Когато на 30 септември миналата година самолетите на руските Въздушно-космически сили започват ударите си срещу терористите в Сирия, с най-голяма радост отбелязват този факт… русофобите. Най-после се случи това, на което тайно се надявахме – ликуват те – руснаците ще затънат в сирийското блато по същия начин, по който това стана в Афганистан през 80-те години. И като логична последица от това затъване ще дойде и краят на управлението на този лош, лош, лош, много лош, изключително лош човек – Путин. Само че за огромно съжаление на истеричните русофоби по света и у нас събитията съвсем не се развиват така, както предвиждаха убогите им обясненителни схеми. Вместо очаквания от тях руски провал се случва точно обратното. Именно успешните действия на Русия в Сирия принуждават останалите сили да се съобразяват с нея до степен, че вече никакво важно решение, засягащо Близкия Изток не може да бъде взето без участието на Москва.

Руската военна кампания в Сирия показва нагледно това, за което много интелигентни хора по света и у нас говорят от години. Не бъркайте днешна Русия с онази Елцинова държава от 90-те години на миналия век. Да, онази Русия наистина беше съсипана, разграбена, унижена, принизена, принудена да се съобразява и с най-малките желания на западните си „партньори“. Да, онази Русия наистина не ставаше за нищо. Народът й обедняваше мълниеносно, а елитът й крадеше безобразно и пълзеше угоднически в краката на чужденците. Основният проблем на днешните анализатори-русофоби е, че бъркат двете Русии. Онази от времето на Борис Елцин и днешната. И затова се излагат с анализите си. И затова не могат да разберат как така руските самолети не падат от само себе си, както те дълбокомислено са предвидили в чутовните си прогнози, ами удивляват целия свят с ефикасността си. Не могат да схванат как така тази държава, която невероятно напредничавата евро-атлантическа общност подложи на мощни санкции, не само не се сгромолясва, ами вече кара и останалите страни и особено Съединените американски щати да се съобразяват с нея.

Настоящото примирие в Сирия е възможно благодарение на съвместните руско-американски действия. Да, невъзможно е в момента да се каже колко време ще продължи то, но няма как да бъде отречен фактът, че оттук нататък някакво, макар и най-малкото подобряване на ситуацията в Сирия, ще бъде възможно само след разбирателство между Вашингтон и Москва. Времето, когато американският хегемон еднолично решаваше в коя част на света ще има война, а в коя – мир, вече не съществува. Няма го вече еднополюсният свят. А го няма, защото всички видяха, че има сила, която е в състояние да изпрати предизвикателство към смятащите се за абсолютни победители. Това е прекрасна новина от гледна точка на глобалната демокрация. Защото ако на света има само една суперсила, можете да бъдете сто процента сигурни, че демокрацията е отишла по дяволите. Колкото и суперсилата да се прави на хиперморална, тотално непогрешима и свръхсправедлива, самият факт, че е единствена означава, че може да прави каквото си пожелае. И тя го прави, след като няма кой да я спре.

Погледнете внимателно ситуацията в Близкия Изток и ще видите до какво доведоха едноличните действия на хегемона в този регион през последните двайсетина години. Американците обещаха, че с намесата си там веднъж завинаги ще наложат демокрацията и свободата. Да виждате някъде свобода или демокрация? Да виждате спазване на човешките права в Ирак, Сирия или пък в Египет или Либия? Вместо царство на свободата, получихме царство на ислямския фанатизъм. На мястото на авторитарните ръководители дойдоха главорезите от ИДИЛ и безброй други джихадистки групировки. Ето това е „голямата промяна“, директният резултат от американското обещание, че ще бъде установена „веднъж завинаги свободата в този район“. Това можеше да бъде предвидено. И то беше предвидено от най-различни хора. Включително и от хора в американския политически и академичен елит. Само че никой от управляващите не искаше да ги слуша. Управляващите слушаха ястребите, слушаха онези, които обещаваха безкрайно господство на Pax Americana. И в резултат на това сътвориха този ужасен хаос в Близкия Изток. Насочилите се към Европа милиони бежанци са само част от последиците, които бяха предизвикани от американските действия. Хубаво е, че отсега нататък съдбата на тази част на света ще се решава на международно ниво, а не от няколко души във Вашингтон. Така шансовете за постигане на траен мир значително нарастват.