Какво се опитва да постигне Доналд Тръмп за Америка? Неговите симпатизанти не знаят. Партията му не знае. Дори и той самият не знае.

Ако има политическа визия в основата на тръмпизма, човекът, който трябва да попитате не е Тръмп. Това е неговият сив кардинал Стивън Банън, главният стратег в администрацията на Тръмп. Банън се издига над своето потекло от работническата класа във Вирджиния като последователно служи във флота, дипломира се в Harvard Business School и гради кариера като финансист в Goldman Sachs. Като част от работата си за банката Банън се мести в Лос Анджелис, за да инвестира в медийната и развлекателната индустрия, след което основава своя собствена инвестиционна банка, специализирана в медиите. Чрез комбинация от късмет (пропаднала сделка го оставя с дял в хитовото шоу Seinfeld) и нюх да изразява възмущението, Банън позиционира себе си като светило от втора величина в далечния ъгъл на крайнодясната политика, пишейки и режисирайки много и все по-консервативни документални филми.

Влиянието на Банън достига нов връх през 2012 г., когато той поема онлайн новинарския сайт Breitbart News –– непосредствено след смъртта на създателя на сайта Андрю Брайтбарт. Докато е в Breitbart, Банън стартира популярно радио предаване с участие на слушателите и започва да хвърля огън и жупел срещу мейнстрийм републиканците, като вместо тях кани в предаването периферни ултраконсервативни фигури. Сред тях е и Тръмп, чест гост на шоуто. Двамата установяват отношения, благодарение на които в крайна сметка Банън става главен ръководител на популисткия поход към Белия дом и в кулминация му поверяват най-висшата длъжност в администрацията (заедно с началника на канцеларията Райнс Прибъс).

Няма как да сме сигурни какво ще прави Банън с новопридобитата си власт; той уважи няколко покани за интервю напоследък, включително нашата (въпреки че Белият дом не отговори на заявката ни за разговор с Банън). Но времето, през което е консервативен продуцент на филми и ръководител на Breitbart News, разкрива неговата голяма теория за това каква трябва да бъде Америка. Използвайки огромното количество от публично достъпни коментари на Банън – от негови лекции, интервюта, филми и др. – ние сме способни да конструираме детайли от визията за Америка, която той се надява да реализира в ерата на Тръмп.

Трите канона на банънизма

Политическата философия на Банън се свежда до три неща, които са нужни на една западна страна, и по-специално Америка, за да бъде успешна: капитализъм, национализъм и „юдео-християнски ценности“. Тези три дадености от съществено значение са дълбоко свързани. Америка, казва Банън, страда от „криза на капитализма” (той използва думата „криза” често). Капитализмът, такъв какъвто беше, е свързан изцяло със сдържаност, с американския предприемачески дух и с уважение към християнския човек. Всъщност, в изказването си, направено по време на конференция във Ватикана през 2014 г., Банън казва, че „просветеният капитализъм” е бил „основополагащият принцип”, който е позволил на Америка да избяга от „варварството” на XX век. След тази просветна ера нещата постепенно се влошават. (Оттук следва и „кризата”). Негативната тенденция започна с контракултурата на 60-те и 70-те години на миналия век. „Родените в периода на „бейби бума” са възможно най-разглезеното, най-егоистичното и най-нарцистично поколение, което страната някога е отглеждала”, заявява Банън в интервю през 2011 г. Той се заема с разглеждането на този въпрос по-детайлно в „Нулево поколение” (Generation Zero, бел. прев.), документален филм, който Банън пише и режисира. Филмът показва последователно няколко интервюирани граждани, чрез които режисьорът представя как „капиталистическата система” е подкопана бавно и унищожена от едно поколение на богати деца, за удовлетворяването на чийто материални нужди са се погрижили техните трудолюбиви родители. Ценностите на родителите са били оформени от трудностите на Голямата депресия и Втората световна война, а следващото поколение не просто има друг светоглед, но и отхвърля американските ценности, благодарение на които е създадено цялото това богатство. Тази промяна е довела до възход на социалистически политики, които насърчават зависимостта от правителството, отслабвайки капитализма.

