Често сравняват издигането на Доналд Тръмп за кандидат-президент на Републиканската партия с победата на привържениците на Brexit. Това е логично, защото в основата и на двата феномена стои недоволството от елитите на населението и в САЩ, и в Стария свят. Тоест, политиците вече толкова са се затворили в своя малък свят, че абсолютно са престанали да разбират какво искат съгражданите им. Ето защо Тръмп, който говори с обикновените американци без заобикалки за най-важните въпроси, успя да победи всичките си конкуренти и, току-виж, преборил и Хилъри. А във Великобритания Дейвид Камерън, който реши да шантажира Брюксел, получи добър урок от поданиците на Нейно Величество, които гласуваха за излизане на страната от Евросъюза.

При всичките прилики между двата феномена има и една важна разлика. Привържениците и противниците на Brexit се разделиха не само по географски, но и по възрастов принцип. Младежите бяха против, възрастните – за. 75% от категорията „18-24” искат да останат в ЕС, а 61 % от хората над 60 години пратиха Брюксел на… Колкото повече напредват във възрастта жителите на Обединеното кралство, толкова по-малко смисъл виждат в обединението с други европейски държави. Защо младежта мисли другояче? Главно заради три неща, които започват с Е – образователната програма Erasmus , позволяваща на младите хора да учат навсякъди в Европа, нискотарифната авиокомпания Easyjet, благодарение на която младежите летят за стотинки из цяла Европа, и Еврото – единната валута, която премахва необходимостта да обменяш пари във всяка страна. Всички тези неща обаче не са толкова важни за пенсионерите.

А как стоят нещата с младите  в САЩ? За тях няма нищо интересно на предстоящите президентски избори. Тръмп или Клинтън? И двата варианта са лоши. Електоратът на Тръмп се състои от разсърдени представители на долната част от средната класа –това са най-вече бели мъже на възраст от 45 до 64 години. Като цяло те не са завършили колеж и са по-бедни и по-лошо образовани от средностатистическия републиканец. Всички те усещат, че животът става по-лош заради глобализацията (мигрантите заемат работните места и размиват културната идентичност, бездушните корпорации местят производството в Далечния Изток). Горе-долу така изглеждат и привържениците на Brexit – и образованието, и доходите им са по-ниски отколкото на тези, които искаха оставане в ЕС. Ако за Тръмп гласуват ретроградните възрастни, тогава младите прогресивни американци може би са за Хилъри? Всъщност не са. Статистиката е безжалостна към бившия Държавен секретар. Само 11% от нейния електорат са гражданите на възраст 18-29 години. Най-голямата група нейни поддръжници са тези, които вече са минали 65 години. По отношение на идеологията тази група също не е особено напредничава – само четвърт от подкрепящите Клинтън заявават, че са „много либерални”. Не изглежда, че типичният избирател на Хилъри е млад човек с пламенно сърце. Това обстоятелство може да струва скъпо на кандидатката на демократите. Барак Обама спечели благодарение на един прост и ясен лозунг: Changes. През 2008 г. американците избраха млад (47-годишен) и необичаен (чернокож) президент. Хилъри няма нито едното, нито другото качество. Тя вече e на 68, а фамилията Клинтън не e толкова преимущество, колкото e проблем – американците не изпадат във възторг от факта, че роднини се сменят в Белия дом. Да не говорим за поредицата скандали, които Хилъри влачи като шлейф след себе си – и убийството на американския посланик в Бенгази, и използването на личната поща за служебни цели…

А младите? Те с присъщата за възрастта си страст подкрепиха един друг демократ – Бърни Сандърс. Той е на 74, но това на младите им харесва. Да, той е old school, но в същото време по нищо не прилича на изтърканите политици. Хилъри е обвинявана в прекалено лукавство, докато Бърни е пределно искрен: „Той говореше за легализацията на тревата и други подобни неща. И тогава аз си казах: о, тоя пич си струва!” Така описва първата си среща със Сандърс един от сегашните му привърженици. За да бъде пълна картината, ще добавим, че впечатлилата младежа реч е произнесена от политика на реге-фестивал. Повече от половината привърженици на Сандърс са млади хора, като 35% от тях не са по-големи от 24 години. Именно това отличава президентските избори в САЩ от Brexit. Младите дори и сега, преди гласуването, са губещи – няма за кого да гласуват. Надеждите на отбора на Хилъри, че привържениците на Сандърс ще се вслушат в призива му и ще подкрепят победителя във вътрешнопартийната надпревара, не се опрадваха. Тези, които бяха за Бърни, освиркаха този призив. Това не е изненада. Проучванитята отдавна показват, че почти половината от привържениците на Сандърс не са готови да гласуват за Клинтън.

Можем да направим два извода от всичко казано дотук. Първо, Тръмп има всички шансове да стане президент. Доскоро това изглеждаше немислимо, но точно по същия начин малко хора вярваха, че той ще бъде кандидатът на републиканците, че Сандърс ще се бори ожесточено с Клинтън до самия край, и че Великобритания ще излезе от ЕС. Второ, факт е, че американската политическа система е в дълбока криза. Нито демократите, нито републиканците успяха да издигнат кандидат, който за сплоти нацията. Напротив, и двамата кандидати станаха причина за сериозни вътрешнопартийни разцепления. Който и да стане 45-ият президент на САЩ, ще му се наложи доста да се замисли върху решаването на този проблем.

Източник: Lenta.ru