Жени от Запада стават част от Ислямска държава, но не защото са жертви на мъже, които ги прелъстяват през интернет. Тъкмо напротив, това са независими жени и съзнателно отдадени джихадистки.

Какво искат жените от Запада, когато решават да се присъединят към редиците на Ислямска държава? Често се чува тезата, че те всъщност искат да си легнат с мъжете бойци. Една друга теза гласи, че не знаят какво искат, защото мъжете, прелъстителите джихадисти, решават какво искат вместо тях. Наред с тези две тези се появява и един парадокс – защо трябва една жена, която се ползва от демократичните си права и равенството пред закона, да подкрепя една организация и дори да става част от нея, въпреки че тази организация явно да упражнява нейното потискане. В крайна сметка и двете теории водят в грешна посока.

Тезата, че западните „фенки” на Ислямска държава искат само „удоволствия” се разпространява и от кабаретната артистка Шазиа Мирца в най-новата й програма „Кардашиян ме накараха да го направя” . Заглавието е цитат на едната от три сестри ученички от Източен Лондон, която през февруари 2015 г. е заминала за Сирия.

„По телевизията тя често гледаше риалити шоуто на Кардашиян и подобни неща”, разказва за изчезналата си сестра Сахима Бегум. „По нищо не можеше да се предположи, че тя ще се радикализира.”

Тези думи са централни за проекта на Мирца. Момичета от западното общество, които отиват в Ислямска държава, имат същите банални и човешки грижи, каквито и тези, които не са джихадистки. Особено, когато става въпрос за любов. Според Мирца за тийнейджъри като Шанима Бегум Ислямска държава е просто един момичешки кумир – един вид момчешка банда, но с оръжия.

„Като казвам това съм съвсем сериозна” , казва Мирца в едно телевизионно интервю. „Тези мъже от Ислямска държава може да са варвари, но са страстни, трябва да го признаем. Това са мачовци, които са силно окосмени и носят оръжие. И момичетата си мислят: „Те са върхът!” Или както Мирца коментира бегълките на едно представяне в Единбург през 2015 г.: „Те вярват, че са заминали за Ибиса с туристическа компания… Със сигурност не са религиозни, те са превъзбудени” .

Проблемът с тази интерпретация е, че тя представя ислямизирането на жени от Запада като пасивна по същността си стъпка. Тя прикрива безбройните проучвания, които показват уверена готовност на тези млади жени сами да искат да са активни и да бъдат съмишленички и „сестри” , за да постигнат общата цел. Създава се изкривената представа, че младите жени са прелъстявани в интернет чрез обяви за „набиране на персонал” . Една картина, показваща силните мъже, които успяват целенасочено да набират новобранки от мрежата и да ги убеждават. Но това, което знаем за радикализацията ни насочва в друга посока, а именно че потенциалните новобранки активно търсят посланията и новините от Ислямска държава (и че радикализацията не идва от анонимни подстрекатели в интернет, а от приятел, приятелка или дори член на семейството).

През миналата година, в рамките на голям изследователски проект за субкултурата на западния джихадизъм, посветих много време на това да проследя действията на англоговорящите привърженички на Ислямска държава от Западна Европа. Тези жени (и особено по-нестеснителните) дават да се разбере недвусмислено, какво точно искат. Те не са роби на сексуалните нагони или жертви на безскрупулната мачовщина на джихадистите. Много жени от Запада стават част от Ислямска държава и то защото сами го искат, защото ДАЕШ е различна от секуларните либерални демокрации, в които живеят те. Харесва им, защото отразява техните принципни морални и политически убеждения. Те искат да живеят в една автентична ислямска държава, в която ислямското право, Шариатът, се прилага с пълна сила. Между другото, те искат да живеят и в Халифата, който ги пази и напътства в спазването на божествения дълг.

Това, което те не искат, е да живеят по начина, по който се живее на Запад и за това има ред причини. Те не искат свобода. И не искат феминизъм.

