Премиер опортюнист и необразовани гласоподаватели без понятие от политика или нова глобална амбиция на Кралството са в основата на Brexit?
Перфектно скроен костюм, изискан часовник и…пистолет Walther PPK. Слиза от специален модел Aston Martin и поръчва водка мартини – разклатено, не разбъркано. Това са част от неизменните за стила на най-популярния британски филмов герой Джеймс Бонд детайли, неподатливи на модата и дори еднообразни, точно като времето на Острова. Както показват фактите, зад художествения образ и отделните сюжети на филмите от поредицата често се крият действителни истории, закодирани послания и дори значими външнополитически концепции. В тази перспектива последният филм от поредицата хвърли светлина върху вътрешните противоречията и стратегическите предизвикателства, които стоят пред Обединеното Кралство.
Историята за Джеймс Бонд започва от романите на английския писател Иън Флеминг, който за да спази традицията всичко на Острова да не е точно така, както изглежда освен писател и журналист е и…офицер от британското разузнаване под кодовото име 17F. През Втората Световна война Флеминг е автор и инициатор на редица операции, между които и „Златното око” – план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания – ключова за контрола над Средиземноморието.
В романите на Флеминг характерите и историите на героите се преплитат с действителни персонажи. Така например образът на Мис Мънипени е заимстван от червенокосата секретарка на Флеминг от „Таймс” Джоан Хоул, а ръководителят на разузнавателната служба „М” е художественото изображение на контраадмирал Джон Годфри – ръководител на Флеминг от военноморското разузнаване на Кралството. Както става известно в последствие използването на подобен вид инициал води началото си от първия ръководител на МИ-6 Мансфийлд Смит-Къминг, който подписва документите с латинския инициал „С”, следващ от първата буква на неговото фамилно име. Самият Бонд по думите на Флеминг е събирателен образ на британските разузнавачи, които авторът е срещнал. В историите за Джеймс Бонд Иън Флеминг включва аспекти от характерите и агентурната работа на офицери от британското разузнаване като Конрад О’Брайън, Бил Дъндърдейл, сър Фицрой Маклийн и др. На страниците на неговите романи намират отражение реални шпионски истории. Сюжетът на една от любимите на президента Джон Кенеди книги „От Русия с любов” е базиран на събитията около Юджийн Карп, военноморски аташе и разузнавач в Будапеща, който през февруари 1950 г. опитва да пренесе на влака „Ориент Експрес” от Будапеща документи относно разкритите американски шпионски мрежи в Източна Европа.
В книгите на Иън Флеминг, както и в техните екранизации и последващите нови филми от поредицата личи отпечатъкът на прецизен анализ на геополитическите закономерности и външнополитически тенденции за разглеждания период, както и сериозни послания относно мястото на Великобритания в света, англо-американските отношения и съвременните предизвикателства пред британската национална сигурност. В най-новите филми са разгледани темите за киберсигурността, международните тероризъм и престъпност, транснационалните екологични организации и контрола над водните ресурси.
Последният от тях – „Спектър”, открехна вратата пред широката публика за наличието на разминаване в стратегическите концепции между водещите групи в системата на британския елит – без съмнение основен фактор, който трябва да се анализира в светлината на Брекзит. Наивно би било да се вярва, че излизането на Великобритания от Европейския съюз е случайно събитие, предизвикано от опортюнизма на британския министър-председател, наивността на гласоподавателите или пък от „ксенофоба Фараж“. Фактите показват, че ръководни групи на Острова преосмислят ролята и мястото на Великобритания в променящия се свят и пристъпват към реализацията на нова глобална стратегия.
В елита на Обединеното Кралство традиционно съществуват две различаващи се части. От една страна това са елитите, които ясно се виждат групирани в началото на XX век около общността на „Кръглата маса” – организация, свързана с името на Сесил Роудс, представляваща интересите на крупните банкови и финансови англосаксонски капитали, търговията с благородни метали и скъпоценни камъни. Традиционно се счита, че това са средите, които в годините подкрепят експанзията на Британската империя, свързана с разширяването на техните търговски и финансови интереси и са в основата на лансираните глобалистки и наднационални проекти. Това следва логично от наличието на държавните граници и националните интереси, които са пречка пред разширяващото се влияние на тези търговски и финансови структури. Своеобразен говорител на групата в наши дни е финансистът Джордж Сорос. В последните десетилетия осъществиха крупен трансфер на капитали към Източна Азия и особено в Китай. Сред най-мащабните финансови институции в Поднебесната, контролирани от тази група са Hong Kong and Shanghai Banking Corporation (HSBC) и отчасти Standard Chartered и Bank of China.
От другата страна е традиционният британски елит, свързан с кралския двор, службите за сигурност и аристократичните родове. Интересите на тази група са свързани преди всичко със съхранението и развитието на икономиката на Обединеното Кралство и укрепването на търговските връзки с развиващите се пазари. Неизбежно между тези две групи възникват конфликти и различни концепции за ролята на Кралството в променящия се свят.
Какви са стратегическите предизвикателства пред Великобритания?
