Какво се случи на G-20? И случи ли се нещо въобще?

Европейците се объркаха кого да слушат във Вашингтон. Раздвоени са между екипа на Доналд Тръмп и политическите представители на „дълбоката държава”.

Анализът на G-20 показва, че този формат е изчерпан. По същия начин, както е изчерпан и G-7. В действителност в Хамбург се срещнаха лидерите на двете супердържави САЩ и Русия. Останалите участници бяха нещо като фон и повод за „жълти клюки”. Иванка Тръмп очевидно дразнеше Ангела Меркел, но дъщерята на Доналд Тръмп й беше най-малкият проблем. Просто Меркел не спечели нищо от тази среща, което да употреби за себе си на предстоящите избори в Германия. Имаше и неприлични намеци в медиите за прекалено усамотената „приятелска” среща по алеите на един местен парк между френския президент и канадския премиер. Според свидетелства на присъствалите по време на G-20 журналисти гражданското и недържавно обществено „мнение”, срещу което се сражаваше германската полиция, е било добре организирано. Агресивните младежи са били управлявани и насочвани от 45-55 годишни мъже, които са се старали да останат зад кадър. Днес G-20 и G-7 са кухи структури. Световната политика ги заобикаля. Тя се изработва на други места. Над 80% от публикациите в световните медии бяха за срещата на Путин с Тръмп. G-20 в Хамбург се провали. Стана ясно, че не може да се говори за международна изолация на Кремъл. Самата среща между Путин и Тръмп не е голяма новина. Все някога трябваше да се срещнат. Съгласно официалната версия двамата мъже се видяха за първи път на 7 юли 2017 година. Въпреки че по време на своята предизборна кампания в едно телевизионно предаване Тръмп се похвали, че вече е имал възможността да стисне ръката на Владимир Владимирович. Самата среща между Тръмп и Путин в Хамбург бе обвита с много мъгла. Единственото, което стана ясно, е, че двамата президенти при планирани 30 минути беседваха около 135 минути. Заради Тръмп японският премиер бе принуден да чака около два часа за срещата си с Путин. Големият медиен „отсъстващ” на G-20 бе Китай. Но преди срещата Си Дзинпин посети Москва и се видя в спокойна обстановка с Путин. След визитата на китайския президент при неговия руски колега се оказа, че сътрудничеството между Пекин и Москва е вече „всеобхватно стратегическо сътрудничество”.

Преди това то бе само „стратегическо сътрудничество”. А в самото начало преди години бе само „сътрудничество”. Има разлика, нали?

Преди да пристигне в Хамбург, американският президент посети Варшава и се видя с лидерите на новата „модна” геополитическа конструкция „Триморие”. В нея влизат 12 страни от Централна и Източна Европа, чиито граници се простират до три морета – Черно, Адриатическо и Балтийско. В действителност става дума за XXL вариант на „Двуморието”, или още така нареченият „Интермариум”. Това е старият проект на полското военно разузнаване от времето на генерал Пилсудски – планът „Прометей”, който имаше за цел борба със Съветския съюз и търсеше неговото разпадане. Днес „Триморието” е рециклиран стар геополитически проект, който се представя като нов и активно се прокарва от американските агенти за влияние в Централна и Източна Европа. Целта е същата – Русия. Нищо, че СССР не съществува вече. Проектът укрепва икономическите, транспортните, инфраструктурните и енергийните връзки на 12-те страни, между които е и България, но в контекста на общия враг – руската мощ. Това е причината и за балканския ажиотаж около Македония и Западните Балкани. Цели се хомогенизиране на страните от „Триморието” по отношение на американските геостратегически интереси. В частност и на Балканите. „Триморието” има освен военнополитически измерения също и проекция, която „мирише” силно на американски шистов газ. Естествено, както и през 30-те на миналия век, в центъра на този геополитически проект е Варшава. На митинг в полската столица Тръмп произнесе реч пред ентусиазираната полска публика, която чу всичко, което желаеше да чуе. Тръмп говори за полското величие и за руската заплаха. За това, че Полша в своята история е една истинска жертва на „мечката от север”. И на практика Тръмп отново се представи като отличен бизнесмен. Продаде на поляците няколко комплекса американски ракети „Пейтриът” за 7,5 милиарда долара. За радост на американския пролетариат от Детройт и други американски градове, в които има производствени мощности на американския ВПК. Историята от Саудитска Арабия се повтори 100%. Американците са характерни с това, че действат схематично. Всяка една схема се използва от тях, докато не се срине тотално.

