Във всяка организация винаги има човек, който знае какво в действителност се случва. Точно него ще го уволнят.

- Джон Хортънконуей, американски математик

През нощта на 13 срещу 14 април 2018 г. по информация на глобалните медии към цели на сирийска територия бяха изстреляни рояк американски крилати ракети „Томахоук”. Плахо „зад ъгъла” французи и британци също пуснаха по няколко ракети към сирийски военни обекти. До тук добре. За американците бе пределно ясен резултатът от тяхната атака. По официални данни на янките са изстреляни 105 ракети. Руснаците забелязаха 103. Не стана особено ясно какъв е точният брой. Но като цяло по този въпрос има почти пълен консенсус. Възможно е две „Томахоук” да не са долетели до зоната на контрол на руските радари. По всички останали параметри на ракетната атака обаче има две абсолютно противоположни мнения. Що се касае до френските и британските ракети, то ситуацията първоначално беше още по-неясна. Едно е абсолютно сигурно. Изстреляни са общо не по-малко от 100 ракети по сирийски военни обекти. А за това колко от тях са свалени и колко са поразили целите, информацията е абсолютно объркваща. Тъй като нападащите и отбраняващите се дават взаимно изключващи се цифри. След няколко седмици множество алтернативни медии започнаха да съобщават данни, които леко повдигат информационната мъгла. Постепенно и редица глобални медии опровергаха първоначално описаната картина по време и след ракетната атака.

Дали ракетната атака в Сирия е част от широкомащабна атака срещу Русия? Или е договорка между Вашингтон и Москва?

Редица анализатори лансираха тезата, че Москва и Вашингтон са се разбрали предварително за целите на американските „томахавки” на сирийска територия. В голяма част от публиката се породи усещане за „координирана сирийска игра” между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Още през април 2016 г. бившият държавен секретар Джон Кери предложи на Владимир Путин откровено, „по американски”, разделяне на Сирия чрез „червена линия”. Нещо като: „Вие не идвате при нас, ние не идваме при вас, а това по средата ще бъде честна игра”. Днес имаме картина, която прилича на тази, описана от Джон Кери. Руслото на река Ефрат се превърна в „червена линия”. На изток са „американските кюрди”, а на запад „руските башаровци”. В суматохата, преследвайки филиалите на „терористите” от ПКК на сирийска територия, турците се настаниха в Идлиб, Африн и северната част на провинция Халеб (Алепо). В югозападната част на Сирия американците си построиха множество военни бази. Например тази в Ал Танф. Интересите на Израел са в провинция Кунейтра и провинция Дер ез-Зор. Към днешна дата Сирия е разделена на зони на „доминиране”. Не съм убеден, че между американци и руснаци в Сирия съществува някаква фундаментална договорка. Като доказателство за моята теза може да послужи получената на 28 април 2018 г. информация от алтернативен френски сайт, който доказано борави с „чувствителна” информация. Според него бойците на специалните сили на НАТО в Североизточна Сирия са регистрирани от сирийските власти като „престъпници и нарушители на обичайното право”. На сирийска територия нелегално са проникнали от Иракски Кюрдистан американски, британски, канадски, френски, германски и холандски военни. 

Американците и германците са приети по-дружелюбно от местното население, но „съюзническите” кюрдски и арабски сили гледат на французите и британците като на бивши колонизатори. Затова проправителствени сирийски партизани, които действат под ръководството на руски спецназ, нападат военните от колективния Запад на сирийска територия. Специалните френски части са заели позиции в град Айн Иса, около завода на френската строителна фирма Lafarge, град Сарин, град Ракка и недалеч от град Айн ал-Араб (на кюрдски Кобани). Французите подкрепят американските военни части в Манбидж. Цитираният по-горе френски източник подчертава, че френските фирми Lafarge и Total „са напълно въвлечени в операциите за активна подкрепа на тероризма в Сирия”. Дамаск твърди, че наблюдава силите на НАТО чрез въздушното си разузнаване в Североизточна Сирия, а също и че сирийците са идентифицирали в персонален план чуждите военни, които се намират на сирийска територия. Естествено, използвайки класическия агентурен метод – чрез инфилтриране на местни жители в чуждите военни контингенти, които служат за локални „гидове”.

