Секретните военни маневри в началото на ноември 1983 г. с кодовото название Able Archer са кулминацията на ядрената конфронтация, която за щастие не успява да унищожи света заради доблестни хора като полковник Станислав Петров, ген. Ленард Перутс и Райнер Руп.

През 1984 г. Агенцията за национална сигурност на САЩ разработва top secret доклад „Американската криптология по време на Студената война”, в който за първи път се прави изводът, че: „Заплахата от война през 1983 г. е най-рисковият момент на Студената война след Карибската ракетна криза”. Но за разлика от 1962 г. тази заплаха през 1983 г. остава скрита и засекретена чак до 2015 г., когато в съответствие със Закона за свободата на информацията (FOIA) за първи път са разсекретени документите от този период, обвит в тайнственост, мистерия, задкулисни игри, коварство и вероломство. Едва тогава официално изплуват данните за военните маневри Able Archer 83, които тикат света до ръба на ядрен апокалипсис. Маневрите се крият дори от най-близките съюзници на САЩ като Великобритания и Германия. Въпреки че тези държави са преки участници в операциите. На журналистически жаргон това се нарича гломаризация – пазене на пълно мълчание. Терминът идва от името на мистериозния военен кораб Hughes Glomar Explorer, който при абсолютна секретност през 1975 г. вади от 5000 метра дълбочина потънала руска ядрена подводница с три атомни ракети. Тогава президентът Джералд Форд и неговите съветници решават да не казват абсолютно нищо по повод на появилите се слухове за операцията дори на своите съюзници. Ученията от 1983 г. се случват на фона на най-силното влошаване на отношенията между САЩ и СССР, нахлуването на САЩ в Гренада и разполагането на балистичните ракети със среден радиус на действие „Пършинг 2” в Европа. Тези постоянни провокации на САЩ и НАТО наистина внушават на съветските лидери, че Западът се готви за първи ядрен удар. Като ответна мярка СССР привежда своите ракетни войски в ГДР и Полша в пълна бойна готовност. И това е най-опасният момент след Карибската криза от 1962 г., когато светът е изправен наистина на прага на ядрената война. Заплахата отминава след края на маневрите Able Archer 83 на 11 ноември 1983 г. Обаче уроците от тези десет дни, които едва не заличават света, остават и до днес. Политиците от НАТО винаги са защитавали тезата, че алиансът е „отбранителен съюз” срещу съветската (руската) агресия, но Роналд Рейгън през 1983 г. открито обявява, а след това и останалите западни лидери негласно възприемат неговата теза, че крайната цел на пакта е пълна капитулация на противника. През първите две години от своето управление администрацията на Рейгън демонстрира двете лица на тази политика – плахи опити за диалог и безцеремонна конфронтация. Като че ли обаче конфронтацията постига по-сериозни успехи. И, естествено, пропагандата е майката на всички тайни операции, а най-старото оръжие на пропагандата е… червената херинга.

ПОДВОДНИЦА ИЛИ ХЕРИНГА

„Историята е най-трудно предсказуема”, гласи един популярен каламбур. Защото всеки се упражнява да я използва, както му е най-изгодно, за да оправдава всякакви идиотизми от настоящето. Но има и история, която продължава да тъне в забрава и умишлено да се пренебрегва. Защото носи много смисъл и звучи като присъда за безумията, които продължават и днес в името на борбата за идеологическо превъзходство. В пропагандата съществува терминът „червена херинга” и този похват означава използване на фалшиви или лъжливи факти и действия с цел заблуждаване на хората и принуждаване да стигнат до грешни заключения. Класиката в жанра е шведската криза с лов на съветски подводници, която започва триумфално и завършва комично. Шведската криза е показателна за технологията, според която пропагандата е в състояние да зомбира общественото мнение. Късно вечерта на 28 октомври 1981 г. рибар позвънява на шведската крайбрежна охрана и съобщава, че е видял подводница на около 10 километра от Карлскруна, една от големите шведски военни бази. Първоначално никой не се отнася към думите на рибаря сериозно, защото районът е много труден за навигация и от там няма изход. Но рибарят се оказва прав, това наистина е съветска подводница. Шведската крайбрежна охрана е вдигната под тревога, екипажът е задържан, а подводницата – поставена под охрана. След серия от преговори шведският премиер Торбьорн Фелдин решава да върне подводницата в Москва. Кризата е разрешена, но прецедентът остава известен като Whiskey on the rocks, тъй като подводницата е от клас Whiskey. Този случай още повече разгорещява пропагандните страсти. Шведският военноморски флот мобилизира всички усилия, за да започне улов на евентуални „мистериозни съветски подводници”, и иска съдействие от НАТО. От Монс съветват шведите да опашат крайбрежието със сензори и микрофони, които да засичат и записват нарушителите. Натрупват се доста записи, но нито едно доказателство за съветска подводница. За да не бездействат, шведите започват да анализират записите. Разделят ги на две групи: едните са „типичен шум”, който би трябвало да се чува в резултат на преминаване на подводницата, а другите – т.нар. „кавитационен ефект”, образуване на мехури в течност при работа на витлото. Скоро се отказват от „кавитационния ефект”, защото се оказва, че засечените мехури се предизвикват от водните порове, които живеят в тази част на шведското крайбрежие. Остава единствената следа „типичен шум”. Военните търсят помощ от проф. Магнус Валберг, експерт в тази област. Той е първият цивилен, който чува тези най-строго и дълбоко засекретени звуци. Дори в НАТО ги пускат само и единствено на специално проверени и доверени офицери от висшето командване. Откритието на Валберг шокира всички. Той проверява и доказва, че мехурчетата имат животински произход. И по пътя индукция, дедукция и синтез стига до логичния извод, че основната от векове храна на шведите – херингата – през лятото предизвиква много въздушни балони във водата около архипелага. Обяснението е елементарно: херингата има една особеност, когато свива своя плавателен мехур, отзад излизат малки мехурчета от въздуха, който се освобождава. Херингите живеят на гигантски стада, понякога с дължина няколко километра и над 20 метра ширина. В течение на еволюцията са си изградили защитна реакция да издават този звук и да използват мехурчетата при отбрана срещу големи плаващи заплахи във водата като косатка или подводница. Валберг и екипът му записват звука, който издава едно такова огромно стадо от херинги при среща с патрулиращите в шведското морско пространство военни подводници, и се оказва, че това е същият звук, който военните 20 години съхраняват с гриф Top Secret. При среща с огромен плаващ обект херингите заемат отбранителна поза, надуват се и издават „типичния шум”. Но докато бъде разкрита тази мистерия на Студената война, минават доста години, похарчени са огромни пари, ангажирани са мащабни човешки и технически ресурси. А през цялото време пропагандата трупа точки в полза на стратегията за обуздаване на агресивната съветска военна машина. Така че всеки път когато политиците ни казват нещо, винаги трябва да имаме едно наум. Защото техните аргументи може да изглеждат наистина шокиращо ефектни, а реално да не са нищо повече от „шум” на херинга. Едва през 1998 г. проф. Ола Тунандер от Института за мирни изследвания в Осло посвещава 12 книги на темата и разкрива, че кризата с подводниците е част от тайните операции на Запада, а не е никакъв съветски заговор. Фактът е потвърден лично от тогавашния американски министър на отбраната Каспар Уайнбъргър, който преди десет години разкрива, че „тестващите операции” са провеждани регулярно в териториалните води на Швеция с участието на шведски военни при абсолютна секретност. Шведски капитани на подводни лодки също признават, че са били част от тези операции. И тъй като всичко ново е просто добре забравеното старо, през 2014 г. отново около бреговете на Швеция започнаха да се появяват мистериозни руски подводници, а след това се заговори и за нова Студена война.