В крайна сметка тази социалистическа визия успя да се инфилтрира на много високи равнища в институциите на Америка. „Към края на 90-те лявото е поело контрола върху много от институциите на властта, а именно – правителство, медии и академични среди”, казва във филма „Нулево поколение” Питър Швайцер, писател свързан с Института за правителствена отчетност – консервативен тинк-танк на Банън. „Именно от тези места и властови позиции те бяха способни да нарушат функционирането на системата и да приложат стратегия, която е проектирана в крайна сметка да подкопае капиталистическата система.” (Докато той казва „подкопае капиталистическата система” кадърът на камерата се фокусира върху думата „Луцифер” от популярния по това време епиграф на Сол Алински).

В основата на всички тези разбирания е философията на Едмънд Бърк, влиятелен ирландски политически мислител от XVIII век, който Банън понякога цитира. В „Размисли за революцията във Франция” Бърк представя виждането си, че в основата на едно успешно общество не трябва да бъдат абстрактни понятия като човешки права, социална справедливост или равенство. Вместо това обществата функционират най-добре, когато традициите, които са доказали, че работят, се предават от поколение на поколение. Родените през „бейби бума”, казва Банън по време на лекция пред Фондация Liberty Restoration, се провалиха да бъдат на висотата на тази отговорност на Бърк, като изоставиха изпитаните ценности на своите родители (национализъм, скромност, патриархалност, религия) в полза на нови абстракции (плурализъм, сексуалност, егалитаризъм, секуларизъм). И според двамата – Бърк и Банън, провалът да се предаде щафетата на следващото поколение води след себе си социален хаос.

Новият либерален ред

Веднъж след като вече е на власт, либералният, секуларистки, глобално мислещ елит преформатира институциите на демокрацията и капитализма, за да затегне хватката си върху властта и способността да се обогатява. „Партията на Давос”, както Банън отдавна е кръстил тази клика, деформира институциите на капитализма, лишавайки средната класа навсякъде от богатството, което заслужава.

Този модел на експлоатация идва начело след финансовата и икономическа криза от 2008 г. Благодарение на членове на глобалните елити в правителството Уолстрийт извличаше печалбите си от спекулации, вместо да инвестира богатството в работни места и производства. Когато в крайна сметка балонът се спука, неморалното правителство връчи на трудещите се американски данъкоплатци сметката на спасителния план. Това е едно от нещата, които накараха Банън да каже по време на лекцията пред фондацията през 2011 г., че има „социализъм за много богатите”. Останалата част от страната, казва той, са „здраво мислещи, практични хора от средната класа”. Съществува също така „социализъм за много бедните”, добавя Банън. „Създадохме социална държава, която е напълно и тотално в тежест и това вече е криза”.

Банън иска целия този либерално-спонсориран „социализъм” да приключи. Той приветства добилата популярност тирада на водещия по CNBC Рик Сантели за „онези, които носят водата и онези, които пият водата”, която предизвика този процес, който в крайна сметка се превърна в Чаената партия – популистко движение, насочено към намаляване на данъците, фискални икономии и по-тясно тълкуване на конституционните права. Канализирайки духа на Чаената партия, Банън обвинява за вземането на участие във връзкарство и корупция за сметка на семействата от средната класа както републиканците така и демократите.

„Ние наистина не вярваме, че има функционираща консервативна партия в тази страна и със сигурност не мислим, че такава е Републиканската партия”, казва Банън по време на дискусия за визията на сайта Breitbart през 2013 г. „Склонни сме да гледаме на този имперски град Вашингтон, на това процъфтяващо място, като на град, съставен от две групи или две партии, които представляват интересите на търговската партия на елита – набор от вътрешни сделки, вътрешни трансакции и аристокрация, които превърнаха Вашингтон в най-богатия град в страната”. Накратко, според банънизма кризата на капитализма е довела до социализъм и страдания на средната класа. И това прави невъзможно за настоящото поколение да завещае по-добро бъдеще на децата си, за да изпълни своя дълг, както е писал Бърк.

