Първото посещение на Моди в САЩ след инаугурацията на администрацията на Тръмп има неприятна предистория. На 2 юни Тръмп нападна Ню Делхи за това, че получава „милиарди” долари в замяна на подписването на Парижкото споразумението за климата. С обвинителен тон американският президент Доналд Тръмп заяви: „Индия направи така, че участието ѝ да зависи от получаването на милиарди и милиарди, и милиарди долари чуждестранна помощ от развитите страни”. Логично, може да се предположи, че тирадата на Тръмп по отношение на Индия преди посещението на Моди в САЩ е тактически подход, за да придобие по-силна позиция при двустранните преговори.

Още преди срещата се предполагаше, че ще се обсъждат въпроси, свързани с борбата с тероризма, закупуването на оръжие, геополитиката в Южна Азия, включваща Пакистан и Афганистан, общо геостратегическо споразумение за Индийския океан с цел противопоставяне на Китай, реформата в икономическите сектори, визите H1B и безопасността на индийските граждани в САЩ.

Външната политика на Индия вече не е суверенна, а няколко бележити американски мозъчни тръстове, включително Карнегиевата фондация за международен мир и Брукингският институт, имат значително влияние върху доктрината по отношение на външната политика на Индия под ръководството на Моди. Що се отнася до икономиката, стана ясно, че Индия под управлението на Моди иска услуга от Запада от самото начало. Той стартира кампанията „Произведено в Индия”, за да привлече западни инвеститори в Индия в момент, когато Западът претърпяваше икономическа стагнация. Освен това, за да удържи Китай, Западът използва предимствата на доктрината на Моди за продажба на оръжие в Индия и превърна страната в център за противопоставяне на многополюсната стратегия за световен ред.

След като Тръмп зае по-важната позиция в двустранните преговори с Индия чрез климатичната тирада, дойде време Моди да го успокои с изгодно предложение за финансови и стратегически възможности. На пръв поглед тази среща може временно да подсили двустранните отношения между Индия и САЩ, но в дългосрочен план Индия рискува да се превърне в американска васална държава.

Индия е важен член на две многополюсни международни организации, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и БРИКС, които се ръководят главно от Русия и Китай. Макар че тази година Индия получи членство в ШОС, тя не подкрепи ръководения от Китай и подкрепен от Русия „Един пояс, един път”. От друга страна, Индия е подписала Меморандум за обмен на логистична информация (Logistics Exchange Memorandum of Agreement – LEMOA) със САЩ. Меморандумът осигурява достъп на САЩ до индийските военни съоръжения за доставки и ремонти.

За да стане пълноправен партньор в отбраната на САЩ, Индия трябва да подпише четири споразумения. Тя вече подписа две от тях, като очаква да подпише останалите две. По време на предишното управление на Индийската народна партия през 2002 г., САЩ и Индия подписаха Споразумение за опазване на военната информация (General Security Of Military Information Agreement – GSOMIA). Меморандумът за комуникация и защита на информацията (Communications and Information Security Memorandum of Agreement – CISMOA) и Споразумението за обмен и сътрудничество (Basic Exchange and Cooperation Agreement – BECA) в областта на геопространствено разузнаване са останалите две споразумения, които предстои да бъдат подписани.

Очевидно е, че въпреки членството си в многополюсния блок, Индия клони повече към еднополюсния световен ред. Китай и Русия в близко бъдеще може да не приемат добре съществуването на двоен стандарт в индийската външна политика. Тъй като Русия и Китай ръководят съвместно проектите, свързани с „Един пояс, един път” и ШОС, както и евразийските проекти, Индия, ръководена от Моди, която клони към Запада, ще бъде третирана като неблагонадежден приятел в многополюсния клуб.

Източник: Geopolitica.ru
Автор: Ахмед Раджеев