1983 – ГОДИНАТА НА ЧЕРВЕНАТА ХЕРИНГА

Историята помни и други инциденти, които не са по-малко комични, но са можели да завършат фатално за човешката цивилизация. Особено ако провокациите на свръхсекретните операции РЯН и Able Archer бяха изпълнили докрай пропагандните цели, с които са били натоварени в началото на 80-те.

След като идва в Белия дом през 1981 г., президентът Рейгън следва линията на президента Картър и увеличава разходите за въоръжаване, но през 1983 г. увеличава бюджета на Пентагона с безпрецедентните 18,1% и разработва програма за превъоръжаване на САЩ до 1989 г. на стойност 2,7 трилиона долара. В същото време той гради своята външна политика, като се опира на екип от съветници, наречени Team B (за разлика от Team A при президента Картър), в който влизат откровени „ястреби” като бъдещия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и директора на ЦРУ Уилям Кейси, които не крият близките си лобистки контакти с военната индустрия. Този екип омайва и същевременно подстрекава Рейгън към крайни политически послания с фантазии за тайнствени съветски оръжия като фантасмагоричното лазерно оръжие, което уж е построено в Казахстан, но което всъщност се оказва най-обикновена радарна станция. ЦРУ представя все по-тревожни доклади за нарастващото съветско ядрено превъзходство, което логично трябва да предизвика ответни мерки – например разполагане на мобилни ракетни бази за „Пършинг 2” и „Грифон” в Германия. На 4 януари 1983 г. новият генерален секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов произнася в Прага знаменателна реч пред Политическия консултативен съвет на Варшавския договор, който осъжда решението на НАТО за разполагане на ракетите „Пършинг 2” и „Грифон”. В същото време Андропов официално обявява началото на нов етап от надпреварата във въоръжаването, напълно различен от всичко известно до този момент. И ако до този момент САЩ твърдят, че ядрените им оръжия се трупат единствено с цел „сдържане” на противника, то с разработката на най-новите системи Америка вече не крие, че целта й е спечелване на една бъдеща война. Така се формира новата доктрина за „ограничена”, или „рационална”, ядрена война, която аргументира възможността за оцеляване и дори за спечелване на един по-продължителен ядрен конфликт. Андропов приема тезата на Рейгън, че е възможно ядрената война да бъде спечелена, и развива пред съюзниците концепцията за изпреварващ ядрен удар, чиято цел е да извади от строя комуникационната структура на противника и ядрения му арсенал. Тоест да не допусне нанасяне на ответен ядрен удар. Това означава, че цялата система за взаимно гарантирано унищожение, върху която се гради балансът на силите между двата враждебни блока, отива по дяволите. Иронията на Студената война се състои в това, че с надпреварата във въоръжаването и производството на все по-модерни средства за унищожение всяка от великите сили се чувства по-уязвима пред един унищожителен ядрен удар. Затова САЩ и СССР започват да се подготвят за изпреварващ ядрен удар, като търсят аргументи за новата стратегия – оцеляване и победа в ядрен конфликт. Така урокът от Втората световна война е забравен, а завещанието на политиците, победили нацизма с цената на 60 милиона жертви – никога повече война, остава напразно. След края на Студената война съветският военен експерт Виталий Катаев се връща в спомените си към тези години и пише: „В Централния комитет на КПСС началото на 80-те години бе считано за период преди началото на трета световна война. Организирахме нощни дежурства, така че в ЦК на КПСС винаги да има човек, който да алармира за военна опасност. Ракетите „Пършинг” бяха изключително дестабилизиращ фактор, защото тяхната цел бе единствено ръководството на СССР в Кремъл. „Пършинг” не можеха да стигнат до нашите ракетни силози, но удряха властта в Москва”. Дясната ръка на външния министър Андрей Громико – Валентин Фалин, допълва това обяснение: „С разполагането на ракетите „Пършинг 2” империализмът целеше да съкрати времето и пространството за вземане на ответни мерки в случай на кризисна ситуация само до пет минути”. За да се защитят от подобен обезглавяващ първи ядрен удар, и двете суперсили започват да разработват доктрини за „изстрелване след предупреждение”. Логиката е, че щом реакцията на ракетна атака е ограничена само до пет минути, ранното откриване и изпреварващото нанасяне на ядрен удар се превръща в основна стратегия на ядрените експерти. Целта е да се гарантира, че ядреният арсенал няма да остане в бездействие. Проф. Виктор Суриков от Центъра за военнополитически изследвания в Москва си спомня разговор с генерал Валентин Варенников от Генералния щаб на Червената армия, който му признал, че през 1983 г. ракетните войски провели свръхсекретно учение „Запад 83”, в чието задание бил разработен сценарий за нанасяне на изненадващ първи удар с използване на цялата мощ на армията – авиация, артилерия и, разбира се, ядрени ракети, въз основа на получени абсолютно достоверни данни за подготвян ядрен удар от страна на НАТО. „Ние трябваше да ударим първи и така да осуетим плановете на врага”, казал му ген. Варенников. Но за да бъдат осуетени тези планове, най-напред трябва да бъде събрана достатъчно информация за намеренията на врага. В началото на февруари от главната квартира на КГБ в Москва е изпратена строго секретна телеграма до резидентурата в Лондон, която съдържа подробни инструкции точно какво да бъде докладвано по отношение на сигнали за подготовка на ядрено нападение. Същите инструкции в следващите дни се разпращат и до резидентите в останалите западни столици. Те са доста необичайни – поименни, с максимална степен на секретност и с изрично уточнение да се съхраняват само в личните папки; всеки получава указания как да действа и на какво да обърне внимание, за да открие необичайна активност и подготовка за ядрен удар и за мобилизация. Така например резидентите във всички столици от НАТО трябва вечер да обикалят около правителствените сгради и военните обекти, за да проверяват дали не светят повече прозорци и дали там няма повече паркирани автомобили от обикновено. Освен това трябва да държат постоянно под око пътищата за евакуация на правителствените чиновници и техните семейства, които също са включени в обектите за трайно наблюдение. Всяка грама съдържа „7 незабавни и 13 перспективни задачи”, които включват освен събиране на данни за потенциални места за евакуация и укритие също така и информация за промени в цените и количествата на донорската кръв, постоянно наблюдение на местата, свързани с ядрената програма на страната, следене на линиите за комуникация, следене на религиозните лидери и шефовете на банки, наблюдение на военни инсталации и бази. Естествено, много от тези сигнали са доста странни и показват, че шефовете в Москва не са съвсем наясно с начина на живот на запад и търсят информация, изхождайки от съветските норми на живот и мерки за сигурност. Така например наблюдението на религиозните лидери е абсолютна глупост – няма как от епископа на Кентърбъри да се разбере, кога Маргарет Тачър ще реши да нападне Москва! Същото важи и за донорската кръв: цената й няма нищо общо с ядрената атака, защото донорството във Великобритания е безплатно и цените нямат никакво отношение към подготовка за ядрен удар. В инструкциите също така е описан евентуален сценарий за нанасяне на първи ядрен удар и какво според съветските другари биха направили лидерите на Запада преди това: преди всичко те щели да предприемат дълга подготовка, в рамките на която ще проведат консултации чрез секретни канали, ще е налице транспортиране на ядрени оръжия и ще бъдат подготвени институциите на гражданската отбрана. Посланикът във Вашингтон Анатолий Добринин пише през 1996 г. в мемоарите си, че е бил информиран от резидента на КГБ във Вашингтон за началото на Операция РЯН (Ракетно-ядрено нападение) и коментира, че нито един от генералните секретари, с които той е работил – Хрушчов, Брежнев, Черненко и Горбачов, не са вярвали, че може да има изненадващо ядрено нападение срещу Съветския съюз. Единствено Юрий Андропов е вярвал и е предприел конкретни стъпки, за да не допусне ядрено нападение. Още като шеф на КГБ той му е казвал, че Рейгън е непредсказуем. „От него очаквам всичко.” И, естествено, Андропов също е бил готов на всичко.