Владимир Владимирович се срещна с Тръмп в момент, когато американският президент не е взел все още окончателно властта във Вашингтон. „Дълбоката държава” го мъчи и все още прокарва своите елементи на вътрешна и външна политика. Вашингтон още няма ясно формулирана външна политика. Това прави европейските съюзници на САЩ объркани и останали без „методично” ръководство от страна на своя американски настойник. Който също е объркан. Няма стратегия. Тепърва САЩ трябва да изработват стратегия. Бжежински вече не е между нас, а Кисинджър е на 94 години. И двамата нямат достойни заместници. Но да видим как се стигна до този момент? Европейците отдавна се избавиха напълно от илюзията, че американците се грижат безкористно за своите съюзници и хората по света. Тази заблуда все още битува предимно в умовете на част от интелигенцията и журналистите в Източна Европа и Русия. Американците от 1945 година непрестанно и безмилостно използват своите съюзници за укрепване на американската икономика. За закупуване по линия на НАТО на американско оръжие. Европа беше тотално обезличена на G-20, защото няма ясно формулирана своя собствена външнополитическа стратегия. Естествено, европейската външна политика след Втората световна война е функция на американската външна политика. Но като няма дефинирана американска, няма и европейска. Европейците не знаят кого да слушат във Вашингтон. Раздвоени са между екипа на Доналд Тръмп и „дълбоката държава”. Това е причината Европа да не знае как да решава своите европейски проблеми. Европа не е самостоятелна и още дълго време няма да бъде самостоятелна. Колкото и европейците да се опитват да показват в своите изказвания, че са недоволни от американската политика, нямат и няма да имат смелост да се противопоставят реално на Вашингтон. На Стария континент няма да видим някой, колкото и да търсим, който да прилича поне малко на генерал Шарл дьо Гол. Той бе единственият, който се осмели да се опълчи на американците след 1945 година. След 90-те и Русия на Елцин представляваше интерес само като трофей, който привлича внимание като плячка, която предстои да бъде поделена. Но се появи Владимир Путин и ситуацията в Москва се преобърна. Тогава американците си изработиха нова стратегия с три акцента. Първи, създаване на пълно военно превъзходство над Москва до 2020 година. Предимно в областта на конвенционалното оръжие и в областта на морските и ракетните платформи. С цел Москва да не може да се съпротивлява във военен план. Втори, американците се надяваха, че, ако е притисната икономически, Русия ще свали „лошия” Путин и на негово място ще се появи някой удобен като Ходорковски. Американците бяха уверени, че с икономически санкции ще постигнат своята цел. Трети акцент, американците изключително много разчитаха на шистовата революция, чрез която планираха да започнат да регулират енергийната политика в света. И да изместят Русия като доставчик на въглеводороди преди всичко за Европа. Тоест разчитаха, че ще успеят да фалират „Газпром”. През 2017 година американците окончателно се убедиха, че трудно може да се очаква свалянето на Путин от власт в Кремъл. Ако това все пак стане, то няма да е скоро. Нещо повече, най-вероятно на Владимир Владимирович му предстои още един мандат като президент на Русия. По отношение на американското оръжейно превъзходство американците вече се убедиха, че то не съществува, няма как да се реализира. А ако все пак някой постигне оръжейно превъзходство, то вероятно това ще са руснаците. Що се касае до шистовата революция, то историята се оказа доста по-сложна, отколкото се предполагаше в нейното начало. Ето защо американската стратегия по отношение на Русия и света стои на кръстопът и все още не знае накъде да тръгне. Къде е проблемът? Тези, които изработиха американската стратегия, и техните последователи през 90-те или вече не са между живите като Бжежински. Или не са на власт в Белия дом. Бжежински и Кисинджър нямат съизмерими по ерудиция с тях заместници. А новата власт в лицето на Тръмп все още не се е окопала във Вашингтон. Не се знае кой ще изработи новата американска стратегия, защото все още не е абсолютно ясно кой командва парада във Вашингтон. Тръмп е успешен бизнесмен, но тепърва разбира, че вътрешната и външната политика се различават от бизнеса. Той е интелигентен, но има да се учи в политиката. Върви обичаен процес на обучение. Докъде ще стигне, не знаем.