Ако разглеждаме само събитията на 13-14 април, то можем да кажем с определена доза увереност, че „американците и руснаците са се разбрали помежду си”. Но ако си дадем ясно сметка за събитията в Източна Гута и директната битката между руските и американските специални части на сирийска територия преди ракетната атака, тогава ще се замислим. Има един факт, който е важен. Близо 50 години не е имало проверка на реалните възможности на модерните системи за ПВО. Последната проверка е от периода на Корейската война. Тогава резултатите за американците са плачевни и те не след дълго време се изтеглиха. Проверката на руската ПВО в реални бойни условия беше изключително изкушение за Пентагона. Американската военна машина не срещна сериозна съпротива при инвазията на американската армия в Афганистан, Ирак, Либия, а до 13-14 април и в Сирия. Военновъздушните сили на Пентагона бомбардираха в нарушение на международното право безнаказано всеки един обект, който си пожелаеха, във всяка точка на земята. Технологичното превъзходство на американците бе смазващо. И обезкуражаващо за всеки, който се осмеляваше да надигне глава срещу глобалния хегемон. И изведнъж нещо се промени. Проявиха се модерните и високотехнологични интегрирани руски ПВО системи. Пропагандните англосаксонски медии заявиха, че сред ятото „томахавки” няма „никакви загуби”. Всичките 105 ракети са поразили предварително определените сирийски цели. Отличният резултат бе обявен от генерал-лейтенант Кенет Маккензи. Малко след него същото заявиха Доналд Тръмп и Тереза Мей. Сирийският Център за научни изследвания до Дамаск според американски официални източници е поразен от 76 крилати ракети и 19 ракети AGM-158 JASSM. От руска страна генерал-полковник Сергей Рудской заяви, че са прихванати 71 от изстреляните 103 ракети. Тези данни също предизвикват смътни съмнения. Защо? Защото овехтялата сирийска ПВО (SADF) даже теоретично не би могла да свали повече от 15-20% от изстреляните ракети. Сирийците разполагат със системите С-125, С-200, „Бук”, „Квадрат”, „Панцир” и „Оса”. SADF не разполага със средства и мерки за неутрализиране едновременно на такова количество ракети, събрани в една ударна вълна. Очевидно, че сирийската ПВО е била интегрирана в центровете за управление на руската ПВО на сирийска територия. Руснаците са установявали целите и са ги подавали на сирийците. Това е обяснението за големия брой свалени и неутрализирани ракети. Публичните оценки очевидно скриват реалните факти. Получи се война Win-Win. Ракетната атака е извършена и всички са победители. Няма нанесени щети. Хората на Башар Асад ни най-малко не се стреснаха от американските ракети и на 15 април отново започнаха да трепат „умерената опозиция” в „зоната на деескалация” в Северен Хомс. На 14 април сутринта сирийският президент Башар Асад беше показан по световните телевизии как отива на работа в президентството с костюм и дипломатическо куфарче. Единствените недоволни са ислямските сирийски „опозиционери”. Мохамед Алуш, лидерът на „Джаийш ал-Ислам”, който дълго време се бе окопал в Източна Гута, нарече организираните от САЩ ракетни удари кратко и злобно: „Фарс!”.

Кой спечели от ракетния спектакъл на 13-14 април?

