Българското правителство разглежда Русия като една от основните външнополитически заплахи, става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност за 2016 г. Предполагам, че никай не си прави илюзията, че този извод е в резултат на дълъг и упорит анализ на български „експерти”. Още по-малко, че документът реално отразява и защитава българските национални интереси. Докладът e приет от правителството и е изпратен за гласуване в Народното събрание. За първи път в правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации срещу Москва. Не че по принцип не може да има подобна констатация към коя да е външна сила! Въпросът е, че определянето на Москва като „основна външнополитическа заплаха” не отговаря на обективната истина.

„Руската заплаха” е тази, която в исторически план създаде българската държава. Или бъркам? Едва ли „руската заплаха” е причина за масовото измиране на българите и тяхното мизерно съществуване  По-лошо. Изводът направен от българските „експерти” може да се даде като пример за fake news (фалшива новина), която нанася непоправими щети на българските национални интереси. За бъдещето на България е фатално, че сегашното българско правителство продължава да вгражда нашата страна в света, който изграждат Джордж Сорос и неговите настойници. Свят, който се срива пред нашите очи. А правителството „Борисов-3” се опитва да ни убеди, че ние ще просперираме в него. Внимание!

Става въпрос за света на Джордж Сорос и неговите настойници, а не на някои други мощни властови центрове в САЩ. Които водят безмилостна война помежду си включително и на територията на самите американски щати. Защото във Вашингтон властовите центрове са няколко. С няколко различни външни политики. Но съдържанието на въпросния документ дава и печална моментна снимка на състоянието на българската държавност и качествата на кадровия състав от назначените „експерти” в чувствителни звена във висшата българска администрация. Това, че „експертните” звена се кадруват от „стратегически съюзници” е също публична тайна. Това, че „изводите” при съставянето на подобни документи стават направо със заготовки, подадени отвън, също е публична тайна. Изводите направени в доклада показват, че сегашните български „експерти” са кадри от съзвездието „Джордж Сорос”. И работят под негово ръководство.  

Докладът поставя в смехотворна светлина и самия наш „галактически и балкански лидер и геополитик”, който прави отчаяни опити да се хареса „за последно” на част от бившия глобален хегемон. Нашият премиер вгражда методично и последователно България в проекта „Триморие”, който е с остър антируски вектор. А в последно време придобива и антикитайска насоченост. Че даже и антигерманска. София даде още едно доказателство, че е вярно и безмозъчно proxy на Вашингтон, а сегашното правителство в София разчита да укрепва властта си с подобни антируски фойерверки, които естествено нямат никаква реална стойност в политическо, икономическо и военно отношение. Голямата трагедия е, че и саморекламиращата се „единствена алтернатива” е същата стока.

Обявяването на Русия за основна заплаха за България е възможно най-голямата политическа грешка на Бойко Борисов. Това е известие за края на неговото правителство. Това е гаранция, че ГЕРБ отново няма да изкара до край своя мандат. Малоумните обяснения на дребни чиновници от администрацията този път няма как да изиграят ролята на „бушони” и да оневинят „галактическия геополитик и балкански лидер”. Отговорност за обявяването на Русия за основна заплаха за България носи основно Бойко Борисов. Отговорност носят парламентът, президентът и парламентарната опозиция. Но вече втори ден всички те се скатават тотално или излизат с многозначителни коментари, които са иносказателни и меко казано недостойни. Обявяването на Русия за основна заплаха за България е fake news (фалшива новина), която ще ни навлече по-късно множество щети. Да обявяваш Русия за основна заплаха за България, когато дори преките наследници на Османската империя купуват руските ПВО системи С-400, не е много умно. Полуграмотността на политическите ръководители на България не им позволява да реагират адекватно на много бързите промени в международната политика и съвременния свят.