Ако победата на Тръмп действително е начало на нова политическа парадигма във вътрешната политика и най-вече във външната политика, а също така, ако e начало на прехода от глобализъм към национализъм, то би трябвало да очакваме сериозни промени във външната политика на САЩ. Това може да открие нови възможности за нормализиране на руско-американските отношения в следните посоки:

А) Ако Тръмп действително преразгледа отношенията си с Европа и отношенията между САЩ и НАТО, считайки, че последното е остатък от Студената война, то това ще позволи на Вашингтон и Москва да попречат на балтийските държави и Полша да създават занапред проблеми, да тровят руско-американските отношения и да вкарват САЩ в конфликти с Москва под лъжливия претекст за руска заплаха. В този случай политиците от Вашингтон вероятно ще престанат да възприемат Русия като враг, който трябва да сдържат, посредством непрекъснатото укрепване на НАТО и пълна мобилизация на американските и европейски сили. Отношенията с Москва могат да станат много по-прагматични, тоест такива, каквито САЩ поддържа с държавите от Евросъюза. Това ще доведе след себе си формиране преимуществено на двустранни отношения, в противовес на сегашните многостранни отношения, основани на базата на алианси с антируски характер, създавани от някои русофобски настроени европейски страни. При наличието на такива нови условия Русия ако е необходимо може да предостави на редица източноевропейски страни гаранции за тяхната сигурност и запазване на териториалната им цялост, в случай че защитата, на която могат да разчитат съгласно чл. 5 от устава на НАТО не им е достатъчна. По този начин Русия ще покаже, че тя не е враг на Запада и няма намерение да напада страните от Балтика или Полша, където конфликтът с Украйна и връщането на Крим в Русия предизвика истерични реакции. За тази цел, обаче, ще се наложи САЩ да признаят особеното значение, което Украйна има за Русия.

Б) Русия не е провеждала експанзионистична кампания против Украйна, макар че от гледна точка на Запада това е безспорен факт, който обуслови и въвеждането на цяла система от санкции против някои сектори от руската икономика. В рамките на новата парадигма администрацията на Тръмп ще трябва да се откаже от такава политика и в продължение на известен период от време да премахне санкциите, ако иска да се стреми към нормализация на отношенията с Русия. В този случай външнополитическият екип на Тръмп ще трябва да се съгласи с факта, че с експанзия в Украйна се занимаваше не Русия, а Западът, който подпомогна държавния преврат, в резултат на който законно избраният президент беше принуден да напусне страната. Русия просто реагира на действията на Запада, който се опита да превърне Украйна в антируска държава. Русия не можеше да допусне това, защото Украйна има екзистенциално значение за руската страна. Москва заедно с администрацията на Тръмп може без проблем да действа по следната програма: първо, трябва да се свали от дневния ред въпросът за Крим, признавайки го за част от територията на Русия; второ, Украйна трябва да включи в конституцията си текст, определящ статуса й на неутрална държава, а правителството в Киев да децентрализира властта, като изпълни условията на Минското споразумение за статута на Донецката и Луганска народни републики; и накрая, Москва и Вашингтон трябва да дадат писмени гаранции за териториалната цялост на Украйна и да положат началото на икономическото възстановяване на страната. В същото време ще бъде крайно желателно администрацията на Тръмп по някакъв начин да демонстрира, че САЩ ще сложи край на своята конфронтационна политика за разширяване на НАТО чрез приемането в алианса на бившите съветски републики. Обичайно привържениците на разширяването на НАТО и приемането на Украйна, Грузия и другите бивши съветски републики за членове на организацията се позовават на аргумента, че тези страни са независими и суверенни държави и затова имат право да се включват в различни алианси по собствена преценка. Но нашата история доказва погрешността на този аргумент. През 1962 г. Куба имаше пълното право да разположи съветски ядрени ракети на своя територия. Но администрацията на Кенеди имаше друго мнение по този въпрос и въобще не я вълнуваха правата на Куба. САЩ поставиха света на ръба на ядрена война, за да заставят СССР да изтегли ракетите си от Куба. Този пример показва, че дори Украйна да има право да стане член на НАТО, Русия счита алианса за екзистенциална заплаха за своята сигурност и има право да възпрепятства това.