За Доналд Тръмп ракетният удар очевидно е изгоден. ООН за пореден път стана за смях. Генералният секретар на световната организация се опита да каже нещо, но никой не обърна внимание на неговите клиширани и овъртолени слова. Отново никой не се съобрази със световната организация. Пренебрежителното отношение на Доналд Тръмп към ООН е известно. С ракетния удар беше открита предизборната кампания в САЩ за Конгреса. Изборите са през ноември 2018 г. Една „малка и победоносна война” е добър старт за предизборна кампания в САЩ. „Всички ракети попаднаха в целите” е много добра агитация. Но това не е всичко. Ракетният удар е и борба с вътрешната опозиция, която с помощта на специалния прокурор Робърт Мюлър „разследва подозренията за сговор на членовете на предизборния щаб на Доналд Тръмп с руските специални служби”. Още повече че една седмица преди ракетния удар ФБР влезе в кабинета на Майкъл Коен, личен адвокат и доверено лице на американския президент. Той обслужва само и единствено Доналд Тръмп. В неговата адвокатска кантора освен кореспонденция и документи са намерени и множество аудиозаписи на служебни разговори. На всичкото отгоре се установи, че Майкъл Коен е фалшифицирал своя лиценз, който му позволява да практикува като адвокат. А след едни успешни ракетни удари „победителите може и да не ги съдят”. В случая Доналд Тръмп.

Владимир Путин също спечели от американските ракетни удари. Вдигнаха се цените на суровия нефт. А Русия е страна, ориентирана към експорт на енергийни ресурси. Стойността на нефта тип Brent се повиши от 67,42 долара на 9 април до 72,7 долара на 18 април за барел. Рублата отслабна от 58,1 за долар до 62 рубли за долар. За гражданите на Русия това е неприятно, но за хазната като страна износител е добър сценарий. С налагането на санкциите Москва всъщност укрепва още по-добре своите позиции в Близкия изток. На 10 април Александър Лаврентиев, специалният пратеник на Владимир Путин в Сирия, посети Техеран. Той се срещна с Али Шамхани, председател на Висшия съвет за национална сигурност на Иран. На 12 април два Ту- 95 и два Ту-160 заедно с танкер Ил-78М и изтребители Су-35 излетяха от базата „Енгелс-1” в Саратовска област. А на 14 април иранската информационна агенция Tasnim съобщи: „Иран е разрешил на руските военни да ползват военната авиобаза в Хамадан”. Само този факт е достатъчен, за да стане ясно, че Москва засилва глобалното си присъствие в региона. А хората в Техеран си дават ясна сметка, че следващият обект на атака от колективния Запад ще бъде Иран.  Има и още един важен акцент в несиметричния руски отговор на санкциите, наложени от САЩ. На 13 април руската Дума публикува законопроект „За мерките на въздействие (противодействие) на неприятелските действия на САЩ и други държави”. Едно от предложенията нанася съкрушителен удар върху съществуващия до този момент световен регламент. Така както американците не се съобразяват с международното право, така и руснаците пишат в своя законопроект, че е „изчерпано изключителното право върху търговските марки в списъка, определен от правителството на Руската федерация” на правопритежатели, които са граждани на САЩ и на други чужди държави, подкрепящи американците в техните антируски действия. На практика Русия извършва покушение върху „Светая Светих” на либералната пазарна икономика – авторското и патентното право. Но преди това САЩ нарушиха правилата на СТО (Световната търговска организация) с налагането на търговско-икономически санкции на Москва. Ако руският законопроект бъде приет в Думата, то несанкционираното производство, приложение, внос, продажба и друго въвеждане в стопански оборот на продукт, който съдържа патентовано изобретение, няма да се счита за престъпление, а за обикновена търговска практика.

Кои събития предизвикаха ракетния удар на 13-14 април? И какво се случи?

