Американско-китайското противопоставяне в Южнокитайско море ескалира. Вашингтон изпрати малка армада след като Пекин подсили един от ключовите острови с изтребители и ПВО. Много е казано и изписано за този спор. Руските анализатори се чудят: каква ще бъде ролята на Русия?

В четвъртък Navy Times написа, че САЩ са изпратили самолетоносача USS John C.Stennis, както и два разрушителя и два кораба от VІІ флот в Южнокитайско море като отговор на докладите, според които Китай е стационирал военна авиация на един от най-големите сред Параселските острови. Китайският отговор не се забави. В петък Фу Инг, говорителка на Националния народен конгрес (законодателният орган на КНР) коментира, че „показването на мускули от страна на САЩ събужда отвращение сред китайския народ” , добавяйки, че „действията на Вашингтон целят да разпалят напрежението” .

Териториалният спор около островите в Южнокитайско море съществува от десетилетия. Тези острови са обект на спор между Китай, Виетнам, Филипините, Малайзия, Тайван и Бруней. САЩ от своя страна не могат да контрират китайските искания със свои искания, но се намесиха в спора под предлог, че защитават съюзниците си. Миналия месец Щатите обвиниха Китай, че милитаризира Южнокитайско море, като разполага ПВО системи, радарни системи и изтребители на един от островите и по този начин налага контрол над морска зона, през която минава една трета от световната търговия. Според Вашингтон този ход ще „ескалира допълнително напрежението в региона”, на което Китайското министерство на външните работи отговори, че Пекин има абсолютното право да поддържа отбранителни системи на собствена територия.

Коментирайки този конфликт в статия за независимия руски вестник „Свободная преса”, журналистът Андрей Иванов написа, че с оглед на надигащото се напрежение между Вашингтон и Пекин едно нещо е ясно: „Спорът между двете велики сили не е просто за някакви острови. Китай се бори за глобално лидерство, нещо, което САЩ няма да допусне. Все пак, докато Вашингтон бива припознаван като световния хегемон, колосалният дълг на САЩ може да бъде обменян за плодовете на труда от десетки държави по цялата планета.” Според руския журналист „интересното е, че по време на същата пресконференция, на която Фу Инг говори против американската агресия, говорителката каза и много топли думи за Русия.”

На конфренецията г-жа Фу е подчертала, че „китайско-руските отношения са в най-добрата си точка за цялата история”, като е добавила, че „развитието на тези отношения ще бъде много добро, тъй като това е взаимен интерес”. Според нея, Пекин и Москва нямат никакви сериозни спорове и „не прилагат натиск един на друг и могат да се концентрират върху обсъждането и кооперирането за размяна на идеи”. Иванов твърди, че думите на говорителката Фу са индикация, че „е възможно Китай да се ангажира с по-настъпателна политика в Тихоокеанския регион, именно защото разчита на помощ от нашата страна.”

Законите на геополитиката

Попитан за ситуацията в Южнокитайско море, Михаил Александров, главен експерт в Центъра за военни и политически изследвания към Московския държавен институт за международни отношения, каза за „Свободная преса”, че процесът, който протича в региона е изцяло в духа на геополитическите закони. „Тече реконфигурация на силите в света. Расте силата на различни властови центрове, независими от Запада, между които Русия, Китай, Индия, Иран и Бразилия. САЩ не могат повече да контролират цялата планета. Винаги щом влезнат в конфронтация с някой от тези центрове, другите ще използват възможността да разпрострат влиянието си.”

Според анализатора: „Китайският народ се възползва напълно от конфликта между Русия и Запада. Американските ресурси бяха отклонени в европейско направление, както и към Сирия, Турция и Украйна. Дори се предвиждаше възможност за война в Европа. Американците ескалираха ситуацията в Балтика, а в резултат на това пропуснаха да забележат засилването на Китай.”

От стратегическа гледна точка, според Александров ходовете на Китай са „напълно правилни. Пекин видя, че американските ресурси са отклонени и концентрирани другаде и това му даде възможност да стационира ПВО и авиация в Южнокитайско море. САЩ осъзнаха това, когато вече беше късно и сега опита им да регулират ситуацията ще бъде много труден за изпълнение”.

САЩ не могат повече да разчитат, че Китай ще бъде отблъскван от този регион.