Ключовият въпрос, стоящ пред британските стратези и от двете страни е отношението към глобализацията в сегашния ѝ вид. Докато за „наднационалната“ част от британския елит епохата, свързана със загуба на британски суверенитет върху процесите означават само печалби, то за политическото ръководство, свързало съдбата си с Острова тя е равна на прехвърляне на производства в развиващите се страни, деиндустриализация, загуба на милиони работни места, намалено политическо влияние и в крайна сметка – липса на стратегически предимства. Малко известен е фактът, че самата UKIP възниква като партия доста преди ексцентричният Найджъл Фараж да я поведе към първото място на Европейските избори и е свързана с името на английския професор по международна история в London School of Economics Алан Скед. Повод за създаването на Партията на независимостта е „черната сряда” на 16 септември 1992 г., когато след поредица от събития, последващи включването на Великобритания в Европейския валутен механизъм британската икономика загуби милиарди, а на сцената излезе новото лице на финансовите спекуланти, съборили паунда Джордж Сорос. В програмата на UKIP са включени послания от ранния тачеризъм и идеалите за британски суверенитет. Самият Скед се бори срещу Евросъюза, обособен като първа стъпка по пътя към световно правителство.
Разгледан на основата на тази плоскост самият Европейският съюз представлява наднационално политическо обединение и глобалистки проект, вписващ се както в интересите на търговския и финансов елит, така и в стратегическата цел на САЩ за неутрализиране на Русия. Известен е фактът, че министър-председателят на Кралството между 1957-1963 г. Харолд Макмилън е в близки отношения с Жан Моне и поддържа концепцията за установяване на световно правителство, основано на регионални федерации. Както отбелязва френският философ Ален дьо Беноа, Европейският съюз отнема все повече суверенитет от националните държави, но това не води до появата на европейски суверенитет. Вместо това суверенитетът попада в своеобразна „черна дупка”, а „Европа” се явява само поредна стъпка към глобализацията. Проблемът пред упадъка на ЕС идва от липсата на технологичен пробив, съчетан с невъзможността за по-нататъшна експанзия и отслабващи търговски връзки – просто казано, САЩ, Китай и Русия си поделят света. На този фон са видни опциите пред съюза. Първият вариант е спасяване поотделно, което Германия демонстрира особено убедително при решаването на дълговата криза в Еврозоната, с избора на маршрутите за пренос на енергоносители или финансовата и икономическа политика. Във втория случай е необходима ресуверенизация на водещите европейски държави, съчетана с централизация, която неминуемо трябва да включва обща отбранителна политика и служби за сигурност и ще цели появата на силна европейска федерация, която да е конкурентен играч на САЩ, Китай и Русия. И двата варианта очевидно не привличат по никакъв начин интереса на Обединеното Кралство поради традиционната британска политика за недопускане на доминираща Европа континентална сила или липсата на стратегически перспективи.
Великобритания има своя собствен „свят”, представляващ наследството на Британската империя, обединен днес в Британската общност (Commonwealth) и оглавявана от кралица Елизабет II. Организацията включва 53 страни, 16 от които имат за държавен глава кралицата, с население от над 2 милиарда и 300 милиона души. Обединяващи за тях са още британското културно наследство, английският език и изградени търговски връзки. В Общността са включват някои от най-динамично развиващите се пазари особено в Източна Азия и както става ясно кралският двор не вижда особени причини да работи за сключване на търговски споразумения с тези страни през Европейската комисия. От друга страна фокусирането върху Европа отслабва връзките с тези традиционни за Острова съюзници. Така през настоящата 2016 година Нова Зеландия проведе референдум за избор на ново знаме на страната, от което да бъде отстранен Union Jack (британският флаг). Китай и Съединените щати чувствително увеличиха влиянието си над страните от Източна Азия и Океания, а в Австралия Републиканската партия все по-настойчиво поставя въпроса за напускане на британската общност.
Другият ключов фактор за промяна на стратегическите приоритети на Великобритания е възходът на Китай и очакванията за глобална роля на китайския юан в следващото десетилетие. Свидетели сме на бавно, но неизменно изместване на световния финансов, икономически, а и геополитически център към Източна Азия, съчетан с най-мащабния от времената след Великите географски открития трансфер на капитали. Британският кралски двор едва ли иска да повтори историческата съдба на венецианските дожове, затъвайки във вътрешноевропейските конфликти.
Но да се върнем към Бонд. В „Спектър“ авторите на филма пресъздадоха сблъсъка на концепции между глобалистката и традиционната имперска част от британския елит за бъдещето и мястото на Обединеното Кралство в света чрез събирателните образи на Ернст Ставро Блофелд и Джеймс Бонд, които следвайки сюжетната линия са братя. Във филма, Блофелд, почитащ предците си по майчина линия, е лидер на могъща транснационална организация, облечен е в традиционен китайски костюм (tangzhuang) и защитава концепцията за закриване на МИ-5 и МИ-6 и прехвърляне на британската национална сигурност, заедно с тази на още осем държави в наднационална институция, която неговата организация финансира. Бонд, както може да се досетим, е обвинен в липса на визионерство, назадничавост и краен консерватизъм, но с присъщите британско постоянство, хладнокръвие и съзнание за дълг пред страната извоюва победа. Във финалната сцената пред Уестминстърския дворец – седалището на двете камари на Парламента на Обединеното Кралство средите, близки до кралския двор дадоха сигнал как виждат решаването на въпроса за властта на Острова – противниците просто бяха принудени да приемат британските правила.
Без съмнение пред Великобритания настъпват съдбоносни дни, в които ще стане ясно може ли страната да си върне мястото сред великите държави в света. Пътят е труден, но както шеговито намекна кралицата с първото си изявление след референдума („Все още съм жива”) Обединеното Кралство няма намерение да се предава. Едно е сигурно – и занапред някъде в мъглив Лондон хора в тъмни дрехи с тайна самоличност ще продължават да получават задачите си по цялото земно кълбо в служба на Нейно Величество.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto