Всички хора по света ще станат заложници на руснаците, ако не намерим ние първи отговор на въпроса за контрола на човешкото съзнание” –казва Готлиб. Един от най-­важните лекари в програмата МК­Ултра е д­р Юън Камерън. Психиатър от Монреал, Канада, който пише доклад до американските служби с предложението „всички германци да се подложат на електрошокова терапия, за да се изтрият от съзнанието им всякакви следи от нацизма”. Ръкописът днес е част от архивите на ЦРУ. Камерън поддържа института си за медицински изследвания „Алън Мемориъл” изключително с финансиране от ЦРУ. По онова време Камерън е най-­влиятелната личност в психиатрията на Северна Америка и лесно се добира до сътрудничество с ЦРУ, още повече, че стотици институти в разни части на света работят по програми, финансирани от Управлението. Особеното при Камерън е, че той надминава всяка норма на лекарска етика и провежда нечовешки експерименти с невинни пациенти, прилагайки химикали, наркотици, хапчета, насилие, глад, жажда, електрошокове и хирургични мозъчни операции. След като ги довежда до коматозни състояния, той опитва да въведе фаза на „запис” на определена информация в мозъка чрез интервенция на съобщения по различни начини. Идеята – да се пренасочи психиката, да се промени личността, да може да се изтрива част от паметта и човекът да реагира по команда. Любимо изследване на Камерън е и сензорната депривация, тоест поставяне на човешките сетива в пълна изолация, така човек се побърква от „нищото, в което попада”, или пък се облъчва с монотонни въздействия като продължително повторение на едни и същи звуци, записи, команди. Под прикритието, че са лекувани, жертвите се подлагат на операции на мозъка, за да може да се наблюдава какво се случва след отстраняване на определени части и дали „опростеният интелект” може да сътрудничи без проблеми. Камерън постепенно започва да губи връзка с действителността. Зверствата са толкова големи, че в един момент канадското Министерство на отбраната и канадското разузнаване стават доста предпазливи спрямо ЦРУ и отправят въпроси за института на д­р Камерън и експериментите, които той извършва. Тогава управлението изпраща експерти,  които да оценят резултатите от дейността на Камерън. Те констатират безумията му и спират финансирането на института, като  изтриват всяка връзка с него. Към онзи момент обаче са налице още 44  университета в САЩ, 15 изследователски института, 12 болници и 3  затвора, които работят по програмата за контрол върху съзнанието.  Затворите осигуряват хора за провеждане на експериментите. Никой  не се интересува, когато затворници умират например от инфаркт  или други заболявания.

През 1963 г. Виетнам става опитно поле за проекта МК­Ултра. Д-­р  Готлиб пристига в Сайгон с цял екип от лекари, за да използва огромния брой хора, които могат да бъдат „опитни мишки” за експерименти с най­-различни вещества. Все пак става дума „не точно за хора”,  а за пленени „комунисти”, с които може всичко да се прави. В затвор  около Сайгон екипът на Готлиб спретва импровизирана операционна,  където стотици затворници се подлагат на ужасяващи процедури и  хирургични операции на мозъка, т.нар. „крайни експерименти”. Целта е една: след интервенции в мозъка да се произведат хора  зомбита, които да бъдат убийци по поръчка. Операцията не  дава обнадеждаващ резултат и всички нещастници, използвани в експеримента, са убити. Отделно стотици затворници се подлагат и на  поредица от електрошокове, за да се изследва дали електрошоковете  могат да променят съзнанието, дали може да се получи „раздвояване”  на личността. В хода на изследването обаче затворниците умират  един по един от сърдечна недостатъчност и операцията се проваля.  Д-р Готлиб се завръща в САЩ, където продължава неуморно да се труди над проектите, свързани с изобретяването  на убийци, които могат да се задвижват от кодова дума или  знак. Той привлича най­-великите хипнотизатори, с които започват  експерименти за манипулация на хора, които да убият Фидел Кастро.  Идеята е, когато в състояние на хипноза се въведе в съзнанието ключова дума, после, когато се спомене думата, убиецът да се активира и  да убие посочената жертва. Провежда се серия от експерименти и се  похарчват милиони долари по разнообразни програми, свързани с „манипулираните убийци”. Нищо. ЦРУ търпи провал след провал. А служителите пишат доклади след доклади в оправдание на неуспехите.  Когато Ричард Никсън започва кампания за президентския пост, прави изявления, че иска да закрие програмата за биологични и химически  оръжия. И наистина, когато идва на власт, множество контейнери  с бактерии са унищожени завинаги. Но другият проект на Готлиб за  контрол върху съзнанието се харесва на Никсън. Набързо се сформира  нов отдел в ЦРУ, който се нарича „Отдел за изследване и развитие” и  отново се оглавява от знаменития д-­р Готлиб. През 70­те той продължава своите опити в света на паранормалното и по-­специално този  път в областта на черната магия. Проектът има за цел създаването  на нов вид психически цивилизовано човешко същество. Обикалят се  гадатели и екстрасенси, някои от тях се привличат за консултанти.