Сирийската армия с помощта на руските Военно-космически сили ликвидираха най-мощния и най-стария анклав на джихадистите, представяни като „умерена опозиция”, в предградието на Дамаск, наречено Източна Гута. Публична тайна е, че сред джихадистите е пълно с чужди инструктори от „западния интернационал”. Като резултат от ликвидирането на джихадисткия анклав бяха убити много чужди военни и доста от тях бяха пленени, предимно британци. Вашингтон се оказа в сложно положение. САЩ трябваше да проявят някаква активност и да „преобърнат” ситуацията в Сирия. Как? Като пратят рояк „Томахоук” по сирийците. Постигна ли ракетният удар своята цел? За световното обществено мнение очевидно, че не. За САЩ, Франция и Великобритания определено да. По зоните, които се контролират от руснаците, не бе нанесен нито един удар. Няма значение дали американците са се изплашили, не са поискали или са се смилили и други подобни. Това има значение само за пропагандата на медийния мейнстрийм. Ответен удар от руска страна при тези условия е безсмислено да се обсъжда. Формално няма Casus belli (повод за война). Големият проблем, който остава, е качествената оценка на ракетния удар по сирийските обекти. А тя предизвиква основателни съмнения, като имаме предвид официалните американски заявления. Резултатите бяха публично оспорени от руското Министерство на отбраната. Американците бяха заинтересовани да предоставят на световното обществено мнение доказателства за резултатността на ракетния удар. Но до момента няма нито една прилична снимка, доказваща твърденията на Пентагона. Само фотографии на едно полуразрушено здание. Още по-смешно е, че ОЗХО (Организацията за забрана на химическото оръжие) твърди, че въпросната сграда е планирана за разрушаване още през месец март. На нейно място отдавна е трябвало да започне застрояването на жилищни блокове. Очевидно, че въпросът за другите поразени сирийски цели от американските ракети стои още по-зле. За тях няма нито една снимка.

Най-важното в дългосрочен план за руснаци и американци беше проверката на умните „Томахоук” и руските системи за ПВО в реални бойни условия. Освен това всяка една стрелба с ракети позволява на радиотехническото разузнаване да изучи техните тактико-технически характеристики. Русия на 13-14 април получи уникален шанс да проведе бойно изпитание на своята ПВО и средствата за радиоелектронна борба, като същевременно остана „зад кадър”. Още повече че Доналд Тръмп се похвали, че американските ракети са „умни и красиви”, по-ясно казано: най-съвременни. Комплексната руска система за ПВО без силите за радиоелектронна борба се състои от четири зони за противодействие. Далечната зона се покрива от С-300 и С-400. Средната дистанция от комплексите „Бук”. Близката дистанция от комплексите „Тор”. Последният рубеж на отбраната е „Панцир-С”. На 13-14 април за покриване на далечната зона са ползвани С-200. Те са произведени през 60-те на миналия век. Действията на С-200 са безрезултатни. Все пак те са предназначени за самолети, а не за крилати ракети. Сирийската ПВО на средна дистанция е „по-свежа” само с 10 години от тази на далечната. Системите „Бук” са от първата експортна модификация. На възраст са около половин век. По съобщения на руското Министерство на отбраната системите „Бук” са постигнали следния резултат: от 29 ракети са свалени 24. За близката дистанция старичките „Оса”, „Стрела”, „Квадрат” и „Печора” са постигнали задоволителен резултат: от 50 ракети са свалени 24. На практика единственият съвременен комплекс ПВО е „Панцир-С”. Той е дал почти отличен резултат: от 25 ракети са свалени 23. Тези данни не могат да се разглеждат като безусловен факт, защото са съобщени от руското Министерство на отбраната. Русия успя да изпробва своята ПВО, която има четири нива, но не освети своите реални възможности. Те останаха загадка за колективния Запад. Само 14 ракети по съобщения на руснаците и сирийците са поразили своите цели. 71 ракети са свалени. Къде са останалите. Две се намериха. Паднаха на земята, без да се взривят. Вече са пренесени в Москва и се изучават от руски експерти. Другите сигурно са някъде в сирийските пустини. Колкото по-бързо се освобождава Сирия от игото на международния тероризъм, толкова повече излизат от сянката спонсорите и поръчителите на сирийския конфликт. И това изобщо не е в полза на имиджа на „световната демократична общност”.

