Бригадният генерал Касим Солеймани бе убит по лично разпореждане на Доналд Тръмп. Американският президент си призна. Защото по данни на американското разузнаване highly likely иранският генерал щял да организира нападение на американското посолство в Багдад. Това заяви в свое интервю държавният секретар Майкъл Помпео. Целта на Касем Солеймани била да се вземат в плен американци. Нещо като римейк на драмата с 66-те американски заложници през 1979 г., държани 444 дни в Техеран. Според повечето коментари Доналд Тръмп е решил да предприеме този каубойски ход с цел да елиминира евентуалния провал на преизбирането му през ноември 2020 г. Дипломатическата криза със заложниците преди години в Иран провали президентството на Джими Картър. Вътрешната политика на САЩ е органично свързана със събитията по света. Тя има своята външнополитическа проекция във всяка една точка по земята. Поне до този момент. Естествено, досега САЩ бе неоспоримият глобален хегемон, който има интереси навсякъде. Французите биха казали, че все още именно във Вашингтон se fait la pluie et le beau temps (се прави дъжда и хубавото време).
Да. Американците екзекутираха извънсъдебно в трета страна дипломат и ключов командир на иранските паздарани, ръководител на бригадите „Ал Кудс“. САЩ погребаха окончателно и безвъзвратно понятието международно право. Вашингтон прекрачи и негласната за специалните служби „червена линия“ да не се посяга на известни ръководители на разузнавания. След смъртта на Касем Солеймани се заговори, че той бил вторият по важност човек в ИРИ (Ислямска република Иран). Даже той е човекът, който е командвал голяма част от управляващите елити в Близкия Изток. В Дамаск дипломатическият протокол му отреждаше място преди иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф. Едва ли това протоколно предреждане е карало Зариф да се чувства комфортно в Сирия в компанията на Касем Солеймани. Който на всичкото отгоре бе любимец на върховния лидер аятолах Али Хаменей. В Иран се възхищаваха от него, страхуваха се от него, но имаше и такива, които го недолюбваха.
Американската преса написа, че Доналд Тръмп е бил убеден да даде заповед за убийството на Касем Солеймани след месеци наред уговорки от страна на държавния секретар Майкъл Помпео. Тази информация бе публикувана във Washington Post и New York Times. Единият вестник е рупор на демократите, а другият на републиканците, а сега и двата са трибуна на Дълбоката държава.
Вътрешнополитическата обстановка в момента в САЩ е изключително драматична. Демократи и републиканци са се вкопчили в смъртна схватка. Борбата няма правила, властва законът на джунглата, който се пренесе изцяло и на международната сцена. В САЩ все по-ясно се очертава смяна на поколенията политици. Известните персони като Тръмп (73 г.), Сандърс (78 г.), Байдън (77 г.), Пелоси (79 г.) и Хилари Клинтън (72 г.) отдавна са нагазили дълбоко в третата възраст. Тази година предстоят праймериз. Не са изключени изненади. Ако хипотетично импийчмънтът на Тръмп мине за радост на демократите, то републиканците най-вероятно на първа линия ще изведат „младежа“ Пенс, който е едва на 60 години.
Миналата година при едно от нападенията на израелската авиация над Дамаск Тел Авив обяви, че Касем Солемани е убит. Генералът бе ненавиждан в Израел. Радостта на евреите бе кратка. Не след дълго той се показа на една траурна церемония в Техеран. Днес след агресивната риторика на Тръмп и аятоласите, която бе предназначена преди всичко за домашната публика, нищо особено не се случи. Човек остава с усещането, че между Вашингтон и Техеран има „червен телефон“ за връзка. Изведнъж и двете страни заявиха, че не желаят конфликтът да се разширява. Ответният удар на иранските въоръжени сили бе нанесен по най-голямата база на САЩ в Ирак. Той имаше преди всичко за цел да изпрати конкретно послание към Вашингтон. Да покаже на американските генерали, че Иран разполага с високоточни ракети. За които написа вестник Washington Post. Сигнал изпратен - сигнал приет! Военният потенциал на Иран е несъизмерим с този на САЩ. Но е достатъчен да нанесе неприемливи за американското общество загуби в жива сила. Нанасянето на ирански ракетен удар срещу Израел също е противопоказно за Тръмп. Той ще загуби мощното еврейско лоби в САЩ, което подкрепя предимно републиканците. Още един важен акцент. Демократите са тези, които имат динамичен диалог с Техеран. Барак Обама допринесе за сключването на ядрената сделка с Иран. След нея иранския нефт се появи на европейския пазар. С идването на Доналд Тръмп идилията приключи. Европейците престанаха да купуват ирански нефт. На Техеран и иранците не им е изгодно Доналд Тръмп да бъде презбран през ноември 2020 г.
