Опитите за реализация на големи българо-руски проекти винаги са съпътствани от остри вътрешнополитически катаклизми.

Човек не е задължително да си ляга и става с разкритията на Уикилийкс, за да разбере, че много често вътрешнополитическите кризи в България имат връзка с влиянието на външни фактори. От световноизвестния сайт например знаем, че българо-руският проект за втора атомна електроцентрала край Белене е бил спрян през 2012 г. след дипломатически натиск от страна на бившия държавен секретар Хилъри Клинтън. „Нелоша работа“, получава поздравления Клинтън от своята дясна ръка Джейк Съливан в бележка над препратен имейл от помощник-държавния секретар Ричард Морнингстар, в който последният се отчита за изпълнената задача. Какви точно действия са предприели американските партньори за спиране на проекта остава загадка. Джулиан Асандж и Уикилийкс мълчат по въпроса. Това, което знаем със сигурност е, че опитите за изграждане на атомната централа породиха тежка вътрешнополитическа криза, завършила с оставката на кабинета „Борисов-1“. На 15 март 2012 г. премиерът Бойко Борисов даде зелена светлина пред проекта и отстрани от длъжност енергийния министър Трайчо Трайков – критик на строителството на АЕЦ „Белене“, за чието напускане посланикът на САЩ Джеймс Уорлик заяви, че „ще бъде загуба за българското правителство“. Какви точно са били потенциалните „загуби“ също остава неясно, но след по-малко от две седмици премиерът Борисов обърна мнението си на 180 градуса и обяви, че спира строителството на втората българска атомна централа.

Събитията се повториха след броени месеци. Новото правителство на Пламен Орешарски по странно стечение на обстоятелствата също беше дестабилизирано след решителните му действия в полза на друг българо-руски енергиен проект – газопроводът „Южен поток“. Натискът, упражняван от европейски комисари, добросъвестни протестиращи граждани и безпристрастни медии, достигна равнищата на всенародна истерия и спря като по чудо едва след като на 8 юни 2014 г., под зоркия поглед на двама чуждестранни сенатори, премиерът Орешарски разпореди преустановяване на дейностите по „Южен поток“. Днес, три години по-късно, събитията започват да придобиват вече добре познатите признаци на предстояща, провокирана отвън, вътрешнополитическа криза.

Към България пътува корпусът на втория реактор за АЕЦ „Белене“. В страната ни на части се доставят 4700 тона високотехнологично оборудване, включително 9 свръхтежки единици техника, всяка от които с тегло над 330 тона. Както е известно, България беше осъдена от руската „Атомстройекспорт“ и се договори да плати 1,2 млрд. лева за оборудването. Освен тези пари в площадката край Белене вече са вложени други 1,5 млрд. долара, а от Европейската комисия са налични нужните разрешителни. Повечето предпоставки за строителството са налице, а оборудването събира прах и ръжда. Преди броени дни темата беше включена отново в политическия дневен ред. Енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че до края на годината при всички положения трябва да стане ясно дали проектът ще се рестартира и дори намекна, че има възможност да бъде използвана старата оферта, при която „Росатом“ да бъде инвеститор. Идеята за нов живот на АЕЦ „Белене“ беше полугласно подкрепена и от аналитичен доклад на БАН, в който бяха изтъкнати ползите от втората атомна централа. Самата Петкова дори предложи формула, по която да се изгради електроцентралата - държавата да участва с апортна вноска – площадката, разрешителни и реактори, чиято стойност е към 3 млрд. лева, но да не влага допълнителни средства за неговата реализация, а те да се поемат от инвеститора.

Въпреки противоречивите мнения, премиерът Бойко Борисов е рационален политик. България е наляла близо 3 млрд. лева в строителството на атомната електроцентрала, а реакторите са доставени и не могат да бъдат препродадени. Изборът за Борисов не е сложен: А) да разтовари ядрените реактори на площада в Банкя и да ги превърне в паметник на глупостта и Б) да поднови изграждането на АЕЦ „Белене“. Факти от последните дни говорят по-скоро в полза на втория вариант. Както вече знаем, това означава да затегнем коланите.

Предстои ли нова политическа криза? Възможно ли е рестартът на българо-руския проект да повтори добре познатата схема на вътрешнополитическа дестабилизация? Как точно ще се развият събитията може само да гадаем. Едно обаче е сигурно - в случай, че правителството вземе решение за строителството на централата, много е вероятно стабилността на кабинета рязко да бъде нарушена. Под влияние на външни фактори български мрежи от неправителствени организации, медии и политици ще започнат усилена работа за предизвикване на предсрочни избори. Развоят на събитията ще бъде лакмус за зависимостите в българската политика, които ще изпъкнат релефно – веднага би станало ясно кой прокарва чужди интереси.

Не е изключено премиерът Бойко Борисов да се опита да бави вземането на решение по казуса със строителството. По-рано през годината правителството взе решение за приватизация на АЕЦ „Белене“. Съобщено бе за три потенциални инвеститора – френската EDF, китайската CNNC и неизвестен американски консорциум. Според този сценарий в началото на 2018 г. трябва да бъде проведен конкурс за приватизация на проектната компания. Докато тромавите процедури вървят обаче, доставените атомни реактори ще се амортизират, с което ще намаляват възможностите за намиране на сериозни инвеститори. Това означава само едно - опасността оборудването за над 1 млрд. лева да се превърне в купчина старо желязо ще се превърне в реалност.