Юдео-христянските ценности

И така, какви точно са тези традиции, които американците трябва да предадат на бъдещите поколения? В допълнение към „кризата на капитализма”, друг любим термин на Банън е „юдео-християнски ценности”. Това е вторият елемент от неговата теория за Америка. „Нулево поколение”, документалният филм на Банън от 2010 г., има какво да каже за „американските ценности” и много от това съвпада доста с идеалите на Чаената партия. Но след 2013 или 2014 г. случайното наблягане на Банън върху американските ценности се разрасна като включи в себе си силен религиозен компонент. Успешното функциониране на Америка и западната цивилизация като цяло зависи от капитализма, а капитализмът зависи от наличието на „юдео-християнските ценности”.

За Банън капитализмът е не само отговорен за успешния изход от войната за САЩ, но също така доведе до възстановяването на Европа и свързания с това възход на Pax Americana, обяснява той по време на конференцията през 2014 г. във Ватикана. Но капитализмът сам по себе си не е достатъчен. Израснал от юдео-християнската морална рамка, капитализмът може също да бъде сила, носеща вреди и неправди – илюстриран от икономическия упадък на САЩ.

За да възстанови жизнеността на американската икономика и да закърпи своята нарязана на парчета социална тъкан, Банън иска капитализмът да бъде повторно закотвен към юдео-християнските ценности, които той вярва, че са поддържали страната велика през цялата ѝ история. Този общ морал гарантира, че предприемачите инвестират не само за своя собствена полза, но и за доброто на местните работници и за бъдещите поколения.

Както Бърк разглежда въпроса, човешките права и гражданското общество не идват от нещо абстрактно, а от традицията. За Банън тази традиция е Бог; националните държави, които поставят хората като арбитри на истината и правдата в крайна сметка ще дадат път на тиранията. „Най-важният критерий за властта на държавата е Божието учение”, казва звездата от популярното в САЩ риалити предаване „Патешка династия” (Duck Dynasty, бел. прев.) Фил Робъртсън във „Факлоносец” (Torchbearer, бел. прев.) – документален филм от 2016 г., който Банън пише, режисира и продуцира. Филмът е изпълнен с подобни афоризми от Робъртсън относно това как обществото се разпада без религиозна основа.

Важно е да се отбележи, че „юдео-християнските ценности” не изискват непременно всички граждани да вярват в християнството. Банън изглежда не иска да отмени разделянето на църквата от държавата или свободата на религиозните възгледи, залегнали в конституцията на Америка. В края на краищата и двете са част от традициите, които изведоха САЩ към успех в миналото. Това, в което той вярва е, че бащите-основатели са изградили нацията на основата на набор от ценности, които идват от юдео-християнската традиция. За да се гарантира, че цялата страна е в една лодка с тези ценности, трябва да се ограничи или преустанови притокът на хора, които не споделят ценностите, като гражданите се сплотят около национализма. Това е последната съставка – приматът на ценностите и традициите на националната държава, чрез която Америка може да забие кол в сърцето на глобалния, секуларистки „истаблишмънт”.

Национализъм

С цел да се обогатяват и да допълнително да увеличават зависимостта на бедните, глобалните елити насърчават имигрантите да наводняват Америка и да смъкват надолу заплатите. Имигрантският труд повишава корпоративните печалби на глобалистите и техните приближени, които от своя страна оставят на местните хора от средната класа да образоват, да хранят и да се грижат за тези чужденци. Атеистичният, плуралистичен социален ред, на който беше позволено да процъфтява, се отдръпна от национализма и патриотизма и гледа на тях като на нетолерантни и фанатични идеи. Без моралния компас на нашите предци системата е толкова отнесена от течението на релативизма, че тя защитава „правата” на мразещите полицията безделници, криминалните пришълци и потенциалните терористи пред тези на обикновените американци, превръщайки градовете в огнища на насилие и подкопавайки националната сигурност. Както заявява един от интервюираните в „Гранична война: Битката срещу нелегалната имиграция”, друг документален филм на Банън, „Дясното разглежда (имигрантите без документи) като евтина работна ръка, лявото ги разглежда като евтини гласове”.

