Информационната лента е препълнена с хипотези, версии и сложни разсъждения за това откъде и кога се появи коронавирусът, който тръгна в началото на 2020 г. на околосветско „пътешествие“. Кой е истинският „нулев пациент“? Майк Помпео първи започна да нарича SARS-CoV-2 със загадъчното название „китайски вирус“. Малко по-късно изведнъж престана. Азия е трудно разгадаема за европейците, които имат рамкирано европоцентрично мислене. Няма как средният западняк с тълковен речник на собствената си ценностна система и ползвайки своя промит от либералната идеология мозък да осмисли китайския пъзел. Тоест да осмисли това, което гледа, но не вижда в Китай. Поднебесната е страна, която често се описва със стари дрипави клишета от периода на Студената война, които са с изтекъл срок на годност. Нека се отдалечим назад във времето и да се опитаме да разберем кога и как се стигна до „китайския вирус“ на  Майк Помпео.

Западният анализатор разсъждава за прогреса като такъв, в който времето е линейна продължителност на движението на света. Скалата е линейна „прогрес-регрес“. В резултат на хилядолетното съществуване на китайската държава обаче държавните ръководители на тази страна са наследили мисленето на своите мъдреци. При тях времето е последователност от цикли, които следват въртеливото движение на Космоса. Историята е поредица от последователни цикли, всеки един от които е с три периода – „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. След едно завъртане на цикъла през вековете следва отново „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. За китайците развитието е сумата от вълните през различните периоди. Подобно на приливи и отливи. И днес Китай счита, че се намира в своя осми цикъл на изброените три периода. Китаецът се възпитава да обича своята държава, не толкова родина. Много е показателна историята с Конфуций. Неговият баща бил известен и храбър войн. А най-голяма заслуга за един китайски воин е той да даде на своята държава син, който също да стане воин. На 72 години бащата на Конфуций имал 10 дъщери и нито един син. На стари години се развел и се оженил за 18-годишна девойка, която му родила момче. Кръстили го Конфуций и той останал завинаги в историята на хилядолетен Китай.

След Втората световна война законният управител на Поднебесната Чан Кайшъ избързва с циклите и преждевременно залага на САЩ. И сбърква. Мао Дзедун  получава властта през 1949 г. и отива на поклон в Москва при „бащата на народите“ Сталин. Въпреки че има дълбоко изкушение да отиде във Вашингтон. Срещу своята лоялност към социалистическия лагер Поднебесната получава от Сталин  250 завода с модерна технология в базовите отрасли на своята икономика. След време обаче Мао решава да замени Кремъл с Белия дом в триъгълника Китай-САЩ-Русия. През 1969 г. „червеният император“ организира граничен конфликт със СССР на остров Даманский. Сблъсъкът с руснаците е доказателство, че китайците са излезли от опеката на Москва. След фиаското на Вашингтон във Виетнам през 1972 г., първо държавният секретар Кисинджър, а след него и президентът Никсън отиват да се поклонят в двора на „червения император“ с американски „дарове“. Американците предоставят на китайците свои невоенни технологии. Те построяват 14 завода за химически торове. Срещу това Поднебесната приема хартиения долар в качеството на чужди инвестиции. Вашингтон прави и още едно сериозно „плащане“ на Пекин. Тайван е изключен от ООН. Престава да бъде политически субект, който представя Китай на световната сцена. По този начин Поднебесната се превръща в модератор между СССР и САЩ. По този повод казват, че Китай използва модела: мъдрата маймуна качена на върха на планината наблюдава битката в долината между двата тигъра. След отмяната на златния стандарт СССР започва да снабдява Запада с нефт и други суровини за хартиени щатски долари. Съветската комунистическа номенклатура лансира версията за конвергенция. Сливане на пазара на капитали със социалистическото планиране. Мао вижда в това таен сговор между СССР и САЩ. „Червеният император“ обвинява Кремъл в ревизионизъм. Или по-точно казано – в предателство. Така СССР е поставен между два огъня. Съветската ситуация се усложнява в политически, икономически и военен план. Така за пред публиката възниква политиката на „разведряване“.  

По инициатива на СССР през 1975 г. започват трудни преговори с Пекин за нормализиране на двустранните отношения. През 1969 г. Поднебесната приема в последния момент съветския премиер Косигин, след като той се завръща в Москва от погребението на Хо Ши Мин във Виетнам. Руснакът е унизен и не е допуснат до прага на двореца на „Сина на небето“ (Тиен-дзи, владетел на Китайската империя). Преговорите на Косигин с Джоу Енлай се провеждат на пекинското летище. Следват 14 години мъчителни преговори. И така до 1989 г., когато на поклонение в двора на „Сина на небето“ отива Михаил Горбачов със сведена глава. 

За китайците войната е безкраен път на хитростта още от времето на Сун Дзъ. Връх на военното изкуство за тях е да победиш без употреба на оръжие.

