Интервю на Антоанета Киселинчева с Георги Готев, журналист от EurActiv в Брюксел

Г-н Готев, как ще коментирате резултатите от референдума във Великобритания?

Разбира се, това е огромен шок. Тези резултати изненадаха всички, защото прогнозите бяха други. Британските прогнози се оказаха изключително ненадеждни. На парламентарните избори през 2015 г. техните социологически агенции също сбъркаха. Доста невероятно е, че в малка и бедна България социологията работи по-добре отколкото там. Така или иначе, шокът е огромен. С вас разговаряме буквално два часа след като премиерът Дейвид Камерън обяви, че подава оставка. Искам да отбележа, че той сам събуди призраците, които сега го изпращат в политическото небитие. Идеята за референдума беше лично негова и с нея той съумя да спечели изборите през 2015 г. и да бъде преизбран. Залагайки на този референдум Камерън обърка нещата.

Какви според вас ще бъдат вътрешнополитическите последици за Великобритания? Има ли изгледи да последва домино ефект в останалите страни-членки на ЕС?

Дали други държави ще поискат същото, т.е. антиевропейски сили да инициират подобни референдуми – да, сигурно. „Пет звезди” в Италия вече казаха, че обмислят идеята да направят референдум за еврото. Не бих се изненадал, ако подобни референдуми се инициират в Холандия и Дания. Видяхме какво се случи в Холандия с референдума за Украйна, така че в такива ситуации хората гласуват срещу управляващите, независимо от въпроса, който им се задава. Хората дават своя наказателен вот. Има такава опасност. Лидерите на Европейския съюз ще се съберат на срещата на върха на 28-29 юни и този път тя ще протече по интересен начин. Първо форматът ще бъде 28-те страни-членки, т.е. заедно с Камерън. След това Доналд Туск вероятно ще организира неофициална среща на 27-те страни, които да обсъдят пътя нататък. Очаква се през месец юли да бъде свикан конклав. Това е най-мистериозният и тайнствен формат на вземане на решения в Европейския съюз. Доколкото разбирам, ще бъдат поканени лидерите на 27-те страни, за да обсъдят бъдещата архитектура и геометрия на ЕС и формата, в която той би могъл все пак да продължи да съществува. Събитията, които се случват са от тектонически характер. България като малка и недостатъчно интегрирана страна рискува да изпадне в неговата периферия.

Смятате ли, че вотът на британците беше емоционален или по-скоро е обоснован?

Вотът на британците беше основан на страха от миграцията. Днес премиерът на Унгария Виктор Орбан обвини директно Европейската комисия, че с несправянето си с имигрантската криза е създала условия за резултатите във Великобритания. Аз намирам резон в този аргумент, но имам и още един аргумент – разумно ли беше Камерън да свика референдум в средата на най-голямата криза, която познава Европейският съюз. Защото, когато той реши да свика този референдум, вече беше известно, че това, което се случва с мигрантската криза има библейски пропорции. Много важен фактор е това, че фактически, страховете на британците бяха експлоатирани от лагера, който искаше Великобритания да напусне. Друг много важен фактор, поради който британците гласуваха за излизане, бе британската таблоидна преса на Мърдок. Нека припомня, че Борис Джонсън, който вероятно е бъдещият премиер на Великобритания, беше журналист в Брюксел. Джонсън е известен с това, че той първи започна да измисля истории, за да се хареса на британската публика. Това са несъществуващи неща за ЕС, които представят европейските институции в една отвратителна светлина, измишльотини като законодателството за кривите краставици и т.н. Впрочем, когато се разкри, че той си измисля тези истории, вместо той да бъде порицан, други британски издания започнаха да копират от него и да правят същото. Британската таблоидна преса носи вината за излизането на Великобритания от ЕС. Казвам вина, защото съм сигурен, че Великобритания печелеше много от членството си в Евросъюза и най-големите минуси ще ги понесат самите британци.

Ще успеят ли политиците да овладеят политическата и икономическата ситуация във Великобритания?

Честно казано по-малко ме занимават британските политици. Чудя се, дали европейските политици ще успеят да овладеят нещата. В края на краищата британците имаха възможност да мислят достатъчно дълго по време на кампанията, чуха се аргументите и сега така да се каже – да се оправят. Лошото е, че кризата в Европейския съюз се задълбочава и че досегашните кризи, които се наслагваха, нито една от тях не бе окончателно решена – нито кризата на Еврозоната, нито гръцката криза, нито украинската. Залепват се някакви лепенки върху раните, но раните продължават да кървят. Затова дълбоко се съмнявам, че Европейският съюз ще се съхрани като силно обединение на държави – какъвто беше, когато България се присъедини към него. Със задълбочаването на икономическата криза неизбежно абсолютно всички ще усетим последиците по джобовете си.

Превръща ли се референдумът в опасен феномен?

Аз съм противник на референдумите по теми от външната политика. Това вероятно ще бъде една от темите на срещата на лидерите на 27-те страни-членки в края на тази седмица. Защото в момента натрупването на недоволство е прекалено голямо и какъвто и въпрос да зададеш, винаги получаваш отговора, който не желаеш. Дотам се свеждат нещата с референдумите. Европейската демокрация е достигнала своите граници.

Късно ли е вече за евробюрократите да се събудят?

Когато Жан-Клод Юнкер пое поста на председател на ЕК, той каза, че това е комисията на последния шанс. Наблюдавайки Юнкер и мъничко познавайки го, аз мисля, че той много добре си дава сметка колко трудна е ситуацията. Но изобщо не мисля, че хората около него са на същото ниво. Смятам, че европейските институции нямат достатъчно имунни сили да се справят с тази тежка ситуация. Що се отнася до институциите, в последно време почти всичко в Европейския съюз се решава по време на едни обеди с участието на Юнкер, на председателя Европейския парламент Мартин Шулц и на председателите на двете големи партии Джани Питела от групата на социалистите и Мартин Вебер от групата на ЕНП. Като някакъв конклав, те решиха, че имат право да решават въпросите. Естествено, че политическите сили, които се чувстват изолирани ще ги накажат за това тяхно поведение. За съжаление политическите сили, които са извън посочения мейнстрийм набират сили. Тяхно знаме вече е национализмът, а не толкова някакви политически и идеологически разлики. Понякога те биват наричани крайнодесни, но в действителност техният електорат не е крайнодесен. Често това са съвсем обикновени хора, които доскоро са гласували за мейнстрийма. Това е една изключително променяща се ситуация и няма да се учудя ако много скоро светът стане нещо прекалено различно в сравнение с това, което е в момента. Най-голямото опасение разбира се е какъв би могъл да бъде резултатът от президентските избори във Франция през май догодина.