Затънал в почни нулев растеж и финансов хаос, Европейският съюз е въплъщение на катастрофалната съдба на една глобалистка система, управлявана от елити, които не са отговорни пред гражданите, които са ги избрали. Хората, особено в някои страни, искат да видят суверенитета на тяхната страна, искат да видят национализъм за страната си”, казва Банън във ватиканската си реч. „Те не вярват в този вид паневропейски съюз както не вярват в централизираното правителство на Съединените щати”.

Национализмът, в такъв случай, е механизмът, чрез който юдео-християнските традиции и ценности стават част от обществото. Това е така, защото национализмът е напълно приобщаващ в смисъл, че той кани хора с различен произход да се обединят под едно общо „американско” схващане за себе си. Той разтваря малцинствените идентичности, водейки до извеждане на акцента върху „цветната слепота“ на „всички животи имат значение” (игра на думи с лозунга на протестното движение „Черният живот има значение“, бел.прев.) и опозиция на политиките за защита от дискриминация. Този общ набор от юдео-християнски, националистически ценности предотвратява исканията за специални права за различните малцинства. Например, „Нулево поколение” обвинява за срива на имотния пазар през 2007 г. идеята, че „черните винаги са жертви”, която подкопава капитализма и насърчава зависимостта от правителството. В същото време „Факлоносец“ почита Мартин Лутър Кинг-младши като образец на традиционния американски морал, тъй като неговото разбиране за човешки права е базирано на християнството.

Широкоразпространеният акцент на либералния елит върху плурализма и правата на малцинствата – и неговата финансова и политическа подкрепа за тези групи, мачка общия американизъм. Ерозията на юдео-християнския национализъм отслабва страната. Още един път – това се отнася не само за Америка, но и за други западни страни. Както заявява Банън на конгреса на Чаената партия в Южна Каролина през 2016 г. „богаташите, инвестиционните банкери, хората от ЕС” са „същите хора, които позволиха пълния колапс на юдео-християнския Запад в Европа”. Тези, които не се подписват под този набор от общи ценности, не трябва да са добре дошли в САЩ. Тази логика е в основата на противопоставянето на Банън на имиграцията, чиято липса на демократично ДНК, вярва той, ще навреди на обществото. „Това не са джеферсънови демократи”, казва миналата година Банън, имайки предвид имигрантите, идващи от мюсюлмански страни в Европа, съобщава USA Today. „Това не са хора с хиляди години демокрация в тяхното ДНК.” Тази обосновка би могла също така да оправдае затварянето на границите за имигранти от Латинска Америка, въпреки че те обикновено са ревностни католици.

Теория на поколенията

Кризата на капитализма и подкопаването на юдео-християнския Запад, които Банън обяви в своята лекция във Ватикана, не са изолирани явления. Според него те са едни от серията повтарящи се цикли на кризи, които се появяват периодично и неизбежно завършват с война или конфликт в голям мащаб. „Това е четвъртата голяма криза в американската история”, казва той в речта пред Фондация Liberty Restoration. „Имахме Революцията, имахме Гражданската война, имахме Голямата депресия и Втората световна война. Това е Четвъртият голям повратен момент в американската история”. Идеята, която той развива, се основава на труда на Нийл Хау и Уилям Щраус, двама любители историци, които през 90-те години представят „теория на поколенията” в американската история. Теорията разглежда американската история през призмата на повтарящи се цикли с продължителност от около 80 години – колкото трае един човешки живот. В рамките на всеки 80-годишен цикъл, казват Хау и Щраус, съществуват четири „поврата” – периоди от около 20 години, които се характеризират с определено настроение. Тези четири настроения са „издигане”, „пробуждане”, „разнищване” и накрая, „криза”. Теорията е твърде неясно формулирана, за да бъде подложена на критика и не е взета на сериозно от повечето професионални историци, но тя покорява с повърхностността си и скицира до известна степен начина, по който американската история се е развила от своето начало.