В) Що се касае до ситуацията в Сирия, Ирак и Близкия Изток, като цяло събитията може да се развият по следния начин. Ако в американската външнополитическа парадигма настъпят реални промени, САЩ могат да се откажат от политиката на антагонизъм, която започна в епохата на Студената война и която се запазва и досега. В рамките на тази политика победата на едната страна автоматично се възприема като поражение за другата. В този случай Русия и САЩ могат да се откажат от съперничеството и конкуренцията, които се превърнаха в катастрофа за Москва и Вашингтон. Вместо това, трябва да започне промяна на отношенията в посока на истинско и дълбоко сътрудничество между армиите и разузнаването на САЩ и Русия в рамките на общата борба с тероризма. Отчитайки укрепването на отношенията на Русия с Иран, Турция, Ирак, Израел и Египет, може да се направи изводът, че Америка и Русия заедно със своите партньори и съюзници могат да си поделят сферите на отговорност в борбата с Ислямска държава и да стабилизират ситуацията в Близкия изток като цяло.

Г) Подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон може също така да окаже съществено влияние върху отношенията между САЩ, Русия и Китай. Политиката на тримата американски президенти Клинтън, Буш и Обама изпратиха Русия в обятията на Китай, което отдавна тревожи американските експерти. По тяхно мнение, подобряването на отношенията между Русия и САЩ при администрацията на Тръмп ще окаже положително влияние на отношенията на Русия със Запада и ще намали зависимостта на Русия от Китай. В руско-китайските отношения близостта и доверието ще се запазят, обаче в условията на подобряване отношенията между Москва и Вашингтон те ще станат по-балансирани. Резултатът от това ще бъде, че Русия ще разполага с по-големи възможности да маневрира както в отношенията си с Вашингтон, така и с Пекин.

Д) Такъв нов подход, може да донесе значителни ползи за цялата система от международни отношения. В днешно време някои политици и анализатори в Европа считат, че САЩ са длъжни да продължат да изпълняват ролята на „световен жандарм”. Според тях, ако това не е така, в международната система ще настъпи хаос. Тази гледна точка не съответства на реалностите в съвременния свят. Да изпълняват ролята на жандарм, който сдържа едни страни, наказва други и награждава трети, вече не е разумна политика, даже за такава богата държава като САЩ. Тази роля изисква колосални разходи и не носи почти никакви ползи в замяна. Като бизнесмен Тръмп много добре разбира това. За разлика от професионалните политици той умее да брои пари. За да има мир и стабилност на света са необходими няколко „жандарма”, които няма да съперничат помежду си, а ще си сътрудничат, ще поделят отговорностите, и даже може да се каже, че ще управляват сферите си на влияние в полза на сигурността в целия свят. Виенският конгрес, конференцията в Ялта и Потсдамската конференция доказват, че светът влиза в продължителен период на стабилност и предсказуемост само тогава, когато няколко страни поделят помежду си сферите на влияние и отговорностите.

Е) Разбира се, президентът Тръмп ще се сблъска с редица препятствия при реализацията на подобна политика. На първо място, възгледите на Тръмп и възгледите на неговия екип за новото място на САЩ в света и тяхното разбиране относно мястото на Русия все още остават неясни. На второ място, някои републиканци и демократи в Конгреса могат да се противопоставят на такава политика. Днес в САЩ неоконсерваторите и либералните интервенционисти вече са формирали политически алианс, за да се противопоставят на подобни промени в политиката на САЩ. На трето място, такива промени ще срещнат съпротивата на определени кръгове в Западна Европа, Полша и балтийските държави. И накрая, много е трудно да се каже колко далеч е готов да иде Тръмп в преосмисляне политиката на САЩ в съответствие с тези нови възможности. Ако той действа твърдо и последователно, голямата част от американския истаблишмънт няма да го подкрепи, но американският народ най-вероятно ще застане зад него. Това дава някаква надежда, че Тръмп ще може да реализира голямата част от своите възгледи за вътрешната и външна политика. Това ще означава фактически край на Студената война с Русия и отказ от започване на нова студена война с Китай и другите развиващи се страни. Това също така ще помогне да се укрепи лидерството на Америка не по пътя на натиска, доминирането и наказанията, а посредством сътрудничеството с другите страни и разпределяне на ангажиментите между няколко силни „жандарма”.

Автор: Андраник Мигранян
Източник: The National Interest