Ден след трагедията в Сент Етиен дю Рувре много редакции заявиха намерение занапред да не публикуват снимки на извършителите на кървавите деяния. Но идеята среща аргументирана критика.

Телевизиите France24, BFMTV и вестник Le Monde вече няма да публикуват снимки на атентатори. Редакцията на всекидневника обоснова решението си с желанието да се „избегне посмъртното възвеличаване на терористите”. Много други медии обмислят да последват примера.

13866569_10210489334458219_344169222_n Дебатът се разгоря след 18 юли. На тази дата вестник „Либерасион” изведе на челната си страница снимката на терориста от Ница със заглавие „Лахуаедж Бухлел, 31 години, 84 жертви, приветстван от Ислямска държава”. Същият ден медийни критици и журналисти упрекнаха всекидневника, че допринася за героизацията на атентатора. „Време е медиасферата да осмисли етичните и политическите залози на терористичната стратегия като откаже да съучаства във възхвалата на престъпленията. Може би медиите трябва да се обединят около това да споменават терористите само с инициалите на имената им, да не публикуват снимките им и да не огласяват биографични детайли, които позволяват те да бъдат разпознати”, предложи психоаналитикът Фетхи Бенслама. „Като направим невъзможно идентифицирането на убийците възпрепятстваме онези, които биха могли да се идентифицират с тях. Който копнее за славна смърт разбира, че ще умре в тотална анонимност”, аргументира идеята антропологът Ришар Рештман.

Давид Томпсон, журналист от РФИ, намира анонимизацията за спорна идея. „Джихадистите не се нуждаят от медиите. Те имат собствени агенции, продуцентски къщи и канали за разпространение в интернет. Класическите медии вече не контролират информацията, защото джихадистките пропагандни канали функционират успоредно”, обяснява Томпсон.

Уасим Насър, автор на книгата „Ислямска държава, свършен факт”, счита, че  „ролята на журналистите е да информират, а не да се предават или поддават на страха”. Журналистът счита, че „ако традиционните медии не публикуват снимката, биографията и името на атентаторите, вакуумът ще бъде запълнен от конспиролозите и от специалистите по комуникация на ИДИЛ, които са вещи професионалисти. Крайната десница също ще се облагодетелства и ще упреква властта, че отказва да посочи извършителите, защото са араби”, счита Насър.

Специалисти напомнят решението на френското правителство от края на 2014 г. да упоменава ИДИЛ като ДАЕШ, арабското име на организацията, което джихадистите приемат като оскърбително. Целта на властите бе да се пресече пропагандата на ислямистката идеология чрез името на така наречения „Халифат”, но това не се отрази на медийния облик и привлекателността на ИДИЛ.

Джихадистите се хранят с информация от интернет и не гледат телевизиите, които за тях са вектори за пропаганда, твърдят френски експерти. Нещо повече, те не обичат в ефир да изплуват скрити факти от тяхната биография, като слабостта към алкохола, които помрачават облика им в очите на хипнотизираните последователи. Според Уасим Насър „при джихадистите, за разлика от серийните убийци, политическата мотивация е силна и медийният шум около поредния атентат не е причина да преминат към действие. Резонансът е детонатор на слабите психики, но не и активатор на терора”, счита журналистът.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto