Интервю на Антоанета Киселинчева с проф. Димитър Йончев – експерт по национална сигурност и преподавател в Нов български университет.
Снимка: Антоанета Киселинчева
Кое накара Русия да започне така рязко извеждането на своите войски от Сирия? Може ли да се смята, че паралелно е вървял задкулисен преговорен процес, за който ние не знаем?
Първото, което следва да се отбележи е, че събитието беше поднесено театрално. Вижда се, че се преследваше максимален медиен ефект. Второто, което е изключително важно, събитието се случи в самото начало на възобновяването на преговорите за Сирия. И на трето място, веднага след като новината беше разпространена, президентът Путин проведе разговор с президента на Сирия. Това са очевидните факти около решението за извеждането на руските войски от Сирия.
Не е изключено да е имало и неявни консултации със САЩ, но извън всякакво съмнение е това, че сме свидетели на решителен акт, предприет целенасочено и енергично от страна на Русия. Изтеглянето, както заяви и Путин, ще повиши доверието между участниците в преговорния процес. В известен смисъл това ще допринесе и за гъвкавостта на преговорите. Знаем, че принципната разлика между позицията на САЩ и тази на Русия по сирийската криза е мястото на Асад в овладяването на кризата. За Щатите президентът Асад е неприемлив, за Русия той следва да участва в първата фаза на решението. Руското военно присъствие в Сирия беше силен аргумент в подкрепа на президента Асад, но изтеглянето сякаш открехва вратата за обсъждане и на този проблем.
Този политически акт на Русия е силен. Буквално до вчера срещу Русия се сипеха обвинения за това, че тя иска да се установи трайно в Сирия, да не допусне да затруднят военното й присъствие там. Инцидентът със самолета се тълкуваше като опит на Турция да провокира Русия по такъв начин, че тя да предприеме укорими действия и това да позволи на Турция да затвори проливите и така да принуди Русия да преустанови военното си присъствие в Сирия. Малцина очакваха този ход от страна на Москва и лично от страна на президента Владимир Путин. Може да се каже, че това е лидерът в съвременния свят, който в момента демонстрира енергични и конструктивни позиции, както и воля да ги осъществява.
Струва ми се, че не трябва да се пренебрегва и фактът, че руското военно присъствие в Сирия беше поддържано в разумни граници и остана като цена в рамките на предвидените за подготовка на въоръжените сили на Русия средства. Освен всичко останало изтеглянето на руския военен контингент от Сирия освобождава ресурси за продължаване на подготовката на армията на територията на Русия.
Смятате ли, че изтеглянето е част от пакетна сделка между Русия и САЩ, която включва и разрешение на конфликта в Украйна? Възможно ли е това?
По-скоро не, защото в голямата политика обвързването на различни значими проблеми в пакет не е особено добра практика. Виждаме какъв лош привкус оставя подобно поведение от страна на Турция, която обвързва изкуствено проблема с миграцията с този за членството в Европейския съюз. Това е валидно особено, когато се преговаря официално. На неофициално равнище, тъкмо обратното, не само, че е възможно, но е и резонно да се поставят всичките спорни въпроси, за да се фиксира цялостният напредък, както и да се откроят проблемните зони. Изтеглянето от Сирия е знак, че светът няма работа с агресор, когато става дума за Русия. Това ще повлияе на образа й в Украйна, но там дипломатически погледнато няма редовна руска войска, следователно там не може да се повтори този силен жест. Освен това напрежението в Украйна остава и пряк европейски проблем, чието решаване засяга много дълбоко отношенията в геополитическия триъгълник САЩ, Русия и Европейски съюз.
Стана ясно, че в досегашните руски бази на летището Хмеймин, в Тартус и Латакия, остават въоръжени подразделения на руската армия. Те остават да наблюдават спазването на примирието или Русия възстанови своето военно присъствие в Сирия, такова каквото имаше преди години…
Няма съмнение, че спазването на примирието следва да бъде под контрол. Но е вярно и това, че Русия вече не е в позицията, при която практически беше изолирана от Близкия Изток. След кризата със Суецкия канал от 1956 г. САЩ и СССР изтласкаха оттам колониалните държави в лицето на Великобритания и Франция и установиха своеобразен неоколониален контрол за целия период на Студената война. След края й преразпределението на света не беше благоприятно за руските позиции в този регион и това донякъде обяснява енергичните действия на Русия с намесата й в Сирия. Към настоящия момент Русия задържа позицията си в Близкия Изток, но едновременно с това дава силен знак на добра воля за цялостно решаване на кризата.