През 1979 г. председателят на военния съвет на ЦК на ККП Дън Сяопин слага каубойска шапка и пристига в САЩ. Той подписва с американския президент Картър споразумение „За конструктивно сътрудничество“ със срок 20 години, до 1999 г. С възможност то да бъде продължено с още 20 години, до 2019 г. Смисълът на американо-китайския сговор е, че американците ще съдействат за разполагане на модерна промишлена база на китайска територия за снабдяване със стоки на страните на „златния милиард“. И няма да има военен сблъсък между САЩ и Китай.

Поднебесната поема ангажимент да подкрепя хартиения долар и да отмъсти на Виентам за поражението на американците. Този пазарлък напомня с нещо за договора „Молотов-Рибентроп“. „Кръвната“ клетва за вярност е дадена от Пекин един месец след завръщането на Дън Сяопин от Вашингтон. На 17 февруари 1979 г. Поднебесната нанася „контраудар с цел самоотбрана“ на Виетнам. След което „комунистически“ Китай започва да се превръща във „фабриката на XXI век“. Поднебесната успешно изпълнява програма за модернизации в четирите сфери –  промишленост, селско стопанство, наука и отбрана. Проведена е пазарна реформа и се приемат американски инвестиции и невоенни технологии.

През 1985 г. Михаил Горбачов проглушава ушите на света със своето „ново мислене“. В действителност, той постави под съмнение комунизма като способ на производство. И признава ролята на СССР като обикновен доставчик на суровини за световния пазар.

През 1989 г. бащата на перестройката отива на поклон в Пекин със съветски „дарове“. Политически отстъпки за общата граница и модерни военни технологии, необходими на Поднебесната за модернизация на НОАК (Народна освободителна армия на Китай). Американците военни технологии не дават. Затова и днес най-модерното китайско оръжие е като клонинг на руското. Дън Сяопин приема руските дарове и открива нова страница в руско-китайските отношения. Поднебесната напълва руските пазари със своя ширпотреб и нарича това „стратегическо партньорство насочено в 21-ви век“. Американците са разочаровани от новия руско-китайски сговор и предаването на руски военни технологии на Поднебесната. Естествено, следва класическият условен рефлекс на САЩ. В началото на юли 1989 г. с помощта на янките на площад Тиенанмън избухва „контрареволюционен метеж“ или както сега го наричат класически майдан. Дън Сяопин смазва бунта с помощта на НОАК и показва на света, че Китай е независим и самостоятелен център на власт в света. По времето на Борис Елцин глобалната ситуация за Пекин се влошава. Оставането на власт на вечно подпийналия руски президент означава в перспектива пълен контрол от САЩ и НАТО на ресурсите в Сибир и Далечния Изток. По-ясно казано, за китайската „фабрика на XXI век“ това е истинска смърт. През 1993 г. Китай приема тайната доктрина „Три севера/четири морета“. С нея се определят китайските интереси в света: от Ледовития океан до Индийския океан и от Тихия океан до Атлантика. „Трите севера“ означава преодоляване на Северноамериканските Съединени Щати, Северноатлантическия алианс и Северна Евразия (Русия зад Урал). Паралелно Поднебесната предявява претенции към САЩ за китайския дял в природните ресурси на Русия и ги подкрепя с натиск на стоковия и финансов фронт.

САЩ се съгласяват. И през 1999 г. в Пекин пристига Бил Клинтън. Американският президент преподписва с „третия император на червената династия“ Дзян Дзъмин договора „За конструктивно сътрудничество“ до 2019 г.

На 9 декември 1999 г. Борис Елцин прави „страшно“ заявление в Пекин: „Клинтън си позволи да натиска Русия. Той, видимо за секунда, за минута, за половин минута забрави какво е Русия. Че Русия владее пълен арсенал от ядрено оръжие. Не е било и няма да бъде САЩ да диктуват на целия свят как да се трудим, как да работим, как да почиваме... Не, и още веднъж не. Многополюсният свят е основа на всичко. Тоест, така както се договорихме с Дзян Дзъмин. Ние ще диктуваме на света как да живее, а не само Клинтън“. След което на 31 декември 1999 г. Борис Елцин неочаквано си подава оставката. На терена се появява Владимир Путин. През 2001 г. в Москва Дзян Дзъмин подписва с руския президент Владимир Путин договор „За добросъседство“ със срок до 2020 г.

