Едва от няколко месеца Родриго Дутерте е новият президент на Филипините, но той вече успя да привлече вниманието на световните медии. Наричат го филипинския Тръмп, макар че бившият прокурор и кмет на град Давао трудно може да се сравни с американския милиардер. Филипинският президент идва с обещанието да промени външнополитическата ориентация на Филипините. За разлика от Тръмп, който даже и да желае, не може да обърне на 180 градуса американската външна политика, Дутерте има шанса да изпълни по-голямата част от обещанията си.
Филипините са важен стратегически фактор в региона на Югоизточна Азия. Промяната в посоката на тяхната външна политика – от сателит на САЩ към алианс с Китай и Русия - ще даде отражение в целия Азиатско-тихоокеански регион. След идването си на власт през лятото на тази година, Родриго Дутерте обеща разстрел на място за търговците на наркотици. Опитът, който е натрупал през двадесетгодишното си управление като кмет на втория по големина град във Филипините, подсказва, че той наистина не се шегува. Когато „световната общественост” се възмути от намеренията му за извънсъдебна разправа с наркотрафикантите, Дутерте не започна да се обяснява или извинява, а в буквалния смисъл на думата ги прати на „майната им”.
Нещо повече, специално на Барак Обама той изпрати следното послание: „Аз не съм американска марионетка. Аз съм президент на суверенна държава. Аз не отговарям пред никой друг, освен пред филипинския народ. Кучи син, проклинам те. Кажи това на всички”. Като оставим настрана оскърбителния тон, явно целта на филипинския президент е да възстанови националния суверенитет на Филипините, за да се заеме с решаване на множеството вътрешни проблеми на страната. В глобализиращия се свят това непременно ще предизвика конфликт със САЩ, още повече в контекста на историята на отношенията между двете страни.
Островната държава отначало е била завладяна от Испания, а в края на XIX век Испания я продава на САЩ. След колонизацията янките водят няколко години война с местното население, което не желае да се примири със смяната на един господар с друг. В началото на ХХ век Филипините получават статут на асоциирана към САЩ държава, като преди това Щатите са ги наричали „зависима територия”, за да избегнат неудобното наименование – колония. По време на Втората световна война, островът е завладян от Япония, която ги обявява за независима държава.
След като САЩ си връщат обратно територията от японците, те признават самостоятелността на Филипините, но си запазват контрола над държавното ръководство, отбраната и икономиката. На територията на острова са установени две американски военни бази, които се използват от Пентагона активно, както в корейската, така и във виетнамската войни. Като цяло на Филипините е отредена ролята на бариерен „риф” във военно отношение, който се простира по протежението на цялата западна част на Тихия океан, от Япония до Австралия. През 1986 г. от власт е свален президентът Фердинанд Маркос, управляващ две десетилетия страната, а новата власт идва с амбицията да се освободи от фактическата окупация на САЩ. През 1992 г. Щатите закриват военните си бази на острова. Но въпреки това, договорите за взаимопомощ и военно сътрудничество между двете страни продължават действието си. САЩ продължават да причисляват Филипините към най-близките си подконтролни съюзници.
Самите филипинци също не проявяват особено желание да отстояват своята самостоятелност, поради множеството проблеми в страната, за решаването на които разчитат на американците. Филипинските правителства десетилетия наред водят въоръжена борба с левите бунтовници. След това към този конфликт се добавя и проблемът с радикалните ислямистки групировки, въпреки че 90% от населението на острова са католици. Следват проблемите с икономиката и липсата на ресурси за обезпечаване жизнения стандарт на бързо увеличаващото се население в 100-милионната държава. Американците естествено подкрепят филипинските правителства, като и до днес остават най-големият инвеститор и основен търговски партньор на страната.
През 2002 г. САЩ изпращат военни подразделения за борба с местния клон на „Ал-Кайда”, като аргумент за трайното си базиране на територията на страната. Когато Вашингтон обяви официално, че започва да ориентира политиката си към Тихия океан, с цел ограничаване експанзията на Китай в региона, това даде повод отново да бъдат възобновени разговорите за възможното използване на бившата база на ВМФ на САЩ в Субик Бей. Макар страните от АСЕАН да желаят да поддържат добри отношения и с Америка и Китай, Вашингтон се стреми да ограничи развитието на връзките им с Пекин. Във Виетнам и Камбоджа САЩ практически нямат големи възможности за влияние, но категорично нямат намерение да оставят Филипините в орбитата на Китай, каквато опасност вече се очертава.