Постигането на мирно решение за Сирия, в какъвто и да е вариант, е предпоставка за стабилизиране на региона, макар че там има още цял ред тежки проблеми. До пълното омиротворяване на Близкия Изток вероятно ще са необходими десетилетия.
Смятате ли, че с частичното изтегляне на руските войски от Сирия, Турция най-после ще успее да реализира своята прословута буферна зона (или зона, забранена за полети), за която турците отдавна настояват?
Кошмарът на Турция се нарича Кюрдска държава и такава зона, за каквато настоява Турция, поставена под международен контрол със силно турско участие, според турските власти силно намалява възможностите за създаване на кюрдско държавно обединение. Проблемът обаче е в това, че напрежението в самата Турция непрекъснато нараства, за което свидетелстват тежките терористични актове от последната половин година. Кюрдският проблем няма силово решение, към каквото по същество се стреми сегашното турско ръководство. Същевременно в ръководните среди на Турция не съществува вариант за цивилизовано решение на кюрдския проблем, тъй като не става дума за някаква обособена в пространството общност от хора, а за взаимно проникнати етнически, културни и човешки отношения, развивали се през вековете. Едно разделяне, колкото и да е ясно очертано, никога няма да прокара реална граница в турското общество между кюрдите и останалите граждани на Турция. Кризата с кюрдите има дългосрочен характер.
Прекратяването на руското военно присъствие в Сирия променя само един от факторите на кризата, но остават и други, каквито са религиозните напрежения, позицията на САЩ по отношение на кюрдите, както и цялостното бъдеще на Сирия около което в крайна сметка ще се концентрират разговорите в преговорния процес.
Ще загубят ли сирийските кюрди един от основните си поддръжници в противостоенето им с Анкара (след като Русия се изтегли)?
Русия остава чувствителна към тази зона и вероятно ще продължи много внимателно да следи събитията там. Нарастването на напрежението между Русия и Турция след един успешен период на икономическо затопляне не се появи случайно. Турция съвсем преднамерено свали руския самолет и предприе агресивна медийна кампания, за да намали и ако може да неутрализира руското влияние върху конфликта в Сирия с единствения стремеж да контролира развитието на кюрдския въпрос. Това вече не е тайна за никого в света. Сирийските кюрди няма да разполагат с пряката военна помощ от страна на Русия, но ще разчитат на нея в преговорния процес, както и в поведението на международната общност пред лицето на следващите турски инициативи по въпроса.
Ще се раздели ли Сирия на три-четири части, както се говореше от много експерти? Как изглежда тази възможност след изтеглянето на Русия?
Смятам, че не само Сирия, но и Либия, и дори други територии в региона на Близкия Изток ще постигнат някакво равновесие единствено при условие, че бъдат разделени на отделни държавни формирования с различна степен на суверенност. Сегашното държавно разделение в Близкия Изток е дело на колониалните империи, които поставяха границите не според живеещите там общности от хора, а според своите зони на влияние. На моменти процесът до такава степен раздроби арабските общности, че в зоната на Магреб се появиха държави на принципа на това коя от административните институции на колониална Франция е доминирала в съответната зона. Така се появиха на картата държави като Мароко и Тунис.
Печалното е, че този факт няма да послужи като исторически урок. Защото и днес онези, от които зависи бъдещето на Близкия Изток, а това са, освен пряко засегнатите държави и участници, и всички ядрени държави са много далеч от това да забравят за своите геополитически интереси в региона и да дадат предимство на въжделенията на живеещите там арабски общности.
С излизането на Русия от сирийската игра рязко се променя военният баланс в региона. Какво мислите, това ще поощри ли намесата на Саудитска Арабия, Катар и Турция в Сирия?
В сегашната конюнктура руската страна прецени, че изтеглянето й ще донесе повече ползи, отколкото вреди и предприе този ход, който отново подчертавам е преди всичко в полето на политиката. Елементи на логистична подкрепа на руски въоръжен контингент ще останат в базите си в региона. Едва ли някой се съмнява, че при необходимост такъв контингент ще се появи отново. Във въпроса ви са споменати няколко държави, чиито отношения поотделно със САЩ са твърде различни. Целите на тези страни в Сирия също се разминават, така че координираните им действия към момента са малко вероятни особено в хипотезата за военно нахлуване в Сирия. Същевременно международната общност постепенно узря за идеята, че не съществува трайно решение за мира в Близкия Изток и по-специално в Сирия, ако от това решение са изключени тези три държави, както и останалите в региона. Ето защо тяхното участие е предвидимо, но едва ли под формата на военна агресия.