На 20 януари вечерта по заповед на президента на Турция Реджеп Ердоган турските въоръжени сили пресякоха сирийската граница и нахлуха в Сирия. Дадено бе началото на наземна военна операция, наречена „Маслинова клонка” в района на град Африн, контролиран от 2012 г. от кюрдите. Турската армия влезе в открито военно сражение с кюрдските Отряди за народна самоотбрана. Информацията за събитията от мухафаза (област) Халеб, която се разпространява от световните медии, е доста противоречива. Турската преса пише едно, а кюрдската преса пише точно обратното. В общи линии сраженията се разгарят предимно на медийното поле. Военните успехи на турците и техните проксита на терена са повече от скромни. Някои експерти твърдят, че Турция е изпратила ограничен военен контингент в Сирия. Поставените му задачи не съответстват на неговата численост. Основен противник на турците в мухафаза Халеб са кюрдите. Често се счита, че кюрдите са единен народ, но по-скоро терминът „кюрди” е обобщаващо понятие за цяла етническа група. Нещо като славяни, араби или германци. Да се говори за кюрдско единство е нелепо. Само в Турция официално съществуват два кюрдски езика. Кюрдите от Рожава (сирийски кюрди) враждуват с иракските кюрди. В религиозен план също няма кюрдско единство. Съществуват разни вероизповедания и разклонения. Афринските кюрди са левичари с анархистки уклон и споделят някои маоистки възгледи. Това ги прави коренно различни от останалите кюрди. Те са „симпатични” на САЩ и Европа.

Реджеп Ердоган заяви, че „ще очисти Сирия от терористите” до иракската граница. Според него: „Ние не окупираме Африн. Напротив, очистваме го от терористи, опитваме се да направим града място, където могат да живеят истинските му стопани”. Много са тези, които критикуват Реджеп Ердоган. Твърдят, че нахлуването на турските войски в мухафаза Халеб няма нищо общо с борбата срещу тероризма. Министърът на отбраната на САЩ Джим Матис заяви: „Операция „Маслинова клонка” подкопава относителната стабилност в този район на Сирия и пречи на международните опити да бъде нанесено поражение на Ислямска държава”. Подобни са позициите на Франция и Германия.

Турската операция в мухафаза Халеб има пряка връзка с укрепването на позициите на Израел по отношения на Голандските възвишения. След „Шестдневната война” през юни 1967 г. израелската армия „сформира зона за сигурност”. Тя окупира 2/3 от Голандските възвишения, които бяха официално територия на суверенната сирийска държава. Съветът за сигурност на ООН не призна за законна анексията. И изведнъж в началото на 2018 г. Реджеп Ердоган провежда идентична военна операция в Сирия. Все пак през 1967 г. действията на Израел действително имат отбранителен характер. По това време се готви нападение срещу Тел Авив от сирийско-йорданско-египетска коалиция. Днес обаче Турция не е заплашена военно от Сирия. Абсурд. По-скоро Анкара решава своя собствена геополитическа задача. Възползва се от удобния момент. С операция „Маслинова клонка” се укрепват позициите на Израел по отношение на Голандските възвишения, но почти неизбежно се върви към разконсервиране на редица замразени конфликти, разположени в зоната на отговорност на ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност). Например, замразения конфликт в Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения.

В реч пред свои привърженици във вилает Коджаели турският президент обяви за своите планове да бъде щурмуван и Идлиб, който е ключов сирийски град. Башар Асад се възмути от „Маслинова клонка”. Ама не много активно. По всичко личи, че за турската операция в Сирия има негласно съгласие от Техеран, Москва и Дамаск. Да си припомним. Русия предложи на сирийските кюрди да се върнат в орбитата на Дамаск и да получат защита от евентуално турско нападение. Но кюрдите отказаха.  

На терена в северна Сирия се случва следното. Турският аскер заедно със Сирийската свободна армия, която е съставена предимно от протурски проксита в това число и „Мюсюлмански братя”, се опитва да зачисти терена, който се контролира от сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз, т.е. от сирийските кюрди. В Сирия нахлуха подразделения на 2-ра турска полева армия. Към тях се присъединиха около 25 000 въоръжени „опозиционери”. По турски данни срещу 2-ра турска полева армия се сражават 80 000 бойци, които са предимно кюрди, но има и араби. Те не разполагат с танкове. Нямат ПВО. Няма яснота за дадените жертви от двете страни. Нито данни за унищожената бойна техника. Кюрдите дават едни цифри. Турците – съвършено други. Няма чужди кореспонденти на бойното поле. Няма обективни данни. Преди няколко дни се получи информация, че сирийските правителствени въоръжени сили са позволили на кюрдите да прехвърлят кюрдски бойци от Халеб в Африн. В Халеб има райони, които се контролират от кюрдски въоръжени формирования, и които си взаимодействат с руската военна полиция. С атаката на турския аскер срещу региона на Африн, Реджеп Ердоган играе ва банк. Ако до 2-3 седмици турците не превземат града, то най-вероятно в Турция ще има правителствена криза.  

Съществува и още един проблем. Към територията, която зачистват турците от кюрдите, претенции имат и САЩ. Те вложиха доста средства, за да се настанят в региона. Въпросната територия има стратегическо значение. Не е изключено турските самолети да се сблъскат с американската ПВО. Американците с контрола на тази стратегическа територия блокират иранците, които искат да строят ж.п. линии. Блокират и китайците, които искат да мине през същата територия техния нов „Път на коприната”. Напрежението между Вашингтон и Анкара расте. Това е очевидно. В САЩ има сили, които считат, че Турция начело с Реджеп Ердоган не им е нужна. Даже е вредна. За специалистите е ясно, че Турция е много сложна страна. Много опростенчески е да се твърди, че в нашата югоизточна съседка се сражават кюрди срещу турци. В турското ръководство има много кюрди. Кюрдите както в Иран, Ирак и Сирия играят важна роля и в Турция. Правоприемникът на великия Ататюрк е Исмет Иньоню. Той е кюрд. Тургут Йозал е също кюрд. Един от ръководителите на турските специални служби също е кюрд. Кой оглавява турското външнополитическо ведомство? Пак кюрд. Това го знае цяла Турция. А кои влизат в ръководството на ПКК? Само кюрди? Не. Има и турци. Какво излиза? САЩ подкрепят в Сирия филиал на ПКК. Американците са хора, които бързо се учат от своите грешки. В Ирак те се провалиха, защото заложиха на „играта на демокрация”. Нищо не се получи. В Сирия сега те залагат на марксистите от ПКК, които са по-сплотени, по-дисциплинирани и по-малко корумпирани.

В Близкия изток досега се говореше за конфликт между шиити и сунити. Сега върви нова тенденция в региона. В Рияд саудитите казват: „Ние сме араби. Трябва да се обединим срещу турците и иранците”. В Ирак шиитите започват да се противопоставят на Техеран. В Ливан част от ръководителите на „Хизбула“ критикуват своя лидер за прекалено проиранската политика на организацията. Американците уловиха новите тенденции в Близкия Изток. А те се пренастройват бързо.  

От друга страна, независимо от своето вероизповедание и етнически произход, повечето сирийци са настроени против турците. В резултат на чисто историческото наследство от времената на Османската империя. Сунити, шиити, православни, кюрди и други са били под османско иго. Местното сирийско население си дава ясно сметка, че турците веднъж влезли на тяхна територия, нямат никакви намерения да си ходят. Всички те помнят Кипър през 1974 г. Турците окупираха северната част от острова. От тогава не са мръднали от там. Реджеп Ердоган денонсира Лозанското споразумение (1923), което определя днешните граници на Турция. Анкара има претенции към сирийската територия чак до Халеб. В окупираната от Турция сирийска територия, в градовете Азаз, Джалабруз и Ал Баб, по информация на руския близкоизточен експерт Симеон Багдасаров, са изградени представителства на турските пощи, има филиали на турски банки и други подобни турски структури. По-ясно казано, това се нарича анексия на чужда територия. Все повече са тези, на които им става ясно, че това са територии загубени завинаги за Сирия. Стига се до парадокс. Местните сирийски туркмени не желаят да се сражават заедно с турците срещу правителствената сирийска армия.   

Москва също се намира в деликатна ситуация. Нейни ситуационни съюзници са Техеран и Анкара. Някъде отзад стои в сянка Пекин. Даже Дамаск е ситуационен съюзник на руснаците. Американците няма да напуснат региона. Ще се оправдават с Иран. Саудитска Арабия и Израел са си в региона. Кълбото от противоречиви интереси ще остане. Конфликтният потенциал ще остане. Войната ще продължи години наред.