Не стихва пороят от коментари по случай „титаничната” битка в ООН между двете българки Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Продължава счетоводството на дадените гласове за едната и другата. Крайният резултат от последното гласуване се „променя” у нас на всеки няколко часа. Зависи кой и как брои бюлетините.

Какъв е резултатът от малоумния опит да се извади в последния момент още една българска кандидатура? Основно, разчистихме като в кърлинг успешния възход на Антонио Гутереш. Но след всичко имаме у дома и едно противопоставяне между българите, което е подобно и съизмеримо с началото на 90-те. Сипят се обвинения. Отново се вихрят антикомунистите и ловците на агенти на ДС. Забележете! Това е 26 години след прехода, когато в Източна Европа отдавна е ретро и демоде!

И разбира се, причината за шумния провал в ООН се приписва на Путин. На съветските другари. Въобще куп хитреци джвакат стари „пинизи” на ухото на българския „пийпъл”. Но фактът, извън всичко това е, че въпросната битка между Ирина и Кристалина отново показа, че на практика българската държавност в ръцете на Бойко Борисов е разградена до основи.

Информационно-аналитичните звена на държавата не работят. Съветническият екип на премиера очевидно е професионално непригоден или просто е „купен” и работи за някой друг. Никой не „светна” премиера за „кюляфа”, който му готвят с Кристалина. Най-трагикомичното е, че премиерът не успя, както казва антуражът му на белот, „да вдене”, че му извъртяха майсторски номер. И то лично на него.

Къде отиде тази невероятна магураджийска интуиция за самосъхранение, която Бойко Борисов показваше години наред в критични моменти? Бойко Борисов като бивш бодигард и съпартиец на Тодор Живков би трябвало да е наясно, че за Тато най-голямата опасност да го свалят от власт не произтичаше от опозицията (тогава тя бе в чужбина и се състоеше предимно от агенти на чужди разузнавателни централи, на българските специални служби или едновременно и на едните и на другите, т.е. двойни агенти), а от неговия „другарски” антураж. Членове на Политбюро на ЦК на БКП, кандидат-членове на Политбюро, членове на ЦК и други по-дребни риби. Затова Тодор Живков си имаше УБО, което да го пази от неговите „бойни другари”.

Бойко Борисов си няма свое лично УБО и неговите „другари” му спретнаха едно постмодерно „10-то ноемврийско превратче” без да разбере, горкият той, неусетно. Май още не е осъзнал случилото се. Глухата му защита след шумния провал в ООН с фразата „Не подавам оставка заради комунистическа фамилия”, показва, че Бойко Борисов е в паника и без да мисли ползва клишетата на Методи Андреев.

За Методи комунистите и ДС присъстват и в захарта на кафето, виновни са за грипа, световните войни и лошото представяне на Клинтън. Премиерът неусетно влезе в зададените от неговите душмани клишета, имащи за цел да насъскат едни българи срещу други. Премиерът не разбира ли, че с тази реторика става за смях пред народа? Странно е това, че появи ли се криза, Бойко решава да намери убежище и защита в антикомунизма. Банално до смърт и ненаходчиво, и най-важното – не решава проблемите, а ги задълбочава. Но да разгледаме нещата в хронологичен ред!

Още преди две години българският представител в ООН г-н Стефан Тафров в своя личен блог започна да намеква, че той има качества и е подходящ да смени Пан Ки-мун. И от момента, в който се разбра, че Ирина Бокова ще се кандидатира за генерален секретар на световната организация, той започна по стар български обичай да й подлива вода по месторабота.

От миналата година плавно се включи в играта „избор на генерален секретар на ООН” и един неизвестен за по-младите български граждани кръжец, който бе изключително активен в началото на 90-те. Колективът е получил в българските медии названието „Кинжалите”. Благодарение на въпросния кръжец широко се разпространиха термини като „дезинформация”, „контрадезинформация”, „реконтрадезинформация” и други подобни. Смешно, но не съвсем. Въобще „Кинжалите” са основни двигатели на т.нар. „активни мероприятия”, с някои от които свалиха и едно българско правителство на „техен човек”. Кадрите на колектива са хора, свързани с „демократични и прогресивни”, небългарски специални служби, обслужващи „световната демократична общност”. Тези светли личности работят срещу националните ни интереси с легендата, че са демократи. Те преследват комунистите и ДС, но го правят селективно. Има лоши и добри комунисти. Ирина Бокова е лоша комунистка, но Кристалина Георгиева е добра. Има лоши и добри хора от ДС. Иво Инджев е добър, Велизар Енчев е лош. В зависимост от това чии интереси „комунистите” обслужват. Ако защитават българските национални интереси те са кадесари, десари, сталинисти, путинисти, комуняги и всякаква друга сволоч. Ако защитават интересите на глобалния хегемон, са демократи, интелигентни, красиви, пухкави, розови и „истински патриоти”.

