Противоречията между Москва и Вашингтон през 2017 г. се превърнаха в една от главните особености за случващото се в световен мащаб. Русия и САЩ обмениха нелицеприятни изказвания и наложиха взаимни ограничителни мерки. Как ще се развива този сюжет през 2018 г. и какви са шансовете за двете страни да се договорят?
Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров заяви в интервю за „Интерфакс”, че Москва не се заблуждава относно тези отношения и засега няма подобрения поради русофобската истерия, която е поразила вашингтонския политически елит. Въпреки това той добави: „Ние сме готови да извървим нашата част от пътя, за да бъдат възстановени тези отношения”.
По подобен начин се изказа и държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън в предпразнична статия за New York Times. От една страна, той отбеляза, че за Вашингтон не съществуват илюзии по отношение на „режима, с който си имаме работа”. Но от друга страна, подчерта, че в Америка осъзнават необходимостта от сътрудничество с Русия, там, където се пресичат интересите им.
Много по-спокойно звучаха изказванията от президентите на Руската федерация и на САЩ. Доналд Тръмп се обади на Владимир Путин на 15 декември и двамата обсъдиха ситуацията около Корейската народно-демократична република (КНДР). След седмица и двете страни едновременно подкрепиха резолюция, чрез която Пхенян се наказва за поредната изстреляна балистична ракета. Москва за пръв път се съгласи да изтегли от своята територия всички севернокорейски гастарбайтери. Следователно може да се допусне, че и двата лидера са сключили някаква сделка, а подробностите около нея все още са неясни.
И все пак в началото на новата година пречка може да се окаже докладът на Министерството на финансите на САЩ, който се очаква да бъде разгледан през февруари от Конгреса. Става дума за лидерите в руския бизнес, които зад океана се смятат за „близки до Кремъл”. Явно се правят опити да се влияе върху тези бизнесмени чрез нови санкции от страна на Конгреса.
Редакторът на изданието Defense & Foreign Affairs Грегъри Копли, който е и председател на Асоциацията по международни стратегически изследвания във Вашингтон, обвинява за всичко това противниците на Тръмп. „Това е опит на хората, които загубиха изборите в САЩ, както и на някои медии, да „консервират” Студената война. На тях просто им беше нужен жертвен агнец, за да обяснят своето поражение на изборите”. По думите на Копли, всъщност отношенията между двете държави са толкова ужасни, че дори не могат да се сравнят с времето на Студената война. „В момента сътрудничеството се осъществява на по-прагматично ниво. Смятам, че ще видим едно по-тясно и реално взаимодействие, ако няколко медийни скандала поутихнат”, каза той пред вестник „Взгляд”.
„Смятам, че американско-руските отношения в много аспекти всъщност са здрави. Най-накрая започваме да виждаме промяна в начина на мисленето от Студената война, макар че някои хора продължават да мислят по същия начин, особено в САЩ. Сега се водят дискусии за широко взаимодействие между Америка и Русия, което преди беше между Запада и Изтока”, обяснява Копли. „Убеден съм, че съществуват предпоставки за подобряване на тези взаимоотношения. Няма съмнения, че шансове за такова сътрудничество се появиха с идването на власт на администрацията на Тръмп”, добави експертът.
Вестник „Взгляд” направи „списък” с някои въпроси, които представляват взаимен интерес за САЩ и Руската федерация. По кои от тези въпроси, дори в съществуващата враждебна атмосфера, могат да се договорят двете страни през 2018 г.? Дадените пунктове са разположени по ред на нарастващите шансовете за компромис, по условна скала от едно до осем. Най-малко надежди за договаряне има относно Украйна, а най-много – за Корея и Сирия.
1. Отказ от намесване в украинската политика
Позицията на Русия е ясна. Москва категорично изисква от Вашингтон да не подпомага с военна помощ Украйна, за да не се разпалва допълнително конфликта в Донбас. САЩ са длъжни да прекратят финансирането на киевския режим. САЩ просто трябва да оставят Украйна на мира.
Въпреки това да се намери компромис относно Украйна е практически нереално. Самият Тилърсън назова Украйна главният препъни камък към подобряването на руско-американските отношения. САЩ смята, че Русия е длъжна не просто да изпълни всички пунктове от Минските споразумения, да спре с „агресията си спрямо Украйна”, но и да върне Крим на Киев, да се откаже от подкрепата си спрямо ДНР и ЛНР и да се съгласи с въвеждането на мироопазващ контингент на руско-украинската граница. Всички тези изисквания за Русия са категорично неприемливи и в момента компромис не може да се направи.
2. Всички санкции да бъдат снети
Русия изисква от САЩ да отмени въведените против нея и нейните граждани наказателни мерки, както финансови, така и визови. Първите от тях бяха въведени през март 2014 г., след присъединяването към Крим, след което санкциите продължават да нарастват. В момента най-големият приоритет на Москва е да се спре въздействието на САЩ, свързано със „Северен поток”, за да се отменят въведените през август от Вашингтон санкции против компании, които участват в строителството на този газопровод. „Но президентът Доналд Тръмп не може да ги отмени, нито дори да ги облекчи”, обяснява политологът Виктор Олевич за интервю за вестник „Взгляд”.