Нека да вземем за пример 22-годишната бивша студентка Умм Мутхана от Великобритания, която през миналата година заминава за Сирия. В няколко туита, които публикува през ноември 2014 г. (няколко месеца преди да напусне Великобритания), тя разказва свое преживяване, което е имала по време на една от лекциите в университета. То дава красноречив поглед към антифеминисткия начин на мислене на западните симпатизантки на Ислямска държава.

„В днешната лекция ставаше дума за феминизъм…Тогава дойде време и за семинара…Субна Алла – доцентката, говореше за половите различия и ролите в обществото. Добре де, слушам това и си правя бележки, но това не означава, че възприемам тяхната ограничена идеология. Малко след това доцентката се обърна към аудиторията с думите: „Вдигнете си ръката, ако сте феминистка” . Щях да се разсмея с глас, но никабът 1 за щастие ме прикри. Резултатът? Мнозинството момичета – 18 от 20, си вдигнаха ръката. Аз седях там и всички бяха втренчили поглед в мен! Хаха, бях горда, изпитвах обаче и съчувствие към техните души. Но сега идва най-интересното. Доцентката помоли тези, които са се обявили, че не са феминистки да обяснят защо. Практически всички се обърнаха към мен. И аз казах ясно, че ислямът ми е дал всички права като жена и се чувствам достатъчно свободна, доволна и също така равна на всички останали в обществото. Обясних им, че в исляма жените и мъжете имат права, които са написани в Корана (тук всички много се разшумяха). Обясних им също така, че една жена не може да прави всичко, което прави един мъж и дори не трябва да се опитва да го прави. Това е свързано с биологията. Обясних им, че това западно общество ни води към един точно определен начин на мислене, който ни поставя под натиск, за да се чувстваме слаби и да искаме да изкарваме все повече пари. Това, че жените са поставени под натиск да се съревновават редом с мъжете ги отделя от възможността да прозрат истината. Когато една жена си знае мястото като човек, когато Шариатът е в сила, тя не се оплаква как и какво върши. Докато говорех това, останалите постоянно се опитваха да ме опровергават. Тези феминистки са напълно заслепени!”

За много от тези жени (както и за всички религиозни фундаменталисти) големите табута са сексуалността и равенството между половете. Ако човек хвърли един поглед върху техния онлайн живот, ще види, че те се занимават с тези табута. Те не понасят свободния достъп до интернет на двата пола, той е описван като болест. Не понасят също и на снимките в профилите им в Туитър да се показват очите им или още по-лошо – лицата им, това би поставило под въпрос службата им на Аллах. Те призовават своите „братя” да се свързват с тях директно. Накратко, Ислямска държава харесва тези жени. И дори не, както Мирца твърди, заради готовността им да предоставят „халалска плът” , а защото те пасват точно на техния войнствено консервативен манталитет, свързан със сексуалността и ролите на половете. Освен това тези жени подкрепят Ислямска държава не въпреки, а заради агресивните патриархални възгледи към света.

Скот Атран, антрополог в университета в Оксфорд и във Френския център за научни изследвания, описва тези жени в едно от актуалните си изследвания като „постфеминистки” . „Ислямска държава и Ал Кайда слагат една дебела червена линия: Мъжете са мъже, жените са жени” , пише той. Това означава, че мъжете воюват, а жените са майки, чиято първа грижа е, както пише Умм Мутхана в един туит, „да възпитат следващото поколение лъвове на Ислямска държава. Тя обяснява още: „Моята цел е да родя много синове и да ги подготвя така, че да бъдат изпратени да воюват за Ислямска държава в името на Бога” . Хаштагът в този Туитър пост е „Истинските цели на жените” (#RealWomenGoals).

