След няколко отлагания, през миналия месец Китай най-накрая стартира своите петролни фючърси, деноминирани в юани, върху които работеше в продължение години. Началото на новата търговия беше успешно, привличайки интерес от страна на малкия бизнес, на институционални инвеститори, както и на големите търговци на суровини като „Гленкор” и „Трафигура”.
Все още е много рано един механизъм на по-малко от месец да се определи за тотален успех, тъй като пред него все още има дълъг път, преди да си изгради репутация и история, казват анализаторите. Те също така идентифицират най-големия рисков фактор за западните инвеститори – степента, в която Китай може да се меси във фючърсите, деноминирани в юани, чрез държавни регулации, поради факта, че Пекин е известен с малката си толерантност към резки ценови колебания на своя пазар и има дълга история на интервенции. Такъв е изводът и на най-големия доставчик на суров петрол за Китай – ОПЕК. В своя априлски Месечен доклад за пазара на петрола картелът, който отговаря за близо 60% от вноса на суров петрол на Китай, заявява, че „степента, в която механизмът на INE (Шанхайската международна енергийна борса, бел. пр.) е независим от правителствена намеса, понастоящем е най-големият рисков фактор, пред който са изправени западните инвеститори, което е в допълнение към валутния риск, тъй като търговията на INE е в юани”.
Според Джон Кемп от „Ройтерс” възможността за китайска интервенция на фючърсния пазар на петрол в юани може да бъде един от трите елемента, които да обрекат на гибел новия механизъм. Позовавайки се на изследването „Защо някои фючърсни договори успяват, а други се провалят”, Кемп твърди, че третият ключов елемент за успешен фючърсен пазар – държавната политика да не бъде прекалено враждебна към търговията с фючърси – може да се превърне в препъникамъка пред китайските петролни фючърси, докато в същото време новият механизъм лесно ще се справи с другите два критерия за успех. Те са 1) търговска необходимост и 2) на пазара да бъдат привлечени голям брой спекуланти.
ОПЕК, и особено неговите близкоизточни производители, ще следят отблизо фючърсния пазар, защото веднъж създадена, китайската референтна цена на петрола може да играе ролята на регионален индекс за договорите на спот цени или при дългосрочното ценообразуване. Китайският индекс се състои от седем вида петрол с умерено съдържание на сяра, които преобладават на китайския пазар – шест свободно търгувани близкоизточни сорта (Basrah Light, Dubai, Masila, Oman, Qatar Marine и Upper Zakum), както и китайския Shengli.
„При тези нива на внос от ОПЕК близкоизточните страни производителки ще наблюдават внимателно процесите, срещайки натиск от техните китайски купувачи да приемат индекса в юани за ценообразуването при своите петролни договори”, се казва в месечния доклад на картела. Фактът, че ОПЕК посвещава специална статия на китайските петролни фючърси в юани в своя внимателно следен доклад, показва, че картелът сериозно взема под внимание възможността неговите близкоизточни членки в определен момент в бъдеще да оценяват своя петрол, който продават в Китай, спрямо китайския индекс.
Докато официалната цел на новата фючърсна търговия е да установи регионален индекс за по-точно ценообразуване на петролните сортове, преобладаващи на китайския пазар, анализаторите виждат в петролните фючърси в юани стъпка по пътя на търсеното от Китай широко приемане на неговата валута в глобалната търговия, включително в петролната търговия, и създаване на петроюан, който в бъдеще да оспори господството на петродолара.
Китай вече е най-големият вносител на суров петрол в света, а темпът, с който нараства неговото търсене в Поднебесната, е способен да окаже влияние върху петролния пазар и петролната търговия на двата най-търгувани фючърсни индекси в света Brent и WTI. Така че има смисъл в това най-големият световен вносител да иска да използва петрола като средство за популяризиране на своята валута на международните пазари. Според д-р Мохамед Рамади, енергиен и геополитически експерт в GCC, пускането на петролни фючърси в юани има две ключови обосновки – политика и прагматизъм. От практична гледна точка, подобен индекс ще отрази по-добре цените на различните сортове на китайския пазар, които често се различават от сортовете, залегнали при индексите Brent и WTI. На политическия фронт „деноминираните в юани договори могат да насърчат използването на китайската валута като алтернатива на долара в глобалната търговия, една от ключовите дългосрочни китайски цели – правейки ги още по-привлекателни за страните, заплашени от санкции, които разчитат на долара”, пише Рамади за списание „Нейшън”.
Юанът все още се използва при по-малко от 3% от световната търговия, но фючърсните договори в юани и натискът на Китай да интернационализира валутата си „биха могли в близко бъдеще да променят това и да създадат условия за сериозно предизвикателство към американския долар”, твърди Рамади.
Хейдън Бриско, ръководител в UBS Asset Management за Азиатско-тихоокеанския регион, обяви в доклад малко преди пускането на китайските фючърси: „Вярваме, че в дългосрочен план това ще промени начина, по който петролът се търгува в света, създавайки паричен поток от петроюани, увеличавайки ролята на RMB (юана, бел. пр.) като глобална търговска валута и принуждавайки инвеститорите да повишат вложенията си в китайски финансови активи”.
В дългосрочен план петролната търговия в юани може да промени структурата на глобалния петролен пазар, но първо трябва да се случат две неща, твърди Бриско. Първото е Китай да премахне или значително да намали контрола върху движението на капиталите. Другото е петролните доставчици на Китай като Саудитска Арабия, Русия и Иран да се съгласят да приемат юана за техния износ на петрол за Китай. „Това също се оформя пред очите ни, тъй като Русия вече прие юана при експорта на петрол. Същото стори и Иран, а очакванията ни са Саудитска Арабия скоро също да започне да издава фактури на Китай в юани”, пише Бриско.
Петролните фючърси в юани са въпрос колкото на практичност, толкова и на политика, но много анализатори и самата ОПЕК виждат китайските вътрешни политики по отношение на капиталовите пазари като най-голямата заплаха за успеха на начинанието.
Източник: Oilprice.com