През 2015 г. американските войници бяха изтеглени от двата южни острова, а Дутерте заяви, че трябва да бъдат върнати в САЩ дори и американските специални части, останали като обучаващ персонал. В отговор Вашингтон започна да говори за възможни проблеми с доставките на американско оръжие, но филипинският президент съобщи, че разглежда възможността да закупи оръжия от Русия и Китай. Това задълбочи противоречията между Манила и Вашингтон, а някои американски анализатори изказаха опасения, че Филипините могат да въвлекат САЩ във война с Китай. Тук известна роля играят и споровете между Филипините и Китай за собствеността върху островите Спратли и плитчините Скарбъро в Южнокитайско море. Манила спечели делото срещу Китай в Хага за собствеността върху спорните острови, но Китай отхвърли решението на съда. За САЩ обаче е много по-изгодно Филипините да не контролират тези острови, а териториалният спор да продължи. Като по този начин те ще запазят ролята си на „гарант за безопасността” на островната държава.
С появата на президента Дутерте обаче се появи и заплаха за интересите на САЩ. Става дума за възможността да бъде уреден конфликтът за островите в директни преговори между Манила и Пекин. 71-годишният президент на Филипините не принадлежи към тясно обвързания със САЩ филипински политически елит. А и проамериканският елит вече е загубил голяма част от предишните си позиции. Противопоставянето на интересите на САЩ от страна на Дутерте не е едноличен акт. Вашингтон започна да притиска разбунтувалия се сателит. На 26. 09. 2016 г. западните рейтингови агенции заплашиха със сваляне на инвестиционния рейтинг на страната и курса на местното песо отбеляза драстично понижение. Но Дутерте заяви, че няма намерение да променя външната политика като заяви: „Аз ще създам търговски връзки с Китай и Русия, така че всички вие и останалите инвеститори може просто да се махате. Няма проблем… По дяволите тези рейтинги. Аз ще отворя Филипините за руснаците и китайците, да правят бизнес у нас. Ние ще подпишем и търговски споразумения… Аз нямам намерение да прекъсвам връзките си със САЩ, но ние ще сключим договори с Русия и Китай”. След това президентът разказа, че на срещата на АСЕАН в Лаос е заявил на премиера Дмитрий Медведев: „Аз имам намерение да премина Рубикон в отношенията си със САЩ. Затова, поне през следващите шест години ще се нуждая от вашата помощ”.
Освен това Дутерте съобщи, че освен с премиера Медведев, е провел предварителни разговори в частен порядък и с президента на Китай Си Дзинпин, и възнамерява още до края на тази година да посети Пекин и Москва. Той обещава да открие телекомуникационния и авиационен сектор за чуждестранните компании, тоест тези отрасли от икономиката, по отношение, на които досега Манила водеше протекционистка политика. Естествено, че в хода на визитите в Русия и Китай ще бъдат поставени въпросите и за доставките на оръжия, и за енергетиката. Интерес за филипинците представляват също така руските технологии за проучване и добив на полезни изкопаеми и строителството на водноелектрически централи.
Това, че Дутерте се обръща едновременно към Китай и Русия е показателно от гледна точка на факта, че в очите на все повече държави оста Москва-Пекин вече се приема като алтернатива на САЩ. Безспорно за Филипините по-важен партньор е Китай, но това дали ще бъде Китай и/или Русия не е толкова от значение. По-неприятното за САЩ е рискът от повторението в техния протекторат на случая „Куба”. На срещата на АСЕАН в Сочи Дутерте не присъстваше защото, макар че беше избран за президент, все още не беше встъпил в длъжност, което му попречи да се срещне с президента Путин. Но вероятно сега, с посещението си в Москва ще бъде запълнен този пропуск. Още повече, че до момента Путин не е имал срещи с филипински президенти. Такава среща двамата президенти могат да проведат и на Азиатскио-тихоокеанския форум за сътрудничество (АТЕС) през ноември. Но по-важното е, че ако Родриго Дутерте продължи да отстоява твърдо своя курс към независимост на Филипините от опеката на САЩ, това би довело до сериозни геополитически размествания в Азиатско-тихоокеанския регион и укрепване позициите на евразийската коалиция.