Ричард Морнингстар, бивш специален пратеник на американския държавен секретар по въпросите на каспийските енергийни проекти и бивш посланик на САЩ в Азербайджан, отново напомни за себе си в статия, публикувана в американското списание The Hill. В столицата на Азербайджан ще го запомнят с това, че още като посланик заяви в интервю за радио „Аздалиг” (Свобода), че в бъдеще държавата я очаква „майдан по украински модел”, ако властите не престанат да „измъчват гражданите и не започнат да изграждат отворено гражданско общество в републиката”. Тогава шефът на администрацията на президента на Азербайджан, Рамиз Мехтиев, коментира изявлението на Морнингстар, като специално обърна внимание на това, че Вашингтон свързва „енергийната сигурност на Европа” с Азербайджан и че „съседството на Азербайджан с Иран на юг и с Русия на север е заплаха за страната".

Прави впечатление фактът, че след това негово интервю медиите тръгнаха да разследват единствено иранската връзка. Неназовани източници от структурите на властта казват, че в Баку се разгаря „ожесточена борба между бакинско-ширванския клан”, оглавяван от първата дама в държавата Мехрибан Алиева, и клана на нахичеванците. При това според техните думи членовете на бакинско-ширванския клан са преселници от северен Иран с тюркски произход. Докато кланът на нахичеванци е съставен предимно от кюрди. Въпросът обаче не е в тези „екзотични”, макар и важни подробности. Главното е, че източниците твърдят, че зад всичко това стои Морнингстар, който „разрешил на персите да действат в зоната на американските интереси в Азербайджан”, с цел впоследствие да дестабилизират Иран, а след това и целия източен регион на Големия Близък Изток.

Освен това, посланикът бил известен и като един от авторите на концепцията за „Големия Азербайджан”. Любопитното е, че цялата тази история с някои хронологични отклонения завършва не само с оставката на Морнингстар и с ареста на шефа на Министерството на националната сигурност на Азербайджан, а и с назначаването на Мерхибан Алиева за първи вицепрезидент на страната. Ето защо, появата на Морнингстар отново на политическата сцена предизвиква повишен интерес. Сега в своята публикация той твърди, че новият американски законопроект за ожесточаване на санкциите към Русия може да нанесе удар и върху газовото находище „Шахдениз-2” и преноса на добивания там газ към Европа. Той казва, че под американските санкции може да попадне всеки енергиен проект, в който участват руски компании. Това застрашава и проекта за „Южния газов коридор”, тъй като „Лукойл” притежава 10% от акциите на консорциума в проекта „Шахдениз-2”. Като изход от ситуацията експосланикът сочи модела, който е бил приложен в конфликта със закона при налагане на санкциите срещу Иран. Съгласно този закон, всички енергийни компании на иранска територия попадат в обхвата на санкциите. Обаче с допълнително направена поправка в текстовете на закона се прави изключение за американската компания NIOC, която по това време притежава 10% от акциите в проекта „Шахдениз”. Морнингстар обяснява, че „това изключение” е направено с цел да не попадне също така и „Шахдениз” под ударите на законовите санкции, което да нанесе удар по дългогодишната политика за енергийна сигурност на САЩ.

Изявлението на Морнингстар създава впечатлението, че бившият посланик се опитва да спаси активите на руския „Лукойл”, макар че той по-скоро е загрижен за стабилността на политическия режим в Баку. Работата е там, че с находището „Шахдениз-2”, което по думите на президента Алиев е „основната ресурсна база на проекта „Южен газов коридор”, има тежки проблеми. Неотдавна заместник председателят на „Газпром” Александър Медведев заяви, че има сериозен риск капацитетът на „Трансадриатическия газопровод” (ТАР) да не може да бъде запълнен. Оказва се, че единственият вариант да бъдат прокарани по суша ТАР и газопровода „Посейдон”, е само като продължение на газопровода „Турски поток”. Освен това, Медведев съобщи, че за този проблем „Газпром” е говорил на Петербургския  международен икономически форум с акционерите в ТАР, SOCAR-AG, Snam, Fluxys, Enagas и др. По думите на Медведев: „При днешната ситуация Азербайджан е изправен пред нуждата да нагнетява газ, за да може да поддържа добива на нефт в пласта на основното нефтено находище. Този факт не е за пренебрегване. Това не е въпрос на избор, а въпрос на необходимост. Не може да се каже, че е нормална ситуацията, в която тръбите по изградено трасе остават незапълнени. Теоретично е възможно в реализацията на проекта „Посейдон” да се използват мощностите на газопровода ТАР. Но ние нямаме никакво намерение да правим компромиси. Тук главоболие трябва да имат собствениците на газопровода ТАР. Ние този етап вече сме го минали в други проекти, в други страни. Това е въпрос на избор на азербайджанската страна. И ако при тази ситуация тръбите на ТАР се окажат празни, това пак е избор на участниците в ТАР. Те ще решат дали ще ги държат незапълнени или ще пробват да намерят някакво компромисно решение, например заедно с нас. Теорията си е теория, а практиката – практика. Ние сме отворени за всички варианти на развиване бизнеса в Европа и считаме, че сътрудничеството би било идеално решение. Но не заставяме никого насила да сътрудничи." Такова е авторитетното заключение на един компетентен специалист, а не на някакъв външен експерт.

Тук възниква въпроса, какво има намерение да експортира Азербайджан през Турция в Европа и как мисли да гарантира енергийната сигурност на Европа. Излиза, че така построената енергийна логистика, свързана с реализацията на „Южния газов коридор”, е геополитически блъф, който някой трябва да „покрие”. Но кой ще бъде той? Русия отказва. Иран си има свои амбициозни енергийни проекти, които заобикалят Азербайджан. Туркмения, като потенциален газов донор отдавна разпродаде своите газови запаси. Английският Financial Times, позовавайки се на бившия посланик на САЩ в Азербайджан Матю Брайза, пише: „Русия прави опит да отслаби или да разкъса на части Южния газов коридор”. Това, разбира се, на практика не е възможно, но турският експерт Емре Ертюрк, шеф на организацията Enerji IQ, работеща в сферата на енергетиката, дава много по-реално обяснение на нещата. Той казва, че: „Забележителните способности на Москва в енергийната дипломация й позволяват в нужния момент да хвърли на масата „асо” коз, за да запази своето влияние, независимо от това как се променя енергийния ландшафт в Големия Близък Изток. Всеки път, когато отворите нова врата, вие виждате зад нея Русия в нови дрехи”. Готов ли е Баку да играе тази игра?

Автор: Станислав Тарасов

Източник: regnum.ru