Джихад.fr

ВТОРИТЕ НЯМА ДА ИМ ГО ПРОСТЯТ

Когато братята Шериф и Саид Куаши нахлуват в редакцията на „Шарли Ебдо” на 7 януари 2015 г., там се провежда седмичната меса на безочието: оперативката за новия брой. Останалото е известно: 12 убити присмехулници и всенародният гняв на французите. Карикатурите на Пророка са само формалният повод. А галите знаят, че правото на кощунство е един от най-предните рубежи на свободата. Дали да го ползваш, е въпрос на личен избор. Карикатуристите платиха за риска. Но да го отстояваш е обществено служение. Защото тъкмо хуморът е най-добрият сапьор на минните полета между хора и общности. Смехът е икуменическото причастие за християни, евреи и мюсюлмани. Терористите се прицелиха в него, ала активираха волтеровското подсъзнание на французите, за които свободата да се смееш се оказа най-сплотяващата кауза. Републиканското шествие в памет на „Шарли Ебдо” бе планетарна шега, от която разстреляните присмехулници сигурно са се търкаляли из облаците от хомерически смях. Искрено просълзени от съпричастието на французите и набъбнали до спукване от опечалените физиономии на своите основни мишени: безличния Оланд, средностатистическата Меркел, червенобузия неолиберал от Лондон. От ватиканската телеграма, тъжните имами и суетнята на хиляди полицаи да опазят телата на елитното шествие. Ден по-късно главният редактор Стефан Шарбоние-Шарб бе погребан под звуците на Интернационала. Факт. Под културния пласт на парижката трагедия се крият няколко други. Първият е оперативният модус на терористите.

СТРАТЕГИЯТА АЛ СУРИ

Трите дни, които разтърсиха света (7-9 януари 2015 г.), бяха ясно разчетени от някои експерти антитерористи. Атентатите на братя Куаши, Амеди Кулибали и реваншистките посегателства над джамии в часовете след касапницата в „Шарли Ебдо” са илюстрация на стратегията на Абу Мусаб ал Сури. Теоретикът на модерния джихад, известен с прозвището Сириеца, е роден през 1958 г. в Алепо. Неговият „Призив за глобална ислямска съпротива”, издаден през 2005 г., се възприема като идейна база, стратегия и тактика на „новата ера на джихада”. Книгата от 1600 страници се разпространява в интернет. Според Ал Сури „войната срещу неверниците” трябва да бъде пренесена на техен терен без единен център на операциите. Автономните групи от терористи трябва сами да планират и провеждат своите атаки, като се концентрират върху три основни цели: крупни спортни прояви, еврейски обекти и мюсюлмани, които служат лоялно в силовите структури на „неверниците”. Стратегията Ал Сури разчита на брутална реакция на властите и прояви на ислямофобия, които на свой ред принудително да сплотят уплашените мюсюлмани около радикалните лидери. Гражданска война в Европа и халифат са последните два етапа в стратегическата визия на Сириеца. Впрочем реваншистките посегателства срещу няколко джамии в часовете след касапницата в „Шарли Ебдо” показаха, че някои кръгове в обществото са податливи на провокациите. Възхитителната реакция на милиони французи обаче предотврати стихийната поляризация. Мерките на кабинета „Валс” срещу тероризма са далеч от крайностите на американския Патриотичен акт след 11 септември, който жертва личния живот на американците в името на сигурността. Пакетът „Валс” на стойност 735 милиона евро предвижда назначаването на 2680 антитерористи в полицията, разузнаването, финансите и правосъдието. Ислямистите в затворите ще бъдат изолирани в обособени сектори, за да не вербуват последователи. Впрочем атентаторът от еврейския супермаркет във Венсен Амеди Кулибали прихваща заразата тъкмо в затвора. Най-сетне Париж ще филтрира ислямистките послания в интернет. Но ще стигне ли това да се озаптят 3000 радикали с досиета в полицията? Според експертите джихадът във френската му версия е враг с много смътни контури.

