Американският шистов нефтодобив е в остъпление, но като цяло прогнозата е, че ще оцелее и през следващата година. Спадът в производството няма да бъде така катастрофален, че да се стигне до повишаване цените на нефта. Застрашаващите промени за американските фракери вероятно ще настъпят през 2017 г.
Саудитска Арабия започна ценова война срещу американските производители преди една година. И производителите на шистов нефт се държаха, кой както може. Едни се перчеха, други съкращаваха разходите, трупайки дългове и разчитайки на вече сключени договори, които бяха застраховали в случай на негативни ценови промени. Но за по-малките играчи всички тези опции почти се изчерпаха .
По данни на консултантската компания Wood Mackenzie, около 1/3 от нефта, добиван в Съединените щати, като не включваме Аляска и Хаваите, се добива от компании, които са теглили кредити, залагайки своите нефтени и газови резерви. Сега вече се налага те да направят промени в естеството на залога. Обичайно, банките преизчисляват стойността на резервите на своите клиенти два пъти годишно – през пролетта и есента. Прогнозите, резултат от октомврийското преизчисляване, са доста мрачни. Едно изследване на юридическата фирма Haynes and Boone през миналия месец прогнозира 39% понижение на кредитоспособността на нефтените компании като 79% от кредитополучателите очакват допълнителен спад. Юридическата компания се позова на оценката на своя партньор от офиса в Хюстън, Джеф Никълс, който каза:
„Това, което нас ни удиви е контрастът между резултатите от пролетното и есенното ни изследване. През пролетта ни се струваше, че всички са заели изчаквателни позиции. Но с наближаването на есента изчаквателните настроения преминаха и се оформи разбирането, че сега са необходими допълнителни действия за намаляване на дълговете, чрез инвестиране в акционерен капитал, реструктуриране и в крайна сметка даже фалит“ .
Това до голяма степен е приложимо за малките добиващи компании, които могат да теглят кредити само под залог на своите резерви. Но и по-големите също могат да понесат щети, поради хладното отношение на банките и инвеститорите към нефтодобиващата промишленост. Даже големи компании като Continental и Conoco Philips увеличиха обема на заемите си през тази година, за да покрият негативния паричен поток от дейността, който за целия отрасъл през първото шестмесечие на 2015 г. достигна 32 милиарда долара или почти толкова, колкото за цялата 2014 г.
През второто тримесечие на тази година американските onshore (работещи на сушата) нефтодобивни компании са използвали 83% от оперативния си паричен поток за обслужване на дългове, което по данни на Управлението за информация в областта на енергетиката на САЩ, е около два пъти повече отколкото през 2012 г.
Това вече не може да се нарече устойчив бизнес модел. Нефтените компании могат да продължат да теглят кредити само тогава, когато инвеститорите очакват сериозно повишаване на цените, каквито индикации в случая няма. Фючърсните договори за нефт тип Брент през декември 2016 г. се продават по 56 долара за барел, което е приблизително 6 долара над днешната цена. Затова, хеджирането на фючърсните договори за продажба е крайно непривлекателно за нефтените компании, но те и до момента продължават да го правят с цел да запазят кредитоспособността си. По оценка на Wood Mackenzie приходите на 26-те най-големи частни производители на нефт в САЩ ще намалеят през 2016 г . с 2,2 милиарда долара в сравнение с приходите от 9,1 милиарда долара през 2015 г .
Някои от инвеститорите вярват, че това ще доведе до срив на американският нефтен отрасъл още през 2016 г. и до рязко повишение на цените на нефта. Леонид Федун, вицепрезидент и крупен акционер в най-голямата частна нефтена компания на Русия „Лукойл“, прогнозира, че цените на нефта през следващата година ще достигнат до нива от 70-80 долара, а вероятно може да стигнат и до 100 долара за барел. В последното си изказване на една конференция, той нарече шистовата революция в Америка „типичен американски балон, подобен на дотком балона“ и предположи, че може да се очаква при ограничаване на кредитирането да отпаднат от американския пазар много от неконкурентните нефтодобиващи фирми .
Трудно е обаче да си представим, че това може да се случи през 2016 г. В отрасъла ще има много повече фалити, отколкото през тази година и първи на опашката ще се наредят компаниите в лошо финансово състояние. Но даже и тези, които са почти фалирали, като Whiting и Chesapeake Energy , ще могат да оцелеят, разпродавайки активи на частни инвеститори, които макар и да налагат изгодни за себе си условия, няма да пропуснат шанса да вземат парче от „ниския“ пазар.
Впоследствие новите инвеститори вероятно ще се постараят да добиват максимални количества нефт. Но, спадът на добивите в САЩ ще се ускори, както очакваха саудитците, когато заявиха, че имат твърдото намерение да си върнат тази част от пазара, която им отнеха новопоявилите се американски производители .
ОПЕК прогнозира, че добивът на нефт в САЩ след експлозивния ръст през 2014 г. ще спадне до 100 000 барела дневно, като ще има съвсем слабо увеличение през тази година. Това е така, защото намалението в последните месеци не може да промени напълно резултата от мощния ръст постигнат през първото шестмесечие на 2015 г. Сега спадът в добивите все още не е голям. Обаче страните от ОПЕК и особено Саудитска Арабия ще увеличат своя пазарен дял много повече отколкото са показателите за намалението в американския нефтодобив. Прогнозата показва, че търсенето ще нарасне с 1,25 милиона барела дневно. Вероятно тази прогноза е реалистична, защото я потвърждава и Международната енергийна агенция в своя октомврийски доклад за пазара. При сегашните цени, търсенето навсякъде нараства, защото използването на леките автомобили, камионите и самолетите става много евтино. Даже Китай, това гробище на прогнози за търсенето на суровини, изпитва все по-голям глад за нефт, защото там бързо нараства търсенето на автомобили и туристически услиги.
Саудитска Арабия и всички други, които могат да поддържат нивото на добива си, ще покрият нарасналото търсене, но допълнителният обем ще се увеличи само до около 1,5 % от световното потребление, което не предполага шоково покачване на цените на допълнително добитите количества, освен ако не настъпи някаква неочаквана катастрофа в доставките . Това означава, още една мъчителна година за нефтения отрасъл и най-вече за американските производители.
През тази година по данни на Организацията на страните износители на нефт разходите на американските петролни компании за проучване и добив са намалели с 35 %, докато намалението на тези разходи за отрасъла в световен план е 20%. Wood Mackenzie прогнозират, че ефектът от намалените инвестиции ще достигне своя пик през март 2017 г. Тогава добивът по метода на хоризонталното сондиране, считан за най-високотехнологичен и ефикасен, ще намалее до 6,6 милиона барела дневно . За сравнение през тази година този добив възлиза на 7,4 милиона барела. През това време инвеститорите ще са усвоили вече урока на саудитците, че те са готови да понесат значителни загуби, само за да получат незначително увеличение на пазарния си дял. Това прави много рискови шистовите инвестиции. И тук американското правителство нищо не може да помогне. Предложената отмяна на забраната за експорт вероятно ще доведе до увеличаване на цените в страната с един-два долара за барел. Но даже и тогава изгодите за отрасъла ще бъдат незначителни, а неизбежното покачване на лихвените проценти ще ги обезсмисли. Всичко, което могат да направят шистовите нефтодобиващи компании сега е да стиснат зъби и да се надяват, че отстъплението им няма да доведе до фалит.
Източник: Bloomberg