Неуморно Готлиб продължава да търси начин да употреби свръхестественото за нуждите на ЦРУ. По проекта работят и няколко доказани астролози, чиято задача е да предсказват бъдещето. Също така Готлиб прави първи крачки в демонологията, науката за демоните, екзорсистите и прочее черни дела. Отделът на Готлиб затъва все повече и повече в лабиринта на пълната глупост. Той занимава Управлението със Сатана, космическата божественост, белите и черните магии и всякакви окултни небивалици. Докладите имат заглавия като „Как махалото може да определи местоположението на съветските подводници” и др. Скоро обаче д­-р Готлиб се насочва към нещо по-­материално, това са мозъчните импланти. Той не спира да търси начин за управление на съзнанието. Така попада на разработка за електрическа стимулация на мозъка. Според Готлиб най­после човек можел да бъде програмиран да убива по заповед. Точно в момент на най­съществена еуфория обаче д-­р Готлиб получава от директора на ЦРУ неприятната вест, че програмата му се прекратява, а с нея и присъствието му в Управлението. Причината остава неизказана, но истината е, че ЦРУ има огромни неприятности със съдебните дела, които завеждат пациентите – жертви на д-­р Камерън. През януари 1973 г. Готлиб напуска ЦРУ. Преди да напусне и да отиде да отглежда кози на село, Сидни Готлиб унищожава всички документи, свързани с МК­Ултра и някои други програми. Изчистването е по заповед на директора на ЦРУ, с което Управлението се разграничава от своето минало. Ето защо години по-късно, когато американският Конгрес изисква от ЦРУ документацията за програмата за бактериологично оръжие, се оказва, че документите липсват, те са унищожени. Някои от тях обаче остават, вероятно Готлиб нарочно ги е забравил. След като поста шеф на ЦРУ заема Шлезинджър, той се ужасява от това, което заварва, и започва чистка както на персонала, така и на операциите от миналото. Много скоро той е подменен с Уилям Колби, който също се задържа за кратко. Настъпва времето, когато най-­влиятелните медии тиражират статии за злоупотребите в ЦРУ. Назначена е комисия за разследване на злоупотребите и биомедицинските експерименти на Управлението. Въпреки всичко скоро след преустановяването на химическата и биологическата програма на САЩ в ЦРУ започват да валят доклади за съветската опасност, страховете се напластяват, а разузнавателните данни сочат, че „комунистите са на път да унищожат щастливия американски свят”. Така през 1981 г. работата по биохимическите оръжия отново се възстановява...

„След разпада на СССР Елцин потвърди съществуването на съветска програма за биологично оръжие. Той нареди да се преустанови разработването на биологично оръжие и обеща на президента на САЩ да уволни трима или четирима генерали, които отговарят именно за тази програма. Нищо подобно обаче не направи. Започна да се оплаква на американците и британците, че ръководителите по места саботират неговия опит да преустанови производството на биологично оръжие и че той всъщност знае много малко за тази програма. През 1992 г. Русия официално подписа документ, с който се разрешава на американски и британски експерти да инспектират обектите.” Проф. Лейтенберг, един от авторите на книгата „Съветската програма за биологично оръжие: История”, издадена от Харвардския университет