Първите „кинжали”, които нападнаха Бокова бяха Константин Мишев, Алекс Алексиев, Георги Боздуганов, Евгени Михайлов и Едвин Сугарев. Публична тайна е около коя чужда разузнавателна централа гравитират. Тук Бойко Борисов не се усети, че заедно с Ирина Бокова започват и него да го „хапят”. На 13 юли 2016 г. в интервю за „Гласове”  Константин Мишев подхвърли: „Както писа онзи ден Илиян Василев, Борисов вече става опасен за атлантическото бъдеще на България”. Фалцово и за сметка на Илиян Василев. Но си е „жълт” картон за Бойко Борисов и е директно от Вашингтон D.C. както се казва почти ДС, ама американското.

Преди време започнаха да се въртят в българските медии извадки от Уикилийкс за България. В тях имаше нелицеприятни писания за Бойко Борисов от американския посланик в София г-н Джон Байърли. Пак нещо като „жълт” картон. Още преди една година стана очевидно, че Бойко Борисов не е най-добрият вариант за САЩ в България. Проблемът на американците е и продължава все още да бъде, че за момента няма с кого да го заменят. Освен това, Бойко Борисов на всичкото отгоре, продължава да се заиграва с Реджеп Ердоган и сервилно да го подкрепя. А американците разлюбиха турския президент, точно както и нашия премиер. И на двамата са им „вдигнали мерника”.

За 25 години политическата ситуация в Източна Европа се промени тотално. Източноевропейците осъзнаха, че неолибералите са обикновени национални предатели, които, когато са на власт довеждат своите страни до плачевно състояние. Навсякъде тяхната електорална тежест се изпари. У нас неолибералите поначало са на ръба на изпадане от парламента. Във всяко едно следващо българско правителство те могат да бъдат насадени само in vitro. Източноевропейската левица се оказа по-голяма марионетка на Вашингтон и от десницата. Днес настъпи времето на „патриотите”. Но „правилните” патриоти са тези, не които защитават националните интереси, а само тези, които имат желязно „евроатлантическо” верую. Така, че на мода са вече „патриотите” натовци.

Необходимо е да се подчертае и начинът, по който г-н Даниел Митов подхлъзна уж „своя” премиер. Митов заедно с мрежата на Сорос и с „авторитета” на Иван Кръстев „сгънаха” Бойко Борисов и „со кротце, со благо и со малце кютек” го накараха да представи Кристалина Георгиева в последния момент като българска кандидатура за шеф на ООН. Помогна и Ангела Меркел. И то след като преди това премиерът публично беше заявил, че „правителството стои зад кандидатурата на Ирина Бокова”. Какво се получи на практика?

Кампанията срещу Ирина Бокова бе основана върху пещерен антикомунизъм и ловене на агенти на ДС в нейния екип. Но както Ирина Бокова, така и Кристалина Георгиева са от тъмночервени фамилии. Стигна се до там отново да се тръби публично, че Боков-баща е изтезавал лично Райко Алексиев, баща на Алекс Алексиев. Нещо, което последният отрече в едно свое интервю. Някой да знае къде и какво е работил съпругът на Кристалина Георгиева, когато бе жив Андрей Луканов? Само питам, ей така, ако някой знае.

Що се касае до Ирина Бокова, трябва да си съвсем малоумен, за да считаш, че тя е човек на Кремъл. Първо, тя бе избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, когато САЩ внасяха 22% от членския внос в организацията и еднолично определяха кой ще я оглави. Второ, в своите спомени „Да бъдеш свободен” (има ги в интернет в PDF формат) Николай Камов пише за 2003 година следното: „Показателно е какво се случи в левицата по повод на кризата в Ирак. На семинар на парламентарната група (на БСП) в Рибарица се прие позиция, която не изключва участие на България в операциите в Ирак. Тази позиция се застъпваше от Георги Пирински, Ирина Бокова и от мен”. За такива позиции, по такива въпроси, в такива моменти съответните фактори се отблагодаряват. Нали така? И в случая длъжникът не е Кремъл.

При последното гласуване в ООН, когато Кристалина Георгиева и Ирина Бокова получиха по две червени бюлетини и за шеф на ООН еднозначно се определи Гутереш, стана ясно, че постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН предварително са се разбрали. Нашите две кандидатури увиснаха. С тях увисна и Бойко Борисов, който носи пълна отговорност за срамния провал на България в ООН.

Даниел Митов няколко дни полива медиите с обилни и слабоинтелигентни коментари, че той имал информация, че кандидатурата на Ирина Бокова нямало да мине и затова са я подменили с тази на Кристалина Георгиева. Наистина простовато обяснение. След промените България никога не е имала външен министър чак пък такъв като Даниел Митов, чието IQ клони както казват математиците към „епсилон”.

