В началото на тази година държавният дълг на САЩ достигна 20 трилиона долара. Тази колосална сума е резултат от един продължителен процес, началото на който постави Роналд Рейгън. Знанията на Рейгън за фискална политика се простираха до размера на хонорарите, които получаваше от Холивуд. Обаче в периода след избирането му за президент през 1980 г. той въведе ниски данъци, предложи икономическа програма, наречена „рейгъномика”, и започна да провежда експанзивна  фискална политика. За основа на икономическата му програма бе използвана теорията за „предлагането”. На практика това означаваше смяна на акцента от регулация на търсенето на стоки и услуги към стимулиране на тяхното производство. Ключови моменти в „рейгъномиката” бяха: забавяне нарастването на правителствените разходи, намаляване на данъците, ограничаване намесата на държавата в икономиката и снижаване нивото на инфлацията за сметка на съкращаване обема на паричната маса.

След данъчната реформа през 1981 г. и предприетото намаляване на данъците Америка се сблъска челно с екстремното нарастване на бюджетния дефицит. Появяващите се една след друга „дупки” в бюджета Рейгън запушваше с емитиране на държавен дълг. За периода на неговото управление, дългът на САЩ нарасна с 930 млрд. долара и достигна 2,7 трилиона.

През октомври 1987 г. финансовите пазари се сринаха и шефът на Федералния резерв Алън Грийнспан пусна на пълни обороти печатницата за долари. Икономиката постепенно започна да излиза от рецесията и да се възстановява, но не за сметка на преки частни инвестиции, а за сметка на нови заеми. Следващият президент Джордж Буш реши да не се обременява с въвеждането на промени в съществуващия модел и продължи да прилага принципите на „рейгъномиката”. Той започна с още по-съществено намаляване на данъчната тежест. Това, естествено, увеличи многократно бюджетните разходи.

През 2001 и 2003 г. президентът Буш проведе данъчни реформи. Намалени бяха данъкът върху нарастването на капитала, данъкът върху дивидентите и беше въведена минимална ставка на данък общ доход от 10%. Според оценката на експертите направените промени в данъчното облагане трябваше през следващите 10 години да увеличат приходите на данъкоплатците с 1,3 трлн. долара. Претърпя изменение и традиционната данъчна скала, като за всяка една от позициите по нея намалението беше средно с 3%. Данък дивидент беше намален до 15%. Така данъчната реформа на Буш стана третото по мащабите си намаляване на данъците след реформите на Джеймс Ърл Картър и Роналд Рейгън. Едновременно с това данъчната реформа съвпадна с най крупната военна кампания на САЩ в Близкия Изток, за която Америка плати над 5 трлн. долара и жертва пряко и косвено около 300 хил. американски граждани. Всичко това драстично увеличи дълговото бреме на САЩ. Като правило дотогава увеличаването на държавния дълг се считаше за привилегия  на президентите републиканци.

Обаче Барак Обама наруши стереотипа и се постара да вземе преднина пред предшествениците си, като вкара страната в най-дълбоката дългова яма от нейното съществуване. Само за първия си мандат той увеличи държавния дълг почти два пъти повече, отколкото направи Буш за двата свои мандата на управление. В първия ден от президентството на Обама, 20 януари 2009 г., федералният дълг на САЩ възлизаше на 10 626 877 048 913,08 долара. В края на работния ден 18 януари 2017 г. той вече беше равен на 19 961 467 137 973,64 долара. При това таванът на дълга през мандата на Обама беше вдиган няколко пъти. А през септември 2013 г. правителството изпадна в т.нар. състояние на shut down и частично прекрати работа, понеже бюджетът не беше приет. Тогава повече от 1 милион държавни служители не работиха в продължение на 16 дни. През този период икономиката загуби 120 хил. работни места, а тримесечните показатели за отчитане на ръста паднаха до 0,25%. Огромни средства по времето на Обама глътнаха мерките за справяне с последствията от финансовата криза през 2008 г., ръстът на разходите за военни операции в Афганистан и реализацията на здравната реформа Obamacare.

Сега на ход е Доналд Тръмп. Според експертите, ако се сравни планът за бюджет, предлаган от Тръмп, с този на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, в плана на Тръмп ще се получи „дупка” от общо 12 трлн. долара за следващите 10 години. Тоест, ако Тръмп „успешно” реализира плана си, едва ли ще  направи  „Америка отново велика”. Но, все пак, да не забравяме, че Тръмп е бизнесмен от голям калибър и едва ли ще допусне такова фрапантно недоглеждане при формиране на държавния бюджет. В един момент може да се окаже, че сметката на Камарата на представителите е просто част от „черната” пиар кампания срещу Тръмп, която от деня на инаугурацията му залива страната.