Сирия се превръща в сцена, на която може да се разиграе грандиозен военен спектакъл – отблъскване на масирана атака с американски крилати ракети от руските средства за противовъздушна отбрана. Кой в крайна сметка ще бъде победител – „Томахоук” или комплексите С-400 и „Панцир-1С”? Кое ще бъде разглеждано като успех от двете страни? Репутацията на руските оръжия е заложена на карта, но не само тя.

Военен тест драйв в световен мащаб

„Руските системи за противовъздушна отбрана в Сирия имат възможност да покажат всичко, на което са способни”, отбелязва пред вестник „Взгляд” източник, близък до Министерството на отбраната на Русия. Тази проверка струва много скъпо, отбелязва източникът. „За военните по целия свят това ще бъде извънредно важен урок – с анализа на този удар и неговото отблъскване след това дълго време ще се занимават щабовете на всички водещи военни държави в света”, смята генералът. Предмет на анализа ще бъде и това как са работили комплексите за радиоелектронна борба при отразяването на ракетните удари.

Събеседникът посочва, че е важно какво количество ресурси и какво време ще отдели противникът, за да противодейства на противовъздушната отбрана. Според него Русия е „докарала много различни комплекси за противовъздушна отбрана – от такива с най-отдалечено действие до комплекси за близки разстояния” в арабската страна. За съвременните комплекси за ПВО крилатите ракети, които не маневрират, не представляват особен проблем. „Доколкото разбирам, комплексите за радиоелектронна борба също са доставени в достатъчно количество”, смята източникът. Неговата прогноза е, че противовъздушната отбрана ще работи „отлично”.

Трябва да се отбележи, че предстоящата в близките дни или часове битка в Сирия ще стане първият случай в световната история на отблъскване на масова атака с крилати ракети. Всичко, с което се е сблъсквал военният опит досега, са или изпитания или еднократно използване на системите за противоракетна отбрана. Може да се каже, че съветските специалисти по противовъздушна отбрана са се готвели за това повече от 60 години – откакто след Втората световна война се появиха първите зенитно-ракетни системи. Военната доктрина на СССР разчиташе много на тях по обясними причини, а най-известният успех на съветските зенитчици е унищожаването на американския самолет U-2 през 60-те години на миналия век. След този момент американците вече не могат да пресекат безнаказано съветското въздушно пространство. Не трябва да се забравя и за хилядите американски самолети, унищожени от съветските зенитни комплекси във Виетнам. Съветските, а след тях руските комплекси за противовъздушна обрана заслужено са считани за най-добрите в света, но те никога не са имали шанса да тестват своите възможности при реален (а не учебен) ракетен удар от такъв мащаб.

Сега изглежда е дошъл моментът на решителния изпит – не само за конкретните офицери, руски и сирийски, но и за цялата руска школа за противовъздушна отбрана.

За успех ще се приеме „коефициент 0,9”

Количеството свалени ракети на противника не е самоцел, отбелязва началникът на руските ракетни войски на военновъздушните сили в периода 2000-2008 г. генерал-лейтенант Александър Горков. „Силите за противовъздушна отбрана са предназначени да защитят напълно обекта. Следователно дори от 100 ракети да бъде свалена една, но именно тази, която е летяла точно в целта и благодарение на това обектът е оцелял, то това се счита за успех”, подчертава той.

Съществуват обаче и обективни критерии. „Ако говорим за крилати ракети, летящи на изключително малки височини, ефективността трябва да бъде не по-малка от 0,89-0,90”, отбелязва Горков. Този показател означава вероятността дадена мишена да бъде ударена от една ракета. Например, под 0,7 означава ниска ефективност; 0,8 и повече е добър резултат, а 0,9 е великолепна ефективност, обяснява пред портала „Экономика сегодня” генерал-лейтенант Айтеч Бижев, бивш заместник-командир на военновъздушните сили на Русия по въпросите на съвместната система за противовъздушна отбрана на ОНД.

Като пример Бижев дава резултатите на сирийските сили за ПВО, наскоро отразили атаката на израелски самолети. Самолетите F-15 изстреляха осем ракети, а сирийците прехванаха пет от тях. По този начин коефициентът е 0,6 или 60% свалени ракети. Този резултат не предизвиква радост, оплаква се Бижев.

