Романът в писма между двамата владетели

В чудесния биографичен филм „Елизабет” на режисьора Шекар Капу цяла серия принцове и монарси предлагат брак на „кралицата дева”, а тя им бие дузпата безогледно. Това е исторически достоверно донякъде. Но сред кандидатите за ръката на кралицата е нареден и… руският цар Иван Грозни, най-страховитият и най-богат монарх на епохата. Елизабет отхвърля и него, въпреки че хазната й е празна. Накъде ли щеше да тръгне световната история, ако Елизабет бе приела? И кой при кого би отишъл, за да консумира брака – Иван при Елизабет или Елизабет при Иван? И кой би управлявал Англия? Иван Грозни едва ли би оставил жена да свири първа цигулка. Представете си го как пристига на Албиона с хиляда опричници*, коронясват го в Уестминстърското абатство, консумира царствено брака и още на сутринта пристъпва към налагане на православието. Набързо събира армия английски опричници, защото страната в това време е пълна с изхвърлени от земите бездомници. Малко преди това протестантите са клали католиците, католиците са клали протестантите, какво пречи да се включат и православните?

ПРАВОСЛАВНА АНГЛИЯ,

за това и Путин не би могъл да мечтае. Тогава пуританите, които се заселват в USA, щяха да са руски староверци. А Тръмп щеше да е коронясан от московския патриарх… Уви, оказва се, че това е художествена измислица на сценариста Майкъл Хърст. Иван Грозни никога не е предлагал брак на кралицата. Затова пък съвсем сериозно е поискал от Елизабет ръката на нейната придворна дама и братовчедка Мери Хейстингс. По онова време Иван Василиевич е бил женен за седми път, но какво от това – бащата на Елизабет, Хенри VIII, e имал шест брака. А майката на Елизабет, красивата Ан Болейн, е получила развод на дръвника. Такава е била епохата. Елизабет не държи да омъжи лейди Хейстингс, но явно много държи на търговията с Русия. Така че в крайна сметка може би на руски трон би седнала мома англичанка, ако не бе внезапната смърт на Иван през 1584 година.

АНГЛИЙСКИ СЕЛА КРАЙ ВОЛГА?

Как би се отразил подобен брак на историята? Мери Хейстингс със сигурност би довела в Московията огромна свита, а покрай нея руските придворни биха сключили още доста английски бракове. И кой знае, вместо в Поволжието да се заселват германци, може би първи щяха да са англичаните? Желаещи англичани от простолюдието гарантирано биха се намерили. При Елизабет е в апогея си „ограждането” – отнемането на общинските земи, за да се превърнат в пасища. Десетки хиляди дребни селяни се скитат бездомни и грабят. Избухват бунтове. За Елизабет преселването на бездомниците в Русия би било щастливо избавление. Иван Грозни има къде да ги засели – той завоюва нови територии в Казан, Астрахан и цялото Поволжие. Това са плодородни земи и важни търговски артерии. Век по-късно Петър Първи раздава земи и концесии на всеки западноевропеец, който пожелае да се засели там. По онова време англичаните са били доста по-напред с прогреса от немците, така че те биха ускорили появата на промишлеността в Русия поне с един век. Как започват връзките между Иван Грозни и кралица Елизабет? През 1553 г. един английски кораб е принуден да се скрие от буря в река Двина и да навлезе в руски земи. Местните жители приютяват корабокрушенците и съобщават в Кремъл, а царят ги кани да му гостуват. След това ги изпраща обратно с писмо до кралицата и в резултат през 1555 г. в Лондон е създадена „Московска компания” за търговия с Русия през новооткрития морско-речен път. Между великата английска кралица и трима руски царе са разменени поне 100 писма от 1554 до 1603 година. Много са изгубени, но известните са около 90. Писмата свидетелстват, че монарсите много искат да се сближат, буквално се стремят един към друг, но с принципно различни намерения. Стилът им също е доста различен. Например писмата на Иван Грозни започват с един и същ преамбюл, който изброява всички титли и владения на царя, разпростирайки се на цяла страница, след което се преразказва в резюме последното писмо на Елизабет, а понякога и цялата история на отношенията, още от кораба в Двина. И чак после се минава към същността, и то разхвърляно и без никаква последователност. И обратното, Елизабет предпочита по-краткия вариант на титлата си: „Елизабет, по волята на Бога кралица на Англия, Франция и Ирландия, защитник на вярата и др”. Следва кратко и стегнато изложение.