0800 005 696

Това е номерът, който стотици френски родители набират с разтреперани ръце. Горещата линия функционира от пролетта на 2014 г. за всеки, който подозира близки и приятели в джихадистки уклон. Най-често звънят родителите. В някои „трудни квартали” вече функционират комитети за борба с радикализацията, които се помещават в дискретни апартаменти и не афишират публично дейността си: симптом за отбранителната поза на демокрацията пред развилнелите се варвари. В тези офиси психолози профилират заподозрените и търсят да разберат коя травма в миналото е дерайлирала съдбата на заблудения младеж. Досиетата на най-радикализираните препращат в полицията, на болните – в психиатрията, а по-леките случаи се поверяват на активисти, които търсят начин да влязат в контакт с промитите мозъци, преди да хванат оръжието. Основното бойно поле е интернет, където вербовчиците ловуват блуждаещи души. Службите изтриват десетки профили дневно. От началото на 2015 г. джихадистите масово мигрират от Фейсбук към Туитър, където е по-лесно да поддържаш анонимен профил. Но антитерористите не бързат да се радват. Наблюденията над радикалните потребители носят информация, която сега потъва дълбоко. Оттеглянето от социалните мрежи всъщност е етап в конспиративното израстване на кибер джихадистите. Според Жил де Керхов, европейски координатор на борбата срещу терора, около 15 000 доброволци воюват в редовете на „Ислямска държава”, 3000 от тях европейци: британци, белгийци, но най-често французи. Официално те са към 1400, сред тях няколко десетки бивши военни. Около 80 са убитите към януари 2015 г. Особен случай са момичетата джихадистки, на брой 155 по данни на полицията. „До вчера фенки на захаросани тийн идоли, те внезапно за близките си прегръщат джихада. Прощалните им писма завършват неизменно с „Обичам ви”. Психолозите наричат това „синдром на майка Тереза”. Саможертвата и аскетизмът на „свещената война” нахлуват в опустошените души на младите, преситени от блудкавия тийнейджърски консумеризъм. Всяко поколение се нуждае от кауза, а джихадизмът активира саможертвените импулси на поколението, лишено от общ проект.” 91% от френските джихадисти са вербувани в интернет. Най-влиятелният проповедник е Омар Диаби (Омар Омсен). Самозваният „емир” поддържа видеоканал в YouTube, наречен 19HH в памет на 19-те камикадзета, разбили боингите в кулите близнаци. HH в заглавието символизира небостъргачите на Световния търговски център. Видеата са манипулативен микс от документални кадри, арабска музика, откъси от политически речи, кадри от игрални филми и гръмко месианство, които авторитетният глас на Омар подрежда в конспирационистка мозайка. „Този образен език напомня видеоигрите, пълен е с кодове, на които младите реагират спонтанно, и постепенно ги въвлича в логиката на манипулатора” – констатира доклад на френските спецслужби. Началният капитал на джихадиста е между 800 и 1500 евро. Сумата включва авиобилет до Турция, една нощувка, пари за каналджията на сирийската граница, за сдобиване с „Калашников” и за първите две седмици на място. После се вливаш в глутницата. Най-безпаричните пътуват с автобус през цяла Европа, сиреч транзитират и през България. След шест-осем месеца някои се завръщат. Най-често от умора и разочарование. Но не всички са склонни към изповеди. Мнозина се разтварят в старата си среда. Най-объркващото за френските анализатори е, че няма общ знаменател сред заблудените поборници на френския джихад. Сред тях има мъже и жени, столичани и провинциалисти, повечето бедни, но не всички. Нараства броят на конвертираните в исляма пълнолетни французи, които заминават за Сирия. Броят им надхвърля 100. Историкът Фредерик Пишон сравнява френските джихадисти с американската секта на преродените (Born Again). Мюсюлмани или приели исляма християни, и в двата случая те са в разрив със семейството и обществото и търсят да възродят духа си, като прегърнат нещо радикално, осъдено и отхвърлено от цивилизацията, която ненавиждат. Парадоксът е, че за тях присъдата на околните е признание.

ПАТОСЪТ НА ДУМИТЕ

В дните след атентата шефът на достопочтената медия BBC Arabic Тарик Кафала заяви пред „Индипендънт”, че „не бива да наричаме убийците от „Шарли Ебдо” терористи. Двама души убиха дванадесет други при нападение над редакцията на сатирично списание. Това е достатъчно”, рече г-н Кафала. Впрочем в редакционните инструкции на BBC се казва: „Думата „терорист” може да посее съмнение относно нашата безпристрастност”. Думите на Кафала предизвикаха справедливо възмущение. Тероризмът в Париж не криеше лицето си. Но думата „терорист” след 11 септември бе превърната в универсална дамга за всеки бунт срещу установения ред и свръхупотребата й я девалвира. Днес дори Киев извършва „антитерористична операция” срещу цял сепаратистки регион, а „борбата с терора” в Либия, Ирак, Йемен и Пакистан изглежда като гасене на пожар с бензин. Тероризмът, който винаги е бил в кръвосмесителни връзки със спецслужбите, днес е част от арсенала на геополитиката. И историята на споменатия Абу Мусаб ал Сури е перфектната илюстрация на тази печална новост. През 80-те в годините на съветската окупация на Афганистан Сириеца намира убежище във Франция и Испания, макар вече да е издал първия си трактат за джихада. В контекста на Студената война ислямистите са съюзник на Запада. Рижият проповедник сътрудничи с Бин Ладен от началото на 90-те. През 1995 г. вълната от алжирски тероризъм застига Франция, Ал Сури е разработван от службите, но безпроблемно намира убежище в близкия Лондон. След атентатите от 11 септември 2001 г. потъва в нелегалност и чак през 2005 г. е заловен в Пакистан и предаден на американците. Следват месеци на разпити в Гуантанамо, но не и присъда. Напротив. САЩ решават, че могат да го изтъргуват. Предават го на заклетия му враг, сирийския президент Башар ал Асад, в очакване той да стане по-сговорчив с американците. На свой ред Сирия също не бърза да ликвидира теоретика на джихада и го освобождава в края на 2011 г. Като оръжие срещу Запада? За да радикализира бунта и смаже умерената опозиция? Причината е неясна. Съдбата му също. По непотвърдени сведения е убит от сирийската армия в началото на 2014 г. в родния му Алепо. Едно обаче е ясно: че „полезните” игри на спецслужбите с тероризма за 30 години отгледаха чудовище на Франкенщайн, което днес подкопава самите основи на цивилизацията.

ДИЛЕМА БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА

Френският 11 септември, както нарекоха трагедията в „Шарли Ебдо”, изправи Европа пред интелектуална дилема. Да избере културната или социалната интерпретация на проблема. Културната търси корена във войнствения дух на исляма, чийто Пророк е и пълководец. Тя затъва в тълкувания на сури и фетви и пледира за реформа на исляма по подобие на християнската Реформация. Но подобна реформа е хипотетична, изисква време и не може да бъде ускорена. Културната интерпретация покачва напрежението между религиозните общности и дава наивни обяснения като в песничката на все същия Гаврош: „Хората са грозни в Нантер, за това виновен е Волтер, и са глупави в Палезо, за това виновен е Русо”. Културната интерпретация на тероризма дава аргументи на ксенофобията и би ускорила поляризацията и неизбежния сблъсък. Втората интерпретация е социалната и тя търси корена на тероризма в очевидната обществена дисхармония. Днес европеецът се чувства декласиран не само от прогресиращата бедност, но и от игото на „успеха”, императива на красотата, надпреварата в консумацията. Тези конвейери за фрустранти произвеждат суровина за ловците на души. Тероризмът се превръща в кариерна писта за аутсайдери. Аскетизмът и саможертвата на джихада илюзорно запълват духовния вакуум на заблудените. Разбира се, проблемът е комплексен, но в тази интерпретационна дилема Европа няма право на грешка. Защото изборът на културната интерпретация е път към саморазрушението. Изборът на социалната – път към самоизцелението