ОПЕРАЦИЯ РЯН

През 1979 г. Институтът по проблемите на сигурността в сътрудничество с Първи отдел на КГБ започва разработването на нова разузнавателна концепция, чиято основна цел е да осигури предварителна информация за подготовката на врага за изпреварващ ядрен удар. В резултат на тези усилия се ражда новата стратегия – Операция РЯН, която е обявена на 10 май 1981 г. на секретно заседание на КГБ в присъствието на Леонид Брежнев и директора на КГБ Юрий Андропов. В нея категорично е записано, че САЩ активно се подготвят за ядрена война срещу СССР и съюзниците. Кремъл аргументира този извод с два факта: единият е взетото двойно решение на НАТО (от 12 декември 1979 г.) за разполагане на ракети „Пършинг” в Западна Европа в отговор на разполагането на РСД-10 (SS-20) от 1976 г.; вторият са психооперациите против СССР, които новата администрация на Рейгън започва още от първия ден след идването си на власт на 20 януари 1981 г. Операция РЯН е включена за първи път в докладите на КГБ през 1981 г. и там е записано, че „са предприети мерки за засилване на разузнавателната дейност с цел предотвратяване на възможно внезапно започване на война от врага”. За целта КГБ „активно се сдобива с информация по военни и стратегически теми, както и за агресивните военни и политически планове на империализма и неговите съмишленици”. Източногермански документи за Операция РЯН, разсекретени едва през 2015 г. в рамките на Международния проект по международна история на Студената война, разкриват, че в щата на КГБ са били открити 300 нови позиции за нови агенти, които работят само по шпионски задачи за Операция РЯН. Директорът на КГБ Виктор Чебриков разширява периметъра на Операция РЯН и създава нов отдел в рамките на Служба А (дезинформация и тайни операции) към Първо главно управление, който изцяло осъществява Операция РЯН. В него са назначени 50 души и са инсталирани български компютри, с помощта на които Съветският съюз ще събира, обработва и анализира информацията, която в крайна сметка ще прогнозира рисковете от ядрен конфликт. Двойният шпионин Олег Гордиевски докладва на MI6 за откриването на новия център за компютърни анализи, който ще наблюдава постоянно взаимодействието между икономически, военни и психологически фактори на запад, за да бъде предотвратено ядрено нападение. На 23 ноември 1983 г. в бюлетин на Пентагона е публикувана статия под заглавието „Следвайки същността на войната”, в която за първи път се съобщава за новата съветска компютърна система за каталогизиране и наблюдение на съотношението на силите. Там се отбелязва, че по този начин получените резултати са „напълно обективни, емпирично доказуеми и лесно приложими”. В същото време анализите на ЩАЗИ са доста по-скептични и се изразява съмнение по отношение на абсолютната достоверност на така създадените модели. „Опитът от миналото сочи, че съществува опасността от разработване на компютърни концепции, които не са приложими на практика”, пише шефът на ЩАЗИ Маркус Волф в своите лични записки. Всъщност Волф наистина се съмнява, че Москва ще може да разработи надежден компютър. Но компютъризирането на Операция РЯН е неизбежно, тъй като в хода на шпионската дейност по нейното изпълнение се трупа огромно количество информация, която трудно може да бъде обработена с наличния капацитет от сътрудници. През октомври 1983 г. първият заместник-председател на КГБ Владимир Крючков съобщава, че Институтът по проблемите на разузнаването към Първо главно управление е събрал седем огромни папки с шпионски данни по Операция РЯН за „сигнали за военна опасност”. Към май 1986 г. папките набъбват до 292. Според ЩАЗИ от тях 226 сигнала, или 77%, са строго секретни. Тези сигнали са сортирани в пет главни категории: политически, военни, разузнавателни, граждански отбранителни агенции и икономически сектор. От разсекретените преди няколко години доклади става ясно, че шпионите на КГБ са наблюдавали специално програмата „Приемственост в правителството на САЩ”, която дава предписания как да се управлява страната в случай на ядрена война или извънредни бедствия. Специално са наблюдавани двата президентски самолета, оборудвани като командни пунктове за работа в условия на термоядрен конфликт. Агентите на РЯН са инструктирани също така да шпионират „подготовката и провеждането на мащабни военни учения”, защото „струпването на огромни военни контингенти може да издаде намерения за предприемане на изненадваща ядрена ракетна атака”. На 2 юни Юрий Андропов се среща в Кремъл с Аверил Хариман, бивш посланик на САЩ в Москва по време на Втората световна война и активист на Демократическата партия. Това е първата среща на Андропов с американец, откакто е генерален секретар. По време на разговора Андропов четири пъти засяга темата за ядрените оръжия и опасенията от ядрен конфликт. От своя страна Хариман подкрепя неговите тези и също изразява опасения, че светът би могъл да се окаже замесен в ядрена война „заради погрешни решения и действия”. Заместник-директорът на ЦРУ Джон Макмеън в писмо до съветника по национална сигурност Робърт Макфарлън пише: „Андропов е заинтересуван от напрежението в отношенията между САЩ и СССР, докато успява да поддържа тезата, че вината за това е на Вашингтон”. Той прави оригиналната констатация, че за първи път съветските лидери използват напрегнатите международни отношения като средство за мобилизиране на съветското население. На 4 август 1983 г. Политбюро на ЦК на КПСС обявява план за действие, чиято крайна цел е недопускане на разполагането на ракетите „Пършинг 2” и „Грифон” в Европа. Целта е да се мобилизират всички антивоенни и антиядрени сили в страните от НАТО за протести срещу разполагането и да се положат усилия за започване на диалог. Всички надежди за диалог обаче се изпаряват на 1 септември 1983 г., когато съветски изтребители свалят южнокорейския пътнически самолет Boeing-747, изпълняващ полет KAL 007 от Ню Йорк за Сеул, който се разбива югозападно от Сахалин. Загиват 246 пътници и 23 души екипаж. Той пътува по коридор R-20 над Берингово море, северен Тихи океан, Япония и Южна Корея. Но още докато пътува над Берингово море, самолетът започва да се отклонява фатално от маршрута и прелита над полуостров Камчатка, а след това и над остров Сахалин, на който има военни бази и полетите са забранени. Самолетът се отклонява на 500 км, западно от маршрута си. По същото време съветските радарни станции следят американски разузнавателен самолет RC-135, който няколко пъти пресича маршрута на пътническия самолет и така руските радари са заблудени, че следят военен самолет. В крайна сметка RC-135 напуска руското въздушно пространство, изпълнявайки задачата си. Руските самолети не разпознават самолета, тъй като по онова време на конфронтация това не е рутинна практика – всеки нарушител се унищожава, особено в зона, където има ядрени ракетни установки. Самолетът е обозначен като цел 60-65 и в 18:26 часа руски изтребител Су-15 с пилот Генадий Осипович изстрелва две ракети и откъсва опашката на самолета, който 12 минути по-късно пада и се разбива. Действията на Москва предизвикват вълна от възмущение и протести по света, а президентът Рейгън нарича инцидента „престъпление срещу човечеството, което никога не бива да бъде забравено”, и „акт на варварство и антихуманна жестокост”. Американският президент обявява също така, че след като бъде завършена разработката на системата за GPS, тя ще бъде свободно достъпна за приложение в гражданската авиация, за да бъдат избегнати подобни трагедии. Въпреки напредъка на технологиите обаче през юли 1988 г. американски ракети от ракетния крайцер Vincennes свалят ирански пътнически самолет A-300 над Персийския залив, след като го объркват с ирански F-14. Правителството на САЩ използва катастрофата с южнокорейския самолет максимално за своите пропагандни цели – действията на съветското ръководство са определени за нагледно доказателство за степента на страхова психоза в СССР от американска агресия, подчертават се недоверието в руската ПВО и военната реакция на руснаците. В своите мемоари Рейгън пише по повод на този трагичен епизод от конфронтацията от епохата на Студената война: „Ако съветските пилоти просто са сгрешили и са взели пътническия самолет за военен, едва ли е необходимо толкова въображение, за да си представим как съветски военен, който държи пръста си върху ядрения бутон, допуска още по-голяма грешка”.