Руската историчка Инна Любименко посвещава на тези писма цяла монография. „Ние трябва да признаем, пише тя, че в лицето на цар Иван имаме най-обаятелен автор; писмата му са изпълнени с енергия и страст, те показват силата и жизнеността, характерни за тази личност – интелигентния и горд деспот.”

„И обратното, писмата на Елизабет са модерни, къси и семпли, те ясно изразяват идеите на автора и затова са лесни и приятни за четене. На яростната мощ и грубостта на нейния партньор Елизабет противопоставя умереност и дипломатическо умение; под едни приятелски и понякога скромни термини ние виждаме майсторство над думите и действията...”

ГРОЗНИ НЕ Е НИКАК ГРОЗЕН

Днес руските историци за кой ли път преоткриват личността на Иван Грозни в нова светлина. Според последната версия той изобщо не е лош човек. Твърди се, че е оклеветен от руския историк Карамзин, който бил подведен от писанията на някакъв огорчен западен търговец. Не било вярно, че Иван IV е толкова свиреп, нито, че убил сина си с жезъла или че заровил жива седмата си съпруга. И освен това прозвището Грозни не е негово и му е лепнато много след смъртта. Нищо чудно. В Англия едва в наши дни реабилитираха Ричард III, който загива през 1485 г. в битка срещу Хенри Тюдор, дядото на Елизабет. Оказва се, че Ричард III не вика: „Царство за кон!”, а се сражава геройски на седлото до последния миг, поваляйки най-видните рицари на Англия. И не е гърбав, а странично изкривен, със силно развито дясно рамо. И не е вярно, че е отровил брат си и племенниците, че е уморил жена си, и така нататък… Просто след смъртта му свещеникът от неговата епархия решава да се пребоядиса, за да се хареса на новите господари, и написва цяла брошура с каквото му хрумне, а брошурата е използвана от архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет, а от там стига до великия Шекспир. Но да се върнем на пазарлъците между Иван Василиевич и Елизабет. Докато писмата на английската кралица преследват изключително търговски цели, Иван Грозни настоява за нещо много повече – тесен политически съюз. Лондонската „Московска компания” ту получава, ту губи търговските си привилегии в Русия. И това ту е свързано с нежеланието на Елизабет да влезе в съюза, ту с някакви нейни отстъпки. Иван Грозни добре разбира, че „Московска компания” е много полезна за царството. По онова време то е блокирано на север и запад заради войната с Ливонския орден, зад който стоят поляци и шведи. Откривайки новия път през Двина, англичаните пробиват блокадата и снабдяват Русия с крайно необходими стоки. Много важен за московчаните е вносът на оръжия и майстори занаятчии. В едно от своите писма от 18 май 1567 г. Елизабет споменава за английски занаятчии, които са заминали за Русия. Същата година на 16 септември царят моли кралицата да му изпрати „един архитект, който да може да строи замъци, лекар, аптекар и други занаятчии, търсещи злато и сребро”. Но за царя не търговията е важна – той предлага договор за тесен политически и военен съюз, който да му помогне във войните. Елизабет увърта и маневрира, за да избегне опасния ангажимент. За да отклони удара му срещу търговците, през 1569 г. тя се опитва да пусне нещо на своя напорист партньор и приема някои пасажи от договора. Съгласява се, че Русия и Англия ще бъдат във вечна дружба и че враговете на царя ще са и нейни врагове. На следващата година обещава да даде убежище на царя и семейството му с подобаващите почести, ако случайно му се наложи да бяга. Обаче отказва да подпише, че тя самата ще разчита на подобно убежище. За нея това е невъзможно, защото така би обидила английския народ, и че едва ли нейният „скъп и любящ брат” (Иван Грозни) би желал да й създаде опасности в собствената й страна.

