В Москва се проведе конференция, озаглавена „Иран след отмяната на санкциите. Перспективите пред руския бизнес.“ Лента.ру ни предлага тезите на някои от участниците в събитието.

Масуд Хашемиан Eсфахани, генерален директор по икономическите и инвестиционните въпроси на иранското Министерство на нефта казва следното:

„Краят на преговорите относно поетапното снемане на санкциите срещу Иран открива нови възможности за развитието на икономиката на страната, в това число и на нефтогазовата промишленост. Така възникват обективни условия за активизиране на сътрудничеството между Русия и Иран. В нашата страна има всички необходими предпоставки за правене на бизнес, а властите са нетърпими към всякакви прояви на корупция. Ето защо чуждите инвеститори у нас са изправени пред минимални рискове. Иран остава най-безопасната и стабилна държава в Близкия Изток, което дава допълнителни гаранции за чуждестранните партньори. По запаси на нефт ние сме на девето място в света – 175 милиарда барела, а запасите ни от газ възлизат на 34 трилиона кубически метра. Граничим с 15 държави, от които 12 също имат запаси на нефт и газ. Иранското законодателство защитава правата на инвеститорите и им предоставя различни ппривилегии особено при работата в свободните икономически зони и труднодостъпните региони на страната.“

Ето и думите на Кирил Громов, управляващ директор на RIF Management:

„Върналият се на инвестиционната карта на света Иран представлява несъмнен интерес за чуждестранния бизнес. Предполагам, че иранският фондов пазар ще премине през следните три стадия: либерализация през първите три години (намаляване препятствията пред търговията и отстраняването на контрола върху движението на капитали), консолидация през следващите пет години (сливане на компании, за да бъде повишена ефективността им) и глобализация след пет-седем години (заедно с глобалните играчи местните компании стават производители от регионален и световен мащаб).

Очевидни са предимствата на съвременен Иран за чуждите инвеститори. Старната има изгодно местоположение. На север има излаз на Каспийско море, а на юг чрез Персийския залив и Арабско море – на световния океан. В Иран живеят 80 милиона души (19-то място в света). Това са добре образовани млади хора – 65 процента от гражданите на страната са под 35 години. Делът на грамотните е по-висок, отколкото в съседните държави – 87 процента от цялото население и 99 процента във възрастовата група 15-24 години.

Нивото на диверсификация на иранската икономика е по-високо, отколкото при останалите регионални износители на нефт. Иранският нефтен експорт съставлява само 14 процента от доходите на страната. Днешен Иран е много по-привлекателен в инвестиционно отношение, отколкото Саудитска Арабия. Друго преимущество на Иран е практически пълното отсъствие на външен дълг, което се дължи на дългогодишния режим на санкции.“

Олга Ревзина, компания „Херберт Смит Фрихилс”:

„Иран е страна на огромните възможности за чужди инвестиции. Въпросът е как чуждите бизнесмени ще се възползват от тях. Например в момента Иран е силно фокусиран върху привличането на инвестиции в развитието на инфраструктурата, заради голямата територия на страта (18-о място в света), усвояването на нови логистични маршрути и икономическата интеграция на регионално и световно ниво. Само по линия на Министерството на пътищата през следващите три години Иран ще развие повече от 100 инфраструктурни проекта на стойност 26 милиарда долара. Става дума за реконструкция на столичното летище „Хомейни“, което ще позволи шесткратното увеличаване на пътникопотока. Говорим и за електрификация на сега съществуващата железопътна мрежа, както и нейното разширяване. Освен това се предвижда мащабно строителство на нови пътища. В момента Иран е най-големият автомобилен пазар в Близкия Изток, а автомобилната промишленост е на второ място след нефтогазовата. Бурно развиващият се Иран изпитва колосален дефицит на питейна вода, защото

92 процента от всички водни ресурси се използват за напояване. Затова сега властите обсъждат планове за инвестиционни проекти на стойност до седем милирда долара в сектора на водоснабдяването.“

Нина Мамедова, завеждаща сектор „Иран“ в Института по Изтокознание на Руската академия на науките:

„Нека не забравяме, че са премахнати само тези санкции срещу Иран, които са свързани с ядрената му програма. До ден-днешен остават в сила най-твърдите американски ограничения срещу Иран, въведени след вземането на заложници в американското посолство в Техеран през 1979 г. Пък и съвсем наскоро върху Иран бяха наложени нови санкции в отговор на неговата програма за развитие на ракетните оръжия. Разбира се, повечето предишни санкции бяха отменени и това веднага се отрази благоприятно на иранската икономика. Ако през 2012 г. темповете на растеж паднаха с шест процента, то през 2015 г. имаме увеличение с два процента, като промишленият ръст се увеличи със седем процента.

Падането на световните цени на енергоносителите не намали привлекателността на иранската нефтогазова промишленост. Фактическото възстановяване на предишния нефтен експорт в неговия пълен обем също свидетелства за постепенното оздравяване на промишлеността. В Иран неотдавна приеха нов петгодишен план за развитие, предвиждащ продължаване на курса на икономическа либерализация.

Властите обещават да продължат с приватизацията на промишлеността и да развиват високите технологии. Пред какви рискове могат да се изправят инвеститорите на иранския пазар? Повечето от тях са свързани с политическата ситуация. Ако на парламентарните избори на 26 февруари победят реформаторските сили, либерално-пазарните преобразувания ще се ускорят. Но във всеки случай курсът към икономическа либерализация е неизбежен, защото дългите години международна изолация показаха, че страната много трудно ще издържи без активно взаимодействие с външните пазари.”