Тръмп сам по себе си би могъл да преосмисли и да се откаже от санкциите, но неговите ръце са вързани от политическия елит в Америка. Приетият през август в САЩ закон позволява на Конгреса да блокира всеки един опит на президента да облекчи или отстрани санкциите. Тук ключов момент отново се оказва украинският въпрос, тъй като само след неговото решение може да бъдат започнати преговори за премахване на ограничителните мерки. Поне за това настояват във Вашингтон. Но дори и в този случай най-вероятно няма всички санкции да бъдат премахнати веднага, а поетапно, както се случи с Иран.
3. Договореност относно ненападението в киберпространството
Москва предлага на Вашингтон да бъде сключен пакт за ненападение и за въвеждане на международни закони за поведение във виртуалния свят. Русия изисква да се прекратят и глупавите обвинения относно т. нар. хакерски атаки срещу американската демокрация. Засега шансовете за договаряне по този въпрос все още са много малки.
Самият Тръмп нарича тези обвинения „мит”, докато в Конгреса и в медиите на САЩ психозата по този повод се задълбочава. „Ястребите” открито говорят за това, че Русия е длъжна да понесе наказание за предполагаемото вмешателство в американската политика. По-умерената част от американския елит, например посланикът на САЩ в Русия Джон Хънтсман подчертава, че е необходим „честен” разговор между Вашингтон и Москва на тази тема. „Честен” според техните разбирания означава, че Русия е длъжна да признае за намесата и да се разкае за нея, след което ще започне и диалогът.
4. Ненамеса в руските неправителствени организации
Русия изисква от Вашингтон да не се намесва в нейните вътрешни работи, по-специално да не финансира прозападни обществени организации и медии. Както е известно, в периода между 2015 г. и 2018 г. за информационно разпространение от чуждестранни структури в Русия се харчи повече от 80 млн. долара. Това е два пъти повече отколкото за информационната подкрепа за украинския Майдан през 2014 г. например. Но да се договорят и по този повод също изглежда нереално. Ако зависеше от Тръмп, той би завъртял финансовия кран само по икономически съображения, но парите се разпределят от Конгреса, а там никой няма намерение да пести по отношение на антируска пропаганда.
По отношение на медиите има още един ключов момент. През октомври миналата година Департамента по правосъдие на САЩ накара руския телевизионен канал Russia Today (RT), в съответствие с действащите в Америка закони, да се регистрира в качеството на чуждестранен агент. Заедно с това бе забранена реклама в Twitter, свързана с акаунтите на RT и Sputnik, а кореспондентите на телеканала бяха лишени от акредитации в Конгреса.
Като отговор на тези действия в Госдумата разработиха закон, който въвежда в Русия норми за медиите, които са изпълняват функциите на чуждестранни агенти. В края на месец ноември, законът беше подписан и от Путин. След това от Министерството на правосъдието бяха признати следните медии: „Гласът на Америка”, Радио „Свободна Европа” и други. Те са лишени от достъп до Съвета на Федерацията и Държавната дума. При това Москва подчертава, че е готова да преразгледа своето решение, ако Вашингтон отмени своето отношение към RT. Но това едва ли може да се очаква в близко време.
5. Да спре натискът срещу Иран
Москва изисква да се прекрати натискът върху „ядрената сделка” по отношение на Иран, подписана през 2015 г. И въобще да се премахнат всички наложени от Запада санкции към Иран, тъй като Москва се надява да развие търговските си отношения с ислямската република. Тръмп отдавна предупреждава, че ще прекъсне това споразумение. През октомври той заяви, че Техеран не изпълнява условията в договора, че самият той лично ще предложи в Конгреса споразумението да бъде прекратено.
Има вероятност да се постигне договореност по този въпрос. Факт е, че интересите на Русия в този случай съвпадат с интересите на влиятелните представители от екипа на Обама, които преди две години участваха в „сделката с Техеран”. Конгресът не поиска да поеме отговорност по този въпрос и отказва да приеме предложението на Тръмп. Така всичко заглъхна.
6. Изтегляне от Афганистан
През 2017 г. Русия за пръв път поиска от САЩ да изведе своите войници от Афганистан, тъй като те не се справят със своите задачи, възложени от ООН преди 16 години. Единственото, което успяха да постигнат е да победят „Талибан”. Но не изградиха жизнеспособна държава и единственото, което правят е да провокират вътрешни конфликти. Освен това американците поддържат наркотрафика в тази страна чрез южните граници на бившите съветски републики.
