Агентите са били убити или арестувани. Този акт подрива сериозно американския шпионски капацитет в Поднебесната.

Човек остава с усещане, че се намира в разгара на Студената война, в роман на Джон льо Каре. Но тази шпионска афера, която се разигра между САЩ и Китай е от съвсем скоро. Пекин е ликвидирал най-малко дванайсет разузнавателни източници на ЦРУ в Китай между края на 2010 г. и началото на 2012 г., твърди New York Times в своя статия от неделя. Един от американските агенти е разстрелян пред своите колеги като предупреждение към тези от тях, които са изкушени да го последват. В крайна сметка, между 18 и 20 шпиони са ликвидирани или задържани за цитирания период.

Американската медия е получила въпросната информация от анонимни бивши и настоящи служители в американската администрация. Случаят е описан като сериозен негативен обрат в американските специални служби. Преди да бъде ликвидирана китайската мрежа, тя е била една от най-работещите в ЦРУ. Нанесените щети са еквивалентни на тези, които са претърпяни в СССР и Русия между 1979 г. и 2001 г. в резултат на предателството на служителите в американските специални служби Олдрич Еймс и Робърт Хансен. Сегашният случай е особено травмиращ за Вашингтон и ЦРУ, тъй като американците все още не са установили дали провалът е в резултат на „къртица” или китайците са успяли да дешифрират системата за връзка. И това, след като всички служители в американското посолство в Пекин са били щателно разследвани. ЦРУ провежда широкомащабно разузнаване в Китай. Провалът показва колко е трудно да бъде инфилтрирана Поднебесната, която е изключително добре защитена.

Китайската преса не потвърждава официално този удар, но не крие своето задоволство. „Ако тази статия отразява истината, ние бихме искали да аплодираме китайското контраразузнаване. Не само шпионската мрежа на ЦРУ е разбита, но Вашингтон няма никаква представа какво се е случило”, пише в своя уводна статия вестник Global Times, близък до Китайската комунистическа партия. Китайската медия посочва „зрелищната победа”, но счита, че историята с убийството на американски шпионин в сградата на китайска институция е „тотално измислена история”.

Тази афера избухва в момент, когато китайският президент Си Дзинпин и неговият американски колега Доналд Тръмп публично полагат усилия за сближаване на техните две страни. И то след предизборната кампания на американския милиардер, в която той бе много агресивен по отношение на Китай. Шпионският случай отразява острото съревнование между двете велики сили за лидерство в света. Тази афера се вписва в атмосферата на лов на чужди шпиони в Поднебесната, въпреки добронамерените международни речи на Си Дзинпин. Полицията в китайската столица обяви парична награда за всеки, който информира за чужда шпионска дейност. Информаторите могат да получат до 500 000 юана (68 000 евро). През последната година бяха нарисувани комикси по големи обществени сгради, в които подробно се разясняват начините използвани от етнически китайци, които са чужди граждани и имат за задача да придобиват стратегическа разузнавателна информация от местното население.

Широкомащабни операции за контрол и наблюдение

През последния месец китайските власти постоянно коментират опасността, която представляват „враждебните чужди сили”, за да легитимират цензурата и ограничаването на човешките права. Публикуван е проектозакон за информацията, който дава легитимна база за провеждане на широкомащабни операции за контрол и следене. Те и в момента се провеждат. Но ще бъде разширена сферата на тяхното прилагане. Текстът ще позволява, без особено прецизиране, предимно „технически разузнавателни средства”, казано по-ясно, информационно пиратство, телефонно подслушване и контрол на входа в „зони с ограничен достъп”. Новият закон уточнява, че „чужди организации и личности”, които „участват в дейност, която нанася щети на националната сигурност и интереси... ще бъдат санкционирани”.

След идването на Си Дзинпин на власт в края на 2012 г., тонът в Поднебесната се запазва категорично националистки. Властите наложиха закон за националната сигурност и множество мерки за възпиране на тероризма, киберсигурността и управлението на неправителствените организации. На теория проектозаконът има превантивни функции, но западните наблюдатели считат, че мерките за сигурност са базирани върху една дефиниция за националните интереси, която е прекалено обширна, и която може да засегне и политически опоненти.

Автор: Сирил Плюйет, кореспондент на вестник Le Figaro
Източник: Le Figaro
Превод: A-specto