Сексуални аспекти на интригата Ченалова-Янева
За автор на крилатата фраза „двете каки” се сочи Бойко Борисов, макар според някои източници той първоначално да е употребил друг израз — „двете свраки”. Адресат на остроумието му станаха съдийките Владимира Янева, бивш председател на Софийски градски съд, и Румяна Ченалова от същия съд, след като в медиите изтече запис на телефонен разговор между тях. В него първата магистратка споделя с втората, че премиерът е притискал главния прокурор да я „опраска”, но той обещал да „завоалира нещата”.Ченалова потвърди, че е водила такъв разговор, а Янева заяви, че не може да си спомни.
Един глагол с дъх на праскова клати държавата. И отново словото е по-силно от меча.
Става дума за глагола „опрасквам”, който изскочи от разговора на двете каки като човече на пружина от кутия. Почти изчезнал от българския, той възкръсна, по-могъщ от всякога. Политическите коментатори се оказаха слепи за факта, че „опрасквам“ е една филологическа бомба или по-скоро нещо като шахидски пояс.
Да, явлението е филологическо. Ако бе геометрическо, то разговорите между съдийките Ченалова и Янева щяха да са ценни с това, че ясно разчертават триъгълника на властта у нас. Първо, това е групата около Бойко Борисов и ГЕРБ. Втората група е около Пеевски и ДПС със затихващото участие на БСП. А третата група е красива и умна, защото тя е близка до кръга „Капитал”, президента Плевнелиев, протестната мрежа и останалото ято грантоеди.
Ако някой се е съмнявал в тази геометрия, достатъчно е да прочете пак записите на двете каки. Това са трите кита, върху които в момента се крепи България. Писателят
ТЕРИ ПРАЧЕТ БИ ГИ НАРЕКЪЛ „ТРИ КОСТЕНУРКИ“,
макар че неговият фантастичен свят се крепи само върху една. В крайна сметка и до там ще се стигне, когато едната наша костенурка най-сетне опраска другите две.
В медиите днес господства тезата, че Ченалова се е съюзила с третата костенурка. Тя е направила записите от името на Плевнелиев и кръга „Капитал” срещу някакъв ангажимент да и помогнат, като например да я върнат в съдебната власт.
Напълно е възможно. Но аз като стар редактор повече харесвам другата хипотеза – че тонрежисьорът е самата Янева, която дава записа на втората групировка, за да й помогне в борбата с първата. Тя пък решава да я подхвърли на третата. Смятам, че това е сценарият, защото Янева е активната страна. Тя рисува сюжета, докато Ченалова е пасивен слушател. Не бих се учудил, ако Янева следва опорни точки, които са й написани от словесен професионалист. Наративът й е лишен от емоции, така свойствени за дамите в подобна ситуация. Няма никакви сълзи и сополи. Има хладнокръвно изреждане на обстоятелства, което включва все култови имена – я Бойко, я Цацаров, я Цветанов, я Делян. И изведнъж се появява живописната, но толкова мъжка дума „опрасквам”. Това вече издига една сива чиновническа интрига до висотите на сексуалната сензация – единственото, което може днес да развълнува държавата. Защото, както знаем,
БЪЛГАРИНЪТ МИСЛИ САМО ЗА СЕКС.
Ще кажете: нали „опрасквам” не значи непременно секс? Напротив, точно това значи. Защото всеки знае, че в българския език сексуална- та функция се предава с всеки възможен глагол за действие – чукам, режа, шия, шибам, клатя, рутя и така нататък, та чак до последния глагол в речника – яхвам. И колкото по-рядък и активен е глаголът, толкова повече се разгръща сексуалната му мощ.
И обратното – традиционното сексуално трибуквие, което започва с буквата „е”, се използва предимно за действия, които са далеч от секса – преебавам, ебавам се, подебавам и така нататък. ДПС прееба БСП, Бойко се ебава със Станишев – къде виждате секс в това? Сложете каквато си щете наставка и приставка на трибуквието – и ето ви ярък политически термин.
Силата на думата „опрасквам” е, че малко хора помнят какво значи тя. Така нищо не пречи на сексуалните конотации. Аз например отначало я сбърках с „праскам”, тоест удрям.
Все пак отворих речниците и какво да видя? „Опрасквам” отсъства в няколкото съвременни тълковни речника, които съм натрупал вкъщи. Липсва дори в речника на редките, остарелите и диалектните думи на БАН от 1974 г. Намерих я чак в старинния речника на Найден Геров. След това я забелязах и в най-новия многотомен тълковен речник на Института по български език. До сега от него са издадени общо 14 тома, и то само до буквата „п”. Оказва се, че „опрасквам” няма нищо общо с удрянето, а значи да „оплюскам”, лакомо изяждам нещо с най-просташки маниер. Значи Бойко не казва на Цацаров да удари Янева, а да я изяде, да я изплюска грубо и просташки без никакви трапезни маниери. Това си е чист секс, защото знаем, че любовта на мъжа минава през корема. И докато глаголи като „чукам“, „режа”, „шия” са вече по-банални и от мисионерската поза, то екзотичното „опрасквам” намеква за екзотична Кама Сутра. Задрямалата публика веднага наостря уши.
Тази дума придава автентичност на опорните точки на Янева, защото
ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ БОЙКО БОРИСОВ ИМА СЛАБОСТ
към речника на Найден Геров. Нищо чудно всяка вечер да го прелиства, докато гали любимото си куче. Но кръгът „Капитал” и Плевнелиев не биха го докоснали дори под дулото на пистолет, защото в него значенията на думите са предадени на български и на руски език. Я са го зачели, я се е запалил в ръцете им.
Ако например Янева сподели с Ченалова, че Бойко казал на Цацаров просто да я отстрани, тогава авторът може да е третата костенурка. Виж, „опрасквам” веднага прави връзката с Бойко. Тя минава през семантичното пространство като руска крилата ракета и удря право в десетката на властта. Затова аз предполагам хипотетично, че опорните точки на Янева най-вероятно са писани от творец. Това изключва авторството на президента Плевнелиев и кръга „Капитал“ тъй като при тях и около тях живописни автори не се забелязват.
Същото важи и за медийните експерти, политолозите и останалите грантоеди под знамето на третата костенурка. Тяхното слово е изцяло преводно и затова е толкова сиво и скучно, че ако Путин намаже с него руските изтребители в Сирия, ще ги направи напълно невидими за радара.
Като махнем живописната словесност, какво остава от целия сюжет? Нищо. Напротив, щеше да е истинска сензация, ако върху съдебната система няма политически натиск. След като трите политически костенурки назначават магистратите, много ясно, че това ще е терен за техните олигархически игри.
Дали може нещо да се промени? Да, но само ако магистратите се избират пряко от населението. Например ако главният прокурор получава четиригодишен мандат на национални избори. Градските и районните съдии – също, но на местни избори. И така нататък. Тогава тези хора ще ги е страх от народа, а не от това, че началството получило указания да ги опраска.