Гледани от Австрия, двузъбите протести „за“ или „против“ втори ски-лифт в Банско, изглеждат, меко казано, невротични. И ще ви кажа защо. Колкото пъти през зимата сме пътували из алпийската република, винаги съм си задавала въпрос, на който и досега не съм намерила отговор: Кое е по-красиво, Виена или зимните курорти-приказки на Австрия?

Защото в Австрия, която по площ и население е съизмерима с България, има 436 зимни курорта, близо 6000 километра ски-писти и 2 567 ски-лифта! Не два, не 5, а хиляди! И всяка година се откриват нови, включително и за този сезон. И въпреки това, ако вярвате на видяното от друг, и природата си е природа, и просеките за лифтовете никому не пречат, „вписват“ се в идиличните природни картини.

Въпросът, казват мнозина в България, не бил да има или да няма втори лифт в Банско, а кой, покрай него, да гушне големите пари. Може и така да е, но и за това си има лек. Първото е да се отговори на другия въпрос – има или не нужда от нов лифт в курорта. Отговорът очевидно е положителен, защото какво удоволствие е да караш ски, ако с часове трябва да чакаш на опашката пред лифта. Да, ама покрай втория лифт щяло да се строи масово, незаконно, Пирин щял да бъде тотално унищожен. Повярвайте, няма как да стане, ако държавата, като в Австрия, си е на мястото. Та значи, ако ще се строи втори лифт в Банско, държавата трябва да е майка за всички, а не само за избрани! Иначе няма как да се получи, протести пак ще има.

Какво показва опитът на Австрия? Тъй като Алпите са добре населени /същото се отнася и за района около Банско/, в повечето случаи не са правени изкуствени ски-райони, а са разширявани и уголемявани съществуващите селища, даден им е шанс за развитие на туризма. И у нас май е така, хотели в Банско много, голф комплекса в Разлог може да поеме много гости, хотелът в Белица от години стои празен. Даваш хляб на много общини, а планината си остава цяла и невредима. Затова и австрийците не протестират срещу строителството на писти и лифтове. Всъщност, имало е един протест  – този през 2005 година, когато заради промяна на закона през 2004 година, правителството разреши изграждането на писти и в района на глетчерите – на височина 3 520 метра. Тогава срещу решението на правителството се обявиха не само еколози, но и жители на Тирол, които печелят, и то много, от това. Решение беше намерено и сега по тези писти се кара целогодишно. Иначе стане ли дума за опазване на природната среда даже еколозите твърдят, че транзитният трафик на коли и тирове през Тирол нанася повече вреди на природата, отколкото пистите и лифтовете. А еколозите в Австрия не са случайни. През 1972 година тук започна изграждането на атомна централа, а през 1978 година референдум, инициран от еколозите каза „не“ на централата. Напълно завършена, тя не беше въведена в експолоатация. В предишното правителство пък участва партията на „зелените“.

А обикновените австрийци не разбират въпроси от рода на: Защо не  скачате срещу строителството на нови писти и лифтове, отнеха ви Алпите? Ще си помислят, че се шегувате. Защото тук едва проходили, децата се качват на ски, а и почти няма австриец или австрийка, които не са на „ти“ с този спорт. И ако през този ски-сезон Марсел Хиршер е героят в алпийските дисциплини, за това си има причини. Както той казва, не е по-добър от другите, а само е в отлична форма – изразяваща се в няколко стотни от секундата. Но тъкмо там, в тези негови и на съотборниците му „стотни“ стои държавата, която създава условия за успехи. Какви шампиони да очакваш без достатъчно писти и лифтове, без масовизиране на този спорт?

И още нещо любопитно, в Австрия никой не пита кой строи пистите и лифтовета  – частниците, общините, държавата. Важното е да ги има и да се спазват правилата.

Преди време попитах в офиса на австрийския Институт по екология в Залцбург как така си строят и писти, и лифтове, пък нямат екологични проблеми. Отговориха, че екологични проблеми при строителството има, но пък има и решения за това. И те се намират.

Мисля си, че като толкова много енергия се хаби за двупосочните протести, не е ли по-лесно за държавата да командирова няколко еколози в Австрия, за да се образоват и да видят как така пистите и лифтовете им не се „бият“ с природата.

Иначе битката между страните, които развиват ски-туризъм, е доста ожесточена. Въпросът, който неминуемо изниква е какво наистина искаме, като не искаме втори лифт в Банско? Да изпратим в другите страни чуждите туристи, които сега идват в Бългрия, да насочим натам и българите ли? Защото, каквото и да се говори, у нас все още им е по-евтино, а и по-различно. И те идват тъкмо затова.  

А да развиваш ски-курортите означава не само инвестиции, а и големи приходи. За държавата. Само през 2016 година /последните публикувани статистически данни/ в Австрия е имало 41, 5 милиона туристи – чужди и местни.  5,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната се пада на туризма, половината – на зимния. От 1000 работещи в Австрия 337 са заети в туризма, чистата печалба от тази стопанска дейност е 20 млрд. евро. Австрийците се гордеят, че заради зимните им курорти тук всяка година пристигат световни знаменитости – една чудесна реклама на страната и обещание за следващия сезон. Само през тази година до тукашните курорти ще прескочат бившият боксьор Кличко, футболната легенда Франц Бекенбауер, холандското кралско семейство... 85 процента от местата в хотелите около Залцбург вече са резервирани за този сезон, с 18 процента в сравнение с миналата година са скочили резервациите в Тирол. С 15 милиона се очаква да бъде надхвърлен миналодишният брой на нощувките...

Та да се върнем на въпроса за втория лифт в Банско. Защо наистина ни е такова нещо? Еколозите казват – да запазим природата , опонентите им искат приходи от туризма. Ами, ако в България и само в България екология и печалба са взаимно непоносими, тогава да закрием държавата България. Защото държава, която не може да намери баланс между интересите на различните групи в обществото, явно не става за държава.