Ясно е как теорията на поколенията се вписва в разбирането на Банън, че бавната ерозия на юдео-християнските ценности е вредна за страната. Последният цикъл, според теорията на Хау и Щраус, е започнал от „издигането” на следвоенната ера – време, което е особено любимо за Банън, преминава през „пробуждането” на активизма през 60-те години и „разнищването” на институциите и общите ценности заради индивидуализма, донесен от предхождащото „пробуждане”. Това ни довежда до настоящата криза, големия „Четвърти поврат” след Американската революция, Гражданската война и Голямата депресия/Втората световна война.

Как да се разреши кризата: Широкомащабен конфликт

Мотивът на „повратите” се наблюдава много силно в „Нулево поколение”. „Повратите са като сезоните – всяко преобръщане е необходимо”, казва в документалния филм историкът Дейвид Кайзър по време на кадър с тиктакащи часовници, изгряващи слънца и излюпващи се пеперуди. „Създават се градове, рушат се градове. Появяват се държави, рухват държави”, продължава той. Каква точно е настоящата криза? Възгледите на Банън по въпроса се развиват. През 2010 г. той, по всичко личи, я разглежда като резултат от достигнатите равнища на дългове през годините след 2000 г. и финансовата криза от 2008 г. „Този натрупан на всички нива дълг на нашето общество създава непосредствена екзистенциална заплаха за Америка”, казва той в реч през 2010 г. в Ню Йорк. „Сега, за разлика от измислените кризи като глобалното затопляне и здравеопазването, тази криза е реална. Тази криза заплашва самия суверенитет на нашата страна”.

В своята лекция за Фондация Liberty Restoration през 2011 г. когато Банън заявява, че САЩ е изправен пред „четвъртата голяма криза в американската история”, той изглежда все още предполага, че тя се състои до голяма степен от глобалната финансова криза, започнала през 2008 г. Но всъщност има нещо повече от това. Сравнявайки настоящата криза със събития като Войната за независимост и Втората световна война, Банън изглежда вярва, че САЩ се насочва неизбежно към остър конфликт. Това тълкуване се подкрепя и от други изявления от и около Банън.

Дейвид Кайзър, историкът интервюиран в „Нулево поколение”, който също е привърженик на теорията на Хау и Щраус, наскоро разказа пред Time разговора си с Банън, включително за милитаристичната интерпретация на теорията: „Една втора, по-тревожна тема не се появи във филма. Банън явно беше мислил дълго време, както за вътрешния потенциал, така и за външната политика в светлината на теорията на Хау и Щраус. Повече от веднъж по време на интервюто той посочи, че всяка от тези три предхождащи кризи е включвала голяма война и тези конфликти са увеличили своя мащаб от Американската революция през Гражданската война до Втората световна война. Той очакваше нова и дори по-голяма война като част от настоящата криза и не изглеждаше изобщо притеснен от перспективата.”

Нека за секунда да проследим логиката на тази теория на поколенията: Ако „издигане” идва единствено след „криза”, а „криза” трябва задължително да бъде все по-широкомащабна война, то Банън е оставен да търси голям, екзистенциален враг. Отговаря ли на изискванията „партията на Давос”? Срещу кого другиго може да се води тази война? Във ватиканската лекция през 2014 г. Банън отива по-далеч. „Мисля, че се намираме в криза на фундаментите на капитализма и на всичко отгоре сме в началните стадии на, вярвам, глобална война срещу ислямския фашизъм”, казва той. Банън добавя: „Това може да прозвучи малко по-войнствено от обичайното…Вярвам, че вие трябва да заемете една много, много, много агресивна позиция срещу радикалния ислям…Вижте какво се случва и ще разберете, че се намираме във война с необхватни размери.”

