От Джо Пери, професор по история в Университета в Джорджия
През 1921 г. нацисткият партиен лидер Адолф Хитлер произнася коледно слово пред възбудената тълпа в една мюнхенска бирария. Според сведенията на тайните агенти от полицията, 4000 негови привърженици го аплодират, когато обвинява „подлите евреи в това, че разпнали на кръста Спасителя на света”. Хитлер се заклева, че „няма да се успокои, докато не отмъсти на евреите…” След това тълпата пее около елхата коледни песни и нацистки химни. Присъстващите на тържеството си раздават благотворителни подаръци. В периода 1920-1930 г. за жителите на Германия съчетанието на семейни празници с националистическа пропаганда и антисемитизъм e нещо напълно нормално. В края на 1933 г., увеличавайки броя на членовете си и сферите на влияние, нацистите взимат властта в страната. Пропагандният апарат на партията продължава своята работа по превръщането на Рождество Христово в нацистки празник. Придавайки нов смисъл на семейните традиции, създавайки нови символи и ритуали, те имат намерение да направят от този празник средство за разпространение на основните принципи на националсоциализма. Държавата контролира целия обществен живот, затова на нацистите с лекота им се отдава да популяризират своя вариант на християнския празник. Те заливат страната с множество радиопредавания, публикации и информационни материали. Но при тоталитарните режими понякога може да възникнат съществени несъответствия между обществения и личния живот, между ритуалите на площадите и домашните традиции. Затова за мен беше интересно да изясня, по какъв начин нацистките символи и ритуали проникват в личните и семейни празници, които се празнуват далеч от очите на партийните лидери. В действителност, една част от германците се съпротивляват на крайно политизираното посегателство върху един от любимите празници. Но друга, много по-голяма част, с удоволствие възприема подменената с нацистката идея Коледа, създаваща нова представа за мястото на семейството в една нова „расистка държава”, свободна от евреи и чужденци. Една от поразителните особености на семейните празници в периода на нацизма се състои в това, че преосмислянето на Рождество Христово се възприема като неоезически празник в духа на древните германски племена. В нацистката версия на Коледа акцентът пада не толкова върху религиозната същност, колкото върху мнимото наследство на арийската раса, към което нацистите причисляват „расово приемливите” граждани на Германия.
Както пропагандира нацистката интелигинция, ценната традиция на този празник е взаимствана от ритуалите на германските племена в чест на слънцето още преди появата на християнството. Така, например, паленето на свещите на коледната елха пресъздава езическия ритуал на молба към Бога „да върне светлината” след най-краткия ден в годината. Учените обръщат внимание на манипулативните функции, които изпълняват тази и други измислени традиции. Това обаче не означава, че те не са популярни. Още от 1860 година, немските историци, теолози и писатели твърдят, че празничните обичаи са наследство от езическите ритуали и народни поверия, битуващи в дохристиянските времена. И тъй като тези идеи и традиции имат древна история, нацистката пропаганда може без особени затруднения да ги представя като празник на езическия германски национализъм. Естествено, че при тази ситуация огромният държавен апарат (в центъра на който е нацисткото Министерство на народната просвета и пропаганда) прави всичко необходимо, за да може в обществените тържества на Третия Райх да преобладават празници, базирани на нацистката идеология. Нацисткият вариант на Коледа се отличава от традиционния главно с две нови особености. На първо място, доколкото нацистките идеолози считат господстващата религия за враждебна на тоталитирното общество, пропагандата се стреми да игнорира християнската основа на празника Рождество. По време на официалните тържества понякога се споменава за някакво висше същество, но главно се извършват ритуали, свързани със „слънцето” и „светлината”, в които едва ли не е вграден езическият произход на този празник. На второ място, нацисткият вариант на празника цели да внуши идеята за чистота на расата и антисемитизма. До идването на нацистите на власт през 1933 г. като типичен пример за „празнична” пропаганда служат отвратителните нападения над германските евреи. След 1933 г. проявите на явен антисемитизъм повече или по-малко намаляват, защото режимът се стреми да стабилизира контрола си над населението, изморено и отвратено от политическите борби. Това естествено не е пречка на празненствата да не бъдат допускани тези, които режимът счита за „непригодни”. В пресата се печатат снимки на германски семейства, събрани около коледната елха, всички задължително със сини очи и руси коси. Целта е да се насади в умовете на населението идеологическата догма за чистота на расата. Така, по време на Коледа антисемитизмът сериозно се проявява. Голяма част от населението бойкотира магазините, принадлежащи на евреи. През 