Политическата кариера на италианския премиер Матео Ренци виси на косъм. Той ще трябва да подаде оставка, ако неговите сънародници не подкрепят ключовата конституционна реформа, за която ще се проведе референдум на 4 декември. Ренци твърди, че реформата ще направи италианското правителство по-стабилно и ефективно, а промените засягат една трета от италианската конституция. „При победа Италия ще бъде най-силната нация в Европа”, категоричен е италианският премиер.
Сегашната система на управление е създадена на базата на италианската конституция от 1948 г. Включва две камари на парламента с депутати, които са избирани пряко – Камарата на депутатите и Сенатът. При така наречения „перфектен бикамерализъм” и двете камери имат равнопоставена власт. Те трябва да постигнат съгласие по отношение на предложените законопроекти, преди текстовете да бъдат приети. Това означава, че е нужно твърде дълго време, за да се въведат каквито и да било промени. Пример за това е, че са били необходими близо 1300 дни, за да бъде прието родените извън брака деца да имат същите права като децата на семейните двойки. Сега се предлага да се разглеждат ограничен брой законопроекти, както и правителството да може да поиска процедура по приемането на спешни закони в Камарата на депутатите, като принуди народните представители да се произнесат в срок от 70 дни или 95 дни при особено сложни документи.
Реформите предвиждат още Сенатът да загуби почти изцяло своята власт, а броят на неговите членове да бъде редуциран от 315 на 100. По-голямата част от тези сенатори вече няма да бъдат избирани пряко, а ще трябва да бъдат излъчвани от областни съвети. Държавният глава ще може да номинира 5 от членовете на Сената, които ще могат да останат на постовете си в рамките на 7 години. Ако кампанията в полза на тези промени има успех, това означава, че много от законопроектите ще могат да бъдат приемани без консултации със Сената, което ще улесни процеса по приемането им. Бюджетът на Италия също би могъл да се одобрява по този начин. Сенатът ще може единствено да влияе върху по-сериозни въпроси, които се отнасят до конституционни реформи и до ратификация на договори в рамките на ЕС.
Иронията е, че на Ренци, който се стреми да промени сегашната система и да остави без работа повече от 200 сенатори, се гледа като на част от истаблишмънта, докато популистките партии защитават статуквото. Всички политически опоненти на Ренци вляво и вдясно са на едно мнение по отношение на конституционните реформи, тъй като искат да го принудят да подаде оставката си. Наред с това, някои конституционни експерти смятат, че промените ще заличат „деликатния баланс” на досегашното управление.
Последните проучвания показват, че около една четвърт от италианците не са решили как да гласуват, което ще бъде решаващо за изхода от референдума и съдбата на министър-председателя. Някои наблюдатели определят този момент като италианския еквивалент на Брекзит. Дори прогнозират срив на еврото, ако се стигне до това Ренци да хвърли оставка, макар че Италия не гласува за излизане от еврозоната и от ЕС. Министър-председателят дойде на власт с обещанието, че ще направи реформи, които да издърпат Италия от блатото, така че ако повечето му сънародници гласуват с „не”, това ще е ясен знак, че отхвърлят програмата му и на начина му на управление. Ако надделеят гласовете против промените и Ренци слезе от поста, това означава, че властта ще бъде поета от служебно правителство и през идната година ще бъдат проведени предсрочни парламентарни избори.
Една от причините, поради които наблюдателите смятат, че този референдум има особено важно значение е, че допитването може да отвори вратичка за избирането на движението „5 звезди”, начело с Бепе Грило, което носи антисистемни черти. Той настоява за свикване на референдум за еврото и за излизането на Италия от ЕС. Дори и от движението да превземат правителствения дворец „Киджи”, това не означава, че Италия скоро ще се откаже от еврото. Към момента няма политически консенсус срещу единната валута, макар евроскептицизмът да е във възход в Италия.