„Какво могат да направят САЩ? Да провокират конфронтация? Всеки сблъсък с Китай би бил нещо повече от неделна разходка за американците. Китай има достатъчно сила да отблъсне атака от две или дори три авионосни съединения. Москва даде на Китай съвременни крилати ракети. Следователно американците няма как да са сигурни в победата си при една морска битка. И ако те загубят, американската хегемония по света ще се срути като домино. Следователно, Вашингтон поема голям риск и много добре го съзнава.”

Според анализатора Китай все още не е достигнал военен паритет със Запада, но „ако се води морско сражение около китайски брегове, Китай може да победи. Още повече, че китайските въоръжени сили имат нови подводници, самолети, балистични и крилати ракети някои, от които са особено подходящи за удари по самолетоносачи. С други думи, Китай е добре въоръжен за такъв вид война”.

„Естествено, че Китай е разтревожен от американските действия, включително и опита за налагане на контрол над корабоплаването в Южнокитайско море и Източнокитайско море, както и възпирането на обединението между континентален Китай и Тайван.” Следователно, „задачата на Китай е да демонстрира такова ниво на сила, че американците да нямат възможност да се промъкнат в този регион”.

Според Александров, „САЩ ще се опитат да започнат военна надпревара в този регион, едновременно с други военни надпревари в Европа и Персийския залив. Не вярвам, че САЩ или дори целият Запад са способни на такова нещо – икономическата ситуация е твърде неблагоприятна.”

„Арсеналът на Вашингтон не отговаря на американските амбиции”.

Попитан дали при тази ситуация няма да е по-добре за САЩ да оставят Азиатско-тихоокеанския регион тихо и спокойно, запазвайки лице, анализаторът казва, че това едва ли е вероятно. „Ние отдавна предложихме на американците да се отдръпнат от постсъветското пространство. Отдавна казвахме „оставете ни намира в бившото съветско пространство и ние няма да ви пречим в други точки на света”. Но Вашингтон не може да се съгласи с това, те искат да командват по целия свят. Само дето силите им не отговарят на тези амбиции. Принципно никога не са имали толкова мощ, че да контролират цялата планета. Проблемът е там, че след разпадането на СССР, Русия безнадеждно се надяваше, че ще бъде допусната да се интегрира в Запада; САЩ от своя страна се видяха като безспорен лидер и хегемон. Именно оттам се роди тяхната илюзия. Това е една опасна илюзия, с която Вашингтон живее. Тази илюзия може да провокира мащабна война. Нужно е това да се обясни на американците с икономически, политически и военни средства. Вашингтон трябва да разбере, че не е всемогъщ.”

На констатацията, че САЩ са най-големия търговски партньор на Китай, Александров отговаря по следния начин: „Все още не е ясно кой зависи повече от другия… Ако Китай напълно скъсат търговските връзки със САЩ, както САЩ ги скъсаха с Русия, може да се формира една алтернативна финансова система без западно участие. Особено предвид огромния производствен капацитет, който се е формирал в Азиатско-тихоокеанския регион… Желанието за абсолютна победа над Китай е едно. Но прекъсването на отношенията едва ли е нещо, което САЩ ще направят. В момента наблюдаваме маневрирането и позиционирането на силите. Китай ще продължи да увеличава силата си в региона. Америка ще иска да покаже, че си остава най-голямата военноморска сила на света. Военната надпревара ще продължи, докато едната страна не остане без дъх, и най-вероятно останалата без дъх ще е САЩ. Те имат огромен бюджетен дефицит и колосален външен дълг. И Вашингтон няма да има силите да понесе цялата тежест, ако се изправи и срещу Русия.”

Попитан дали Москва може да изиграе роля в китайско-американския конфликт, анализаторът изтъква, че Китай вече получава руска помощ. „Русия е единствената страна, която продава модерни военни технологии на китайците. Ако не беше руската помощ, то Китай щеше да изостава значително след Запада.”

Още повече, че „Русия и Китай имат договор за приятелство и кооперация, в който има клауза според, която двете страни могат да си взаимодействат при заплаха за една от тях. В случай на конфликт със САЩ, Русия може да помогне на Китай, защото това е предвидено като опция в споразумението”. Накрая, според Александров: „Целта на Русия е да създадем полицентрична система – ще рече, че искаме да изгоним САЩ от позицията на световен хегемон. Днес американците могат да диктуват условията и исканията си на другите. В един мултиполярен свят ще бъде възможно да се формират тактически съюзи, които да парират амбициите на други играчи. Това е система, при която ще има баланс на силите, който позволява на държавите да маневрират и не дава възможност на нито една страна да доминира в международните отношения.”

Източник: sputniknews.com
Превод: Симеон Миланов