ПСИХОВОЙНА И ФАЛШИВА СТРЕЛБА

Още от първия ден на администрацията на президента Рейгън САЩ започват да осъществяват серия от секретни психологически военни операции (PSYOPs), които проверяват бойната готовност на съветските радари и дори нарушават съветска територия. В разсекретени доклади на Агенцията за национална сигурност се признава, че „тези акции са пресметнати предварително, за да предизвикват параноя”. Психологическите военни операции на американските ВВС и ВМС постигат ефекта да объркат представите на СССР за геополитическите намерения на САЩ. Тези операции демонстрират пред съветското разузнаване, пред политическото и военното ръководство, че Съветският съюз е уязвим пред агресивността на американската военна машина, и всъщност убеждават руснаците, че Вашингтон наистина планира нанасяне на изпреварващ удар. Стратезите по-късно обясняват, че целта на операциите е да „объркат руснаците и да ги принудят да се чудят какво може да последва”. Психологическите военни операции са част от усилията за отслабване и изтощаване на съветската военна мощ. Както и останалите елементи от играта на сплашване, тези операции са абсолютно секретни – дори в рамките на американската администрация. Заместник-министърът на отбраната в администрацията на Рейгън Фред Икле, човекът, осъществявал тайните операции за снабдяване с оръжие на муджахидините в Афганистан, духовният баща и създател на Осама бин Ладен и Ал Кайда, пише в своите мемоари: „Всичко бе много деликатно, не водехме никаква писмена документация, така че няма как да бъдем проследени на хартия”. Затова в рамките на една от операциите американски бойни кораби достигат до най-северните и източните части на СССР, където никога преди това не са плавали. Между април и май 1983 г. 40 бойни кораба, включително три самолетоносача, преминават на 450 мили от Петропавловск на полуостров Камчатка в Далечния изток на СССР. А самолети от морската пехота симулират бомбардировка на съветската военна база на остров Зелени. Това е периодът, когато военноморският флот на САЩ за първи път успява да заличи огромното превъзходство на съветския военен флот. Това превъзходство е постигнато благодарение на Джон Уокър-младши, който става съветски шпионин през 1968 г. и предава секретните ключове за морската комуникация чак до 1985 г. Той споделя с руснаците двата ключови елемента, които им липсват, за да пробият шифровъчната машина на американския морски флот, KW-7, използвана за предаване на криптирани съобщения. През 1968 г. севернокорейски шпиони успяват да откраднат действаща криптираща машина KW-7 от борда на бойния кораб USS Pueblo и я предават на съветските военни, което им позволява да следят военните комуникации на американските ВМС малко след като те вече са изпратени. Но в резултат на психологическите секретни операции това предимство е ликвидирано – въвеждат се нови технологии за комуникации, които вече не са достъпни за руснаците. В комбинация с по-агресивното поведение на американския военен флот около границите на СССР става все по-трудно съветските военни да следят американските военни маневри. Бивш американски офицер, участник в тези психологически военни операции, споделя пред разследващия журналист Питър Швайцер: „Наистина ги объркахме. Не знаеха какво става. Виждат ескадрила как лети към съветското въздушно пространство, радарите им реагират и частите им се вдигат под тревога. Но в последния момент ескадрилата прави завой и се връща в базата. И всичко приключва”. В доклада на Агенцията за национална сигурност се прави констатацията, че тези провокационни полети на американската бойна авиация достигат своя апогей през април 1983 г. и придобиват „параноични мащаби”. Като ответна реакция на провокациите Юрий Андропов разпорежда на армейските командири „да свалят всеки самолет”, който нарушава въздушното пространство на СССР. Няколко месеца по-късно тази заповед ще се окаже фатална грешка и ще доведе до сваляне на корейския пътнически самолет KAL 007 и гибелта на 269 души. Американските психооперации създават атмосфера на паника, чиято кулминация е провеждането на първите гигантски ядрени военни маневри Able Archer 83.