„Глобалната война срещу ислямския фашизъм” на Банън

Четвъртата велика цивилизационна конфронтация, една „глобална екзистенциална война”, както я описва Банън през юли 2016 г. сблъсква „юдео-християнския Запад” с „ислямския фашизъм” – особено с ИДИЛ. Но заплахата не е задължително да се ограничава до ИДИЛ.

Коментарите на Банън и неговите симпатии към анти-мюсюлмански активисти като Памела Гелър и Робърт Спенсър оставят впечатлението, че врагът би могло да бъде ислямът като цяло. Както Breitbart отбелязва през 2014 г. „ерудираният Банън” приема аргумента, че ислямската „война” срещу християнството „произхожда почти от самия генезис (на исляма)”. Той подкрепя виждането, че до избухването на Втората световна война ислямът е бил „много по-тъмна” сила, заплашваща Европа от фашизма. Други идеи, които той приема, включват: американските неправителствени организации, работещи за промотиране на благоприятен имидж на мюсюлманите се третират като терористичен авангард; ислямската общност в Бостън стои зад атентата на Бостънския маратон през 2013 г.; американците от мюсюлмански произход се опитват да изместят американската конституция с Шериата.

Тъй като ислямът се корени в анти-християнското насилие, по тази логика единственият начин да се гарантира, че мюсюлманите в Америка не представляват терористична заплаха е като бъде сигурно, че те уважават американската конституция и върховенството на закона и приемат юдео-християнските ценности.

Тъмнина, Дарт Вейдър и Дик Чейни

Има няколко бели петна в начина на мислене на Банън – коментари, които изглеждат закономерни, но са неясни или не се вписват напълно в някоя по-голяма концепция. Вземете например твърдението му, че „тъмнината е добро”, което той казва пред Майкъл Улф за Hollywood Reporter. „Дик Чейни. Дарт Вейдър. Сатаната. Това е сила”, продължава той. Или твърдението, огласено от Daily Beast, че Банън вижда себе си като „ленинист”, който иска да „разбие всичко и да унищожи целия днешен истаблишмънт”.

Постоянното повтаряне на фразата „юдео-християнски ценности” трябва да ни убеди, че Банън не се прекланя пред Сатаната. „Тъмнината е добро” идва да предложи, че възприятието да бъдеш в тъмнината е добро. Цитатът продължава: „Това само ни помага когато (либералите и медиите) не ни разберат правилно. – Когато те са слепи за това кои сме ние и какво правим.” По този начин той мисли, че ако възприятието за него като фигура, подобна на Дарт Вейдър, прави по-лесно създаването на неговата просветена капиталистическа утопия – нека да бъде така. Колкото до ленинската забележка, тя изглежда до голяма степен в съответствие с това, което знаем за Банън до този момент: Самият консервативен Бърк мисли, че изхвърлянето навън на нашите лидери е оправдано, когато е „необходимо”, за да се възстановят старите ценности.