Тоест, Касем Солеймани играеше с вътрешнополитическите врагове на Доналд Тръмп. Той можеше да организира не само атака срещу американското посолство в Багдад. Но, със своите възможности в Близкия Изток той бе способен да създаде огромни предизборни главоболия на Доналд Тръмп до изборите. Касем Солеймани имаше потенциал да нанесе предизборно съкрушителен удар срещу имиджа на Тръмп. И Тръмп да загуби вота. Физическото отстраняване на Касем Солеймани от сегашния американски президент накратко може да се формулира като превенция. Дали това каубойско, шумно и публично обезвреждане с дрон бе най-доброто за имиджа на Доналд Тръмп е друг въпрос. Категорично това е грешка, в която го въвлече най-близкото обкръжение на президента – основно държавният секретар Майкъл Помпео и министърът на отбраната Марк Еспър. Защо? Все пак да не забравяме, че Майкъл Помпео е ярък представител на „дълбоката държава“ в САЩ. Преди да стане шеф на ЦРУ, той започва своята кариера в адвокатската кантора Williams&Connolly основана през 1967 г. от Едуард Уйлямс. Самият основател е известен в САЩ като адвокат защитавал редица босове на фамилията Дженовезе, чийто Capo di tutti capi е Лъки Лучано.
Американският самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“ бе изтеглен от Персийския залив и заплава във водите на Средиземно море. Извън обхвата на високоточните ирански ракети. А го бяха подготвили за нанасяне на удари срещу Иран. Негов командир е американски морски офицер, етнически иранец. Американците обичат да изпипват пропагандните детайли в подобни случаи. Два часа преди иранската ракетна атака върху американската военна база в Багдад иракчаните бяха уведомени. Те от своя страна съобщиха на американците. И САЩ изтеглиха своите войници и офицери от военната база. И двете страни обявиха удобен за тях брой жертви след иранския ракетен удар. В зависимост от вътрешнополитическите им нужди. Американците обявиха, че в техните редици няма нито един загинал. А иранците се похвалиха у дома, че са унищожили 80 американски военни и са ранили 200. Естествено, възникват два въпроса. Първият, защо американската ПРО на атакуваната военна база не прихвана нито една иранска ракета. Втори, не по-малко интересен въпрос, коя спътникова навигационна система са ползвали свръхточните ирански ракети оборудвани с модерна оптоелектроника. Очевидно не е американската GPS. Остават руската Глонасс и китайската Бейду. По тези деликатни теми няма никаква конкретна информация. Въобще иранската ракетна атака като постановка за пред публика копира сценария, който Тръмп разигра през април 2017 г. в присъствието на своя китайски гост Си Дзипин. Тогава американски крилати ракети нанесоха удар по летището „Шайрат“ в Сирия в „отговор“ на постановъчната химическа атака в сирийския град Хан Шейхун.