ПОДПОЛКОВНИК СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ – СПАСИТЕЛЯТ

Но не само американските провокации изправят света на ръба на ядрена катастрофа. Съветските системи за ранно предупреждение не само че често не успяват да открият нарушителите на националните граници, но те самите произвеждат фалшиви тревоги. Както се случва на 27 септември 1983 г. в 00:15 часа в радиолокационната станция „Серпухов 15” на 100 км от Москва. В 21 часа подполковник Станислав Петров започва нощното си дежурство в свръхсекретната база на специалното войсково поделение №22251, известна като „Серпухов 15”. Тя е разположена край селцето Курилово на територията на Калужка област, недалеч от Москва. Задачата й е да поддържа денонощна връзка и да приема информация от космическото разузнаване на СССР от Системата за предупреждение за ракетно нападение (СПРН). Малко след като застъпва дежурството, нещо се обърква. Компютрите започват да сигнализират, че американска междуконтинентална балистична ракета се насочва към съветска територия. Върху монитора на централния компютър се появява яркочервена светлина и за части от секундата се включва звуковата аларма, която е толкова мощна, че според признанията на самия Станислав Петров може да „вдигне и мъртвия от гроба”. Малко след това следва втора, после и трета тревога. Ярко свети и ядреният бутон с надпис „Старт”, с който се изстрелват съветските ядрени ракети, насочени към цели на американска територия. Подполковник Петров в първия момент решава да уведоми началниците си за опасността. Ситуацията в света е сложна след грешката със сваления южнокорейски самолет. Петров усеща интуитивно, че нещо не е наред. Но няма как да провери, защото съветските радари по онова време не могат да открият летящ предмет отвъд хоризонта. А когато ракетите се появят над хоризонта, ще е твърде късно за реакция. Започва да си повтаря: „Спокойно, това е само техническа грешка”. И за да се успокои, разсъждава на глас: „Да, твърде необичайно е САЩ да изстрелят само една ракета, ако действително искат да атакуват СССР”. Подполковник Петров е един от най-добрите софтуерни специалисти и веднага съобразява, че тук се касае за техническа грешка. Затова докладва, че току-що е регистрирал фалшива тревога. Въпреки че според инструкцията трябва веднага да докладва лично на своя началник и на генералния секретар на ЦК Юрий Андропов. „Нямах никакво време за размисъл. Разбрах, че поемам огромен риск. Но въпреки това докладвах за фалшива тревога”, спомня си днес о.з. полковник Станислав Петров. Естествено, веднага поделението е мобилизирано и дежурната техническа част е натоварена със задачата да открие на какво се дължи техническата неизправност. Но екипът не успява да открие истинската причина. Тя става известна доста по-късно. Подполковник Петров в този ден не мигва в продължение на 20 часа. Неговият началник генерал Калдунов го нарича герой и обещава, че ще докладва на министъра да бъде награден. Подполковник Петров се прибира удовлетворен у дома и за да не изпадне в нервна криза, изпива половин литър водка. После спи непробудно 28 часа. Само два дни след това събитията вземат неочаквано развитие. Командирите на Петров са обвинени в небрежност и са набедени, че са застрашили сигурността на СССР. А когато началниците са виновни, винаги го отнасят подчинените. Четири дни след инцидента започва следствие, което трябва да установи дали подполковник Петров не е нарушил устава и дали с действията си не е застрашил сигурността на СССР, като не е уведомил по каналния ред висшестоящите за ракетната тревога. Логиката на началниците му е безупречна: в бъдеще при действителна тревога не биха могли да разчитат отново на подполковник Петров, след като той веднъж не е реагирал според инструкциите. Заповедите са за това: да се изпълняват безпрекословно и без да се разсъждава. Така, вместо да бъде награден, подполковник Петров се превръща в жертва. Това е страхотен удар за младия офицер, който до този момент има блестяща кариера. Предпочита, естествено, да напусне и е прехвърлен на служба в обикновена воинска част. След две години е принуден да се пенсионира преждевременно, а десет месеца след това изпада в нервна криза и се налага да бъде изпратен на лечение в психиатрична клиника. Заради хладнокръвната реакция на подполковник Петров преди 20 години цивилизацията е спасена от ядрен апокалипсис. Той живее самотен и беден в маломерното си едностайно жилище в градчето Фрязино край Москва. И казва, че не се чувства герой. През последните години той разсъждава върху един детайл, който толкова време не му дава покой. Какво щеше да се случи, ако не беше дежурен в този ден. Защото той в последния момент сменя друг свой колега, който поради лични причини не можел да поеме дежурството си. Секретната база „Серпухов 15” e построена тъкмо за нуждите на ядрената война. Тя оперира със система от осем разузнавателни спътника, известни като „Око”, чиято задача е да следят всяка точка от земната повърхност и да осигуряват защита от несанкционирано ядрено нападение. По онова време спътникът „Космос 1382”, който регистрира нападението, е съвсем нов и все още не е напълно разработен. Той обикаля около Земята по елипсовидна орбита на височина 32 000 км и има възможност да следи за изстреляни американски ракети още в началната им фаза на ускорение, т.нар. boost phase, от ракетните силози в Северна Дакота. Точно в онзи момент той се намира над Северна Европа, тъкмо на линията, която разделя двете полукълба на ден и нощ. Дори и най-добрите военни експерти тогава не са запознати с един странен природен феномен, който подполковник Станислав Петров изучава и се опитва да докаже: при определена комбинация от наситени облачни маси на голяма височина и силна слънчева светлина е възможно да се получи рядък ефект, който да заблуди сензорите на разузнавателните спътници и да бъде регистриран от техните компютри като „ракетен старт”. Затова подполковник Петров разработва рапорт, в който аргументира предложението: тревогата за ядрено нападение срещу СССР да бъде дадена, след като предупреждението за това бъде регистрирано и засечено от два спътника едновременно. А когато това стане само от един спътник, да се счита за фалшива тревога. Тъй като от доста време работи върху този проблем, подполковник Петров реагира хладнокръвно и не дава тревога за американска ракетна атака. Защото в този ден, 26 септември 1983 г., системата „Око” регистрира точно такова явление: висока облачност над Северна Дакота в комбинация със силна слънчева активност. Подполковник Петров казва, че мислено теглил черта между положението на спътника и военновъздушната база Малмстрьом в Монтана, главния център на американските междуконтинентални ракети. Погледнал часовника и се досетил, че точно в момента, в който се е задействала алармата, слънцето е било в зенита си над тази част на Америка. Той си дава сметка за странното явление: високите гъсти облаци на Малмстрьом не позволяват на инфрачервената слънчева светлина да се отразява дифузно и да се разпръсва във всички посоки. При есенното равноденствие слънцето, облаците и съветският спътник застават така, че ефектът от отразената слънчева светлина се засилва многократно. Облаците се превръщат в огромни огледала, които отразяват слънчевата светлина направо в инфрачервените сензори на „Космос 1382”, имитирайки едно към едно светлата диря от изгорели газове на междуконтиненталните балистични ракети. Орбитата на спътника е избрана изключително прецизно, за да се увеличи максимално абсорбиращият ефект от атмосферата и да се намали ефектът от естествения слънчев фон. Но тъй като облаците са необичайно високо, ефектът от слънчевия сигнал е максимален и така „раздразва” сензорите на „Космос 1382”. Което предизвиква алармата в компютъра на подполковник Петров. В този момент той се оказва единственият човек, който съобразява за този неописан до този момент феномен и така предотвратява ядрена война.