Още един път – тази наслада в това да бъде „тъмна”, опозиционна сила пасва добре с неговата свирепа омраза към „истаблишмънта”. По-специално разобличителната тирада на Банън срещу медиите е преизпълнена със злоба към арогантността, чувството за превъзходство и наивността на журналистите. В радио предаването на Breitbart в началото на ноември той похвали „проницателността и акъла” на обаждащите се слушатели и коментатори в уеб сайта, докато се гневеше на „самодоволния, глупаво ухилен” журналист от New York Times, който предположи, че присъстващите на предизборния митинг на Тръмп в Мисисипи не са знаели кой е десният популистки лидер от Великобритания Найджъл Фараж. „120% от хората на митинга познават Фараж, който е „нещо като култов герой в това глобално популистко движение”, каза Банън. Съвсем наскоро той заяви пред New York Times (след заплащане), че медията „трябва да бъде засрамена и унижена и да си държи устата затворена и просто да слуша известно време”. Той допълни: „Искам да цитирате това. Медиите тук са опозиционна партия. Те не разбират тази страна. Те все още не разбират защо Доналд Тръмп е президент на Съединените щати.” Част от неговата омраза към елита изглежда, че се корени в опита му да живее и да работи сред самия елит. Той често отбелязва своя произход от Харвард и Голдман Сакс. Въпреки това, когато описва времето си като един от елита, той го определя като на „аутсайдер” – термин, който използва в първите дни, за да опише популисткото движение, което представлява – статичен човек, преминаващ покрай привилегированите, който дешифрира тяхната подлост спрямо американците от средната класа. Например в неговата реч във Ватикана през 2014 г. той казва: „Можех да видя това докато работих в Голдман Сакс – има хора в Ню Йорк, които се чувстват по-близки с хората в Лондон и в Берлин, отколкото с хората в Канзас и Колорадо и те имат от този елитарен манталитет, който им казва, че трябва да диктуват как да се управлява светът. Ще ви кажа, че работещите мъже и жени от Европа, Азия, САЩ и Латинска Америка не вярват в това. Те вярват, че знаят сами как най-добре да подредят живота си.”

Но тази роля на „космически отмъстител”, с която изглежда, че Банън претендира да бъде глас на „забравената” средна класа, загатва за една по-дълбока охота към конфронтацията. Едно очарование от войната и от насилието се появява, например, в неговите чести алюзии със славата на амбициозната инвазия в Нормандия или в неговото специално отделено време от задълженията като главен изпълнителен директор на Breitbart, за да пише помен в памет на Во Нгуен Зиап – виетнамски генерал, който води война за независимост и определен от Банън като „един от най-кървавите и тежко сражаващи се от всички бойци.” По-специално естетиката на неговите документални филми може да бъде отвратително жестока. „Факлоносец” е едно своеобразно пътешествие през кървави реки. (Има най-малко шест отделни сцени на падащи гилотини, както и продължителни кадри на жертви на радиация, масови погребвания от нацистки газови камери и различни зверства на ИДИЛ.)

Какво означава всичко това за президентството на Тръмп

Още преди да се заеме с кампанията на Тръмп през август 2016 г., философиите на Банън вече са се просмукали в нейната реторика. Ако е имало някакви съмнения за това каква роля ще играят неговите възгледи в администрацията на Тръмп, последните няколко седмици дадоха да се разбере: президентското лидерство се гради около скелето на мирогледа на Банън.

Словото на церемонията по встъпването на Тръмп беше на практика като прочетена от аутокю тирада на Банън. Там, където обикновено инаугурационните речи се пръскат от оптимизъм за бъдещето, Тръмп беше зареден с анти-елитарно негодувание. Той описа една банънска визия, в която „богатството на нашата средна класа беше изтръгната от нейните домове и след това преразпределена по целия свят”. „Забравените мъже и жени на нашата страна” – фраза, която Тръмп разглежда като своя, но за пръв път се появява в „Нулево поколение” също има скромна роля.

Тръмп хвърли вината върху „истаблишмънта”, който „защитава себе си”, а не американските граждани от финансовата разруха. „И докато те празнуваха в нашата национална столица, имаше малко поводи за празник за борещите се семейства по цялата наша земя”, продължи Тръмп. „Направихме други страни богати, докато богатството, силата и увереността на нашата страна изчезваха от хоризонта.”