И все пак референдумът за всеобхватната конституционна реформа в Италия може да доведе до нов политически трус, дори преди да сме успели да анализираме в детайли ефекта от допитването за Брекзит. Ако Ренци загуби, това няма да е толкова заради недостатъците на самата реформа, а заради протестния вот срещу неговата политика. Когато дойде на власт неговият личен рейтинг се носеше на гребена на вълната, но избирателите му вече са разочаровани, основно заради високите нива на безработица и заради опасенията от миграционна криза. Заявката, че ще подаде оставка, ако италианците не приемат конституционните промени, беше катастрофална тактическа грешка от негова страна. Той ефективно превърна референдума за конституционни промени в плебисцит срещу себе си.
В същото време движението „5 звезди” припозна избора на Доналд Тръмп за президент като доказателство, че протестната вълна измита статуквото на Запад. Грило призова италианците да се възползват от възможността да свалят Ренци от премиерския пост. Явно този апел е имал въздействие, тъй като подкрепата за реформата е намаляла значително в последните месеци. Всичко остава в ръцете на избирателите, които все още не са решили как да гласуват на референдума. Именно те ще наклонят везните в едната или в другата посока и ще бъдат съдници дали Ренци да остане на поста или да слезе от него.
Духът вече не може да бъде върнат обратно в бутилката. На Ренци със сигурност вече му е минало през ума, че може да му се случи това, което стана с бившия британски премиер Дейвид Камерън след референдума за Брекзит. Неговото оттегляне от поста на министър-председател на Италия може да доведе до нестабилност и хаос, а страната да бъде парализирана в икономически план. Всичко това може да доведе до предсрочни избори и да засили подкрепата за евроскептичното движение „5 звезди”. Ако партията спечели властта, тя ще задвижи процедурата за референдум за членството на Италия в еврозоната, обяви вицепрезидентът на долната камара Луиджи ди Майо. Той обаче няма ясен отговор на въпроса с какво ще бъде заменена единната валута. В същото време някои инвеститори вече предричат края на ЕС, ако той остане без единна валута.
Голяма част от представителите на бизнеса, които все още се отърсват от шока, който претърпя Великобритания след Брекзит, са притеснени и за бъдещето на Италия. Страховете им са подхранени от това, че възможният катаклизъм в политически план ще наруши плановете за рекапитализиране на най-проблемните банки в Италия. Трусовете могат да доведат до фалита на осем банки в страната – третата най-голяма банка Monte dei Pashi di Siena, средните по големина Popolare di Vicenza, Veneto Banca и Carige, както и 4 малки банки, които бяха спасени миналата година – Banca Etruria, CariChieti, Banca delle Marche и CariFerrara.
Акциите в банковия сектор в Италия са се понижили с повече от 20% след Брекзит, тъй като някои инвеститори се притесняват от изхода от референдума в Италия. Водещи икономисти са на мнение, че всякакви коментари за излизане от еврозоната биха провокирали движение на капитали и още по-голямо сътресение на пазара. Дори и преди референдума се наблюдава напрежение на пазарите. Освен това през ноември еврото спадна с над 3% до най-ниското си ниво от март 2015 г.
Други анализатори смятат страховете на инвеститорите за преувеличени, тъй като излизането от еврозоната ще отнеме време и ще бъде подложено на сложни преговори. Такъв е случаят с Великобритания, която се забави с активирането на член 50 от Лисабонския договор. Оказа се, че това не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като Великобритания трябва да изпълни някои изисквания, ако иска да има достъп до единния европейски пазар. Италианската конституция забранява отменянето на международни споразумения посредством референдум, така че може да е необходимо изменяне на основния закон, дори преди да се свика референдум за излизане от еврозоната. Освен това скорошно проучване твърди, че 67,4% подкрепят членството в еврозоната. Дори и мнозинството от италианците да гласуват с „да” за напускането, резултатът все пак може да се блокира от Конституционния съд.
Всичко сега е в ръцете на онези гласоподаватели, които нямат мнение по отношение на конституционната реформа, но не харесват управлението на Ренци. Ако повечето италианци гласуват с „не”, това ще е краят на политическия експеримент на италианския премиер. Той ще бъде принуден да приеме резултата от референдума като личен провал и да подаде оставка, защото вече е дал дума да го направи.