РАЗСЕКРЕТЕНОТО ДОСИЕ НА ABLE ARCHER 83

На 2 ноември 1983 г. в 05:00 часа е дадено началото на военните маневри Able Archer 83 („Опитен стрелец 83”). Разсекретените през 2015 г. документи разкриват истината за тогавашната демонстрация на сила: това е кулминацията на политическата и военната игра на нерви със СССР, наречена „Войната Плашило 1983” (1983 War Scare). Ученията са контролирани от Централния щаб на Обединените въоръжени сили на НАТО в Монс, Белгия. В хода на операциите се отработват действията на алианса при ескалация на конфликта между Изтока и Запада от конвенционална до ядрена война. По време на ученията за първи път се използват нови уникални кодове за връзка и пълна радио тишина при режим на максимална бойна готовност (DEFCON 1), при който ядрената война е неизбежна. През 1988 г. Рейгън признава, че е разбрал най-важния урок от подобни игри с ядрения огън: войната между САЩ и СССР е като битка между два паяка, затворени в бутилка, враждуващи, докато и двата станат мъртви. Той стига до това прозрение на 10 октомври 1983 г., след като гледа телевизионния филм „На следващия ден” за град Лоренц, щата Канзас, който е разрушен от ядрена бомбардировка. В своя дневник той пише: „Филмът ме постави в изключително тягостно състояние”. В реч пред японския парламент в деня, в който приключва Able Archer 83, Рейгън казва: „Знам, че говоря от името на всички хора, когато казвам, че нашата мечта е един ден да видим как ядрените оръжия са заличени от лицето на земята”. Това са думи на политик, който само допреди 24 часа държи ръката си на червения бутон и чака реакция от другата страна, за да даде сигнал за заличаване на човешката цивилизация на земята! Това е политиката в най-кристалния й цинизъм! Всъщност Able Archer 83 не е изолирано десетдневно военно учение, а финал на симулирана война върху територията на Европа с участието на 40 000 войници (19 000 от САЩ) с кулминацията на маневрите Autumn Forge 83 (от 9 август 1983 г.) и Reforger 83 (от 19 септември до 30 септември). В сценария е записано, че военните действия ще започнат през март, тъй като съветските войски увеличават влиянието на Москва в Персийския залив, като водят отделни конфликти в Сирия, Иран и Южен Йемен. Сценаристите си представят също, че през юни военните действия се преместват в Европа, след като икономическото състояние в Източна Европа води до недоволство. Варшавският договор започва серия от военни маневри. В началото на август Югославия като лидер на Движението на необвързаните страни се обръща за помощ към Запада, тъй като се страхува от агресия. До края на август Варшавският договор влиза в Югославия. На 31 октомври съветските войски прегазват Финландия, Норвегия, започват бомбардировки над Западна Германия. САЩ решават да се намесят, за да помогнат на нападнатите страни. Тъй като съветското превъзходство в конвенционална сила е голямо, на 6 ноември се взема решение за използване на ядрено оръжие. На 11 ноември Варшавският договор капитулира. Голяма част от войските на НАТО не вземат пряко участие в Able Archer 83, но те са част от военните игри Autumn Forge 83, симулиращи конвенционална война, която прераства в ядрена. Това засилва подозренията на Москва, че всъщност Вашингтон има намерение да прикрие планираната ядрена атака с благовидното подреждане на военни учения за останалите страни от НАТО, а само за себе си запазва правото да нанесе ядрения удар. Затова, въпреки че американският министър на отбраната Каспар Уайнбъргър говори за „стандартни маневри”, в Москва ги възприемат като „маскировка” за поставяне на Източна Европа на ръба на войната. Освен това Москва има свой план за осъществяване на Операция РЯН, който е подготвил съветска реакция на всяка от версиите в американския сценарий. Тъй като в КГБ са информирани за развитието на събитията, на 5 ноември, тоест два дни преди „конвенционалната война да прерасне в ядрена”, от Централата на КГБ на „Лубянка” изпращат до резидентурата в Лондон следната телеграма: „Във връзка с молбата ви изпращаме допълнителна информация, която Центърът счита като възможна операция на САЩ и съюзниците на британска територия като подготовка за РЯН (ядрен удар)”. Телеграмата продължава: „Изненадата е ключов елемент от основните приготовления на врага за война в днешните условия. В резултат на това можем да смятаме, че периодът от време между вземането на първоначалното решение за РЯН (ракетно-ядрено нападение) до заповедта за нанасяне на първи ядрен удар ще бъде много кратко, вероятно 7-10 дни”. Центърът инструктира агентите си да следят за „възможни контакти и консултации между правителството на САЩ и британските лидери и иска да се оглеждат за сигнали за военна тревога в частите и базите, каkто и за поява на нови канали за комуникация. Развитието на маневрите в рамките на Able Archer 83 има всички признаци на ядрено учение. На 7 ноември източногерманският генерал Вили Дам, който отговаря за връзките на ЩАЗИ с КГБ, получава резюме от разговор между шефа на външното разузнаване на ЩАЗИ Маркус Волф и шефа на КГБ Владимир Крючков. Разговорът им се върти около доста теми, но основният смисъл на всичко е заключението, че „стратегическите ядрени оръжия могат да бъдат използвани още в следващите 24 часа”. След това на 8 и 9 ноември са разпратени спешни телеграми до резидентите на КГБ и ГРУ в Западна Европа, в които се съобщава за „обявена тревога в базите на САЩ”. Обяснението е еднозначно: започва обратното броене за нанасяне на първи ядрен удар. Според доклад на Върховното командване на Обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE) на 8 ноември върховният главнокомандващ иска „първоначално ограничено използване на ядрени оръжия срещу предварително набелязани цели (в СССР и Източна Европа). Молбата е одобрена от „ограничен кръг политици в САЩ и Великобритания още вечерта и оръжията ще бъдат на разположение на 9 ноември сутринта”. Извън опасенията на съветските доктринери опасността от ядрен конфликт се засилва поради факта, че Able Archer 83 включва нови, нерутинни елементи като 170 строго секретни полета с 19 000 американски войници от бази в САЩ до бази в Западна Европа, преместване на главната квартира от алианса в алтернативен боен щаб, задействане на процедура за подготовка на ядрените арсенали – включително изваждането от хангарите на напълно реалистично изглеждащи ядрени бойни глави и не на последно място множество нешифровани радиокомуникации, в които се говори за полети на бомбардировачи B-52 като част от ядрени атаки. В Москва все по-отчетливо се формира мнението, че това не е обикновено учение за отработване на „команди и контрол”, а напълно нов сценарий с реална мобилизация на войскови части от САЩ към Европа. Агентурата на КГБ съобщава, че офицер от командния щаб разказва, че ще бъдат отработени напълно нови процедури за използване на ядрено оръжие, представени по време на обучение на командния състав на въоръжените сили на НАТО, провело се от 17 до 21 октомври в Обераммергау, Германия, с участието на 50 висши офицери. В хода на маневрите от хангарите са извадени ядрените системи (без бойни глави) и са разположени на различни места в гората край Улм, Швебиш Гмюнд и Хайлброн в Германия. Ракетни установки, готови за стрелба, са разположени в пълна бойна готовност в Ной-Улм, Щутгарт и Валдхайм. Тази необичайна активност, естествено, предизвиква параноя сред съветската резидентура, която докладва в Центъра в Москва. И там още повече се засилва убеждението за подготвяна ядрена атака от страна на Запада. Друг офицер на НАТО, който е зачислен към щаба на северното командване в бункер край Осло, Норвегия, също описва как е прекарвал по 11–12 часа в бункера, където трябвало да отработват осъществяване на комуникация с Главната квартира на НАТО и получаване на съобщения за подготовка на ядрен удар срещу фиксирани цели върху територията на Съветския съюз. „През първия ден отработвахме техниките при използване на новите модели за комуникация, но на втория и на третия ден, след като си дадохме сметка за какво става въпрос, започнахме да се питаме: „А какво би станало, ако съветските военни наистина си помислят, че се подготвяме да им нанесем ядрен удар, който маскираме като военни маневри, и решат да ни изпреварят, като първи натиснат червения бутон? Какво би станало, ако… Да, беше много идиотско време!”. Около три седмици преди началото на Able Archer 83 президентът Роналд Рейгън е информиран за SIOP-6 (Самостоятелен интегриран оперативен план Шесто поколение на САЩ за водене на ядрена война), разработен на базата на определяне на 50 000 цели върху територията на Съветския съюз, които трябва да бъдат ликвидирани. Той пише за това в своите мемоари: „Винаги се отнасях с ирония към някои хора в Пентагона, които искрено твърдяха, че ядрената война може да бъде спечелена. Мислех си, че тези хора са луди. Дори още по-лошо, имаше и съветски генерали, които също мислеха с категориите на победата в ядрена война”. По време на Able Archer 83 Рейгън получава данни в ситуационната стая на Белия дом за пълния план на Пентагона за действие в случай на ядрена война и симулира ролята си на главнокомандващ, който отдава заповед за започване на Армагедон. В своя дневник за този ден той отбелязва, че това е „много отрезвяващо преживяване”. Естествено, САЩ и техните съюзници нямат никакво намерение да нанасят изпреварващ ядрен удар през ноември 1983 г., но в епохата на ядреното противопоставяне страхът от ядрено нападение вече представлява достатъчна заплаха. Съветското разузнаване правилно разгадава, че между 7 и 11 ноември 1983 г. САЩ и съюзниците провеждат военни маневри с ядрено оръжие върху територията на цяла Европа с включването на 40 000 американски войници и контингенти от Германия, Англия, Холандия и Канада, като ударението се поставя върху преминаването на конвенционална в ядрена война. Но съветското командване напълно погрешно тълкува смисъла на тези действия. Президентът Рейгън, Западът и НАТО изобщо нямат намерение да започват светкавична ядрена война. Ученията Able Archer 83 са само финалната фаза на серията от военни маневри, известни като Autumn Forge 83, които обединяват дузина отделни маневри, всяка от тях със самостоятелно име и индивидуално задание. Най-големите са наречени Reforger 83 и те започват във финалната фаза на Autumn Forge, за да демонстрират решимостта на силите на НАТО да се противопоставят на хипотетична руска инвазия в Централна Европа с прехвърлянето по въздуха на 19 000 американски войници и 1500 тона военни товари от САЩ към Европа – една симулация на пълномащабна конвенционална война, която преминава в ядрен удар. Ученията приключват с масирана офанзива на „сините” (НАТО) срещу „оранжевите” (Варшавският договор) с използване на ядрено оръжие. Противно на описването на Able Archer 83 като рутинни маневри, които не би трябвало да предизвикват толкова истерична реакция от страна на СССР, разсекретените през 2015 г. документи разкриват твърде любопитни и съвсем не рутинни елементи: като например обявяване за първи път на максимална степен на ядрена опасност DEFCON 1, радио мълчание на военните бази между 18:00 и 19:00 часа, използване на истински ядрени бойни глави.