1935 г. на кориците на коледните каталози за поръчки по пощата с изобразени русокоси немски майки и примамливи подаръци вече има надпис уверяващ купувачите, че „този магазин сега е собственост на ариец”. Примерът е незначителен и почти банален, но той е показателен за нещо много важно. Става въпрос за това, че в нацистка Германия даже покупката на подарък трябва да способства за насаждане на антисемитизъм и да затвърждава убеждението за „социалната смърт” на евреите в Третия Райх. Подтекстът на надписите де факто означава, че да празнуват могат само „арийците”. Както твърдят теоретиците на националсоциализма, жените (особено майките) играят решаваща роля в укрепване на връзката между частния живот и „новия дух” на германската расистка държава. Обичайната празнична подготовка на подаръците, украсата на дома, приготвянето на „германските” празнични ястия и организацията на домашните тържества протичат под знака на култа към сантименталния „германски” национализъм. Пропагандата нарича жените „жрици” и „защитници на домашното огнище”. Когато германската майка организира коледния празник „възражда духа на германския дом”. Празничната тематика с нацистко съдържание и нацистки коледни химни в медиите заместват обичайните домашни традиции. Такъв тип идеологически манипулации се превръщат в ежедневие. На майките и децата се внушава идеята, че трябва да правят украшения, наподобяващи „слънчевия кръг на Вотан” (древен бог на войната и победата) и да пекат сладкиши с формата на петел (символ на плодородието). Обяснява се, че паленето на свещ на коледната елха създава атмосфера на „езическо, демонично вълшебство”. Това според представата за принадлежност към „корените на Германия” трябва да замени витлеемската звезда и раждането на Христос. За премахването на крехката граница между домашните и официални традиции в празнуването на Коледа, способстват и коледните песни. Без умора пропагандата популяризира множество химни, в които християнската тематика е заменена с расистки текстове. Най-известната преработена от нацистите песен „Тиха нощ, свята нощ” се препечатва постоянно в сборници с нацистки песни, излъчва се по радиото, изпълнява се на многолюдни масови тържества и се пее в домовете на германците. Този химн става толкова популярен, че през 1950 г. все още го пееят на домашни тържества, даже и днес понякога се изпълнява при някои обществени прояви. И макар мелодията да имитира традиционната коледна песен, текстът отрича християнския произход на Рождество Христово. В стиховете за звездите, светлината и Божията майка, се говори за света, който е спасен благодарение на вярата в националсоциализма, а не в Исус Христос. Никога няма да узнаем, колко германски семейства са пели „Тиха нощ…” и са пекли сладки с формата на слънчевия кръг и петела. Все пак са запазени някои свидетелства за това, как обществото е реагирало на нацисткия празник. Например, отчетът за работата на Национал-социалистическата женска лига (NSF) сочи, че придаването на нацистки смисъл на Коледата предизвиква недоволство даже между членовете на лигата. В документа се отбелязва, че напрежението расте неимоверно много, когато нацистките пропагандатори започват да оказват силен натиск върху хората за подмяна на празничните религиозни обреди. Религиозните традиции често влизат в разрез с идеологическите цели. Например, трудно може да бъде оправдано празнуването от нацистите на Рождество Христово в публични домове. В знак на съпротива в Дюселдорф свещениците призовават жените на коледните празници да се записват в католическите и религиозни организации. Германските свещеници открито се противопоставят на опитите на нацистите да премахнат личността на Христос от историята за Коледа. Католческите свещеници заплашват да отлъчат от църквата тези жени, които членуват в национал-социалистическата лига. На други места жените бойкотират тържествата, организирани от членовете на NSF. Въпреки това, инакомислещите никога открито не оспорват основните принципи на нацистката Коледа. Даже когато Втората световна война е към края си и неминуемото поражение дискредитира нацисткото Рождество, тайната полиция докладва, че общественото недоволство се е изпарило в коледно настроение. Въпреки противоречията, свързани с християнството, мнозинството германци са на мнение, че нацистите са „приватизирали” Рождество Христово. Връщането към ярките и весели езически традиции все пак внася оживление в семейните празници. В частност, пречупена през идеологията на нацизма Коледа символизира расовата чистота и принадлежност към германската нация. „Арийците” могат да празнуват германското Рождество, а евреите – не. Германското преосмисляне на семейните коледни традиции демонстрира парадоксалната и нееднозначна особеност на частния живот в Третия Райх. Дори баналното обичайно решение, дали да пееш тази или онази коледна песен или да печеш сладки в една или друга форма се превръща в израз на протест, или пък на подкрепа за каузата на националсоциализма.
The Washington Post
24 декември 2015