От своя страна, САЩ обвиняват Русия в заиграване с талибаните и даже в предоставянето на оръжия. През август Тръмп обяви нова стратегия на Америка по отношение на Афганистан, която предполага отказ от бързото изтегляне на войските, увеличаване на числеността им и на правомощията им. Освен това Вашингтон вече няма да съобщава какви размерите на контингента му.
Естествено, основният акцент за американците в Афганистан е да се справят с такива движения като „Талибан” и ИДИЛ, които са почти еднакво опасни и за двете държави. В идеалния вариант САЩ биха искали да доведат до масата за преговори умерената част от талибаните, които да се договорят с афганистанските власти, което също корелира с руските искания. Освен това те са заинтересовани от привличането на други страни за разрешаване на афганистанския конфликт – Пакистан, Индия и, разбира се, Русия. Затова Афганистан се явява не съвсем мъртва точка за сближаване на интересите на Русия и САЩ, поне в това направление. Вероятността да се договорят е на средно ниво.
7. Преустановяване на заплахите към Северна Корея
Москва изисква от Тръмп да престане да плаши Пхенян с война, както и временно да спре своите маневри около Корейския полуостров. Русия има обща граница с КНДР и затова им е нужна стабилност в региона. Освен това руснаците твърдят, че не желаят американците да се намесват насилствено и да сменят режими в чужди страни. Руснаците признават, че за тях не е в плюс укрепването на ракетно-ядрения потенциал на Пхенян. Но този въпрос както Москва, така и Пекин смятат да решат по дипломатически път.
От финансова гледна точка, Русия иска да развива своите икономически връзки както със Северна, така с и Южна Корея, да бъде изграден газопровод и да продава газ към южните територии през северните, което ще е изгодно и за трите страни. А за да се случи това трябва Северна и Южна Корея трябва най-накрая да намерят общ език.
С идването си на власт, Тръмп пое жесток курс спрямо КНДР, използвайки като претекст изстрелването на ракети от Пхенян. Той стигна до заплахи лично към Ким Чен Ун. Самолети на САЩ нанесоха удари в близост до Северна Корея, а в Сеул бяха поставени комплекси за противоракетна отбрана THAAD. Въпреки това в средата на месец декември градусът на напрежение започна да спада.
„За нас е важно Северна Корея да седне на масата за преговори. Ние сме готови да разговаряме с тях, когато пожелаят това да се случи”, заяви на 12 декември Рекс Тилърсън. Това показва известен пробив в американската линия и сега волю-неволю ще се наложи САЩ да се обърне за помощ към Русия и Китай за посредничество в диалог с такъв неудобен събеседник като Ким.
В интервю за вестник „Взгляд” американистът Борис Межуев не изключва възможността в близко бъдеще Тръмп наистина да престане да оказва натиск върху Ким, осъзнавайки своето безсилие. Според американския политолог Стефан Еберет, Корейският полуостров може да се окаже онази арена, на която Русия и САЩ ще могат да стигнат до компромис. Шансовете за това растат.
8. Да се забрави свалянето от власт на Башар Асад
Русия изисква от САЩ да спрат своята антиасадска реторика и да не снабдяват с пари и оръжия бунтовниците, особено терористите от „Джабхат ан-Нусра”. Москва настоява и американските интервенти да се изтеглят от територията на Сирия, тъй като те се намират там незаконно.
Щатите засега отказват да изтеглят своите войници и продължават да наричат Башар Асад „кървав тиранин”. Но промяна вече има. Вашингтон вече започна да изпълнява някои от руските условия – например престана да изисква незабавното изтегляне на Асад. Медиите съобщиха, че Белият дом е готов да забрави за свалянето на Асад поне в рамките на още четири години. Освен това споразумението между Путин и Тръмп през юли в Хамбург миналата година за създаване на мирна зона на югозападната част от Сирия вече реално работи. Така че тук шансовете са дори по-високи, отколкото тези в случая със Северна Корея.
Да, интересите на Путин и Тръмп в много отношения не съвпадат, но компромис е възможен. Вероятността да се сключи сделка относно Сирия е над средната. „Има голяма възможност за сътрудничество в областта на сигурността. Смятам, че можем да видим началото на тази колаборация в Близкия изток. Особено като се има предвид, че САЩ, поради политиката на предходната администрация, вече са загубили влияние в Близкия изток, Африка и Азия”, подчерта Грегъри Копли.
По повечето пунктове към днешна дата Москва и Вашингтон нямат потенциални точки на съприкосновение, а на това те да се появят през 2018 г. може да надява само оптимист. За „Взгляд” директорът на Фонда за изследване на САЩ Юрий Рогулев казва: „Ние отново упорстваме върху една идеология, която гласи, че Русия е враг – суети се американецът – а след десет години на глас ще се признае, че това е бил мит, но вече ще бъде късно. Щетите ще бъдат колосални”.
Автори: Екатерина Коростиченко, Симона Царенко, Никита Коваленко
Източник: vz.ru
Превод: Анна Владимирова