Големият сирийски резил на френските военни

Във френските медии обилно се коментира френското участие в ракетната атака на тройната коалиция срещу Дамаск. От страна на Париж е било планирано да се нанесе удар с 9 крилати ракети с морско базиране от три кораба в Средиземно море, дислоцирани недалеч от крайбрежието на Израел. И в допълнение удар с други 10 крилати ракети с въздушно базиране от пет изтребителя „Рафал”. От трите френски кораба само фрегатата „Лангедок” успява да изстреля три ракети MdCN. Другите два кораба поради технически причини остават „безмълвни”. MdCN е вариант на крилата ракета с въздушно базиране SCALP, която е специално разработена за военноморските сили и има голям обсег на действие. По данни на френските медии на базата на източници във Френските въоръжени сили равносметката за изстреляните 10 ракети е следната:

  • 7 от 10-те ракети SCALP са паднали в морето поради технически повреди по време на полета;
  • 2 ракети SCALP са претърпели крах заради сбой в двигателите няколко минути след техния пуск;
  • 1 ракета SCALP не е изстреляна поради технически проблеми, а после е била изхвърлена в морето от съображения за сигурност.

Получената информация от френските медии дава обяснение на съобщението на руското Министерство на отбраната, че не е било наблюдавано участие на Френските военновъздушни сили в ракетната атака на 13-14 април. В същото време френските военни заявиха, че 7 ракети SCALP са имали попадение в „някакъв бункер”. Но не съобщиха неговото месторазположение. На 18 април полковник Патрик Щайгер, прессекретар на френския обединен Генерален щаб, заяви в News Defence, че: „Първият залп не се е получил”. За провала на френските военни пишат и френските медии La Lettre A и онлайн вестникът L’Opinion. За разлика от французите Военновъздушните сили на Великобритания, които използваха за ракетния удар четири самолета Tornado GR4, въоръжени с по две ракети Storm Shadow, не съобщиха за аварии или инциденти.

Какви са глобалните последици от ракетната атака? Интегрирането на Русия със Запада приключи.

Възторгът на САЩ от победата в Студената война се изпари окончателно. Особено след ракетната атака на тройната коалиция в Сирия. Самозаблуждението през последните двайсетина години размъти много мозъци във Вашингтон. Американците станаха предизвикателни и престанаха да спазват даже въведените от тях самите правила по света. Без да усетят и по тяхна вина, хегемониалната им власт се топи като сняг. Цялата американска икономика се крепи на печатането на долари. Американските елити нямат никаква представа, никаква идея как биха могли да съществуват, без да са най-главният фактор в света. За да бъдеш глобален хегемон, трябва да плащаш. А американците вече не могат. За да овладеят положението в Сирия, янките отдавна трябваше да въведат поне 200 000 пехотинци в страната. Но не искат да платят тази цена. И след като САЩ не могат да станат по-добри от останалите... правят така, че другите да станат по-лоши. Междувременно се появиха нови световни центрове на сила като Китай и Русия. И край тях постепенно започват да гравитират бивши васали на бившия глобален хегемон. Този преход е изключително болезнен за американците. Днес янките много странно говорят, че свободната търговия е нещо лошо, и въвеждат поголовно икономически санкции. Че нали от XIX век насам свободната търговия беше най-хубавото нещо на света?! САЩ като икономически най-силна страна натрапваха на всички свободната търговия. Но отнякъде се появи Китай и подхвана тази идея. Започна да овладява световните пазари, като изхвърля от тях янките. И ето, че сега Доналд Тръмп не харесва свободната търговия. Тя не може да направи „Америка велика отново”. Защото при свободната търговия САЩ губят пазари. И като не могат да овладеят пазарите икономически, янките прибягват до военни средства. Но в Сирия удариха на камък. Появи се Русия. САЩ воюват с руснаците в Сирия, а с китайците в Африка. При това безпощадно. В Латинска Америка пък всичко е много сложно. Янките са на път да загубят и Азия. Възниква нов Близък изток. В него Вашингтон губи позиции и започва да нервничи. Преди драмата в Източна Гута и преди ракетната атака през февруари имаше инцидент с руски наемници от частната военна компания „Вагнер”. На 26 април министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис заяви пред Комисията по Въоръжените сили на американския Сенат, че лично е дал заповед за удар на американските военни срещу „нерегулярните сили”. Въпросните „нерегулярни сили” са били от няколкостотин руски наемници. Майк Помпео, по това време директор на ЦРУ, заяви, че САЩ са убили „около 200 руснаци”. Това беше причината руснаците да нанесат ответни удари по американските наемници и военни в Сирия. Око за око, зъб за зъб. Както бе по времето на Студената война. Остава Европа, където американците са се окопали здраво. Преди всичко в Източна Европа. Кошмарът на Вашингтон представлява евентуално обединение на Русия с Германия. Берлин в последно време се опитва да поиска развод със САЩ за разлика от френския президент Еманюел Макрон, който чинно пристана на Доналд Тръмп. Преди време един от съветниците на Джорд Буш-старши в частен разговор заяви, че обединението на Москва с Берлин ще завърши с ядрена война в Европа. Присъединяването на Крим към Русия бе началото на релефното залязване на глобалния хегемон САЩ. Днес Руската федерация е друга. Русия не е само един обикновен метежен сателит на САЩ, както в началото на 90-те години на миналия век. Не е вече само бунтовна провинция. Епохата, наречена „носната кърпичка на Козирев”, е отдавна в миналото. Преди години американският посланик в Москва по време на среща си изпусна носната кърпичка. И Андрей Козирев, който в този момент е външен министър на Руската федерация, се спусна... да вдигне носната кърпичка на американеца. След ракетната атака на 13- 14 април „западният път на Русия” приключи. Това го казва ясно Владислав Сурков, автор на концепцията за „суверенната демокрация” и бивш помощник на руския президент. През 2008 г. представители на европейския елит пристигнаха в Кремъл и казаха, че руснаците ще влязат в Европа, но на части. По области, до Урал и след Урал, по големи региони. През 2008 г. руснаците окончателно разбраха, че пътят им с колективния Запад беше до тук. Към 2010 г. позицията на Русия беше оформена, осмислена и изработена окончателно.