Самият Даниел Митов месеци преди това работеше за Кристалина Георгиева и срещу Ирина Бокова. Друг комичен детайл. След като й бе издигната кандидатурата, Кристалина Георгиева заяви, че е „изненадана” от това, че Бойко Борисов я предлага за шеф на ООН. На другия ден „изненаданата” представи предварително подготвен филм, в който тя разяснява как мъдро ще ръководи ООН. Западната преса иронизираше тази плитка лъжа.

На 29 септември 2016 г. евроатлантическият лидер в България, бившият външен министър Соломон Паси, заяви преди смяната на българската кандидатура в ООН: „Г-н Борисов, отговаряте ли с главата си за решението си за Бокова?” Това е повече от „жълт картон”. По-скоро бих го приел като публичен ход на базата на предварителна информация. И естествено, както казват някои, Мони предварително „намаза ските” на премиера преди да го бутнат по пистата. „Нашият премиер има полицейска експертиза, това е похвално, но с тази експертиза не може да спре мотористите по бул. „Цариградско шосе” да карат бързо. Кажете ми, щом не може да спре мотористите, как той изобретява такива тънки световни ходове, като вкарването на втора кандидатура в последния момент на надпреварата?... Издигането на втори кандидат на България за генерален секретар на ООН е много новаторско и хазартно решение... Аз не съм против новаторските решения, не казвам, че това непременно е грешно. Но за да вземеш подобно решение, трябва да имаш много добро разузнаване, за което се съмнявам, че Министерски съвет има” – почти издевателства над Бойко Борисов бившият външен министър от НДСВ и шеф на Атлантическия клуб в България.

След българския крах в ООН Соломон Паси стана още по-агресивен към премиера: „Това е най-големият външнополитически провал на България в последните 25 години. Кампанията се водеше по сбъркан начин, на ръчно управление от премиера на България”. Елена Поптодорова, бивш български посланик в САЩ, също хвърли „съчки в кладата”, която готвят на Бойко Борисов: „Нямахме шанс за ООН, опитах се да внеса реализъм, но никой не ме чу. Едната номинация беше направена от отиващо си правителство. После втората беше в резултат на публично и много ярко изнудване”.  

И сега обърнете внимание на позицията по случая на Цветан Цветанов, вторият човек в ГЕРБ: „Не успяхме да покажем качествата на двете прекрасни дами, които ни представляваха. Противопоставянето и вътрешното противоборство води до загуби... сами разбирате, че всички ние носим вина за това, че не се консолидирахме и нямаше тази единност за нашата номинация”. Позиция, която е логична, мъдра и обединяваща, която ярко контрастира с паническите брътвежи на премиера за „комунистическите фамилии”, „Бокова, която блокирала г-жа Георгиева”, „защото всички премиери… извън Португалия, би трябвало да си подадат оставки при т’ва състезание” и т.н.

Само че никой от другите премиери не извърши такива глупотевини като нашия. Нито една друга страна не се яви с две кандидатури. По-ясно казано, Цветан Цветанов softly and kindly, по „другарски” посочи премиера, подобно на Соломон Паси, като виновник за случилото се и се опита в индивидуален план да се позиционира като разумен политик, който търси обединение на нацията. Цветанов отново се прицели в своето персонално кариерно развитие в бъдеще. Вероятно, отдавна подготвяно и обмисляно с благословията на външен фактор.  

В момента наблюдаваме финалната фаза от ешалонираното във времето активно мероприятие против Бойко Борисов. Една група от поддръжници на премиера се опитват героично да го оневинят, но очевидно до този момент без никакъв успех. Българското обществено мнение лавинообразно се настройва срещу Бойко Борисов. И няма да има спиране в обозримо бъдеще.

От друга страна, хора като Илиян Василев се опитват да заметат следите от заверата срещу Бойко Борисов като обвинят за българския крах в ООН...естествено Путин, Кремъл и подобни. Анализът от 6 октомври 2016 г. във вестник „Дневник” на нашия бивш посланик в Москва заслужава по-голямо внимание. Той подсказва, че личната драма на Бойко Борисов ще продължи в близко бъдеще. Мисля, че публикуването на този материал от Фейсбук в „Дневник” е груба грешка. Защото издава намерения. Кръгът около Иво Прокопиев чрез Илиян Василев се опитва да играе ролята на агенция „Стратфор” и Джордж Фридман. Първо правим планове за действие, а после ги обявяваме като анализ и прогноза. Нещо като „самосбъдващи” се прогнози.

Накратко, бе издадено намерението на планиралите и осъществили активното мероприятие срещу премиера, да продължат да работят за неговото дискредитиране и сваляне от власт. Естествено, с помощта на същите външни фактори, които им дават методични указания. България постепенно навлиза в постбойкоборисовския си период. Бойко Борисов все повече започва да заприличва на Хосни Мубарак. ГЕРБ, която е лидерска партия, заедно със своя лидер ще върви към електорален фадинг. След президентските избори, които стават с все по-неясен финал, ще се появят нови политически формации на хоризонта. Естествено, по-патриотични. Такава е новата мода.