Това, което Скот Атран и други учени подчертават e, че жените членове на Ислямска държава не отхвърлят насилието. Напротив, много от тях го оправдават и дори призовават за него. Умм Осама например, една интернет приятелка на Умм Мутхана, напълно открито и спокойно публикува кратък призив за самоубийствени атентати, в които нейните братя да получат божественото си призвание като мъченици. „Към братята, пише тя, ако сте изпълнени с надежда, скъпи жени и годеници, отворете си очите и помислете за това: „Mahrara ad Dugma” (Ще се справите).”

Най-големите страхове на тези жени засягат „dunia” (материалният свят), който те смятат за развратен и ретрограден и който всъщност осъждат. Заради това и никабът е толкова значим като символ. Той служи за защитен слой срещу западната отрова и пороци.

Въпреки всичките им усилия да избягат от покварата на материалния свят, тези жени всъщност са формирани от самия него. Например, те обичат неговия технически напредък и се поддават на неговите внушения. И въпреки всички усилия вътрешно и външно да се ислямизират, тези жени носят, както Мирца шеговито го обяснява, една Кардашиян в себе си, неловко до „праведното” им Аз.

Те отдават внимание на всяка една минута от ежедневието си, постват си селфита с най-новите модели никаб или снимки на ястията, които приготвят или изразяват възхищение от най-новата песен на nasheed, което е тип бойна ислямска музика, която се пее акапелно от мъже. Внимават сред някои от другите жени наоколо да няма „шпионки” и празнуват, когато приемат нови членове в общността си. Една членка на Ислямска държава, която в Туитър се нарича „OumDujana” дори ни дава възможност да надникнем в спалнята й. Това е завладяващ спектакъл. В едно 10-секундно видео, което тя е записала, виждаме безброй колекции от хадис (устните предания на Пророка, важни за определянето на Суната, ислямския начин на живот и традиционните ислямски школи), много кутии със спортни обувки „Найки” , както и последни модели iPhone 6.

Коя всъщност е Oum Dujana? Тя живее в Лондон, а е родена в Белгия или Франция. Млада е – едва на 22 години и е със северноафрикански произход. Както много от привърженичките на Ислямска държава, тя е пораснала без време, а от нейните туитове може да се види и че е интелигентна, политически активна и ангажирана (в момента акаунтът й е блокиран). Изглежда е много религиозна. В един пост споделя, че усеща, че се намира под наблюдение, и че някой я следи и къщата й е претърсвана от полицаи. Споменава също и за някакъв съпруг, който се намира в район на война – вероятно в Сирия, Либия или Ирак. Тя или се е опитвала да замине за район, контролиран от Ислямска държава, или е женена за боец на Ислямска държава, или пък и двете. Тя открито се ангажира с идеята за Халифата и ценностите на Ислямска държава. Но да инфантилизираме тази жена като едно ранено дете или да я сексуализираме като една потисната мюсюлманка, със сигурност не би ни отвело в правилната посока.

Самите жени разбират това най-добре. „Идиоти са онези, които споделят тази интерпретация” , поства Умм Ваккас, една привърженичка на Ислямска държава, живееща в Сиатъл, която през 2015 г. беше представена в британския Channel 4 News. Тя често поства туитове с хаштаг #jihadibrides (джихадистки булки) и допълва: „Хората не разбират реалността и това, че мюсюлманки от всички възрасти искат да отидат в правилната мюсюлманска страна и да живеят по правилата на Шариата” . Или както Oum Dujana го формулира през последния месец, кратко и точно: „По CNN казаха, че ние ходим, за да се омъжваме #Jihotties LOOL. 2 ”

Източник: Cicero
Превод: Юлия Владимирова

1 Никаб – част от традиционното облекло на мюсюлманските жени, което покрива лицето изцяло и остава само тесен процеп за очите. Традиционният му цвят е черен.

2 Jihotties – термин, обозначаващ сексапилни мюсюлмански момичета
LOOL – сленг, използван в интернет и чатове, който означава „необикновено силен смях на глас”