Китай стъпва на международната сцена с инициатива за развитие на т.нар. „Полярен път на коприната“ в Арктика, който ще стане част от по-широката китайска програма „Един пояс, един път“. В петък, 26 ноември, Държавният съвет на Китайската народна република (КНР) публикува за пръв път Бяла книга за арктическата политика на страната. Поднебесната няма територии в Арктика, но разполага с географска близост до региона, както и огромни икономически и стратегически интересни в труднодостъпните северни зони. Китай планира да създаде заедно с арктическите държави (основно Русия) морски икономически коридор между Китай и Европа през Северния ледовит океан, става ясно от Бялата книга. Пекин ще поощрява китайските предприятия да участват в развитието на инфраструктурни проекти и да осъществяват търговско корабоплаване.

Основното преимущество на Северния морски път (СМП) край бреговете на Русия са сериозните съкращения във времето и разходите за доставки на товари в сравнение с южните маршрути. Чрез СМП Пекин се надява да доставя товари в Европа с големи икономии на гориво и човешки ресурси. Днес пътят между северните китайски пристанища и Ротердам в Европа отнема 48 дни по море през Суецкия канал, а през Северния морски път този период се съкращава до 30 дни. Китайският транспортен концерн „Коско“ предостави по-подробни данни за пътешествието на своя кораб „Йоншен“ през 2013 г. Според статистиката маршрутът от Шанхай до Ротердам през Северния морски път е с 4444 километра по-къс и благодарение на това компанията е направила икономия от 820 хиляди долара.

Наред с морските маршрути арктическият регион е интересен за Пекин и благодарение на своите богати природни ресурси – петрол, газ, полезни изкопаеми, а също и рибни запаси. Китай вече инвестира в редица руски енергийни проекти в Арктика и разчита в бъдеще да засили това сътрудничество. В края на 2017 г. в руската арктическа зона започна да функционира заводът за втечнен природен газ „Ямал ВПГ“, в който участват Китайската национална петролна компания и фондът „Път на коприната“. Новата мощност се превърна в сензация, след като през миналата седмица танкер с произведен в нея втечнен газ акостира в САЩ, за да достави за американските потребители синьото гориво. Със стартирането на проекта „Ямал ВПГ“ Северният морски път започна да се натоварва все повече. Акционерите в „Ямал ВПГ“ се превръщат в едни от най-сериозните играчи на глобалния пазар. През 2017 г. по СМП са превозени рекордните 10,7 милиона тона товари, а само след три години прогнозите са това число да достигне 44 млн. тона.

Ръстът в товаропотока се улеснява от промените в климата. На фона на затоплянето в арктическите води намалява ледената покривка, което прави по-достъпно корабоплаването в Северния ледовит океан. Все още обаче са необходими ледоразбивачи или танкери от специален клас, които могат да плават в ледовете на Арктика. Китай вече инвестира усилено в това направление. За целта Поднебесната си сътрудничи с Южна Корея, където се строят подобни танкери и дори се подготвя изграждането на ледоразбивачи.

Китайските ходове в Арктика са свързани не само с укрепването на търговските връзки със страните от региона или с добива на ресурси. За Пекин въпросът има стратегически характер. Китай е силно зависим от Съединените щати, контролиращи основните морски маршрути през южните морета. В случай на конфликт военните сили на САЩ в Сингапур могат лесно да блокират Малакския пролив и по този начин да парализират китайската икономика.

Развитието и усвояването на Северния морски път от Китай предотвратява подобен сценарий. Това е геополитически кошмар за САЩ, тъй като представлява ключов инструмент за консолидация на Евразия. С увеличаването на товарооборота в зоните, извън контрола на Вашингтон, геополитическите позиции на САЩ стават все по-сериозно застрашени. Ако евразийските сили овладеят главните търговски маршрути, Съединените щати и другите външни на Евразия страни ще деградират до периферия. Северният морски път засилва значително взаимодействието между Китай и Русия, между Китай и Европа и между Европа и Русия. Товарооборотът в триъгълника ще продължи да расте, което би поставило под опасност американската икономика. За Китай Арктика представлява възможност за гарантиране на безопасен морски път от нейните производствени мощности до Европа, където се намира потреблението, и по този начин за преустановяване на атлантическата доминация над морските комуникации. Поради това решението на Пекин да включи Северния морски път в своята мащабна инициатива „Един пояс, един път“ не трябва да предизвиква изненада.