Интервю на Десислава Пътева със социолога Кънчо Стойчев

Господин Стойчев, как оценявате старта на парламента и основните политически послания?

Добър старт. Виждам желание за диалог, но и отстояване на различните позиции на партиите. Хубаво е, че всички говорят за национални приоритети.

Какво можем да очакваме от коалицията между ГЕРБ и Обединените патриоти? Още по време на предизборната кампания Бойко Борисов заяви, че е правил твърде много компромиси със своите коалиционни партньори в предходния кабинет. Ще бъде ли поставен отново в подобна ситуация?

Коалицията не е започнала своята работа. Ние дори не знаем имената на министрите, което не е маловажно, защото политиката се реализира чрез министерствата и министрите. Твърде е рано да бабуваме и да гадаем. Осветлението не е пуснато, стаята е напълно тъмна, а трябва да описвам кожата на мебелите, макар че аз не виждам мебелите. Когато имаме персонален състав на правителството, ще могат да се направят много изводи. В момента имаме само един документ, който те обявяват за обща програма, но е пределно общ. Четох го внимателно, там няма какво да се коментира.

Колкото до компромисите – „компромис” е синоним на „политика”. Политиката е пълна с компромиси. Разбира се, коректната, честната политика има червени линии, които не пресича. Съответно честните политически партии имат своите вътрешни червени линии, но ей така, ангро да говорим против компромисите в политиката, означава да отречем самата политика.

По същия начин, за съжаление, в нашето общество се говори и на тема коалиционност. Не трябвало да има коалиция, защото интересите били различни и всеки дърпал чергата към себе си. Да, така е. Но народното представителство е дефинирано чрез демократичните процедури. В един парламент някой може да има пълно мнозинство и да управлява сам. Може да има и мнозинство, формирано от три, четири, пет, шест, десет партии – толкова, колкото са необходими. В крайна сметка се провеждат избори и е нужно да се състави правителство, за да има страната управление. Хората още не са започнали да управляват, а ние предрешаваме какво точно ще стане, кой къде ще се спъне, кой за какво ще се скара.

Въпросът е дали двете партии ще постигнат консенсус по отношение на три основни въпроса, по които имаха търкания – за политиката на България спрямо Турция, за вдигането на пенсиите, за въвеждането на мажоритарната система.

По отношение на Турция консенсусът ще бъде труден. Надявам се, да бъде постигната някаква средна, работеща позиция. По отношение на пенсиите – виждаме, че нещата тръгват. Да, естествено, не в онзи размер, който беше предварително деклариран, но така или иначе крачката е значима, ако гледаме процентите.

Колкото до мажоритарния вот – в безумната форма, в която той е предложен, такъв, какъвто не съществува нито на Земята, нито на Марс, разбирателство изобщо няма да се постигне. Първо, това, което се предлага като съдържание, е безумно. Второ, начинът, по който се предлага, прилича на рекет. На натискане, което е против всякакви демократични правила, независимо, че има някакъв референдум. Тук веднага ще кажат за мен: „Той се подиграва с референдумите”. Не се подигравам, просто не се сещам за референдум в последно време, който да е довел до нещо добро - както в Европа, така и по света. Виждаме, че и в Турция ситуацията се влошава благодарение на референдум. Така, както се случи във Великобритания, в Холандия и т.н.

Възможно ли е политиците да изпълнят предизборните си обещания в рамките на своя мандат? Неотдавна Томислав Дончев заяви, че на „политическия пазар се предлагат много стоки менте”. Да не ни ги предложат и двете партии от бъдещата управляваща коалиция? Реалистично ли е вдигането на средната работна заплата до 1015 лева, а на минималната пенсия – до 300 лева?

Ако анализираме движението на основните политически партии - ГЕРБ, Обединените патриоти, БСП и ДПС - по отношение на предизборните им обещания, виждаме, че те все повече се опитват да се придържат към тях. Това е позитивна тенденция. Значи има еволюция. 

Ще има ли диалог между ГЕРБ и Обединените патриоти и президента Румен Радев? 

Диалогът е задължителен. Фигурата на президента в Конституцията на България е ясно дефинирана. Той не е началник на депутатите. Той има много ясни правомощия. Ролята на президента би следвало да е обединяваща и да се опитва да подпомага управлението на страната и управляващите. Съответно да бъде коректив тогава, когато счита, че националните интереси се предават.

Може ли да се очаква натиск на извънпарламентарната опозиция спрямо ГЕРБ и Обединените патриоти?

Има ли демократично общество и демократична система, натиск можем да очакваме всяка сутрин, по най-различни проблеми. Това е част от самата демокрация. Да, слава Богу, живеем в свободна страна и гражданите са свободни да се обединяват, да се групират, да протестират по маловажни, средно важни и много важни проблеми. Не мога да си представя, че ако това правителство управлява четири години, няма да има улични прояви и натиск. За да си го представя, трябва да си представя, че е отменена демокрацията в България. Да, ще има такива прояви. Въпросът е по какъв повод, дали ще са масови, каква ще е реакцията на управляващите. Сам по себе си натискът нито е добър, нито е лош. Той просто е една от формите за изразяване на обществени настроения.

При какви условия управляващото мнозинство може да изкара пълен мандат? 

Ако управляват добре, ще изкарат и не само ще изкарат, но и ще повторят мандата. Като не управляват добре, ще паднат бързо. Не бива да заставаме в шаманска позиция. Можем да се изказваме и да говорим за неща, които сме видели, но все още не знаем имената на министрите. Дори не знаем дали ще има правителство. Очакваме да има, но може и да няма.

Каква е според вас възможността Даниел Митов отново да заеме поста външен министър? Например, ако бъде оказан натиск, какъвто имаше за смяната на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Лично аз не очаквам такова нещо. Това ще бъде ясен знак за разделяне на обществото. Даниел Митов е крайно поляризираща фигура. Ако Борисов направи този ход, започва много лошо и мандатът му ще бъде много къс.

Не е възможно да има коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти и Митов да бъде външен министър. Знаем отношението на Обединените патриоти. То беше силно критично. Определението, което Обединените патриоти дадоха за Даниел Митов, е „национален предател”. Как те ще управляват с национален предател? Няма как.

Какво ще бъде влиянието на Турция във вътрешната политика на България, макар че подкрепяната от Анкара партия ДОСТ не влезе в парламента? Питам ви в контекста на успешния за Ердоган референдум в южната ни съседка.

Моите очаквания са, че Турция ще продължи да осъществява експанзия и вмешателство в цяла Европа. Ердоган не може да реши вътрешните проблеми на Турция, защото до голяма степен той ги създаде и изостри. Той ще бяга от тези вътрешни проблеми, като създава такива и навън, и ще търси обединение чрез външни проблеми. Затова прогнозата тук, за съжаление, е неблагоприятна.