„Първо Америка” е слоганът на банъновия икономически национализъм. Обетът на Тръмп да „обедини цивилизования свят срещу радикалния ислямски тероризъм, който ние ще изкореним от лицето на Земята” беше омекотена версия на битката на Запада срещу „ислямските фашисти”. Има и още. Бележките на Тръмп, че „Библията ни казва колко хубаво и приятно е когато Божиите хора живеят заедно в единство”, че „най-важното е, че ние ще бъдем защитени от Господ”, и че децата както от Детройт, така и от Небраска се „вливат в пулса на живота от един и същи всемогъщ създател” изглеждат странни, изречени от устата на един не много религиозен човек. Те обаче не звучат така, когато бъдат разгледани в контекста на настояването на Банън във филма „Факлоносец”, че едно общество без Бог се разпада.

Няколко дни след встъпването дойде и шеметният изблик от укази – написани от Банън и Стивън Милър, политически съветник в Белия дом, много от които съдържат „достъпен за журналистите раздел „намерение”, който прави екстравагантните намерения лесни за намиране в указите“, казва Андрю Рудалевидж професор по публична администрация в колежа Боудън.

Философията на Банън спрямо исляма изглежда е оказала влияние върху указа „Защита на нацията от външно терористично проникване в Съединените щати”. Припомняйки тезата, че имигрантите не са „джеферсънови демократи”, документът предписва осигуряването на преданост към „основополагащите принципи” на Америка и конституцията на САЩ от всеки допуснат в страната, включително и туристите. Тръмп също така намекна в телевизионно интервю за CBN (Christian Broadcast Network), че иска да приоритизира приема на бежанците-християни пред мюсюлманите, обвинявайки американското правителство, че е третирало по-благоприятно мюсюлманските бежанци пред християните в миналото (твърдение, за което няма доказателства). Някои спорят (доста убедително), че забраната на Тръмп рискува да увеличи доверието към пропагандата на ИДИЛ, според която САЩ водят Запада в една война срещу целия ислям.

Следващият приоритет от целите на новата администрация – справяне с опасността породена от мексиканците, прииждащи през границата, също е централна тема във визията на Банън за „Америка под обсада”. Указите на Тръмп декларират, че „много” нелегални имигранти „представляват значителна заплаха за националната сигурност и обществения ред”, въпреки че криминологията и експертите по имиграция казват, че повечето доказателства сочат, че имигрантите като цяло извършват престъпления в по-ниски нива от тези на местните граждани. „Градовете-убежища” – тези, които доброволно сътрудничат със имиграционните служби само спрямо нелегалните имигранти, осъдени за насилие или сериозни престъпления , също са критикувани с термини от Банън: Те „причиняват неизмерими вреди на американците и на самата тъкан на нашата република.” С други думи те не споделят американските ценности. Накрая, оттеглянето на САЩ от Транстихоокеанското партньорство – обхватна търговска сделка, подкрепяна от това, под което се разбира „елит”, включва специално приветствие към „американския работник”, класическа теза на Банън.

Банонизмът започва?

Банън усеща силата на символизма. Тази символична сила изпълваше кампанията на Тръмп, а сега, изглежда, и реториката на администрацията му. В края на краищата, както Андрю Брайтбарт даде да се разбере, когато го нарече „Лени Рифенщал на Чаената партия”, Банън е майстор-пропагандатор. Той е също така майстор-опортюнист (отчитайки неговите резки промени в кариерата). Така, че е възможно линията, следвана в инаугурационната реч на Тръмп и в първите действия на администрацията, да е просто това, което Банън е пресметнал с течение на времето за най-добро, за да събуди популистки плам, и да не се отразява върху плановете за преобръщане на Америка. Съществува обаче вероятност Банън да направлява Тръмп по пътя към „просветен капитализъм”, юдео-християнска, националистическа визия, от която той вярва, че Америка се нуждае. Кое от двете неща е истината, ние, разбира се, не можем да знаем: Само Банън знае какво наистина иска. Това, което със сигурност знаем обаче, е че човекът у когото наблюдаваме дълбоко желание за насилствено възраждане на „западната цивилизация”, сега има властта да го направи.

Автори: Гуин Гилфорд, Никил Сонад
Източник: Breitbart News
Превод: Николай Николаев