Още едва появил се на сцената, Макрон се превърна във втория Оланд. Меркел го хвана под ръка на първата за него европейска среща на високо равнище, но субсидираната от държавата преса предпочете нищо да не забележи. Има два аспекта към случилото се в края на миналата седмица на европейската среща на високо равнище. Първият е свързан с резултатите от срещата и преброяване на точките. Вторият – със субсидираната преса. При това между двете неща има малко общо.

Какво в действителност реши Европейският съвет

Всъщност на 22-23 юни Европейският съвет не прие нито едно от френските изисквания, за които отдавна говореше президента Макрон. Той така и не започна дискусия по въпроса за работата зад граница, за който Франция отдавна надува бузи и изисква втвърдяване на съществуващите мерки. Това мълчание означава поражение за Франция. И свидетелства за това, че Европа много малко залага на Париж, затънал в неизгодните обятия на Берлин. Избирането на новия президент, който счита, че може да отправи предизвикателство към Доналд Тръмп, не променя с абсолютно нищо нещата.

Що се касае до заетостта, трябва да се отблежи следното заключение от срещата: „Базирайки се на заключенията на Европейския съвет през май 2017 г., които касят стратегията на бъдещата промишлена политика, Съветът подчертава основополагащата роля на промишлеността, която се явява значима движеща сила на икономическия ръст, заетостта и иновациите в Европа. Като продължение на предишните заключения, Съветът изисква приемане на конкретни мерки, за да се формира здрава и конкурентоспособна промишлена база в общия пазар”.

Това заключение не касае работата зад граница, а подчертава, че залог за процъфтяването се явява защитата на промишлеността. Тези във висша степен германски възгледи хвърлят светлина върху вакуума от страна на Франция: в какво се състои промишлената политика на Еманюел Макрон? Засега на нас това не ни е известно. Европейският съвет, което е любопитно, се занимава с въпроси, които нямат особено значение за Франция.

Макрон загуби с антикитайските мерки

Когато става дума за китайците и опита им да изкупят нашите технологични бисери на безценица, тук Макрон отново беше изигран. Ето как Евросъветът отговори на искането на Франция: „Европейският съвет е убеден, че търговията и инвестициите могат да бъдат свободни само в този случай, ако те се явяват равноправни и взаимноизгодни. В тази връзка той предлага на законодателните органи в най-кратки срокове да постигне споразумение съгласно съвременните и съвместими със СТО инструменти за търговска защита, които укрепват способността на ЕС ефективно да се бори с неблагонадеждните и дискриманационни търговски практики, а също и с деформациите на пазара. Европейският съвет възлага на ЕК да проследи за реализацията им с помощта на изпълнителни и незаконодателни мерки, които да направят търговската защита на ЕС по-активна и ефективна. Освен това се възлага на Комисията и Съвета да придвижат напред взаимността в сферата на държавните споразумения и инвестиции. В тази връзка ЕС приветства инициативата на Комисията за контрол над глобализацията и анализа на инвестиции на трети страни в стратегическите отрасли без щета за пълномощията на държавите – членки”.

С други думи този въпрос е бил повдигнат, за да се угоди на Макрон, но Европейският съвет подчерта, че не се готви да предприема каквито и да е рагламентирани мерки и директиви по този повод, а също така в никакъв случай няма да нарушава правилата на СТО. Освен това тази тема ще се прехвърли към ЕК и ще се обсъжда там.

В какво се състои „оландизацията” на Макрон?

И за да се приключи с тези отхвърлени предложения на Франция Ангела Меркел хвана своето протеже под ръка и го плесна унизително по мекото място, както това се е случвало и преди. Екзекуцията обикновено приема вид на съвместна пресконференция, на която президентът на Франция заявява, че повече нищо няма да предприема без разрешението и съгласието на Меркел.

Макрон също не успя да избегне и наказание. „Искам да подчертая колко е важно, според мен, че ние много тясно готвихме нашите заявления в Съвета, че нашите изказвания поддържат една линия и че ние можем да засвидетелстваме това. Във всеки един случай аз ще се старая да действам точно така в близките години, защото считам, че само когато Германия и Франция говорят в един глас, Европа може да се движи напред. Това условие, разбира се, не е достатъчно, но то е необходимо.”

И така, ние рабираме, че заявленията на Франция на заседанието на Съвета са били предварително подготвени съвместно с Германия, а Макрон следва всички правила на „пляскането”. По въпроса за мигрантите той се смята за задължен да каже следното: „Ние сме длъжни да приемем бежанци, защото това е наша традиция и чест. Повтарям, бежанците не са просто мигранти, те не са икономически мигранти, а хора, които бягат от страната си, заради свободата, спасявайки се от войната или поради политически възгледи. Ние трябва да проявим солидарност, когато някой от нашите съседи се сблъсква с масов наплив на бежанци или мигранти.”

Ето, че по този начин са събрани всички предпоставки след пет години Макрон да остави неприкосновена изработената при Оланд европейска доктрина за систематично следване на позициите на Германия без каквато и да е ответна полза за Франция.

Смущаващото мълчание на държавната преса

В същото това време субсидираната от държавата френска преса публикува смущаващи заглавия, чиято цел е да скрият провала на Макрон. Ако не броим Le Point и неговото „Макрон в Брюксел: първи беседи, първи неуспехи”, останалите издания са изпъстрени с впечатляващи хвалби. Les Echos не се опитва да скрие, че напълно подкрепя президента и иска да принуди читателя да повярва в победата на Франция. Le Monde излезе със съвсем неразумно заглавие: „Европейският съвет: Европа се готви за скок с Макрон”. Подобни недоразумения и глупости свидетелстват за силното желание да се разкрасят събитията. Le Figaro звучи не толкова угоднически: изданието се ограничи с публикация на забележките на AFP и фокусира вниманието си върху отбранителните въпроси. Но по тази тематика весникът на Серж Дасо, разбира се, пресоли супата със заглавието: „Макрон приветства историческото придвижване на европейската отбрана”.

Главният въпрос сега се състои в това още колко време субсидираната преса и в бъдеще ще подрива доверието в себе си с толкова груба подкрепа на президента, който тероризира редакциите.

 

Автор: Éric Verhaeghe

Източник: Atlantico, Франция

Превод: a-specto