Голяма част от американския истаблишмънт не приема Тръмп, защото той е против това държавата САЩ да бъде инструмент на глобализацията, провеждана в интерес единствено на наднационалния атлантически елит. Затова някои наричат Тръмп опасен човек и „полезния идиот” на Путин. Но пък именно заради това, много други подкрепят Тръмп, тъй като считат, че с Америка все пак биха могли да се договорят за преход към многополярен свят без да има голяма война. На Тръмп симпатизират традиционалистите, антиглобалистите и антиатлантистите по целия свят, включително и Русия. Дори и ако той не успее нищо да промени, нека поне да има възможност да опита.
Но Тръмп плаши не само някои американци. Самият той се изказва достатъчно рязко по адрес на Китай, заричайки се, че ще промени търговските отношения с тази страна. В действителност, Тръмп заплаши Китай с търговска война, защото как по друг начин могат да се определят огромните търговски мита върху вноса от Китай, които той сериозно обещава да въведе?!
Поради тази причина в Китай никак не обичат Тръмп. Всъщност, в Китай не обичат и Клинтън, но я считат за по-малкото зло. Макар че в хода на кандидат-президентската борба Хилъри Клинтън всячески се опитва да изземе от Тръмп лозунгите за защита на американските производители и националните търговски интереси: „Китай нелегално наводнява нашия пазар с евтини стоки, краде нашите търговски тайни, манипулира пазара със своята валута, предоставя несправедливи преференции на своите държавни компании и дискриминира американските компании.” С тези думи Хилъри се изразяваше още през пролетта, добавяйки, че ще застави Пекин „да стъпва на пръсти”. „Аз знам как те действат, и те много добре знаят, че ако аз стана президент, ще им се наложи да стъпват на пръсти, тъй като ние имаме намерение сега и завинаги да си осигурим едно справедливо отношение към Америка, или ще им се наложи да се лишат от достъп до нашия пазар”, казва Клинтън.
Но всичко това може да се припише на предизборната риторика и борбата с Тръмп. Ето я и кореспонденцията на Клинтън със съветниците, публикувана преди няколко дни от WikiLeaks. Тя показва на Пекин много добре кой от двамата кандидати всъщност е настроен наистина агресивно спрямо Китай. В един от документите още през 2013 г. Клинтън, обсъждайки севернокорейската ядрена програма, казва: „Ние имаме намерение да заобиколим Китай с обръч от ПРО. Ние смятаме да разположим много повече наши кораби в тази зона. Така че, китайци, решавайте: или вие ще ги вземете под контрол, или на нас ще ни се наложи да мислим отбранителна стратегия спрямо Северна Корея”. По тази тема Клинтън говори неотдавна и публично. Само преди месец тя заплаши Китай с разгръщането на американската система ПРО в региона на Далечния изток, ако Пекин не окаже на Пхенян натиск по въпроса за прекратяване на ядрените изпитания. Тогава тя заяви, че на Китай никак няма да му хареса, ако САЩ засилят своето присъствие в региона. Поради тази причина Китай трябва непременно да принуди Северна Корея да се откаже от своята ядрена програма. „Нарастващата заплаха от страна на Северна Корея изисква не само промяна на стратегията, но и спешни усилия да се убедят съседите, преди всичко Китай, че това не е само проблем на САЩ.” Клинтън тогава уточни, че в настоящия момент САЩ разполагат с много повече възможности да окажат влияние на Китай и Северна Корея, отколкото преди, и обеща да използва всички тях – от преговори до санкции.
Изглежда сякаш тя говори за едно и също. Обаче не. В изтеклия от WikiLeaks документ Клинтън говори за това, че САЩ имат намерение да заобиколят Китай в обръч от ПРО и да засилят присъствието на американските военноморски сили край бреговете на Поднебесната. Тоест, това означава да се тръгне към открито военно и геополитическо сдържане на Китай. А наличието на атомна бомба и балистични ракети у Северна Корея е само и единствено предлог за нарастване на американската военна мощ. И в Пекин прекрасно разбират това. Точно както и в Москва винаги са разбирали, че разполагането на американската ПРО в Европа е насочена не против иранските ракети, а против Русия. Китай, точно както и Русия, вече се изказа против обявените през тази година планове на Вашингтон и Сеул за разполагане на нова система ПРО в Южна Корея. Изведнъж се изяснява, че всъщност Хилъри Клинтън счита за необходимо да обкръжи целия Китай с американската ПРО. Както се казва, благодарим за откровеността!
