Заплахата, породена от чуждестранните бойци, които се завръщат от Сирия и Ирак, е обект на множество дискусии напоследък. Моят нюзфийд е пълен с информация от медиите за опасността, която грози страната X, страната Y или света като цяло. Направени са някои добри изследвания по темата, като например това на Ричард Барет от Soufan Group, което беше публикувано наскоро. 

Но безпокойството заради чуждестранните бойци не е нов феномен. През април 2014 г. написах материал, оценяващ тази опасност, а оттогава мина много време. Както и тогава, смятам, че връщането на чуждестранни бойци представлява истинска заплаха, но тя се смекчава от няколко фактора – най-значимият от тях е фактът, че светът е осъзнал тази заплаха. Но и други фактори биха могли да подпомогнат намаляването на заплахата.

Елементите на сигурността

Съществуват няколко елемента, които допринасят за персоналната сигурност. Същите принципи са приложими и в по-широк мащаб за националната сигурност. Първият елемент е начинът на мислене, който има три аспекта: осъзнаването на това, че съществува заплаха, поемането на отговорност за собствената си сигурност и използването на наличните средства за защита. Не е трудно да се види как тези тенденции могат лесно да бъдат преведени в контекста на националната сигурност, за да се реагира на заплахата от завръщащите се джихадисти.

Очевидно фактът, че обсъждаме тази тема, демонстрира разпознаването на този риск и няма индикации, че правителствата го отричат или не знаят за него. Осъзнаването на заплахата от завръщането на джихадистите е много различно от това, което преживях след оттеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. Първо, диалог относно заплахата от бойците, които се завръщат от Афганистан, почти нямаше. Някои хора дори глупаво прогнозираха края на тероризма след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., защото Съветският съюз беше един от основните спонсори на политическото насилие по света. За съжаление, тероризмът не беше просто инструмент на марксистките революционери, а беше прихванат и овладян от вярващите в други идеологии.

Когато пътувах с колега от ФБР до Йемен, за да разследваме атаките срещу американските морски пехотинци в Аден през декември 1992 г. и ракетно нападение срещу Посолството на САЩ в Сана през януари 1993 г., подозирахме, че либийците са зад тях. Те многократно бяха поразявали военни и дипломатически цели на САЩ в региона и бяха правили предишни атаки в Йемен. Въпреки това нашето разследване установи, че бомбардировките са извършени от джихадисти, които са били обучени от Отдела на техническите служби на ЦРУ в Афганистан и са се завърнали в Йемен.

Скоро след като се върнах от Йемен, бях изпратен в Ню Йорк, за да помогна за разследването на бомбардировките от Световния търговски център през февруари 1993 г. Отличната работа на съдебната власт бързо показа, че камионът е бил нает от група джихадисти, пътуващи в Афганистан. Преди това ФБР е разследвало групата, но за съжаление е решила, че те не представлява заплаха въпреки факта, че един член е убил ултранационалисткия равин Меир Кахан в хотел в Централен Манхатън през ноември 1990 г. Макар че сведенията се увеличаваха, щеше отнеме още няколко години преди да разберем, че тези джихадисти са част от организирана мрежа, наречена „Ал Кайда”.

Вероятно най-добрият пример за неосведомеността относно заплахата през 90-те години беше случаят със сержант Али Мохамед. Той е бивш египетски офицер от специалните части, който се е преместил в САЩ през 1984 г. и е получил гражданството си, след като се е оженил за американка. Той е част от американската армия и е лектор по арабска култура в Специалния военен център във Форт Браг, Норвегия. По време на активната си служба в армията, и със знанието на своите ръководители, Мохамед пътува до Афганистан, където обучава джихадисти от „Ал Кайда”. През октомври 2000 г. той се призна за виновен, че е подпомагал планирането на атентатите от август 1998 г. срещу посолствата на САЩ в Найроби, Кения и Дар ес-Салаам, Танзания. Ясно е, че никой военен в света няма да оправдае или пренебрегне този тип джихадистки туризъм днес. За разлика от 90-те години на миналия век, няма нито едно правителство, което да не е наясно със заплахата, която представляват тези екстремисти.

Ситуационна осведоменост

Друг елемент, който е тясно свързан с разпознаването на заплахата, е осведомеността за ситуацията. В контекста на персоналната сигурност това означава да се направи разумна преценка при изследването на средата за опасности. В контекста на националната сигурност, това означава използването на разузнавателни и правоприлагащи агенции за наблюдение – в този случай, на завръщащите се джихадисти. Но освен правителството, по-голямата част от общество трябва да обръща повече внимание и да бъде проактивно при уведомяването на властите, когато предусети такава заплаха. 

Мюсюлманските общности се превърнаха във важен компонент на мониторинга на ситуационната осведоменост на обществото, отчасти защото предимно деца на мюсюлмани са тези, които биват радикализирани и използвани от джихадисти. През последните години много семейства се обърнаха към властите, за да подадат сигнал за деца, които са напуснали дома си без разрешение, като са възнамерявали да пътуват до Сирия и Ирак и да се бият там. Някои от тези деца са били заловени или на летището, преди заминаването си, или в транзитна страна. В някои случаи следователите успяват да идентифицират джихадистите, които са ги вербували. Някои от тези екстремисти са арестувани или убити при въздушни удари.

В среда, в която съществува заплаха, че джихадистки групи вербуват членове в киберпространството, обикновените хора трябва да допълнят усилията на силите за сигурност.

Отправни точки

Човек трябва да има добри отправни точки за разбиране на средата, в която живее или работи, за да съществува т. нар. ситуационна осведоменост. Това е следващият градивен елемент на персоналната и колективната сигурност.

В персонален контекст отправната точка е разбирането на видовете извършени престъпления, на начина на действие на престъпниците и на най-вероятното време и място за извършване на престъплението. Трябва да се обмислят и възможностите за възникване на природни бедствия, на терористични атаки и на войни. След като бъде установена тази отправна точка, може да се оцени уязвимостта, основана на видовете престъпления и тактиката на престъпниците.

В контекста на националната сигурност, когато се обмисли връщането на джихадистите, отправната точка е да се идентифицират онези, които се завръщат, но и да бъдат разбрани терористичните техники и методи, които е възможно да са научили в чужбина, и как те могат да окажат влияние върху начина, по който предприемат различните стъпки в цикъла на подготвянето на терористична атака. Тези лица придобили ли са по-усъвършенствани съоръжения за бомбардиране или наблюдение? Или са бойци, които се бият на първа линия, които имат опит огнестрелно оръжие и са по-склонни да се опитат подобна атака, отколкото да правят бомбардировки?

Автор: Скот Стюард

Източник: Stratfor

Превод: Десислава Пътева