РОЛЯТА НА ЩАЗИ

Бившият източногермански шпионин Райнер Руп, който е офицер от НАТО и ръководи нервния център на НАТО – „Групата за текущо разузнаване”, описва напрежението по време на учението Able Archer 83 така: „На 7 ноември, когато отработвахме механизма за прерастване на конвенционална в ядрена война, куриер ми донесе съобщение, в което пишеше: „Пълна бойна тревога, руснаците са уплашени до смърт и искат да знаят дали НАТО се подготвя за война. Наистина се разтревожих, казах си: „Докъде ще стигнем така!”. В интервю за BBC от 2008 г. Райнер Руп разказва, че в тези дни напрежението стигa наистина кулминацията и той не на шега се опасява някой в Москва да не реши да изпревари Запада с ядрен удар и да разпали ядрен апокалипсис. Затова той веднага се заема да успокои страховете на Москва и изпраща всички документи, до които има достъп, за да видят там, че нищо важно не е пропуснато и всяка стъпка на командването на НАТО е под контрол. Той праща освен това всекидневни кратки шифровани съобщения до ЩАЗИ в Източен Берлин, като в последната шифрограма казва буквално: „Няма никакви индикации, че НАТО наистина се подготвя за война в този момент”. С това изречение, което само четири часа по-късно е препратено в Москва, духовете като че ли се успокояват. Макар че военни историци оспорват твърденията на Руп и казват на свой ред, че по време на Able Archer 83 в Москва не са получавали официални сведения за развитието на ученията и не са били наясно до каква степен светът се е намирал на ръба на ядрена катастрофа. По този повод маршал Сергей Ахромеев, бивш началник-щаб на Съветската армия, разказва в интервю за Washington Post, че маневрите на НАТО не са били известни сред съветските лидери с името Able Archer 83, а с името на всички военни маневри на НАТО за годината – Autumn Forge 83. Името Able Archer 83 за първи път става известно едва на 16 октомври 1988 г., когато вестник Sunday Telegraph публикува материал за ученията: „На ръба на трета световна война: Когато светът едва не загина във война”. Според бившия съветски стратег от ракетните войски генерал-полковник Виктор Йесин съветските войски са поставени в състояние на бойна готовност през цялото време на провеждане на Able Archer 83, а началникът на Генералния щаб маршал Огарков през цялото време е в бункер на Съветската армия край Москва за контрол по време на ядрена война. Независимо че официалната съветска реакция все още остава в тайна, разсекретените британски и американски документи свидетелстват, че светът през ноември 1983 г. се е намирал на ръба на най-опустошителната война в своята история. Държавният департамент на САЩ констатира в секретен доклад, че англичаните първи откриват и предупреждават за опасността от провеждането на Able Archer 83. Те разкриват, че САЩ се опитват през цялото време да прикриват реалната заплаха за съюзниците от провеждането на ученията. Авторът на доклада Хю Монтгомъри, директор на Бюрото за разузнаване и изследвания, информира, че една твърде орязана версия на Специалната оценка на националното разузнаване SNIE (Special National Intelligence Estimate) е предоставена на англичаните и другите съюзници от НАТО, но в нея са изчистени всички споменавания на Able Archer 83 и руската реакция и особено за 36-те секретни разузнавателни полета на руската авиация над Норвежко, Северно, Балтийско и Баренцово море с цел откриване на съмнителна активност на ядрените сили на противника. Не се споменават и приготовленията на Варшавския договор за ядрен удар като транспортиране на ядрени оръжия от силозите към пусковите установки и преустановяването на всички въздушни операции с изключение на разузнавателните полети.

ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА НА НАТО

Премахването на всички споменавания на Able Archer 83 в разузнавателните анализи, преди те да бъдат разпространени в НАТО, реално означава, че системата за класификация на САЩ е прикривала от съюзниците опасността от ядрен конфликт, въпреки че те са били част от този сценарий. Вероятно това е направено по две причини. Първата е да бъде защитен двойният агент на MI6 Олег Гордиевски, който от 1974 г. предава изключително ценни сведения за шпионските операции на КГБ и който в този напрегнат момент може да попадне в полезрението на съветските шпиони в НАТО. Но има и втора причина, изключително дръзка и безцеремонна, но твърде логична: САЩ да си гарантират на всяка цена, че страните от НАТО (най-вече Германия) няма да се откажат от решението си да разположат новите американски ракети със среден радиус „Пършинг 2” и „Грифон”, които са в състояние да стигнат до цели в СССР за 6 минути и които драстично нарушават ядрения баланс в Европа и поста вят на дневен ред постоянната опасност от военни игри като Операция РЯН, Able Archer 83 и нанасяне на изпреварващ ядрен удар. Ако информациите за ядрената опасност, която тези военни стратегии предизвикват, беше достигнала до широката общественост, това би мобилизирало доста мощното по онова време антиядрено движение и нямаше да допусне разполагането на тези ракети в Европа. Светът нямаше да научи за реалната опасност от грешка с ядрено оръжие, ако не беше американският генерал-лейтенант Ленард Перутс, заместник началник-щаб по разузнавателните операции в американската база в Рамщайн, Германия. Неговите разузнавачи му докладват за масирано струпване на ядрена бойна техника на съветските бази в Полша и ГДР, прекратяване на всички граждански полети и увеличаване на разузнавателните мисии на военната авиация на Варшавския договор и привеждането на съветския ракетен арсенал в пълна бойна готовност. Ако в този момент той бе взел решение за ескалация на опасността и за нанасяне на „превантивен удар”, войната би била неизбежна. Но ген. Перутс запазва самообладание, не налива опасно масло в огъня с алармистки доклади и не предоставя на политиците възможността да вземат решение в тази напрегната ситуация. През 1988 г. в писмо и пълен доклад за маневрите Able Archer 83 през 1983 г., адресирани до директора на ЦРУ Уилям Уебстър с гриф „свръхсекретно” (above Top Secret), ген. Перутс, който междувременно е назначен за директор на DIA (Военното разузнаване на САЩ), прави пълен анализ на ситуацията и за първи път обяснява защо е взел решение „да не предприема нищо въпреки доказателствата, че част от Съветските въоръжени сили са поставени в необичайно високо ниво на бойна готовност”. В този доклад той за първи път критикува американските стратези от 1983 г. заради „неадекватното третиране на съветската заплаха от война”. Документът от 49 страници единствен анализира дейността на американското военно разузнаване от периода на Able Archer 83 и стига до заключението, че САЩ „вероятно по невнимание са поставили отношенията си със Съветския съюз на ръба на войната”. „Не бива да се съмняваме, че СССР са били изключително загрижени от провеждането на Able Archer. По всичко изглежда, че съветските сили са подготвяли превантивен или контраудар срещу евентуално нападение от страна на НАТО, което според тях е било прикривано зад маневрите Able Archer. В същото време президентът Рейгън е получил оценка на съветските настроения и действия, която подценява рисковете за САЩ. Допусната е изключително опасната грешка да се предполага, че тъй като знаем, че САЩ не биха започнали трета световна война, лидерите на Кремъл също знаят това и не биха направили нещо различно”, се казва още в доклада. Ген. Перутс стига до извода, че светът е бил в огромна опасност през 1983 г., защото лидерите на двете велики сили са позволили той да стане такъв. Въпреки някои изпразнени от съдържание думи за мир, които те произнасят при тържествени поводи, реално Рейгън и Андропов мълчаливо приемат статуквото от ерата на новата ядрена конфронтация и действат така, сякаш политиката на ръба на войната е „новата нормалност” в света. Те имат на разположение за фаталното решение само шест минути! Ако използваме аналогията на Роналд Рейгън от неговите мемоари, те са като двата паяка в бутилка, готови за последната битка и да умрат, вместо да потърсят спасение през отвора навън. Това е образът на безсмислието на конфронтацията на Студената война: въпреки огромните ядрени арсенали и постигането на ядрен паритет двете страни не успяват да постигнат ядрена сигурност. Обяснението на ядрения парадокс е съвсем просто: военните стратегии и теориите не формират хода на човешкото развитие, само хората са способни на това. Затова Андропов и Рейгън носят огромна вина за поставянето на цивилизацията на ръба на ядрената война през 1983 г. Но те заслужават също така признание за недопускане на войната и за приближаване към края на Студената война. Малко преди смъртта си Юрий Андропов казва на съветския посланик Анатолий Добринин: „Много лош късмет ми се падна точно с този американски президент. Просто лош късмет”. Но само две години по-късно Сергей Горбачов и Роналд Рейгън успяват да договорят най-мащабното съкращаване на ядрените арсенали до 6000 бойни глави и 1600 междуконтинентални балистични ракети и да сложат край на Студената война. Тогава един съветски маршал коментира: „Секретността на ядреното оръжие не бива да бъде съмишленик на ядрената глупост”. Днес, когато отново говорим за нова Студена война, пропускаме един много важен елемент: никой не говори за глобална, световна война, никой не заплашва с ядрен удар. Да, играта на нерви продължава, но политиците са наясно, че нищо не може да се постигне с ядрена заплаха.