Уговорката за това какво ще стане, ако Пекин не успее да убеди Пхенян да се откаже от ядрената си и ракетна програма, никого не може да заблуди. Китай няма възможности нищо да диктува на Северна Корея, и изобщо никой в света не може да застави Пхенян да се откаже от оръжията си за сдържане. За севернокорейците наличието на ядрено оръжие и балистични ракети е единствената гаранция, че САЩ и Южна Корея няма да ги нападнат. И нито Москва, нито Пекин биха могли да ги убедят в обратното, тоест в това, че САЩ не желаят да ликвидират династията на севернокорейското ръководство. Северна Корея е воювала със САЩ и през всичките изминали години от тази война, около 60, Вашингтон никога не й е дал повод да се усъмни в американската абсолютна враждебност.
Версията за това, че Вашингтон всъщност счита, че китайците „могат да вземат под контрол” севернокорейците, разбира се, има право на съществуване. Но в този случай трябва да се признае, че американските стратези изобщо нищо не разбират от китайско-корейските отношения. И въпреки че имаме нагледен пример за пълното невежество, проявено от американското ръководство по отношение на оценките за последиците от окупацията в Ирак (а също и в Афганистан), всичко в дадения корейски случай трябва да изхожда от факта, че ние имаме работа с добре планирана част от стратегията на САЩ за Китай.
Така че севернокорейската карта се използва от американците срещу Пекин със същата степен на искреност, както и иранската в Европа против Русия. Ето защо позицията на Клинтън изобщо не е учудваща. Пекин просто получи съвсем явно потвърждение на това, което така или иначе си знаеше: САЩ действат активно по стратегическото сдържане и обкръжаване на Китай, и идвайки на власт, Клинтън „ще разшири и задълбочи” тази политика. САЩ и без това вече 70 години държат Китай от изток и югоизток. Веригата на американските бази започва от Южна Корея и Япония, след това идват съюзниците на САЩ, Тайван и Филипините, а по-нататък американският флот просто си плава в морето по протежението на китайския бряг. Американците се опитват да превърнат Южнокитайско море в точка на нарастване на напрежението между Китай и страните от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия).
През последните години САЩ повишават залозите в Тихоокеанския регион. И за всички е ясно, че противопоставянето между Китай и САЩ ще определя атмосферата в това полушарие в следващите десетилетия. Но въпросът сега е следният: Готови ли са САЩ да преминат към открита фаза в политиката си за сдържане на Китай, тоест да обявят Китай за нещо като „втора Русия”?! Естествено – не! Вашингтон иска колкото се може по-дълго да играе с Пекин в абсолютна тъмнина, без да излага картите си на масата. В САЩ още не осъзнали докрай всички последствия от предприетата политика на блокада на Русия. Но в един момент те все пак ще разберат с ужас, че главният резултат от опита им да изолират Москва е ускореното стратегическо сближаване между Китай и Русия. На САЩ им предстои да преживеят това.
Обаче нежеланието на САЩ да преминат към открита конфронтация с Китай, не означава, че Пекин няма да започне първи да повишава тона в отношенията с Америка. Работата не е в това, че Китай се плаши от американските планове за ПРО или пък за нарастването на американския флот в региона. В действителност САЩ не могат да разположат ПРО у никой друг, освен в Южна Корея и Япония, а темповете на ръст на китайския флот са такива, че за десет години Пекин ще наблъска с ескадрили всички съседни морета.
Важно е друго. Когато Китай схване, че на американците не им остава нищо друго, освен да преминат към открито геополитическо противопоставяне, Пекин ще действа изпреварващо. Президентът Тръмп може и да обяви търговска война на Пекин, но Китай повече се безпокои, че президентът Клинтън счита, че тя може да огради Китай в обръч. И дори не само Китай, но Евразия, където руснаци и китайци ще застанат един до друг.
Автор: Пьотр Акопов
Източник: Взгляд