В последно време колективният Запад все повече се дразни от правото на вето на Руската федерация в Съвета за сигурност на ООН. От доста време се мисли как да се излезе от тази задънена правова улица. Вестник Guardian, позовавайки се на дипломатически източници, съобщи, че за преодоляването на руското вето колективният Запад може да използва прецедента, касаещ резолюцията на Генералната асамблея на ООН „Единство в полза на мира”. Тази резолюция е приета през 1950 г. И предвижда, че в случай на съгласие на 9 члена на Съвета за сигурност от 15-те, въпросът може да бъде предаден за гласуване в Генералната асамблея. По този начин американците и техните съюзници узакониха агресията срещу Северна Корея. Въпреки няколкото опита по-късно тази формула не сработи. Според руския експерт Сергей Орджоникидзе: „Уставът на ООН е написан така, че никога не е възможно да се заобиколи ветото”. За да се изведе въпросът от Съвета за сигурност на ООН, трябва да се докаже, че той е в компетенциите на Генералната асамблея. В теоретичен план е така. Но какво от това? Съдейки по последните събития в Сирия, руското вето не е проблем за колективния Запад. САЩ, Великобритания и Франция нанесоха ракетния удар срещу Сирия без каквито и да са санкции на ООН, без никакви доказателства за вината на Дамаск за химическата атака. Американци, турци, французи, британци и други се чувстват прекрасно на сирийска територия без резолюция на наднационалната структура. В момента те осъществяват незаконно окупация върху части от територията на Сирия. При това заявяват, че руският военен контингент, който се намира на сирийска територия по покана на законно избраното правителство в Дамаск, извършва неправомерни действия на сирийска територия. Засега остава неясно развитието на ситуацията в Близкия изток. Всяка страна в конфликта преследва различни интереси. Турция се мята между САЩ и Русия и през месец си сменя позициите. Но все още има възможност за компромиси. Надяваме се, че глобалните играчи ще се възползват от тази възможност.