Касем Солеймани бе описан като ирански генерал, дипломат и държавник. Да, така е. Той изгради плътни мрежи от шиитски въоръжени групировки в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и редица други територии, където мнозинството жители са шиити. През последните години светът често коментира неоосманизма на Ердоган и неговия стремеж да възстанови влиянието на Османската империя. Но паралелно с него работеше и Касем Солеймани. Той методично се опитваше да възстанови Персийската империя, която някои анализатори наричат „шиитски полумесец“ или „шиитска дъга“. При мюсюлманите шиити има една особеност. Арабите шиити първо се възприемат като шиити, а после като араби. Аллах си е направил „шега“ и богатите на нефт и природен газ близкоизточни територии е населил с шиити. Включително и в Саудитска Арабия. А иранската област Хузестан, където са концентрирани 80% от въглеводородните запаси на Техеран, е населил с араби. Иранският политически и икономически проект не се разви. Той стигна до задънена улица. Иран не можа да създаде интензивна икономика, а само екстензивна. Развитие може да има само чрез възстановяване на Персийската империя. Самият днешен Иран е една малка империя. В него съжителстват 64 етноса. Някои сравниха Касем Солеймани с великия Саладин. Времето ще покаже дали генералът като мъченик няма да е дори по-опасен отколкото като жив ръководител на „Ал Кудс“.
Касем Солеймани изгради огромна икономическа империя. Той контролираше огромни финансови потоци. През него минаваха сивите схеми за продажба на иранския нефт. Подчинените му шиитски въоръжени групировки в Близкия Изток бяха на аутсорсинг. Касем Солеймани след падането на кулите в Манхатън през 2001 г. координира иранското сътрудничество с американците в Афганистан. Щатските разузнавачи и дипломати го познават от този период като Хаджи Касем. Мрежите на „Ал Кудс“ в Афганистан придобиват разузнавателна информация, която Касем Солеймани предоставя на САЩ. След влизането на американците в Афганистан се наблюдава бум на производството на хероин. Посевните площи с опиумен мак през 2017 г. достигат 328 000 хектара, което е абсолютен рекорд за цялата история на страната. Касем Солеймани в този период с помоща на „Ал Кудс“ наблюдава и контролира западните афганистански територии, които граничат с Иран. Територии, които гъмжат от наркотрафиканти. Англичаните като наследници на Британската империя имат далеч по-добра и ешалонирана назад във вековете информация за обстановката, племената и племенните вождове в Афганистан за разлика от американците. Британците са дислоцирани в Camp Bastion, провинция Хелманд. Тя е стратегическа за афганистанския наркотрафик. Провинция Хелманд е британска зона на отговорност. Броят на хероиновите лаборатории в района са невероятно много. През 2007 г. британските, американските и афганистански военни отнемат контрола на движението „Талибан“ в окръга Муса Кала, провинция Хелманд. Съгласно правителствени източници в него са открити и унищожени над 300 нарколаборатории. Хероиновите лаборатории не се нуждаят от сложна апаратура. Необходимо е да се доставя редовно киселинен анхидрид, който го няма в Афганистан и се внася контрабандно основно от Иран.
Там, където има наркотици, има и огромен трафик на наркодолари. Касем Солеймани е бил перфектно запознат със схемите за наркотрафик и пране на наркопари в банки. Както и с каналите за експорт на наркопродукцията. Без Касем Солеймани този „бизнес“ няма как да функционира. Той е контролирал 80% от световния наркотрафик.
От близо 20 години на Иран са наложени санкции. Иранският нефт се купува преди всичко от Китай. Касем Солеймани превръща получените юани чрез сиви схеми и определени банки в долари. Едно е ясно. В днешния глобализиращ се свят, за да разполагаш с финансовите и политически възможности на убития Касем Солеймани, е задължително да имаш контакти и делови партньори в големите световни столици. В много от тях той бе приеман на най-високо правителствено ниво.
Убийството на Касем Солеймани взриви целия политически елит в Близкия Изток. И не само в региона. Шокът се понесе като „мексиканска вълна“ по всички големи столици, от Лондон до Москва. Касим Солеймани остави завещание. Първата работа, която направиха неговите адвокати, бе да отложат с половин година неговото обнародване. След като станат публични деловите връзки на иранския генерал с неговите бизнес партньори, най-вероятно много от тях ще имат сериозни проблеми със закона. Да не говорим за имиджовите щети. Ще изгърмят банки. Най-вече в Европа и Азия.
След шест месеца ни очакват интересни събития. Ако американците не започнат по-рано да „отстрелват“ герои фигуриращи в завещанието на Касем Солеймани. Архивът на генерала най-вероятно е копиран отдавна и в момента заинтересовани лица го изучават внимателно.