Очевидно е, че връщането на Хонконг през 1997 г. в лоното на родината и превръщането му в специален административен район на Китай, играещ ролята на финансов център на Тихоокеанската зона, няма как да стане без съгласието на Великобритания и на банковата група Ротшилд. По това време Пекин повече от ясно вече се е договорил с Лондон. С банкерите от Ситито. Любопитно беше да се наблюдава през 2015 г. как Техни Величества чакат близо 15 минути идването на Си Дзинпин. Невероятно изглежда снимката на английската кралица Елизабет II, която при ръкуването си със Си Дзинпин се покланя пред него. Нейно Величество почти елиминира изпълнителната власт в Лондон при посещението на китайския президент и се включи в Голямата игра. Бъкингамският дворец се зае с работата, за която английските министри получават заплата. Типично по британски вестник Guardian написа: „Китай е във възход, а САЩ са в упадък. Британия не може да игнорира тази реалност… Нас не ни устройва ситуацията с правата на човека в Китай, която по нашите мерки изисква подобрение при това в много отношения… Но, ситуацията с правата на човека не е основание ние да се откажем от изграждането на по-тесни връзки с Китай.” Елизабет II позволи на Си Дзинпин да нощува в Бъкингамския дворец. Нещо повече! На Си Дзинпин бе предоставена Кралската каляска като транспортно средство. Той е първият чужд държавен глава, който се е разхождал с нея по улиците на английската столица. Със завидно самочувствие Си Дзинпин заяви в британския парламент: „Да, у вас от XIII век има парламент. Но ние започнахме да говорим за върховенство на закона и права на човека преди 4000 години и започнахме да кодифицираме всичко това пред 2000 години. Така, че дайте да си припомним, кой тук е древна държава“. 

Какъв е изводът? Поднебесната е осигурила планово да нараства нейната съвкупна мощ до 2020 г. Подсигурени са мирни и благоприятни условия за „малкото процъфтяване“.

През ноемри 2012 г. се открива нова страница в историята на Поднебесната. На власт идва „петият император на червената династия“, другарят Си Дзинпин. На него се пада отговорната задача да реализира „малкото процъфтяване“ до 2022 г. Най-важните задачи са: връщане на Тайван в лоното на родината; превръщането на Китай от индустриална в иновационна държава от шестата технологична вълна; усилване на военната мощ на страната до ниво, достатъчно за пренасяне на стратегическите граници на Поднебесната извън националната територия на суша, в Световния океан и на полюсите на планетата.

Си Дзинпин търси решаването на тези задачи в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Проблемът с Тайван и икономическите задачи за получаване на нови технологии могат да се решат само в сговор с Вашингтон. Китай получава необходимите военни технологии от Русия. Но няма неограничен достъп до ресурсите на Сибир. Които са така необходими за „китайската фабрика на XXI век“. Сега става ясно защо китайският дракон се е „скатавал“ и дълго е спал. В края на XX век се събуди, а през 2012 г. разпери криле и излетя. В синхрон с тактовата честота (вълна) на благополучието в китайската история пикът на подема през 1683 г. се повтаря с пика на подема през 2019 г. За осми път в историята на Поднебесната.

Пекин разбира, че ерата на атлантизма приключва по време на вълните на финансовите кризи, които заливат индустриалното потребителско общество на стоки и услуги. Китайците предугаждат краха на икономиката на невъзвращаемите дългове. Договорките с лондонското Сити и банковата група Ротшилд започват да се развалят. Китай все по-настойчиво показва на САЩ своята „цифрова независимост“ в кибервойната и китайското доминиране в областта на информационните войски в глобалната мрежа. Разбира се, незабавно последва удар по Поднебесната. И започнаха вълненията в Хонконг подклаждани от англосаксонците.

Китай не участва във войната в Сирия. Предвид задължението на САЩ да не блокира морските пътища, които снабдяват със суровини и въглеводороди „китайската фабрика“. През последните години Китай се опитва да подсигури Русия като свой суровинен и военен тил. Без обаче да изпада в крайности. Ключов за разбиране на китайската специфика е XVIII конгрес на Китайската комунистическа партия, открит на 8 ноември 2012 г. На него се прави преход от марксистките, а след това и от либералните, по същество западни „общочовешки“ ценности, към новия китайски интернационализъм, основан на конфуцианската етика. Този китайски интернационализъм трябва да издигне Китай след 2019 г. не като регионален фактор, а като „вселенска империя“. Китай вече е достигнал пика на подема на „малкото процъфтяване“. Но няма как да правим паралели между събитията разположени линейно във времето и тези, които идват съгласно китайската „Книга на промените“. Китайската история е цикъл от промени, които не са права линия на прогреса и модерна. Периодът на „малкото процъфтяване“ започва да се строи от великият визионер Дън Сяопин. Срок до 2019 г. Вторият етап от мечтата на великоханското величие се нарича датун („велико единение“). Полковникът от руското военно разузнаване Андрей Девятов, специалист по Китай, казва, че китайската политика е много и дълбоко хитростна. Със своите 36 стратагеми и китайски церемонии за принуждаване на партньорите да „играят на карти, а не на шах“ китайците ги вкарват в капани, в които те „губят лице“. Така китайците изиграха руските либерали. Но с Путин изглежда, че не се получава. Затова Си Дзинпин и Путин заедно дадоха мощен импулс за стремително развитие на руско-китайското „всеобхватно прагматично партньорство“. Но само времето ще покаже дали зад тези формулировки не се маскира достатъчно пространство за стратегически саботаж и от двете страни.

И така, в момент, когато хилядолетният китайски златен дракон с червен оттенък размахва мощно криле и се опитва да се извиси... някой опече прилеп на пазара в Ухан, изяде го, кихна, после са закашля и COVID-19 се понесе по света. И ето, че първоначалният устрем на китайския Дракон, който иска да направи Поднебесната „пъп на земята“, утихна за известно време.