Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп е големият победител на изборите за президент на САЩ. Ексцентричният милиардер спечели  убедително вота на американците срещу кандидата от Демократическата партия Хилъри Клинтън. Решителният превес дойде след неочакван успех в т.нар. swing state - щати, в които демократи и републиканци имат сходни нива на подкрепа. Флорида, Охайо, Айова и Северна Каролина бяха големите изборни победи, благодарение на които името на новия американски държавен глава е Доналд Тръмп. Републиканците убедително спечелиха и гласуването за Конгрес, извоювайки мнозинството места в Камарата на представителите и в Сената. Гласовете на Тръмп в Избирателната колегия, определяща новия американски държавен глава, превишават необходимите за да бъде избран президент 270 гласа.

Изборните резултати са шок за либералните новинарски издания и социологическите агенции, които до последно даваха убедителна преднина за опонента на републиканския кандидат - Хилъри Клинтън. В своя прогноза по-рано през деня New York Times оцени предварителните проучванията за резултатите като „даващи 85% вероятност на Клинтън да победи”. Въпреки това Хилъри Клинтън се представи с най-лошите резултати за Демократическата партия от 2000-та година. Още в два часа местно време ръководителят на кампанията на бившата първа дама Джон Подеста разпусна щаба, отпращайки хората по домовете им, с което предизвести загубата.

Анализатори определят успеха на Тръмп като „голямата неизвестна” в световната политика. На пръв поглед идеите му звучат революционно. Във вътрешен план победата на новия американски президент поставя дори повече въпросителни от новата американска външна политика. Твърд противник на, по думите му „корумпираната система”, на Щатите, облагодетелстваща мултинационалните банки и финансови институции, Тръмп нееднократно е обещавал да върне властта над страната в ръцете на американския народ. Пристъпването към реализацията на подобна идея обаче неминуемо ще доведе до мощни вътрешни сътресения. Още в първите минути след излизането на резултатите финансовите пазари се сринаха. Водещият японски индекс Никей моментално загуби 4,7%, последван от индексите на борсите в Лондон, Хонконг, Австралия, Южна Корея и Ню Йорк. Цената на златото се повиши с 3,4%, а индустриалния борсов индекс Dow Jones загуби 5,1% от стойността си.  

Победата на милиардера изразява надеждите на американците за връщане на блясъка на американската изключителност от миналия век. Доналд Тръмп представлява интересите основно на средната и работническата класа в САЩ, пострадала най-много от унищожителната глобализация. Докато след края на Втората световна война САЩ е безспорно най-развитата индустриална страна, държаща над 27% от световния БВП – прогресивна демократична република, идеал за държавите на земното кълбо, днес разликата е драстична. Деиндустриализацията, породена от прехвърлянето на традиционни производства в Мексико, Китай и Източна Азия и властта на финансовия капитал над икономиката и политиката оставиха милиони американци без работа, дом, образование и бъдеще и превърнаха демократичните процедури във фасада на задкулисието. Очаква се вътрешната американска политика да се ориентира към американоцентричен модел, включващ мощни стимули за икономиката, индустрията и технологиите, а системата от търговски споразумения TTIP, TPP, NAFTA да бъдат преразгледани.

Във външната политика Тръмп наследява сринат авторитет на американската държава като генератор на нестабилност, войни и по думите му „създател на тероризъм”. Тъй като досега Тръмп направи поредица от противоречиви изказвания на тема международни отношения, е налице голяма доза несигурност за възможните следствия от неговия избор. Ядрото на посланията може да определи идеите му като неоизолационистки. В международната политика той е категоричен привърженик на реалистката теория. Като цяло Доналд Тръмп подчертава, че американското лидерство е довело до много повече беди отколкото ползи. Американските мускули са грубо използвани от други играчи – и съюзници и врагове. Следователно в бъдеще Съединените щати трябва да се придържат към външна политика, определена на принципа на калкулиране съотношението между цена и ползи.

Българските евроатлантици може да изпаднат в паника, но републиканският елит около милиардера сериозно обсъжда идеята за прекратяване съществуването на НАТО. В рамките на предизборната кампания Доналд Тръмп нееднократно потвърди решимостта си да преразгледа отбранителните съюзи, повдигайки неспокойствието на западните и азиатски съюзници.

За България победата на американския милиардер ще бъде свързана с дълбоки промени. Широко коментирано е обещанието на Тръмп да намери общ език с Русия на Владимир Путин. В случай, че това стане факт може да прогнозираме рязко спадане на геополитическото напрежение в региона и относителна политическа стабилност у нас. От политическата сцена неминуемо ще слязат „ястребите”, борещи се с „руската хибридна война” от сутрин до вечер. В своя коментар непосредствено след изборната победа на Тръмп говорителят на руското МВнР Мария Захарова се спря на думите на бившия посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол, според който „Путин се намеси в нашите избори и преуспя”. Захарова определи като довела до „патова ситуация” политиката на Обама да назначава „макфоловци” начело на своята страна, „но и на много васални държави”.

Въпреки революционното звучене на идеите на милиардера, не е без основание тезата, че в своята външна и вътрешна политика оттук насетне Тръмп ще бъде силно ограничен. Мощният военно-промишлен комплекс, групиран около т.нар. неокони, транснационалният финансов капитал и сложният баланс в Конгреса са три от факторите, с които без съмнение милиардерът ще се съобразява при взимането на решения. Ролята на спирачка пред импулсивни решения на Тръмп ще играят неговите съветници, политически кабинет и мнозинството в Конгреса. Независимо от комплицираността на вътрешните американски битки и многото неизвестни едно е сигурно – светът навлиза в нова ера и никога повече няма да бъде същият.