НАЙ-ОБИДНОТО ПИСМО

Тази липса на взаимност вбесява царя. През 1570 г. той пише: „Ние смятахме, че ти си владетел над своите земи и че търсиш чест за себе си и доходи за страната си... но сега виждаме, че други мъже управляват теб и че те не са мъже, а простаци и търговци, които не се стремят към богатство и честта на монарха, а търсят своята лична печалба от търговия, ти процъфтяваш в своето девиче царство като слуга”. Това е най-грубото писмо, което Елизабет получава през целия си живот. Но тя е свикнала да се владее и отговаря спокойно и с достойнство: „Нашият посланик ще Ви обясни откровено, че никакви търговци не управляват Нашите дела, а Ние самите управляваме с това достойнство, което подобава на дева кралица, поставена от Бог на трона; и че никой суверен, благодарение на Бог, няма толкова послушни поданици”. Същата година английските търговци губят привилегиите си и стоките им са конфискувани. През 1572 г. царят пише на кралицата, че изоставя идеята за политически съюз. Междувременно датчаните и французите също откриват търговския път през Двина и започват търговия с Москва. Кралицата обаче не изоставя дипломацията и успява да издейства защита за своите търговци и връщане на отнетите стоки. Отношенията отново се затоплят и през 1574 година царят прави нов опит да наложи идеята за съюз, но отново получава отказ. Някой си Майкъл Лок, агент на „Московска компания” в Лондон, е оставил ръкопис с ползата от търговията с Русия. Оказва се, че през Двина компанията отваря път за търговия с Персия през Русия и Каспийско море. В меморандума се споменава, че Иван Четвърти е най-богатият монарх в Европа. Когато си пренася съкровищницата, той използва 4000 коли с богатствата на неговите пет двореца.

МЪЛНИЯ УБИВА ПОСЛАНИК, ПРЕКЪСВА ПРЕГОВОРИТЕ

През 1576 г. Иван твърдо заявява на английския посланик Силвестър, че вече няма нужда от приятелството с Англия и ще сключи съюз с император Максимилиан II (Свещената Римска империя). Силвестър веднага заминава за Англия и се връща с писма с нови отстъпки. Но както се облича в златиста коприна, за да бъде приет от Иван Грозни, отгоре му се стоварва мълния. Посланикът е убит, а книжата – изгорени. Царят е потресен и приема това като знак от Бога да спре тези преговори, засега. Междувременно той е ангажиран в Ливонската война, която води неуспешно цели 24 години. След няколко поражения изпада в тежко положение и изпраща до Елизабет живеещия в Русия англичанин Джером Хорси с молба за оръжие. Пътешествието е много опасно, минава се през враждебни земи и Хорси скрива писмото в гривата на коня. На следващата пролет се връща с 13 кораба, натоварени с боеприпаси. От този момент приятелството с Елизабет е възстановено и будният ум на Иван Грозни ражда нова идея – да се ожени за лейди Мери Хейстингс. Той изпраща двама сватовници, които да я огледат и да преговарят за условията на брака. От своя страна Елизабет изпраща един известен скандалджия, сър Джером Боуз. Вероятно е очаквала, че сър Джером ще се изпокара и ще отложи годежа поне с една година. Според един анекдот френският посланик не си свалил шапката в присъствието на царя и тя била закована с пирон върху главата му. Веднага след това Джером Боуз се явява пред трона с шапка на главата и когато Иван Грозни му напомня за французина, той отговаря, че не е пратеник на страхливия френски крал, а на неуязвимата английска кралица, която не сваля шапка пред който е да е жив принц. Вместо да закове и него, царят го хвали за храбростта и го взема под свое покровителство. Но тук съдбата си казва думата и на 18 март 1584 г. Иван Грозни предава Богу дух, вероятно отровен. След това Боуз изпада в немилост и, изглежда, е малтретиран и държан под арест. Накрая му прощават и го връщат в Англия с нови писма до Елизабет и дарове. Но обиденият сър Джером ги хвърля на кея точно преди корабът да отплава. Така лейди Хейстингс остава без жених, а руското царство без английска кралска кръв. По-късно династията на Романови постоянно се женят за германки, докато във вените им започва да не тече нито капка руска кръв. А можеше да тръгне в съвсем друга геополитическа посока…

*Неформалното опълчение, с което Иван Грозни тероризира едрите руски боляри. Опричниците са били облечени в черни монашески раса и са носели вързани за седлата кучешка глава и метла.