Ако сегашния политически подход на САЩ спрямо Русия се провали, възможно ли е Тръмп да се довери на инстинкта си и да поиска сключване на сделка?

Ако преди година някой беше предрекъл, че новодошлата администрация на Тръмп ще нанесе военен удар срещу Сирия, че ще одобри изпращането на помощ под формата на смъртоносно оръжие за Украйна, че ще дирижира затягането на санкциите срещу Кремъл, както и струпването на сили на САЩ и НАТО в Източна Европа, и ще определи Русия като стратегически опонент на САЩ, чуждестранните политически коментатори щяха да имат по-голяма свобода за критика. Все пак Доналд Тръмп беше „сибирският кандидат”, който щеше да контролира Ялта, по-точно нейния вариант в 21 век, със своя добър приятел Владимир Путин. Очакваше се подобни стъпки да бъдат направени от екип на Хилъри Клинтън, а не от някой, който се кандидатира за президент с платформа за търсене на по-добри отношения с Москва.

И все пак – ето ни тук. През последната година ситуацията се промени – от онова, което се очакваше от Тръмп се стигна до репортажи, че руските представители под сурдинка си признават, че им липсва това да работят със своите колеги от ерата на Обама. Та какво предвещава бъдещето?

Стратегическият дух на администрацията на Тръмп изглежда се съсредоточава към вариант на стария подход на „селективно сътрудничество”, подкрепен от личната преценка на Тръмп – американските дипломати прекалено ревностно предлагат отстъпки и стимули на други страни, за да получат тяхната подкрепа. Екипът на Тръмп пое риск спрямо Северна Корея. Русия и Китай са заложили прекалено много, за да допуснат „разплитането” на ситуацията на Корейския полуостров, което означава, че не е необходимо Вашингтон да прави компромиси в други сфери, за да накара Пекин и Москва да се съгласят с налагането на нови тежки санкции срещу Ким Чен Ун. Когато става дума за Украйна, изглежда логиката е, че Русия има прекалено много да губи, ако рестартира конфликта и че усилията на САЩ за възстановяване на украинските сили за сигурност няма да провокират ход от руска страна, който да доведе до ескалация. По същия начин администрацията не вижда никаква причина САЩ да се отказват от своите операции в Сирия, не чувства необходимост да отстъпи от това, че Башар Ал Асад няма политическо бъдеще в Сирия.

Така че отправната точка за отношенията между САЩ и Русия през 2018 г. е настояването от страна на администрацията на Тръмп за подобряване на връзките между САЩ и Русия, а топката е в игрището на Москва, която трябва да проведе серия от честни и смели преговори и да промени политиката. Това се основава на анализа, който предвижда, че Русия ще се сблъска с трайни икономически проблеми, няма да е в състояние да защити от санкции своята икономика и ще ѝ бъде изключително трудно да поддържа своята сегашна позиция в международен план. В някои отношения това е вариант на стратегията, преследвана от администрацията на Обама – да се изчака момента, в който Русия вече няма да може да плаща сметките си.

Стартовата точка на Путин – като се има предвид опита му в отношенията с четирима предишни американски президенти, както и това, че сега има по-добро усещане за това как работи вътрешната политика на САЩ – не е пръв да прави ходове в каквато и да било посока, тъй като няма усещането, че на жестовете от негова страна ще бъде отвърнато подобаващо.

Винаги ще има някаква руско прегрешение, което Конгресът ще използва като повод, за да не разреши сваляне на санкциите. Освен това руснаците са наясно, че администрацията на Тръмп е предизвикала допълнителен стрес в трансатлантическия съюз, като се има предвид, че предишните топли и силни отношения между президента Обама и германския канцлер Ангела Меркел сега са заменени от пренебрежение – както в Берлин, така и във Вашингтон. Азиатските съюзници на Америка също са обезпокоени от надеждността и издръжливостта на САЩ. Така че Путин може да сметне, че е по-добра стратегия да концентрира своите усилия върху разединяването на ключовите партньори на САЩ и отделянето им от дневния ред на Вашингтон – стратегия, която вече доведе до стратегическото пренасочване на Турция към по-близки отношения с Русия.

Ако сегашната американска стратегия проработи, а именно Русия, анализирайки какви ще са загубите и ползите да реши, че нейната сегашна траектория не е устойчива и да промени решенията си по редица въпроси, то тогава съветниците около Тръмп, които са смятали да се придържат към по-сурова линия спрямо Русия, ще бъдат реабилитирани. Вероятността в Русия да има политически вълнения около президентските избори също може да доведе до това Русия да се фокусира навътре, което ще даде сходен резултат. Но истинският въпрос, на който все още няма отговор, е доколко американският президент е положил персонални усилия при прилагането на стратегията спрямо Русия. Както и при решението за Афганистан, Тръмп изглежда е заел позиция, която ще постигне резултати, поне според „неговите генерали” и техните подчинени. Ако техните методи – независимо дали по отношение на Афганистан, или на Русия, или на Китай – не „проработят”, или поне не изведат на преден план това, което Тръмп би привидял като успешен развой на събитията, ще започнат ли уволнения в сферата на националната сигурност? Нещо повече, това ще означава ли, че той ще се завърне към темите, които очерта по време на президентската си кампания; да обърне курса към „сключването на сделки” с Кремъл? През 2018 г. ще видим ли появата на автентични тръмпиански залитания спрямо Русия?

Автор: Николас К. Гвоздев

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева