Покрай нахалното поведение на САЩ във всички части на света стана изключително популярен изразът „Не ми говори за държава, която на години е колкото Болшой театър”. Това е една незрялост, която може би звучи анекдотично, но всъщност все повече се доказва с времето. САЩ непрестанно обвиняват различни държави по света в провокации, въпреки че именно те самите са най-безцеремонни в поведението си. Примерите са безброй. Последният е свързан с опитите на САЩ да възпрат увеличаващата се мощ на Китай в Южнокитайско море под предлог, че множество страни наоколо спорят за островите. Да, Китай строи самолетни писти, военни пристанища, позиционира ракетни установки. Това са нормални процеси. Китай нараства, а САЩ няма как да останат единствени на върха завинаги. „Китай е активен участник в Южнокитайско море повече от 2000 години, Китай е открил района и дори му е дал име” , защитават китайците правото си да действат в региона. Същевременно алогично и далеч от американската територия САЩ се чувстват като у дома си в тези води и кръстосват нашироко с атомните си самолетоносачи. Възниква въпросът, кое дава право на САЩ да се държат като собственици и домакини във всяка точка на света? А да не позволяват на свързаните с региона играчи да имат свои зони на интереси? Това е груба грешка, която САЩ непрекъснато повтарят – и с Китай, и с Русия.
Америка не желае да партнира, Америка се опитва да воюва. Затова и новата стратегия на САЩ относно Китай включва подклаждането на локален конфликт между играчите в региона, който да създава неприятности на китайците, а защо не и регионални войни. За целта САЩ, които до този момент потискаха всякаква възможност за въоръжаване на местните „партньори”, сега отключват план за превъоръжаване на такива страни като Малайзия, Филипините, Виетнам и най-вече на Япония, която има най-сериозен потенциал да бъде високотехнологичен съперник на Китай във военно отношение. Това от известно време е любимата стратегия на САЩ: Stay behind и напомпване на напрежението.
Така САЩ считат поведението на Китай в Южнокитайско море за „опасно, неприемливо и провокационно”. Наричат присъствието на Русия в Сирия за „възмутително вмешателство”, а определят собственото си присъствие за нормално и дори неизбежно. Нищо, че Русия за разлика от тях участва в Сирия по всички правила на международното право. В Прибалтика САЩ непрестанно се жалват, че руските кораби и самолети силно ги притесняват, при все че Русия има пълното основание да разглежда американското присъствие непосредствено до границите си като сериозна заплаха. През август – пише американското издание за международни отношения The National Interest – в Персийския залив имаше опасно сближаване между плавателни съдове на САЩ и Иран. Неголяма патрулна лодка на ислямската република прихвана и съпроводи един американски миноносец. САЩ моментално определиха този инцидент като „чудовищна провокация”. Никой не си задава въпроса, защо инцидентът не се счита за провокация от страна на САЩ – тежковъоръжен миноносец се движи (заедно с други военни кораби) на шест хиляди километра от американската граница и само на няколко мили от иранския бряг.
Интересен е случаят с Гибралтар. След излизането на Великобритания от ЕС американците се притесняват, че едно евентуално съвместно управление на британци и испанци върху Гибралтар би имало „пагубни” последствия за сигурността на САЩ. Още през 2002 г. правителството на Тони Блеър е много близо до сключването на споразумение с испанците за съвместно управление на Гибралтар. В типичния си самовлюбен стил САЩ отправят обвинения срещу Испания и питат как Гибралтар отсега нататък ще се ползва за военните цели на САЩ? Американците считат Гибралтар за най-лесно използваемото пристанище за задвижване на подводници с ядрено гориво в крайбрежните води на Средиземно море. В другите държави – членки на НАТО, има тежки изисквания за сигурност и много административни условности, които трябва да се спазват при американски посещения. Докато във военноморската база в Гибралтар подводниците на САЩ могат да акостират без предизвестие. Затова САЩ се опасяват от претенциите на Испания към Гибралтар, които могат да изменят климата за американските военни сили. Испанските патрулни кораби и сега непрекъснато усложняват навлизането на американски кораби в пристанището на Гибралтар. Последният случай е с американската подводница „Флорида”, когато се налага кораб на британските Кралски военноморски сили да открие предупредителен огън към испанските плавателни съдове. Затова САЩ определят поведението на Испания като непристойно за държава – членка на НАТО. Щуротиите на Мадрид, пишат американските анализатори, са пречка за военните операции на САЩ в Средиземно море. Въпреки че Испания е член на НАТО, Мадрид забранява посещения на кораби или самолети на САЩ, идващи директно от или отправящи се към Гибралтар. Например, ако един самолет на САЩ иска да излети от американската военноморска база в Южна Испания за Гибралтар, най-напред трябва да се приземи в трета държава (най-често Мароко или Португалия). Ограниченията, които Мадрид налага на движението на военни сили в региона, потенциално пречи на оперативните способности на САЩ, коментират американците. „Освен това Испания е развила неудобно топли отношения с Военноморските сили на Русия, което предизвиква повдигане на вежди в цяла Европа. САЩ са силно притеснени, че от 2011 г. насам най-малко 58 руски военни кораба са се отбивали в пристанището на испанския автономен град Сеута, намиращ се точно от другата страна на Гибралтарския проток. Поне 21 руски военни кораба са зареждали гориво и други провизии в Испания, след като Русия присъедини Крим, а ЕС е наложил санкции срещу Москва. Звучи ли това като поведение на държава – членка на НАТО?”, пише Люк Кофи, американец и бивш съветник на британския министър на отбраната, грубо обвинявайки Испания в непослушание. САЩ буквално изнудват всички държави по света да припознават американските интереси като техни собствени национални интереси, което постепенно води до непреодолими конфликти и невъзможност за синхронизация.