Експертът от Центъра за анализ на стратегии и технологии Василий Кашин обаче смята, че унищожаването на 50-60% от американските ракети ще бъде огромен успех за руските оръжия. В действителност, добавя той, дори унищожаването на 30% може да се счита за голям успех, ако се има предвид съвместната работа на руските и сирийски системи за противовъздушна отбрана.

Трябва да се отбележи, че сирийците използват стари комплекси, отбелязва Бижев. В руските обекти в Хмеймим и Тартус се намират най-новите зенитно-ракетни комплекси С-400. Според оценките на генерал-лейтенанта ефективността на С-400 при труднозабележими скоростни цели е 0,9 или „великолепна”, 90%.

На свой ред Кашин напомня – в допълнение към руските наземни ПВО в Сирия са налични две руски фрегати с комплекс „Щил-1”, които са разположени до бреговете на Сирия. „Всеки един от тях има система за вертикално изстрелване на 24 зенитни ракети”, напомня експертът.

Проблемът е в това, че съвременните руски комплекси за противовъздушна отбрана прикриват само руските обекти в Сирия, а сирийската ПВО е доста слаба, посочва Кашин. Според него като цяло противовъздушната отбрана защитава едва няколко десетки обекта в Сирия, а цялата останала територия на страната е беззащитна.

Битка не от голям мащаб, а от много голям мащаб

Потенциалните купувачи на оръжие ще си направят изводи кои оръжейни системи са по-ефективни – американските крилати ракети или руските комплекси за противовъздушна отбрана. За правилна оценка е важно да се отчете колко ракети са изстреляни по защитаваните обекти. „Ако противникът използва голямо количество ракети, например 200, вие не може да знаете точно колко ракети се движат към целта”, отбелязва Кашин. Той добавя, че е невъзможно напълно да се отрази такъв удар.

„Например, имаме 100 въздушни цели, за всяка от които изразходваме по две противоракети. При такова количество трябва да имате много боеприпаси. Има ли такова количество ракети в групировката, която е разположена в Сирия?” – пита генерал Александър Горков. „Бойният компонент на една дивизия С-300 съставлява 32 ракети (при наличие на осем пускови установки) или 48 ракети, ако има 12 установки, - отбелязва събеседникът. – Ако за всяка стрелба изразходвате по две ракети, то боеприпасите ще стигнат за 16 или 24 пуска.” Ако при тази стрелба коефициентът е 0,9, то това ще бъде оценено като успех, включително за потенциалните купувачи на руски оръжия.

Междувременно трябва да се прецени каква ще бъде най-вероятната ситуация в бъдеще – как може да се развие американската операция в Сирия. Сценарият като цяло се знае, разказва източникът на вестник „Взгляд” от руското Министерство на отбраната. Той прогнозира, че първите вълни крилати ракети ще бъдат изстреляни в скоро време от двата ескадрени миноносци, които вече са заели позиции в Източното Средиземноморие. „Те могат да пуснат старите си ракети „Томахоук”, а след това САЩ да използва „умните” ракети – както обеща Доналд Тръмп”, смята експертът.

Целта е ясна – да се изразходват боеприпасите от зенитни управляеми ракети на отбраняващата се страна. След това очевидно американците разчитат „безнаказано да стрелят от други кораби, в това число и от самолетоносач”, но това може да стане не по-рано от началото на месец май, когато такъв ще пристигне в региона – в сряда от базата Норфолк към Персийския залив се насочи ударна група, начело със самолетоносача „Хари Труман”.

„Ако изхождаме от това, че ударът ще бъде няколко пъти по-мощен от този по базата в Шайрат (където бяха изстреляни 60 ракети), това означава, че става дума за стотици крилати ракети”, предполага Кашин. Освен това трябва да се има предвид, че САЩ могат да пристъпят към блокада на сирийските пристанища, включително, за да пресекат пътя за доставка на боеприпаси – същите зенитни управляеми ракети за попълване на запасите на противовъздушните комплекси.

„Сега вече е ясно, че удар ще има. Има време да се подготви отбраната, - резюмира източникът от руското министерство. – Времето за изстрелване на ракетите е известно. Местата на ударите също са ясни. Има време да се пренаредят средствата за противовъздушна отбрана, да се определят зоните за прикритие и да се подготвят бойните комплекси за стрелба.”

Източник: „Взгляд”