Президентът на Каталуния Карлес Пучдемон разочарова радикалните и най-буйни привърженици на каталунската независимост. Каталунският лидер не даде ясен отговор на Мадрид дали е провъзгласил независимост на Каталуния миналата седмица. Той поднови призивите за диалог с централната власт в Испания, предадоха световните агенции. Така желаната независимост може да се случи едва след преговори с Брюксел и Мадрид. Радикалните каталунци твърдят, че Карлес Пучдемон е предал тяхната кауза. Но има и гласове, които оценяват по друг начин развитието на ситуацията в Каталуния. Някои считат, че Карлес Пучдемон е постъпил мъдро. Че той се стреми бавно, но методично да преследва крайната цел. Да принуди след време Мадрид да признае каталунската независимост. В действителност Карлес Пучдемон не взе никакви решения. Той просто се движи съгласно „пътната карта“ за каталунска локална цветна революция.
В Европа отдавна се конфронтират две концепции за бъдещето на континента. Първа - „Европа на регионите“. Втора - „Европа на нациите“. Очевидно е, че процесът за формиране на „Евросъюз на регионите“ се развива динамично и по план. Националните държави се обезсилват и раздробяват на части. А европейският център, ако има такъв ще бъде единствено и само Брюксел. Повече от ясно е, че каталунските националисти се опитват да се приютят под крилото на ЕС. Те настояват за своя „европейска“ идентичност. Не става въпрос за национална или каталунска идентичност. Ако излезем от декламативно-патетичната риторика и си отворим широко очите ще видим в Каталуния технология, която е типична за цветните революции в тяхната соросоидна опция. Да не говорим, че Сорос бе уличен във финансиране на каталунските националисти.
А сега да направим и някои основни различия между британските, германските или френските националисти и борците за каталунска независимост. Да не бъркаме Льо Пен или Найджъл Фарадж с Карлес Пучдемон. Каталунският сепаратизъм не е борба за национална независимост. Битката за национална независимост е само красива легенда за медийна консумация. Реално става въпрос за битка за преподчиняване на Каталуния. За излизане от орбитата на Мадрид и директно влизане в орбитата на Брюксел. По-ясно казано, пряко подчинение на Барселона на Брюксел, без посредничеството на Мадрид.
Каталунският лозунг е ясен: „Повече Европа и по-малко Мадрид“. Все пак да не забравяме, че на Стария континент Сорос е основният привърженик за увеличаване на влиянието на Еврокомисията и демонтажа на европейските национални държави. Сорос финансира две каталунски организации, които играят ключова роля в процеса за каталунска псевдонезависимост. Още през 2016 г. един от най-старите испански вестници La Vanguardia съобщи, че Сорос финансира Съвета за публична дипломация на Каталуния. Организация, която играе роля на каталунско външно министерство. Тя се ползва като инструмент за лобиране на каталунските интереси на ниво ЕС. Сорос подкрепя финансово CIDOB (НПО), което служи за „мозъчен център“ на каталунските политици-сепаратисти. Още повече, че Сорос подкрепи публично каталунските „проевропейски сепаратисти“. В Каталуния се реализира пилотен проект, който по-късно ще се ползва в различни европейски страни. Чрез отработената каталунска формула ще продължи дробенето на европейските държави. По този начин фактически ЕС ще се превърне в единна държава, която ще се контролира директно от евробюрократите. А те както е известно не са избирани от никого.
Любопитен детайл! След терористичните актове в Барселона, които естествено трябваше да доведат до ограничаване на неконтролируемата миграция в Евросъюза, министърът на външните работи на Каталуния Раул Ромева заяви, че „проблемът не е в миграцията“. А в това, че „някои хора я приемат (миграцията) като проблем“. И поиска да се усили борбата с ксенофобията. За което бе приветстван масово от англосаксонските медии. „Гардиън“ написа: „Отговорът на Каталуния на тероризма показа, че тя е готова за независимост“. Толерантността на каталунските политици достигна върховете на неприличието. Те приветстваха току що пристигналите мигранти, които се обявиха за... независима Каталуния. Типична „соросоидна“ толерантност, в резултат на която канадският вестник Globe and Mail написа, че Барселона се е превърнала в един от „центровете на джихадисткия тероризъм в Испания“.
Какво следва? Следва типичната стратегия „в стил Ганди“. През следващите месеци ще се работи за формиране на образа на жертвата. Удачно в медиен план, още в началото, бе представена „милитаризацията“ на централното правителство в Мадрид. На него му бе придаден палеофашистки имидж, част от остатъците от франкизма в Испания. Даже някои „анализатори“ обявиха, че примирието след Испанската гражданска война е мит, който е развенчан от събитията в Каталуния. Тепърва всяко проявено или изкуствено предизвикано насилие от испанските полицаи ще нанася сериозни имиджови щети на Мадрид. Всички акции на централната власт ще изглеждат като немотивирана жестокост. Отново ще се появят девойки, които подаряват цветя на тежко въоръжени полицаи. Ще се търси посредничество на Брюксел във вътрешноиспанския конфликт.
А стигне ли се до този момент, Испания ще започне да се разпада. По този начин ще последва верижна реакция и в други европейски страни. Ето защо Сергей Лавров официално заяви, че ситуацията в Каталуния е „вътрешна работа на Испания“. На Испания, а не на ЕС ! Интересна е позицията на съвременните троцкисти, които считат, че „каталунската криза за нас е само тактически въпрос, който има стратегически последствия“. Те смятат, че „крайният резултат от каталунската криза не ни засяга, защото ние се интересуваме само от ефекта на каталунската криза“. Излиза, че Сорос и съвременните троцкисти са на едно и също мнение. И че обслужват една и съща стратегия.
Москва подобно на Мадрид също губи много, ако се развие насърчаваният от мрежите на Сорос процес на раздробяване на европейските национални държави. Тогава при реализирането на всички възможни руски газови „потоци“ или строеж на руски АЕЦ ще се налага да се преговаря в по-голяма степен с евробюрокрацията в Брюксел. А както е известно тя е русофобски настроена. За Москва е изгодно битката за каталунската псевдонезависимост да се проточи във времето. Колкото е по-слаб ЕС като цяло, толкова по-лесно Кремъл ще се договаря с Брюксел. Толкова по-малко евробюрократите ще имат ресурс да препятстват руснаците да работят за възстановяването на своите исторически зони на влияние в Евразия.